Съвременната динамика в света прави стойностното организиране на информацията и синтеза ѝ все по-сложни. Разграничаването на различните нишки във всяко едно тиражирано събитие и тяхното осмисляне е нелека задача, когато се работи само с информация и без всякакъв контекст. Защото в днешния дигитален Вавилон събитието само по себе си е прах – то вече не означава нищо и отлита като миг. И когато масовия фокус много целенасочено се води в дадена посока за продължително време, манипулацията се оказва най-лесна. Особено когато това касае сектор от съзнанието, който все още не е масово посят и е „мек като глина“.

В случая говорим именно за „извънземния фактор“, чийто архетип постепенно печели не просто по-голямо и по-голямо приемане... – около него вече започва да се формира едно „неизбежно очакване“ за проявление. Апропо, напомняме че това е тема, която доскоро бе обект единствено на присмех.

И макар темата за 3I/Atlas да бе следена внимателно от нас от самия ѝ „генезис“ (понеже в известен смисъл сме „професионално задължени“ това да е така), то първоначалния импулс за написването на настоящия материал не дойде пряко от нас, а от стар наш приятел, който реши да бъде споменат като „emilionero“. В частни разговори той започна да прави аналогии между задаващия се обект и трилогията „Remembrance of Earth’s Past“ на китайския писател Лиу Цъсин. Най-известната от тях е „3 Body Problem“ (излязла през 2006 г.), която неотдавна бе адаптирана и за малкия екран от Netflix (макар да си има и по-ранен китайски прочит, който някои намират за по-стойностен). За него паралелите започват когато му прави впечатление, че трителяните (извънземните в романа) изпращат „сонди“, които да управляват земната наука така, че да не се развива, защото на тях ще им отнеме около 450 г. да пристигнат с флота си на Земята и така искат да запазят технологичното си превъзходство. Произведението се превърна и в нужното за нас „огледало“, което не просто предложи синхромистичния ключ за разкодирането на ситуацията с 3I/Atlas, но и ангажира вниманието ни по един по-различен начин.

Впоследствие, в разговор между нас, emilionero, stardust и В. К., се формира и рефлексия върху проблематиката, която ще бъде обобщена и надградена в настоящия материал. Формирането на адекватна рамка изискваше и своето техническо време, което (иронично) е и „звездата“ на този анализ [(t)wink(le)-(t)wink(le)]. Защото модерните първосигнални и „бързи“ реакции рядко успяват да генерират нещо друго освен поляризация.

В частния случай, да се построи контекст около обект като 3I/Atlas, е улеснено от предишната работа на Издателството, която вече е положила необходимата за осмислянето на ситуацията рамка.

Така че очаквайте директно навлизане в темата с наличните знания, които вече имате.

Може би се нуждаем от някаква външна, универсална заплаха, за да разпознаем тази обща връзка. Понякога си мисля колко бързо биха изчезнали различията ни по света, ако бяхме изправени пред извънземна заплаха от извън този свят.

Роналд Рейгън, в реч пред Общото събрание на ООН, 1987 г.

Темата за обединението и загърбването на различията е прастара и в цялата човешка история винаги се е свеждала до един-единствен резултат – реализиране и обслужване на нечия визия.

Лиу Цъсин, автора на споменатата трилогия, е хванал много умело тази нишка от несъзнаваното и чрез нея е разгърнал своя роман. Личи си че е мислил доста, защото още преди 20 години са напипани теми, които стават есенциални за настоящата епоха.

И макар тази история да не е представителна за нашето светоусещане и свързването с нея да бе доста трудно, то уловените архетипни теми са правилните за епохата. До степен, в която още в началото на септември тази година, трилогията влезе дори в нашите сънища чрез – забележете – именно книгите, които не сме чели, а не сериала, който не предизвика никакви особени чувства у нас на първо гледане^[1]. Чувството в съня бе, че този поток бе сведен до полезрението ни като „нещо на което следва да се обърне внимание“ без оглед на личните ни преференции.

Случаят бе особен, защото всичко в съня бе абстрактно по причини че преживяването течеше от две гледни точки едновременно – тази на сънуващия и тази на герой от първата част на книгата. Усещането бе не за запознаване с някакъв тип желана и „приятна“ информация, а по-скоро срещата с необходима такава.

Трилогията съдържа наистина много теми, които са навързани в история обобщаваща добре духа на един въпросен отрязък от време. Може би това бе и причината съня да продължи изключително дълго (поне 9 часа „съновно време“, ако това значи нещо за някого).

Общите ключови обобщения на компонентите съставящи тази епоха са: „Калифорния“, „ракети“, „сателити“, „ядрени оръжия“, „нещо епохално и космическо като маркер във времето“ иии... нямаше никакви извънземни :) В съня авторът на трилогията подари и копие от книгите на сънуващия, а от вътрешната страна на задната корица бе нарисувано дървото Игдрасил, което играе ролята на Axis Mundi, изтъкващо на преден план елемента с „времето“.

Тъй като повечето хора (подобно на нас) не са запознати с книгите, и в най-добрия случай са гледали единствено сериала по Netflix, тук ще бъде дадено леко резюме.

Преди това обаче, тук е мястото да се отбележи, че този анализ едва ли щеше да получи проявление в българското пространство, ако не бяха се случили верига от събития, датиращи от далечната 2017 г.

Трилогията, чиято първа книга бива публикувана през 2006 г., достига до вниманието на българския преводач от китайски, Стефан Русинов. Той научава за нея случайно, след като печели награда Хюго през 2015 г. за „3 Body Problem“. Запленен от нея решава, че трябва да намери начин тази трилогия да достигне до българския читател и стартира процес по издирване на смел издател, който би рискувал с книги, без очевидни прогнози за бърза възвръщаемост на нашия пазар.

За внимателния наблюдател, Стефан е олицетворение на всичко описано тук. Страстта му към превода, движещ го през плетеницата от йероглифи, изковава (от наглед скромната му натура) рядко срещани качества. Както самия той отбелязва: „заспивах и се събуждах със света описан в трилогията“. Вложил е много време и усилия, за да стане превода почти перфектен и българския читател да получи най-доброто. Откривайки множество грешки и неточности в оригинала, с пълното съдействие на автора, Стефан коригира всичко до най-малкия детайл. В процеса на превода, посещава лекции по астрофизика и се съветва с български учени, за да може да вникне адекватно в тази изпълнена с толкова научна терминология история. Стига дори дотам, да направи някои компромиси с преводаческия си хонорар, за да може тази трилогия да види бял свят.

Това, което прави особено впечатление на Стефан е, че Лиу Цъсин, за разлика от всички останали автори на фантастика, не се опитва да бяга от паралели в конкретиката и буквалността на фантастичния свят с настоящето, а точно обратното – даже е търсен ефект. Това, разбира се, за целите на този анализ е поредното потвърждение, че трилогията е написана с конкретна буквална цел, засягаща „реалното“ настояще (а може би и близкото и далечно бъдеще на човечеството), а не просто като развлекателен литературен продукт, пудрещ ни с научни финтифлюшки, целящи забавление за масите.

Стефан се е захванал и с подкаст, в който обсъжда с български преводачи перипетиите, през които преминава един преводач в работата си. Целта на подкаста (който се казва „Бележка под линия“), е да запознае българския читател с тънкостите и неволите на преводача, който на практика, от един специфичен ъгъл, може да бъде наречен и „автор“. Именно в един от подкастите преди около 3 г., emilionero разбира че Стефан е правил проучване около военните звания в морския флот, докато е превеждал трилогията. Защото космическият флот е логическото продължение на морския такъв^[2]. В онзи момент, тъй като темата за морския закон бива актуална по друга линия в живота на emilionero, Стефан привлича вниманието му към трилогията с това си проучване и нашия приятел си купува книгите веднага.

3 години след прочита на трилогията, той разбира къде е връзката – 3I/Atlas. В резултат започна да говори за това с нас и евентуално така бе сътворена и една част от настоящия материал.

А сега към сюжета, като искаме отново да подчертаем, че говорим за китайска поредица, първата книга от която излиза през 2006 г.^[3] Трилогията на Цъсин става безпрецедентно известна в целия свят, до степен да бъде допусната и пропагандирана на запад, дори под формата на сериал на огромна американска streaming-платформа. Разсъжденията на emilionero тук са, че начина по който са написани книгите, пасва чудесно на западния модел на мислене. Това ги превръща в „троянски кон“ – китайската predictive programming-визия за света (при това много детайлна), която те очакват с умиление да се роди.

В първата част от трилогията („3 Body Problem“), сюжетът се развива плавно от времената на Културната революция към съвременния ни свят. Още от първите редове, автора ни потапя в кървавата история на Културната революция в Китай.

