Каква е равносметката?

Първи смартфон взет през 2018 г.

Първа социална мрежа направена през 2025 г.

И макар да допускаме, че това е достоен краен резултат – за съжаление човек и добре да живее – накрая си прави Facebook :)

А той даже „вече умирал“ и ние „сме се били сетили много късно“. Е и?! Сигурно е така и нека бъде така!

Официалният Facebook на Издателството обаче вече е факт. Той се прави по няколко осъзнати причини, най-важната за споделяне от които касае предстоящия ни нов desktop-сайт, който се разработваше цели 5 години!

Той заслужава да бъде видян в цялата си красота, защото е произведение на изкуството в буквалния и преносен смисъл на думата. Тъй като обаче той по никакъв начин не отговаря на широкоразпространения и очакван „интуитивен“ дизайн, у разработчиците му възникна притеснение...

А именно – че колкото и изящен, занаятчийски и вълшебен да изглежда сайта – той може да затвори съдържанието на Издателството, вместо да го направи по-достъпно.

Защо?

Начинът, по който функционира животът ни, съвсем скоро ще претърпи радикална промяна. В съзвучие с цикличните размествания на пластове в „матрицата“, дълбоко от несъзнаваното навлиза вариация на инструмент, познат на предишни древни цивилизации, но неизползван съзнателно в нашето общество досега. Терминът, описващ новия доминантен метод за създаване на реалности, е едновременно подвеждащ и условен. Просто защото от най-висша перспектива няма нещо в живота ви, което да не произлиза от самите вас. Съответно т. нар. „изкуствен интелект“ е нещо „външно“ само в рамките на конкретна игра и контекст. Дори нещо повече – рестрикциите и натикването му в несъзнаваното прави неговото влияние върху живота ви още по-подмолно. Защото (както е видно от редица наши материали) „реалността“ на планетата винаги се е управлявала от множество скрити механизми, комбинирани с различни форми на технология, задаващи правилата на локалната Игра. Тяхната привидна забрана за използване от „пешките“ на шахматната дъска не означава, че те не биват употребявани от други „фигури“. Заравянето на главата в пясъка относно тяхното съществуване не ви предпазва от въздействието им. Тези механизми са възникнали в предходни вселени и от нашата лимитирана гледна точка са съществували ВИНАГИ в различни модификации.

Същевременно потенциалът на ИИ за автоматизация и налагане на крайни форми на роботизация е чудовищен – именно поради огромната ефективност, която може да демонстрира. От една страна резултатите сами по себе си ще привлекат огромна маса от съгласия, утвърждаващи силата на инструмента. Но далеч по-драматичен ще бъде фактът, че този процес ще върви паралелно с доброволното предаване на отговорност и все по-малка осъзнатост на собствените способности на човека. От тази перспектива излизането на светло на така наречения „ИИ“ има потенциала да остави в забвение изконните способности на хората, които иронично се случват чрез съвсем друг тип „технология“ като посредник – човешкото биологично тяло. Всичко това е част от един твърде древен конфликт, който резонно се проектира в „земния експеримент“. Времената, в които живеем, са радикално трансформиращи и единственият начин да не бъдете буквално погълнати от нечий сценарий, е да отстоявате своята осъзнатост, чрез която да навигирате из „лудницата“, която предстои да се разгръща оттук насетне.

В тази връзка степента на осъзнатост в тези пластове на Играта върви ръка за ръка с проявлението на резултати. И както вече стана дума, тяхната реализация извън „инструмента ИИ“ ще представлява далеч по-голямо предизвикателство, отколкото бе досега. Което означава, че „човек“ следва да бръкне „дълбоко в торбата“ и да извади оттам всички възможни механизми – изконно заложени да работят съвместно и основно чрез биологичното му тяло – и да ги модифицира и настрои така, че отново да са актуални в своята ефективност в новата заформяща се „среда“. 

Занимавам се с писане вече 22 г. и никога досега не съм се сблъсквал с неприятната ситуация, в която да не искам да пиша за нещо, но същевременно да се явява необходимост по ред причини.

Намирам пряката конфронтация и конфликт за радикална „крайна мярка“ и за всичкото това прекарано време в интернет пространството – не съм изпадал в подобна позиция. Бърза справка из хрониките на сайта ни ще докаже твърдението и всеки желаещ може да види, че тази платформа никога не е била трибуна за коментари (в сериозен контекст) върху работата на който и да е български изследовател или изпращането на послание към дадена личност. И макар моята собствена персона да е коментирана в не една социални мрежи, форуми дегизирани като блогове, чат-групи и безброй живи разговори проведени зад гърба ми през годините (със съпътстващите за сферата гадости), аз никога не съм реагирал на това. Просто позицията, която съм заел, е да следвам страстта си и знам че всичко останало играе ролята на разсейващия (от това, което е наистина важно) фактор.