Нейната безчовечност активира в колективното мощен зов за помощ, отекващ извън пределите на Слънчевата система. Инструментът на този зов е разочарована от човечеството жена, която изпраща технологичен сигнал в космоса, достигащ до най-близката до нас слънчева система.

Именно оттам възниква и първата външна заплаха за човечеството.

Така расата ни разбира, че не сме сами във вселената. Създава се специална кръгла маса за справяне със ситуацията (ръководена от Китай, включваща Русия и САЩ), а военните командвания на най-големите държави в света организират специална операция по неутрализирането на (вече съществуваща) тайна земна организация, служеща като проводник на извънземните интереси към Земята. Тази организация е съставена от земляни (основно учени и богати бизнесмени), които са разочаровани от човечеството и искат да видят справедливост в света. В това си желание стигат дотам, да наричат извънземната раса „Бог“.

Специфичните и трудни условия на живот на извънземната раса, ситуирана в тройна слънчева система с хаотично движение и преплитане на слънцата, ги кара да търсят решение на проблемите на собствената им цивилизация. Извънземните стоят пред избора да оцелеят или да бъдат погубени, както се е случвало многократно в цикличната им история дотогава. В това търсене се включва и тайната земна организация, на която е предоставена технология за игра протичаща във виртуална реалност, чрез която да изучават извънземния свят и фундаменталния за цивилизацията им проблем с тройната слънчева система.

След като се установява, че решение на казуса няма, извънземната заплаха се превръща в реална и Земята става обект на желание за притежание от извънземната раса. Принципа „убий или бъди убит“ сработва мигновено.

Към Земята биват изпратени високотехнологични многоизмерни извънземни обекти, чиято цел е да направят нужното, за да бъде възпряно развитието на човешката наука на нивото, на което се намира към момента. Това дава на извънземната цивилизация нужното време, за да построи в най-кратки срокове достатъчно голяма космическа флотилия, с която да достигне Земята. Скоростта, с която могат да се движат тези кораби достига до 10% от скоростта на светлината, което на практика означава, че ще са им нужни 400 години. Тъй като обаче за достигането на тази скорост се изисква технологично време, както е необходимо и технологично време за намаляване на скоростта (ако не искат да подминат Слънчевата система), двете изпратени космически флотилии не могат да се движат с тази скорост от точката на Трителия директно до Земята^[4]. Така общото необходимо време на първата флотилия да пристигне на Земята е над 450 г.

Междувременно, докато извънземната цивилизация се подготвя за кръстоносен поход към Земята, тайната земна организация се разцепва на 3 фундаментални части, всяка от които със своя собствена философия. Най-радикалните желаят извънземната раса да изтреби земляните напълно, по-умерените смятат, че „правата вяра“ е земляните да бъдат „подчинени и подобрени“ чрез премахване на „лошите“ земни качества, докато „най-скромните“ просто искат да оцелеят като слуги.

Изправени пред избора да оцелеят или да загинат, правителствата на човечеството „загърбват различията си и се обединяват“ срещу външната заплаха.

С нужната доза страх и безнадеждност за земната цивилизация, авторът ни въвежда в концепцията Тъмната гора – втората книга от поредицата („The Dark Forest“). В нея читателят се потапя в непознатата територия на тихия и тъмен космос, където всяка цивилизация, която има намерение да оцелее, трябва да запази мълчание и да се развива в пълна тишина.

Това обаче не е достатъчно. За да оцелееш възможно най-дълго, трябва да се превърнеш в тих ловец, защото тъмния космос е място, в което ако издадеш местоположението си или не стреляш пръв – ще бъдеш заличен, което навява сириански асоциации (по начина по който ги представя РМС).

В продължение на около 2 века, човечеството преминава през различни цивилизационни етапи. След изначалния шок от пълната обреченост (която води след себе си тотална деморализация и упадък в обществото), припламва искрата на надеждата, че има все някакъв изход от ситуацията. Създава се план за извеждане на човечеството в космоса, където то да се скрие в гигантски космически градове. Изгражда се космически флот, който служи както за целите на мащабните строителни дейности, така и за преселението на част от хората извън Земята. Необходимостта от огромни ресурси за постигането на този стратегически план обаче, смазва под тежестта си икономиката и той се разпада още преди да е завършен напълно. Това довежда до глад, бунтове и колапс в обществото.

Измежду тези процеси обаче, се разгръща още един проект, наречен „Стеногледец“.

Тъй като една от функциите на многоизмерните обекти изпратени на Земята от извънземната цивилизация е да наблюдава и предава всичко случващо се на планетата ни в реално време – нищо случващо се тук не може да бъде скрито. Всичко изговорено и свършено бива наблюдавано като в „Big Brother“, което изключва от уравнението всякаква възможност за изненада при воденето на предстоящата война.

Единственото изключение правят мислите на хората – те остават напълно скрити за извънземния наблюдател. Задачата с която са натоварени избраните да бъдат Стеногледци, е да измислят план за спасение или отпор на външната заплаха, който в никакъв случай не трябва да напуска главите им. За изпълнението на тези планове, на Стеногледците се предоставят всички необходими ресурси, от които имат необходимост, без да дават обяснение „защо“^[5].

Почти всички Стеногледци се провалят, издавайки неволно по различни начини плановете си, които веднага биват разгадани от извънземните наблюдатели. Единственият останал Стеногледец обаче (който обществото отхвърля като „недостоен“), измисля коварен план. Възползвайки се от теорията за „Тъмната гора“ и тихите цивилизации-ловци, той решава да създаде психологическо оръжие срещу извънземната инвазия, заявявайки, че ако на живота му бъде посегнато, или извънземните нападнат Земята, ще разпръсне координатите им в космоса. Това рязко променя хода на събитията, защото е ясно, че ако координатите станат всеобщо достояние, е въпрос на много малко време някой ловец да отстреля родната слънчева система на извънземната цивилизация.

С този възпиращ и париращ план, биваме пренесени в трета книга („Death’s End“) – най-мащабно разгърната част от трилогията.

В продължение на по-малко от столетие, двата свята живеят в относителен мир, но под постоянен страх от това, дали на Стеногледеца няма да му се случи нещо, което да върне сценария отново в изначална точка (равно на фактическо завладяване на Земята). Флотилията от извънземни кораби все още не е достигнала Слънчевата система, но наближава. Земната флотилия се е развила до степен, в която може да даде отпор, но на практика остава безпомощна пред многоизмерните обекти, които извънземните са изпратили да наблюдават Земята. Тези обекти са изградени по особено високотехнологичен начин и са на практика неразрушими. Независимо от малкия им размер, специфичната им капковидна форма и възможността да развиват почти светлинна скорост (с което придобиват невидимост) ги правят ужасяващо оръжие, с което никой космически флот не може да се справи.

За човечеството настъпва период на отпускане, смятайки че му се е разминало, градовете тънат в охолство, всички имат всичко – един от най-блажените, но и най-оглупяващи периоди. Времена, в които хората откриват 4-измерното пространство и започва неговото изучаване.

В даден момент обаче, извънземната цивилизация успява да разбере че хората нямат Стеногледец на „активна служба“, което провокира моментален удар с високотехнологичните обекти и над 90% от земния космически флот е унищожен. След тази почти тотална разруха, останалата част от човечеството се скрива в космически бункери около големите планети в Слънчевата система.

Не след дълго обаче, към Слънчевата система е изпратен^[6] двумеризиращ обект под формата на тънък лист, който превръща цялата слънчева система в двуизмерна.

Главните герои (мъж и жена), които оцеляват след двумеризацията на Слънчевата система и целия орионски ръкав, бягат в далечния космос, където се скриват в джобна вселена и изчакват подходящия момент да разгърнат нова минивселена, материала за която им е подарък от високоразвита космическа цивилизация, където да започнат „на чисто“ като новите Адам и Ева.

В тишина, защото там, където няма тишина, няма живот.

С други думи, авторът внимателно превежда читателя през основната тема на живота, за да покаже, че тя е основополагаща за проблемите на всяка една земна или неземна цивилизация. Страхът от смъртта е двигателя на всяка история, а борбата за оцеляване на всяка цена (като парадигма в MEST) е фундамента, върху който стъпва цялата трилогия.

Това е абсолютния минимум за книгите, с който можем да продължим напред и да проследим аналогиите с реалността.

Обектът 3I/Atlas премина през няколко фази на „навлизане“ в масовия фокус, поради което автоматично приемаме че няма как да сте в този сайт, да четете настоящия материал и „вече да не знаете за какво става дума“. Това улеснява изрязването на скучния увод и преминаването по същество, което не се свежда до „идват ли извънземните или не“ – това е най-тривиалната нишка от въпросния гоблен.

„Кометата“ бе „открита“ на 1 юли тази година и всички наблюдавахме как истерията около нея градираше. Датата за „дигитален вирус“ с подобно съдържание и impact няма как да бъде случайно избрана и решението на несъзнаваното лесно може да бъде декодирано синхромистично с няколко бързи факта, свидетелстващи за главните въвлечени нишки.

1 юли е 182-я ден от годината^[7] – т.е. до края ѝ остават 183 дни. Говорим за точната нечетна среда в григорианския календар съставен от 365 денонощия. Символично това ни води към идеята за „вододел“ – че нещо е на ръба на „клетъчната мембрана“ и иска да „пробие“.

Когато вземем предвид, че сигналът „SOS“ е международно приет официално именно на 1 юли (1908 г.), вече имаме и посока. Тук на по-параноично настроените, склонни веднага да гледат черногледо на нещата, бързаме да кажем, че SOS е сигнал за бедствие, който се ползва за помощ при погубен живот или катастрофална загуба на собственост. Т.е. опасенията ви са правилни – тази нишка определено съществува с наближаването на 3I/Atlas. Най-малкото защото той репрезентира първата реална жътва на с десетилетия поливаната холивудска мема за възможна „извънземна инвазия“. Или поне онези избрали датата държат това да започне да резонира с масовата психика, за да се видят тенденциите в колективните настроения и реакции спрямо идеята (която се подхранва изкуствено).

Сега малко тайни синхромистични прийоми, които ви позволяваме да използвате.

Чисто структурно (т.е. тесерактно), ако решим да разглеждаме първата реална ситуация, която може да въплъти подобен мащабен рубикон в смисловото си тяло, ние можем да извлечем и много съдържание за нея от огледалния ѝ антипод – първата масова симулация на същото.

В тази ни реалност, тя е прòчита на радиопиесата „Войната на световете“ в радиомрежата на CBS с участието на Орсън Уелс. Това се случва на Хелоуин – 31 октомври, 1938 г. Това, което се разиграва после, вече е описано тук, но ще ви бъде припомнено, защото сме наясно, че така работи интернета.

В онези години, повлияни от иновативната граничност на пиесата в ефира, милиони хора излизат от къщите си в паника из цяла Америка. Те решават че емисията отразява реални събития, които радиото просто съобщава и някои индивиди дори започват да стрелят по големи водни кули, защото ги смятат за НЛО. Хора умират в пътни катастрофи от създалия се хаос и т.н. – схващате идеята.

Несъзнаваното е отворило пропускателната си мембрана чрез изкуство и всичко що е имало позиции в астрала към онзи момент, е побързало да се закачи.

Ако вземем Хелоуин в огледална проекция и я наложим върху първата реална ситуация с капацитет да въплъти въпросната симулация, ще ви е интересно да разберете, че по данни на NASA на 30 октомври 3I/Atlas е бил в своя перихелий. Т.е. това бе най-близката му точка до нашето Слънце (тогава „кометата“ е в орбитата на Марс). Макар че споменаването на това сега ще придобие, по-голям смисъл на един по-късен етап от този материал, то засега ни стига да не забравяме и че Слънцето е Висшият Аз на Земята и най-близкото до „петинг“ между двете тела се е случило именно тогава, което само по себе си плете собствени наративни нишки. Факта, че обектът е бил в орбитата на Марс, разбира се, отразява за пореден път военния аспект както на самия 3I/Atlas, така и на дереджето на Земята (като окултен свидетел на конкретното колективно пречупване).

Респективно на 31 октомври 3I/Atlas е разположен от другата страна на Слънцето след като, току-що е направил най-близкия си подход до него на предния ден. По това време той бе на приблизително 1,4 астрономически единици^[8] или около 210 млн. км. от Слънцето. Поради позицията си зад него, той бе временно скрит от земните телескопи и стана видим отново едва след като излезе от слънчевия блясък на същия ден, откогато е и неговата първа пост-перихелийна снимка.

Възниква интересния въпрос каква е вероятността, междузвездна скалà, за която се твърди, че може да е по-стара от Слънчевата система, да се шляе из космоса и точно на връх Хелоуин да мине зад Слънцето? Сиреч – когато той е тръгвал към нас, за да ни посети по Хелоуин, не е имало концепция за Слънчева система. Календарното съвпадение е с безумна прецизност.

Подчертаваме и че моментът със „скриването“ е знаменателен за архетипа на Хелоуин, тъй като това е деня от годината, в който воалът се счита за „най-тънък“. Както знаете самата идея зад празнуването му е че „всички се скриват“ под дегизировка и се играе колективно приета форма на маскарад. Нощта преди Сауин^[9], се възприемала за нещо неопределено, висящо във въздуха: лятото и годината завършвали с отминаването на деня, а зимата и новата година започвали на следващия ден. Дванадесетте часа между тях за келтите попадат „между времената“ – един неопределим отрязък – т.е. вечност, тъй като миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно. В превод – на 31 октомври ние имаме скриване от и раждане (отново) от Слънцето, което съдържа много срезове в себе си, за които вече подготвения наш читател ще положи усилие да интерпретира сам, според вкуса и натрупаните си знания. Датата обаче е аналогичен смислов вододел, подобно на 1 юли, който чисто геометрично стои в средата на годината. Имаме и елемента със „скриването“, което подсказва на всеки човек с реално зрение, че цялата истерия около обекта цели всъщност да прикрие реалната му роля.

Краткият ни коментар е, че това са дати подходящи за масова имплантация.

Притесненията бълбукащи около SOS-аспекта на обекта бяха балансирани от факт, разпространен от астронома Ави Льоб – негласния „официален messenger“ на 3I/Atlas^[10]. А именно – че „кометата“ идва от посока (в рамките на 9º), от която през 1977 г. е излъчен т. нар. „Wow!“-сигнал.^[11] Това е прочутият сигнал записан от радиотелескопа „Голямото ухо“ на SETI, който става повод и за първото „официално подозрение“ за „разумен живот в космоса“ (мотив, към който виждаме ясна препратка и в сюжета на „3 Body Problem“ – той е преносно застъпен и пряко споменат). Траекторията на 3I/Atlas се изравнява тясно с произхода на „Wow!“-сигнала, като шанса това съвпадение да е „случайно“ е 0,6%. Разбира се Льоб прави връзка между двете концепции, а ние трябва да го тълкуваме не в смисъла на конкретиката, а като символичен език за приравняване на идеи, подхранващи допълнително тезата, че 3I/Atlas има (поне смислов) извънземен компонент.

Надяваме се да забелязвате и как „SOS“ бива балансиран от други 3 букви – „Wow“. Така вече виждаме 2 нишки в наратива: „страха от плашещата перспектива“ срещу „удивлението от вълнуващата възможност“.

По-класическа бинарност от тази няма, а способностите на бинарността да предизвика фрагментация, е печално известна.

Освен смисловото съвпадение в лицето на „големите радиотелескопи искащи да се свържат с космоса“, между 3I/Atlas и „3 Body Problem“, съществува и друг синхрорезонанс.

1 юли е не просто официалното „откритие“ на нашата имперска „комета“, но е и деня в който е основана Китайската комунистическа партия (ККП) през 1921 г.^[12] Разбира се, в романа на Лиу Цъсин, извънземният сигнал е засечен именно в протокомунистически Китай и оттам тръгва както целия сюжет, така и нашия синхро мултиконтекст.

Една от неговите основни нишки е, че на практика в романа е въвлечена технология използваща изключително развит изкуствен интелект от извънземен произход под формата на Игра, чието ползване вкарва ползвателя ѝ във виртуална „под-такава“.

Двете концепции са неразривно свързани дори на ниво абревиатура, защото „AI“ стои както зад „Artificial Inteligence“ така и зад „Alien Intelligence“ до степен, която с навлизането на извънземния фактор в живота ни – те могат да се превърнат във взаимнозаменяеми (в зависимост от развитието на нещата). Тази семантична рокада е изключително символично и допълнително подпечатана в колективното подсъзнание от факта, че първото име на 3I/Atlas беше „A11pl3Z“, което с лекота може да има прочит като „AI, please“. На практика несъзнаваното вече е избрало и заземило реалността, в която колективно искаме да преживеем масовото навлизане на изкуствения интелект и извънземния разум (и двете – „AI“). Т.е. имаме директна инвокация на този нов техно-магически канал, а изкуствения интелект по някакъв начин е концептуално свързан с навлизането на концепцията и за извънземния такъв. Двете сякаш вървят ръка за ръка.