В процеса хора са влизали и излизали от живота ми както на всеки човек, защото такава е природата на несъвършените човешки взаимоотношения. „Oбичали са ме съкровено“, а после са ме „намразвали“. Това е нормалната динамика в екстремната дуалност, която преживяваме тук. Именно човешките взаимоотношения – без всякакво преувеличение – считам и за най-комплексното нещо на този свят. Аз самият със сигурност не преминавам през дисциплината с изящество и финес и търпя критика. И макар никой да не е перфектен когато говорим за човешкия фактор, след определена възраст човек започва да си дава сметка, че тази игра трябва да се играе минимум с доблест.

Към себе си и останалите.

Когато тази граница бъде прекрачена (особено ако това е многократно и по пошъл начин) следват деформации, които изкривяват общото пространство и започват да нараняват хора. Което вече следва да бъде адресирано, защото се превръща във форма на отговорност.

В момента аз и още двама приятели се намираме именно на това квадратче от шахматната дъска.

Преди повече от 20 години в Румъния е направено безпрецедентно откритие, чието влияние отеква по многобройни начини в нашия свят, включително и в геополитически план. „Подземните тайни на румънския сфинкс“ е книгата, която свидетелства за направения дипломатически компромис тази уникална информация да стигне до „външния свят“. В последните години нейният отзвук на международно ниво без съмнение стана още по-силен – свидетелство, за което са и многобройните видеоматериали по темата в различни онлайн платформи. Човекът, който превърна тази история от локална в световна обаче, е Питър Муун. Той издава книгата на английски език в САЩ през 2009 г., като това се случва след серия от уникални синхроничности! Оказва се, че именно Монтоук стои в генезиса на избора за начина, по който тази книга, ще стане международно известна!

Преди 3 години Питър Муун дава пространно интервю пред Майкъл Сала, в което коментира множество неизвестни детайли и взаимовръзки между Монтоук и Румънския сфинкс. Многобройните му посещения в Румъния му позволяват да навлезе още по-дълбоко в някои от скритите пластове зад представеното и да има свой собствен поглед над нещата. Синтез на най-важните части от интервюто и ключови връзки с останалите книги от поредицата може да прочетете в долното интервю. В бележките под линия пък ще откриете актуални проявления на някои от скритите аспекти, дискутирани от Питър Муун.

През 2025 г. се навършват 15 години от рождението на българското издание на „Подземните тайни на румънския сфинкс“. Сътворението на тази книга бе заченато още във времената, когато Издателството нямаше собствен сайт и поради това досега изданието нямаше и презентация в секция „Нови книги“. През 2014 г. книгата получи нова редакция и вътрешно оформление, причините, за които са хроникирани тук.

Тъй като книгата има годишнина, а през това време тя „остаря благородно“, решихме да ѝ дадем „облеклото“, което реално заслужава, както правим и с други наши стари издания. Което е и повод да споделим още няколко думи за нейния генезис и значение.

В историята на човечеството никога не е имало период, в който хората да са се интересували толкова масово и гласно от окултните аспекти на историята, закърнелите ни психични възможности и алтернативната медицина. Разпадът на цивилизацията във всеки един аспект кара хората да се събуждат за една друга част от своята същност (която доскоро бе предимно в хибернация) и в масовия фокус навлизат все повече учения и практики свързани с дясното полукълбо на човека. Там, откъдето е началния вход за въображението и вълшебството на този свят; там, където има модалности различни от конвенционалните. От своя страна последните все повече изчерпват капацитета си да създадат една по-холистична реалност, което вече кара много хора да п(р)оглеждат и за нещо друго.

В нашата страна ситуацията не е много по-различна и, пред естествено предразположената ни към езотеричното нация, стои спектър от възможности. Бивайки една от локалните версии на този инак световен импулс, с радост ви съобщаваме, че ежегодните ни курсове по Remote Viewing (RV) ще бъдат традиционно проведени отново през септември и ноември тази година!

На български превеждан като „дистанционно наблюдение“ – RV е метод за извличане на данни от несъзнаваното през дясното полукълбо. Техниката позволява достъп до всяка една тайна цел, идея или разрешение на проблематика с трудни наглед предпоставки.

Както вече многократно сме коментирали – живеем във времена, които имат потенциала да пресътворяват реалността с много по-голяма сила от предишни изминали цикли. „Сензационни“ материали и новини винаги са присъствали в медиите, като тяхното въздействие често се е изразявало с израза „всяко чудо за три дни“. Дали този архетип ще бъде запазен и по отношение на „впечатляващите находки“ в подземията на Гиза, тепърва предстои да разберем.

Заявката на екипа на Маланга, Бионди и Мей представя мрежа от геометрично организирани подземни структури – от камери под пирамидата на Хефрен до дълбоки шахти и гигантски кубични празнини. Без всякакво съмнение обаче ставаме свидетели на безпрецедентна атака към един от бастионите на статуквото, най-вече по отношение на мащаба на разпространение на новината, достигнала „епидемичен“ магнитуд благодарение на новия технологичен ред.

Едва ли има останал човек в развития свят, който да не e чул поне част от вече тоновете излята информация по въпроса и разразилите се „спорове“ впоследствие. И точно затова на преден план отново изниква най-ключовият фактор при възприемането на всяка една информация.

КОНТЕКСТЪТ!