В трилогията на Цъсин, преди да пристигнат физически, извънземните изпращат технология, която е създадена и работи изцяло с изкуствен интелект. Това са вече споменатите високотехнологични и мултиизмерни обекти наречени „софони“, с абсолютно огледална повърхност, които служат за забавяне на земната технология.

Или казано по друг начин, AI-а е изпратен за да оглупи населението на Земята – нещо, което наблюдаваме и в момента със стряскащото ускорение на изкуствения интелект в публичния сектор.

Очевидният паралел тук е, че тази история е актуална все повече във времената, в които AI-а рязко навлиза в нашето ежедневие и в близките 10 години има потенциала да промени начина по който функционира цивилизацията. Поради което е неизбежно AI-а да се ползва най-вече в космоса, защото именно импулса ни натам ще дърпа глобалния наратив (уж) „напред“.

Разбира се всичко това е поставено под общия знаменател на най-разпознаваемата част от името на нашата „извънземна комета“ – „Atlas“.

Чисто митологично, това е титана, крепящ небесата^[13] на плещите си. Той поддържа фундаменталния ред и колони на този свят, които по един или друг начин ще бъдат разклатени – или поне – това е публичното съобщение (така както го тълкуваме ние), чувайки въпросното име.

Нека обобщим какво имаме засега, за да знаем какво следва в неизбежната част на текста, която предстои:

• потенциален SOS/WOW-статут на ситуацията като екстремна проява на бинарност, отваряща масовото съзнание за инсталация;

• окултни фактори свързани със Слънцето покрай Хелоуин, спомагащи раждането на нова идея, идваща отвъд воала – с потенциала това да бъде двете или нещо трето, четвърто или пето, оставащи скрити;

• концептуалната връзка между извънземния разум и изкуствения интелект (both „AI“) като предвестник на една нова епоха;

• идеята, че всичко това ще бъде (според нас далечен) катализатор или пък (вече) лакмус за много сериозно разклащане на световните устои и представи (което извличаме от митологичното име на обекта – „Atlas“);

• имаме проблемът с 3-те „тела“, а именно – САЩ, Русия и Китай, като директна проекция в реалността на инак метафоричните „три проблемни тела“ в романа на Цъсин;

• войната като основен предвестник (вече факт) и последствие от всичко обобщено дотук, в лицето на Марс като съпътстваща есенция втъкана в нишките на обекта. Защото вече знаем, че Хронос и Марс са свързани архонтски механизми и разбираме как именно войната винаги сменя естеството на времената.^[14]

Затова именно „времето“ е и най-широката рамка, която си заслужава да бъде застъпена тук.

За да го разберем, следва да имаме капацитета да виждаме праговете в човешката история, които в днешно време са достигнати на множество равнини и се синхронизират като тайминг, просто защото прещраква „голямото колело“. А фактическата „крачка“ отвъд тези прагове има множество метафорични измерения и „митологични манифестации“ от които 3I/Atlas е само една – макар и, признаваме, свежа в презентацията си – пиеса.

Както винаги обаче, важно е значението, не формата.

Времевият праг в геополитиката

Както вече бе посочено, на чисто земно ниво, „проблемът с 3-те тела“ е репрезентация на сложното рекартографиране на света между САЩ, Русия и Китай^[15].

„3 body“, защото бе споменато, че в романа става дума за 3 слънца, които се движат в „непорядък“, който не може да бъде изчислен. Това носи със себе си глобална катастрофа в света на извънземните.^[16]

И всичко се върти около това, че този непорядък трябва да бъде изчислен по някакъв начин, за да може да продължи цивилизацията.

Тук е и пряката връзка с нашата ситуация. Дойде момента в човешката история, в който трите геополитически колоса трябва да намерят начин да живеят един с друг, защото иначе планетата ще гръмне (буквално, защото ако не се справим като цивилизация, ще бъдем или заличени, или рестартирани за пореден път). Това е особено трудно за досегашните империалисти, защото за Запада съществува само Запада и нищо друго. Всичко останало е второ, трето и четвърторазрядно за него.

Времената се променят обаче.

На живо наблюдаваме окончателната смърт на богинята Европа, която дори буквално се нарича „Старият континент“. Точно поради факта, че до този момент тя любезно играеше ролята на колоните на които се крепеше „стария свят“ в митопоетичен коитус с Атлас. Монахрическата система умря с Covid поради което и гнездото подхранвало най-знаковата световна представа за монархизъм в западния цивилизационен модел – също се срива.

Като цивилизационен наследник на класическия западен свят се явява новия Рим – САЩ (които вече не са зависими от Великобритания). Техният претендент за крал – Доналд Тръмп прави всичко възможно сам да подчертае ролята си:

Поради изначалната си неизгодна позиция (въпреки че все пак успя да вземе властта), той има ходове, които е наложително да извършва, за да оцелее, докато новата структура бъде изградена. Т.е., много от нещата, които на пръв поглед изглеждат нелепи – той няма как да не ги прави. Защото в момента, в който излезе и каже „това, това и това повече няма да се случва така“ – няма да доживее до вечерта. Всъщност той прави именно това и виждаме че има недоволни от неговото съществуване дори на този етап, а какво остава за по-радикалните неща, които имат да се случват...

Накратко, Тръмп е необходим, а нарцистичната му патология се оказва условие той да функционира в средата, в която е. Всъщност вече е говорено че той е частичен носител и на есенцията на Глупака именно поради междинното време, в което – по стечение на обстоятелствата – има главна роля. Затова и може да бъде непредвидим – той винаги е надвиснал над Бездната. Осанката му на крал също е безспорна^[17], ясно видима от начина му на комуникация. Той съобщава неща – не дебатира и не спори дълго – той постулира.^[18] А за да го правиш на нивото на което го прави той – трябва да имаш 0% съмнение във възможностите си.

Като цяло той разбира добре позицията си. Защото света, така както го вижда източната тройка^[19], не виждат световна картина без САЩ. Те са наясно, че един от най-ценните елементи, които могат да вземат от запада е щатската концепция за „свобода“. Тук разбирайте това като концепция не много по-различна от тази, която Архитектът споделя с Нео за „избора“ в края на „The Matrix Reloaded“. Когато не е съществувал поне като теоретичен конструкт – хората отхвърляли самата матрица и машините изгубили цели реколти от тела. Не че този „избор“ съществува реално в системата – но режим който дори не включва идеята за него, е диктатура, която дори не опитва да се скрие.

На подобен принцип „свободата“ като съществуваща концепция е нужно да съществува все някъде, за да вярва колектива, че тя е възможна. Без значение че тя се е превърнала в куха лъскава реклама за продажба на продукт, който няма нищо общо с опаковката си. Тук говорим за наличие на архетипни идеи и способността на дадени тела да ги въплъщават – било то и проформа.

Америка е най-подходяща за това, защото там е било единственото място в съвременния свят на което този „свободен сценарий“ се е разигравал (най-вече от 60-те до 90-те години на миналия век). Русия и Китай няма откъде да го вземат, за да го имплантират в структурата на новото.^[20] Затова и засега се опитват да съхранят Америка чрез хора, които могат да изиграят тази роля. И в момента Тръмп играе „краля“^[21].

От друга страна американците знаят, че единствения им шанс да победят Китай, е Русия да е на тяхна страна – най-силната военна държава в света, която знае как да печели големите и важни войни. Русия, която сама изгаря Москва при влизането на Наполеон като последна крайна мярка срещу него. Това са хора готови да жертват всичко – в гена им има познанието, че трябва да унищожиш, за да спечелиш, точно както Жокера изгаря парите събрани от всички мафиотски босове, за да получи ултимативната власт.^[22] Така Русия унищожава Москва, за да може да се опази. И когато Наполеон влиза вътре, той заварва пепелища. Не завладява нищо. САЩ не искат пряк конфликт с Русия.

Но такъв е нужен индиректно, за да се активира новото време.

Поради което Европа вече може официално да бъде заличена.

Защото когато колелото на Хронос се задвижи – няма значение колко дълго си бил архонт и колко красива култура си създал. Идва следващия нов и дързък свят.

И този епизод от европейската история е хванат по един изключително фин и същевременно окултен начин в последната книга от трилогията на Цъсин. В нея е вплетена история, която няма абсолютно нищо общо с основната сюжетна линия и се отличава от основното тяло на наратива по 3 основни неща.

Първо, това е епизод който се развива в далечното човешко минало^[23]; второ, в него се говори за Европа, която не е спомената по никакъв начин в романите като поле на развитие на действието^[24]; и трето – е единствения епизод от поредицата, в който е вплетена концепцията за „магия“.

Става дума за кратко въведение от 15 стр., в което по неясни за обикновения читател причини, авторът избира да разкаже историята за падането на Константинопол.^[25] Независимо от почти дословното придържане към реалните исторически събития, в наратива бива вмъкнат персонаж, който не съществува в писаната история.

Става дума за магьосницата Теодора, която по професия е проститутка. По „официални данни“ (в контекста на романа), кръвната линия на Теодора произлиза от древен род на кръстоносци, но голата истина се оказва много по-тривиална. Теодора е наследничка на неосъществени прабаба и прадядо кръстоносци, никога нестигнали до реален Кръстоносен поход. Основната професия на жените във фамилията била проституцията, която се предавала от поколение на поколение, защото глада и мизерията съпътствали рода през цялата му история. Вероятно Теодора е имала някакви заложби (а може би и ген във фамилията), който ѝ позволява да улови промяната във време-пространството, което се е случило в периода на падането на Константинопол. Така тя разбира, че може да прави неща, които за обикновения човек са немислими и бива провъзгласена за магьосница. Виждайки възможност за себе си, тя предлага услугите си на император Константин, убеждавайки го, че може да убие Мехмед II от разстояние, с което да му помогне да спечели войната и да предпази Константинопол от османците. Единственото ѝ желание в замяна, е да бъде обявена за светица, може би за да избели облика на рода си, съставен от „грешници“.

Нищо от това не се случва, защото Теодора не е магьосница, а обикновен човек, който за кратко е успял да канализира рядък феномен, представляващ изтъняване на мембраната между триизмерното и четириизмерното пространство случващ се точно в онзи епохален момент на точно определено място.

И тук е интересната част. Това се случва в кула, която в зависимост от наблюдаващия я и момента на наблюдението – е или полуразрушена или цяла и непокътната. Т.е. тя е „между световете“ и там „лесно се прескача“. Благодарение на изтъняването на мембраната между 3-то и 4-то измерение в онзи конкретен момент, на точно определеното място (кулата), Теодора успява да извърши „магически действия“ на 2 пъти. След като този прозорец се затваря обаче, тя губи възможностите си, не успява да убие Мехмед II, поради което бива прободена с меч в гърдите, който се заклещва в стената зад нея и на който тя остава да виси.

Забележителният епизод с кулата от която се случва магията и връзката ѝ с падането на „локалната времева епоха“ на Константинопол резонира с вече обясненото в главата за Axis Mundi от е-книгата за Синьото цвете. Цъсин е направил наративен синхропаралел между падането на „кулата на Европа“ и началото на големите промени в света.

Това бе изобличено още по-ясно от друга синхроничност от същия период чрез публикация в интернет, с името „Намираме се на прага на най-унизителния момент в европейската история“, в която авторът сравнява настоящия упадък на Европа с предишната най-отчетлива рана нанесена върху нея... А именно падането на Константинопол през 1453 г., когато за пръв път външна сила започва да диктува нейния ритъм.

И тъй като историята е циклична, в момента лицето на богинята Европа е представено от жена, по професия гинеколог, която е надникнала в „свещената матка“, за да разбере че я чака бреме, а не плод.

Тъй като тя бе въплъщение на „публичния спасител“ на образеца на западната Империя, сега я очаква „разпъване на кръст“. Но понеже е жена, която се държа като блудница, съдбата ѝ може да е по-различна, макар и не по-малко библейска. Защото кулата от която управляваше „тя“ – сега ще рухне върху нея.^[26]

Още по-интересното е, че и в романа на Цъсин, и в нашата реалност, за този процес спомага лице от унгарски произход на име „Орбан“. В романа той отразява реално историческо лице със същото име направил това за което сега ще прочетете:

(...) Вече си бяха научили урока след Oрбан – унгарският майстор, който дойде да направи оръдие в Константинопол, но след като в опразнената византийска хазна не се намери дори нищожно възнаграждение за него, избяга при Мехмед II, за когото създаде огромния топ, дълъг осем метра, с диаметър седемдесет и пет сантиметра, способен да изстрелва петстотинкилограмови снаряди на разстояние километър и половина – единственото оръжие, което можеше да срути здравите константинополски стени.^[27]

В нашия, реалния (ха-ха!) свят, това, разбира се, е Виктор Орбан – унгарския министър-председател, който през цялото време взимаше относително балансирани, гъвкави и правилни решения за разлика от всички останали, които просто полудяха.^[28]

Нека не се захласваме твърде много по такива съвпадения, обаче.

Това са просто митологични проявления, изсветлени по синхромистичен път, чрез звездите разиграващи архетипите им. Ясно е и на дете, че зад актьорите има както сценаристи, така и режисьори. Пиесите пък неизменно се повтарят, защото на световната карта досега комбинациите нямаше как да са неограничени на брой.

Затова първо трябва да се говори за история.

Защото на база историята се случват нещата, които се случват в момента.

Трилогията на Цъсин всъщност е публично съобщение, което напомня че Китай помни историята^[29]. Имаше дори период в който медиите започнаха да излизат точно с тази реплика – че „Изтокът помни“.

На него бе особено наблегнато и от 1-ви до 4-ти септември по време на честването на 80-годишнината от победата на Китай над японската агресия.

В миналото англичаните слагат японски министри в китайския управителен апарат и чрез Япония те управляват Китай.^[30] С Културната революция Запада губи Китай и последния влиза директно в твърд комунизъм. Очевидно там има страшно много модалности в мисленето на самото население, защото самият автор казва, че ако в Китай не диктува този комунизъм и „съвсем малко им се отпусне края“ – страната ще се взриви. Това са неговите думи и приемаме – че тъй като познава нещата отвътре – знае за какво става въпрос.

С други думи Китай познава цикличността на историята, не бърза и е методичен. Като най-старата съществуваща цивилизация на света, китайците знаят, че оцеляват онези култури, които разбират гените и времето^[31], а двете са закодирани в И-дзин^[32]. Последният лично ние възприемаме за „карта на ДНК“ и времевите цикли, до които ДНК на човечеството води чрез репродукцията си. Защото именно следващите поколения задават циклите и те бутат историята напред.

Разбирайки това и имайки „картата“, те много смирено чакат техния момент. Те са наясно, че този момент няма как да настъпи по-рано от естествения тайминг на нещата, поради което са нация култивирала търпение. Затова и наблюдавайки ги отстрани – те очевидно не бързат за никъде по предписание на Сун-дзъ: „ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб“.

В момента тяхната позиция е „ние не искаме да управляваме, ние сме част от света и играем своята закономерна роля в него“. На управляващи :)) Но не го казваме директно никога. На срещата на Г-20 Си Дзинпин каза приблизително следното: „Ние като победители във ВСВ със САЩ ще се опитаме да решаваме проблемите в света“. С което напомни, че победителите в последната „война за времената“ са тези, които определят какво ще се случва оттук насетне. Разбира се, деликатният китаец пропусна да спомене, че Русия също е победител във ВСВ, с което той без да казва всичко, вербализира и така легитимира вече очевидния властови триъгълник, който ще дирижира сферите на влияние по света. Т.е. те ще решават световните проблеми в разговори помежду си.

Доскоро това поведение докарваше до лудост целия Запад със спокойствието и абстрактността си. Защото китайската позиция обикновено е: „няма проблем – кажете каква сделка искате да направим и ще я направим“. Междувременно „ние ще започнем да живеем до 150-годишна възраст, с тенденции да мислим за безсмъртие (мотива с „времето“)“ и „ще го заявим пред целия колективен Запад, макар и „скришом“, защото вече не ни пука“.

Респективно Запада много иска да си измисли проблем, но няма кой да клъвне. Защото патологията на западния ум е, че той разсъждава по неговия си начин и смята, че това което може да провокира него, може да провокира и другите. Високомерната им позиция (чието въплъщение в момента е САЩ) е, че те са „Абсолюта“, съответно другите трябва да танцуват в техния ритъм.^[33]

Лиу Цъсин засяга този момент в книгите си дословно, в разговор касаещ технологията за виртуалната реалност на извънземните. Вече бе загатнато, че в сюжета имаме учени, които влизат в тази виртуална реалност, за да разрешат казуса със слънцата. Всяко ниво там е различна китайска цивилизация. И един от въпросните владетели казва на един от учените играещи играта, че това което Китай не умее, е да мисли в детайл.

И това е така. Те умеят да мислят в друг тип детайл. Тяхната философия, техният детайл не пасва на западния и затова са в подчинена позиция. Фактически книгата заявява, че китайците са разбрали този западен детайл и могат да го прилагат заедно със собствения си. Което е огромна сила. Защото ако Запада разбираше „детайла на Китай“ – щеше да знае как да го провокират. Китай не води своите настоящи войни по логиката на Запада и всъщност именно западняците вече са в ролята на „наваксващи“. Те са тези, които следва да интегрират източни принципи, ако искат да ги „има“ оттук насетне.

Това проличава много ясно в сериала чрез по-рано споменатия мотив за Стеногледците^[34], които са ултимативното оръжие на Земята в борбата срещу трителяните. Стеногледците имат ултимативна власт и световен ресурс, но никой не знае плана им – той остава скрит в тишина и предполага пълно доверие и незнание от страна на управляващите структури. Това е безпрецедентна за запада форма на мислене^[35], който отгоре на всичко влиза va bank с тази „карта под ръка“, предвид че залога е цялата планета. Т.е. в името на оцеляването се приема някаква източна конотация.^[36] Нещо, което стои забулено и необяснено за всички, нещо което не е под контрол. Сякаш когато се задейства командата „оцелей“ зорлем се интегрира и друга част от ума просто защото „няма накъде“ и от отчаяние се упражняват наглед контраинтуитивни мерки.

Тази посока има метафорично проявление и в друга част от сюжета. На практика първата идея за решение в тази война е, в космоса да се изстреля човешки мозък, който да направи контакт с извънземните в едно евентуално бъдеще. В сериала, използваният мозък е на персонаж наречен „Уил“^[37], като този герой е важен по други причини и към него ще се върнем малко по-късно. Проектът по който той бива изпратен в космоса се казва „Staircase“ (което е референция за ДНК). Мозъкът бива изстрелян в капсула на ракета-носител и бива засилван постепенно в космоса по специална парабола. Нейното следване става възможно благодарение на предварително позиционирани атомни взривове в черния вакуум и платно, което дърпа капсулата с мозъка напред изтласквано от ударната вълна.

Самата идея че „се eject-ва мозък в космоса“ като „форма на спасение на човешкото“, считаме за метафора от калибъра на Стеногледците и тяхното съществуване in the first place. Мозъкът буквално „трябва да се изхвърли“, за да „бъде спечелена войната“ по оцеляването на земната раса.

И както ще видим по-нататък – именно тези две решения в наратива на Цъсин водят до (поне) частичното спасение на човечеството.

Времевият праг в климата

Феномени като 3I/Atlas често могат да бъдат ползвани като масови „активиращи спусъци“.

Те или са отражения на дадени „жокери“, които имат капацитета да изменят колективната посока на Играта^[38], или пък са крайна легитимация (от ритуално естество) на даден митологичен процес.

Така един от потенциалните коридори, който emilionero спомена, че 3I/Atlas можеше да легитимира, бе „климатичния апокалипсис“. По негово мнение е имало развитие на нещата, в който обекта да бъде свързан с климатична промяна, която да затвърди и концепцията за „новия фашистки климатичен ред“.

В даден момент това отпадна окончателно, защото за да наложиш климатичен геноцид, трябва всички да са съгласни. Но стана очевидно че Изтокът генерално не е съгласен с тази концепция. Т.е. говорим за 2/3 от населението на Земята. Разбира се Западът се опитва да представи нещата така все едно „какво мислят останалите не е толкова важно“ (защото „само неговото мнение е от значение“), но все повече става ясно, че – меко казано – това не е точно така.

И макар цялата климатична agenda да се размина, тук все пак ще бъдат обобщени няколко наблюдения, за да може читателят да тренира как сам да следи и разшифрова тенденции, без да бъде центрофугиран от егрегорите им, и – „недай си боже“ – тяхната еволюция в нещо друго.

В трилогията на Цъсин (във функцията им на китайското послание към света) директно се заявява, че климатичните промени са изфабрикувани. Там се застъпва тезата, че превземането на Земята минава през това да смачкаш населението с идеята за „неизбежността на климатичните промени“, да го накараш да се чувства виновно и да му разводниш науката, за да няма на какво да се опре. Бълването на всякаква невярна информация в обществото „каква е реалната ситуация“, го обърква, а рецептите за „глобални мерки“ спрямо фалшивата ситуация се превръща във форма на илюзионизъм на сцена от световен магнитуд. Това резултира в тотална деморализация на всички нива и на практика хората се отчайват. Неслучайно във втората книга се пише за „падината на човечеството“. То изпада в депресия и безнадеждност от „застигащата го съдба“.

Така в ТЗО („Трителна земна организация“ в романите) има крило, което работи в посока убеждаване на населението, че е виновно за климатичните промени. Този, който ръководи тази катедра е от ултрасите, които искат човечеството да бъде заличено. Този план цели смачкване на земляните, за да бъдат приети извънземните богове като „спасители“.

По аналогия – какво имаме в света днес? Изкуствено генерирани напрежения по теми, които да точат колективна енергия и да започнат да печелят съгласия чрез приемане или пълно възмущение.

Защото как се създава нов „бог“?

Пардон.

Как се създава онова, което в един момент може да се превърне в съсъд за навлизане на някаква архонтска енергия, търсеща влияние в земната Игра?

Чрез раждането на крайно поляризирана идея, която да придобие такова енергийно тяло, че да се превърне в чудовище със собствено съзнание и също толкова дуална природа.

Защото „боговете“, от една гледна точка, са нашите собствени конфликти, но с volume на max. Затова и в митологията те винаги са във войни, вървят едни тежки прелюбодейства с вечно неприятни последици напред по коляното, предателства, завист и на практика – нищо чуждо на човека.

Но пък инак са „богове“.

На цивилизационния ни етап на изчерпаните наративи, няма какво да се обяснява повече, нали?

Така че по реда им:

• напреженията генерирани от „климатични промени“ водещи до всичко в спектъра между „нещата отидоха на майната си“ и „ще става всичко каквото аз казвам (без значение дали е лудост или не)!“;

• напрежението от „войната“ на Марс бутаща колелото на Хронос. Идеите гравитиращи около „Китай сега ще ни завладее“ и „руснаците са най-злите, ще ни погубят всички“, водят до крайна поляризация в света. „Ще станем комунизъм няма за какво да се живее“ до „Die you fuckin commie for touching my double cheeseburger!“

• деморализацията покрай „множеството полове“ и „правото“ да се идентифицираш като всичко което ти скимне (очевидно без да си „това“ за което се представяш) и всякакви ниши от тази категория за която нямаме сили да почваме да говорим дори...

 Защото макар да се оказа с кратък срок на годност, последиците ѝ ще са дългосрочни... От възможността всеки счупен тийнейджър да каже: „аз се превръщам в двуморфно божество, което света е длъжен да припознае“ до „ох, замина ми окончателно американската свобода от времето на Кенеди. Тотално падение.“

Как става?

Масово започват да се пишат научни статии^[39] и да се заливат институциите с фалшиви научни тези. Системата блокира от броя включени флашки с наративи в дънната платка. Зарежда се софтуер на пропагандата, за да се провери къде са колективните баланси – къде може да се пробие и къде не. Кое може да мине, кое не.

Личи и арогантност в действията, защото отсрещната страна не дава съгласието си, но въпреки това централите продължават да смятат, че може би не са пуснали флашката „навреме“ или са „объркали слота“ и се пробват отново и отново.

Дойде Тръмп и тъй като този сценарий не работи за визията на неговата фракция – изведнъж партийната линия с климатичния фашизъм и джендъризма се изпариха.

Същевременно, ако погледнем циклите на Земята в много голям период от време, практически периодът в момента е много подобен на този отпреди ледниковия период. Т.е. като температурни амплитуди ние сме много далеч от глобално затопляне. Ние сме в глобално застудяване. И цялата антиофициална наука твърди това.

На практика целият наратив около „глобалното затопляне“ (впоследствие сменено с „климатични промени“), е нищо повече от „обяздването на вълната с климата“ за лични облаги от силните на деня. В какво се състоят тези облаги е прекалено разтеглива тема.

Според теорията за „Изместване на ядрото и геодинамично ребалансиране“ („Core Displacement & Geodynamic Rebalancing“ – CDIGR), планетата се намира в етап от жизнения си цикъл, който затваря период от около 12 000 г., като при всеки цикъл се завършва с „промени“ за живота на Земята. Един от често случващите се (но невинаги) сценарии при такъв завършек, е изцяло или частично завъртане на земната ос.

Самата теория CDIGR проследява данните за климата от наличния инструментариум на официалната наука, и ги тълкува извън контекста на официалната позиция на учените. Разликата между тази теория и официалната е, че последната не внася компонентата „истории и предсказания на отминали цивилизации“, а се фокусира върху сухото тълкуване на данните и анализ на изградените теоретични модели, за които някой ПЛАЩА ДОСТАТЪЧНО, че да може тези модели да изведат конкретен резултат.

Или казано опростено, официалната наука бута историята в посока „хората са виновни и трябва да си платят за това“, докато CDIGR твърди, че случващото се с климата са нормални процеси и Земята преминава през естествен цикъл на ребалансиране и настройка за следващ етап от Играта.

Какво означава „Изместване на ядрото и геодинамично ребалансиране“?

Опростеното обяснение на едни изключително сложни процеси е следното...

Под влияние на слънчевите изригвания, се създава „натиск“ върху геомагнитното поле на Земята, което като отражение води до „натиск“ върху повърхността. Ако разгледаме Земята метафорично като „мека глинена топка“, всеки натиск върху тази топка ще създава изместване на маса от една посока в друга. Меката глинена топка е трудна за възприемане от масовия наблюдател, който живее върху тази „солидна земя“, но от позицията на Слънцето, това е мека глина, въртяща се на грънчарско колело. Всеки натиск върху магнитното поле измества земни и водни маси в различни посоки + плюс преместване на лава. На база тези измествания, се получават пренапрежения на определени точки по разломните линии, което води до земетресения освобождаващи нагнетената енергия. На места се активират вулкани, а на други се активират гейзери.

Сега...

Онова, което общовалидно се разбира под думата „климат“, се движи основно от въздуха/вятъра^[40]. Ние само това виждаме – тук духа, там вали, на трето място жули слънце и т.н., но всичко минава под знаменателя топъл/студен въздух.

Този натиск от Слънцето е класическа акупресура в планетарен мащаб. Всяко едно разместване, разбира се, води до промяна в климатичния модел, който ни е познат, откъдето идва и наратива за „климатичните промени“.

Тук е важно да се обърне внимание на думата „познат“ – на цивилизацията ни е представен един климатичен модел, който сме приели за общовалиден и неизменен, което разбира се е много далеч от истината. Климата на планетата е в постоянна динамика и няма конкретен фиксиран ред, по който се случват нещата. Тук не говорим за краткосрочни модели, които създават заблудата за „постоянно повтарящи се климатични цикли“ (пролет, лято, есен, зима – в определен ред и с определена продължителност). Да не забравяме, че самата есенция на трилогията на Цъсин се върти около пълната непредсказуемост на климата, който разбира се зависи на 100% от Слънцето/ата! Оттам и невъзможността да се предвиди, колко дълго ще издържи една цивилизация и различната ѝ концепция за „време“!

Тук е момента да се спомене, че според официалната наука, регистрираните завъртания на земните полюси не са в порядък през определен период:

От графиката е видна абсолютната непредсказуемост на този процес.

Това няма как да бъде другояче, защото всеки един тематичен наратив е с определена продължителност. Точно както всеки филм има различно времетраене, зависещо от нуждите и ритъма на разказвачеството му, точно както всеки човешки живот има различна дължина според темите които е избрал да въплъти и разиграе. На този принцип стартира планетарен наратив (винаги с някакви „базови настройки“), който никой не знае докъде ще стигне и за какъв период. След което следва нов такъв.

В епохата на хората, наративът се накланя натам, накъдето се лашне несъзнаваното.

И тук е момента с отпадането на идеята за климатичния фашизъм.

Ако! Само ако се беше разиграл сценария с частично или пълно завъртане на полюсите, щеше да има нужното ниво на хаос, в който да се интегрира „външно извънземно спасение“ (Wow!-модела) или климатичния ботуш (SOS-модела). Очевидно инсталацията не произведе работещ алгоритъм, защото се оказа, че има „по-голям“ разказвач на сцената. Този по-голям разказвач каза, че пиесата с климата няма да се играе от по-голямата част от населението^[42].

Т.е. „климатични проблеми“ няма, имаме ребалансиране на Земята. И това, което ние наблюдаваме (земетресения, вулкани, цунамита, топли/студени вълни и т.н.) са ефектите, а не причините. Това са ефекти от вътрешно ребалансиране, т.е. пренареждане на структурата. А това пренареждане е диктувано от Слънцето, като нещата се тълкуват така: слънчевите изригвания влияят на магнитното поле, то влияе на земята и водите и всичко се променя и движи. Оттам имаме по-екстремен климат и изместване на магнитния полюс в Сибир (и по-конкретно – Байкал). И имаше един момент, в който имаше натрупване на чисто изчислителни предсказания, които щяха да доведат до фактическо завъртане на полюсите – ако не цялостно, то поне частично.

Това нагнетяване на напрежението в тялото на планетата обаче не кулминира със завъртане на полюсите, а с големи земетресения. Първо в Аляска^[43], след което се затвори цикъла с това в Камчатка^[44]. И двете земетресения се намират от двете страни на 180-тия меридиан и отстрани изглежда все едно се самоотразиха и самоанихилираха. Тогава конкретното натрупване спря. Нещо го отряза с нож.

И концепцията със смяна на полюсите просто изчезна от пространството.

Последното е следствие от механика.

При това стечение на обстоятелствата, 3I/Atlas е поредното фалшиво събитие от магнитуда на истерията около „края на света“ през 2012 г. По същество двете са от една и съща категория. Тя отново касае „времето“ или по-точно „поредния негов край“ или „рестарт“ чрез абнормна слънчева активност и промяна на планетарния климат след обръщане на полюсите.

Тези коридори продължават да не бъдат избирани от настоящия колективен фокус, но те ще продължат да изскачат под всякакви форми и в бъдеще. Просто защото самият механизъм за промяна на Играта печели много колективно съгласие на ниво „очакване“ и дори подпрагово приемане като „естествения начин по който се случват нещата на планетата“.

Времевият праг в пропагандата за космоса

Темата за 3I/Atlas е неразривно свързана с по-големия въпрос, който касае естеството на нашата реалност като „форма“ на симулация. И тъй като на практика всеки един човек преживява реалността по различен начин, в конкретния случай разминаването и полярността в интерпретацията е от възможно най-висок клас. Това е така, защото „обектът“ има потенциала да трансформира масовото възприятие за „реалност“, много по-драстично от когато и да е преди. Но в същината си той следва да бъде възприеман като своеобразен „артефакт“, който отваря портал към нашето „несъзнавано“. Съответно това е пряко свързано с личната ни интерпретация за реалността, като по този начин на персонално ниво силата на артефакта е лимитирана до границите, които самите ние сме си поставили по един или друг начин. Все пак следва да се отбележи, че тези граници също не са твърдо установени и следователно поне за част от хората „кометата“ може да послужи като катализатор за разширяване на полето на осъзнаване.

В цялата тази „конструкция“ обаче има множество детайли, които следва да бъдат изяснени. И може би най-важният акцент е именно огромната палитра от възприятия за това какво точно представлява 3I/Atlas, на което ще бъде обърнато специално внимание. Те от своя страна могат да бъдат групирани на база различни критерии. Но все пак има нещо, което следва да бъде изказано преди всичко останало като отправна точка, задаваща глобалния контекст. Макар и напълно различно за всеки, преживяването на реалността все пак до голяма степен бива „стандартизирано“, основно чрез т. нар. „официална позиция“, налагана предимно чрез масовите медии, които работят в унисон с правителствата. Разбира се тяхното влияние задава общата рамка и в огромния процент от случаите (независимо от това в какво вие лично истински вярвате) ви се налага да се съобразявате или пък да проявявате усилия да избягвате последствия, наложени от различни „официални позиции“. Защото те формират „официалните правила“ на дадена локална земна игра (най-често чрез формално законодателство). Така че директното ви несъгласие с тях ви оставя (в зависимост от контекста) „извън закона“ (което ви прави престъпник). В по-лекия случай се превръщате в обект на присмех и дори на обществено заклеймяване. Както добре знаем обаче, платформата е флуидна, правилата и официалните позиции се менят, но обикновено това се случва в доста ограничен периметър, касаещ второразредни и още по-нисши проблеми в сравнение с „темите табу“.

В същата връзка, кратка ретроспекция на последните няколко десетилетия или дори век, ще ни представи една доста показателна тенденция, която на практика предопределя цивилизацията, в която живеем, ограничавайки ключови нейни параметри. И тя е, че независимо от огромните геополитически, културни и всякакви други различия, противопоставяния, студени и директни войни, очевадно има някакво тайно споразумение между различните фракции, формиращи т. нар. управляващ глобален елит. Т.е. задкулисните манипулатори, управляващи активи под формата на държави със статут на „велики сили“, проявяват публични различия по едни теми, но НИКОГА по такива, касаещи древната история на планетата, нейните подземни измерения, живота в космоса и контакта с други цивилизации.^[45] Поне до този момент, независимо от безбройните директни различия и конфликти на „великите сили“ (САЩ, Русия и Китай) във всякакви други отношения, официалната информация, спускана за Луната, Марс и всевъзможни космически обекти като „комети“ – не се разминава драстично в най-важните си аспекти.^[46] Няма ожесточени спорове между тях на официално ниво „какво има там“, да не говорим как следва да се тълкува. А поводи и възможности има в изобилие и дори (на жаргонен език) може да се класифицира като „пропуск за гол на празна врата“.^[47] Примери могат да се дадат много, но една от най-ярките възможности определено бе стъпването на американци на Луната – нещо, което и до ден днешен не е по силите на нито една друга „суперсила“ (на официално ниво). Нещо повече – тогавашният СССР не само че не оспорва американското „постижение“, ами и официално го признава (макар и без особен ентусиазъм). Всичко това се случва на фона на съмнения в постигнатото дори сред част от самите американци, които коментират редица странности в пресконференциите на астронавтите. Но видите ли, най-големият (гео)политически „враг“ по това време не се възползва от ситуацията, вероятно защото е много „принципен“ и винаги защитава „научни истини“ дори когато са в негова репутационна вреда.

Разбирате ли двойния стандарт?

По всевъзможни други казуси (дори касаещи множество загинали хора) геополитическият опонент безцеремонно ще бъде обвинен в лъжи, манипулаторство и изкаран по-чер и от дявола, независимо от обстоятелствата и „обективната истина“!... Нооо като с магическа пръчка – по всички тези „теми табу“ – заклети противници се държат „благоприлично“, подкрепяйки глобалното статукво. Тази тенденция продължава и до днес, като цензурата бива поддържана от всички „космически държави“. Повече от 50 години на Луната официално не е стъпвал човешки крак, а позицията на NASA по въпроса (синтезирана през един по-циничен филтър), бива обяснена с липса на пари и интерес от хората. Е, какъв да е интересът, след като сте им спретнали пародията, представяща земния сателит през толкова цензурирана цедка?

Защо има привиден консенсус по толкова ключови въпроси? Ами защото всички тези изброени теми табу носят взривопасен потенциал, до степен, при която, ако само една от управляващите фракции (с прилежащите ѝ „активи“) тръгне на официално признаване на тези феномени (в разрез с желанията на останалите), това ще доведе до грандиозна война. Нейната интерпретация е отделна тема. Най-просто казано, цивилизацията няма да може да се запази (поне в този си вид), защото единственото, което я крепи, е именно официалното съгласие върху изброените преди малко теми, които, както сами може да прецените, са от далеч по-голямо значение, в сравнение с всичко останало. По всякакви други казуси различията може да са огромни и дори стряскащи, но ако към тях се добавят и „темите табу“, цивилизацията няма да успее да се запази, освен ако няма явен победител, който да наложи своята версия на тълкувание над всички „езотерични аспекти“.

Реалистично погледнато, на практика ВСИЧКИ други въпроси, които стоят пред цивилизацията ни, са следствие на темите табу, които се проектират в конфликти от по-нисш ред, скриващи множество слоеве от причини и взаимовръзки, стоящи над тях.

По всички тези причини информацията по т. нар. „чувствителни теми“ не идва пряко от официалните власти. Може да е свързана с кръгове около тях, но не идва директно от тях. Защото, ако дойде директно от тях, целият дневен ред на планетата би се променил радикално. Най-малкото защото ще е свързано и с конкретни действия, които ще следва да се предприемат на база „представения сценарий“. Всички останали „проблеми“ и дневен ред ще влязат директно под шапката на „новата реалност“ и ще бъдат коментирани и преживявани през напълно нов контекст.

Неслучайно през цялото време често бива употребяван изразът „официална информация“. Тя е толкова важна не сама по себе си, а най-вече като шаблон, който задава параметрите на един потенциален „нов градеж“. Тя задава границите.

Досега имаме и „горчивия опит“, който твърде безмилостно показва почти един и същ развой ВСЕКИ път, когато има ОГРОМНИ очаквания да се случи нещо на „алтернативния фронт“ и да има сериозен пробив в тази т. нар. „официална информация“. И тук дори няма да навлизаме във вече безбройните „ченълинг“ пропаганди, според които от поне 30 години ВИНАГИ „добрите сили“ са на 2-3 дни от това да се покажат публично. Като преди това (естествено) ликвидират веднъж завинаги „лошите герои“ от филма, наречен „Земна реалност“, криещи истината от простолюдието. След това се оказва, че и „добрите сили“ също не могат да ви разкрият голяма част от истината, ама по съвсем други съображения :) Защото „не сте готови“, „не сте си вдигнали вибрациите“^[48] и като цяло е „за ваше добро“. На този фронт нещата дори вече не са комични – те са пародийни.

Както споменахме – „появата“ на 3I/Atlas създава същата категория очаквания в стил „2012 г.“, като този път аргументите (в светлината на цялостния контекст) са привидно дори още по-силни от когато и да е преди. Същевременно официалната позиция на NASA засега изглежда още по-радикална в устояването на „конвенционалността“, до степен, при която най-безцеремонно публикуват пикселизирани изображения, изглеждащи драстично по-зле от тези, направени със скромни любителски инструменти. Човек ще каже, че все едно крият Хилядолетния сокол от „Star Wars“ :)

Причините за това могат да бъдат много вариативни, включително и възможността сред „големите играчи“ да има сериозни разногласия в подхода към проиграването на „събитието“. Защото официалното статукво е резултат по-скоро на компромисно съгласие, докато истинските стремежи на различните фракции често драстично се разминават от това, което им се налага да „търпят“ в името на „по-малкото зло“. В крайна сметка всяка една психологическа операция е способна да стигне дотам, че съзнателно да представи смехотворно размазана снимка (като тази по-горе), за да се налее масло и в огъня на съмняващите се. Така те с лекота могат да си помислят нещо от рода на: „снимката е размазана, защото наистина се крие нещо за 3I/Atlas“^[49]. Което като нищо може да се окаже пресметнато лоби на фракция, която има интерес в пространството да бъдат подсилени съмненията „че не се казва всичко“.

Така че държанието на NASA може да бъде тълкувано както като поредната стъпка в затвърждаване на характерната им „безпардонна наглост“^[50], така и като оставяне на вратичка в стил: „Ние не ви показахме това, което имаме, за да не ви разбием „крехката психика“, представяйки истинската ситуация“.

За съжаление, този аргумент би минал лесно. Той изглежда напълно „легитимно“ и най-малкото сме го гледали в достатъчно много филмови продукции. Към целия захаросан микс може да прибавим и подозрителното поведение на китайците, което налива допълнително масло в огъня на всевъзможни спекулации.

На този фон засилените очаквания за „пробив“ в „официалната позиция“ са свързани с някои леки „пропуквания“, които наблюдаваме откакто започна „корона вируса“. Силната трансформираща вълна оказа своето влияние и все повече учени правят директни изявления в почти целия спектър на „темите табу“. И макар това да не е класическа официална информация^[51], определено представлява засилване на натиска над официалната позиция и е повод за разделение, защото твърденията на „учени“ обикновено имат много по-голяма тежест и получават много по-голямо масово съгласие.

Ще отбележим само някои емблематични примери на този фронт, изграждащи контекста за 3I/Atlas.

Едно от най-шокиращите „разкрития“ се случи в разгара на „пандемията“ в края на 2020 г. от съвсем неслучаен човек. Хаим Ешед ръководи от 30 г. израелската космическа програма и е професор по аерокосмически науки с безспорна (дотогава) репутация. Същият публично заяви, че има съвместна база между извънземни и хора на Марс, и че президентът Тръмп е бил информиран за всички тези процеси... Забележете, че сам казва, че ако бе направил подобни разкрития само 5 години по-рано, щял да бъде „хоспитализиран“. Явно нещо драстично се е променило в „тъканта на реалността“ оттогава. Масовите изслушвания на свидетели и експерти, говорещи за извънземни контакти и поява на НЛО обекти, в Конгреса на САЩ, определено гравитират в същата посока на леко „пропукване“. Същото важи и по отношение на „древната ни история“ по линия на сензационните открития на екипа Бионди/Маланга в Гиза.

Вероятно едно от най-големите различия, свързани с интерпретацията на космически обекти, е, че почти от самото начало на появата на „кометата“ има твърде директно застъпване на теза, която би се възприела като „конспиративна теория“, ако бе изказана от всеки друг. Но понеже бе изказана от харвардски професор астроном, с безупречна научна кариера (Ави Льоб), а посочените „аномалии“ са в пъти повече от случая с „астероида“ Оумуамуа, медийният интерес се изстреля в небесата. Защото, както вече бе отбелязано, твърденията на учените получават много по-голямо съгласие за „реалност“. Самата система ги е определила като важен фактор във формирането на масовата представа за света ни, изтиквайки на заден план религиозните институции, които задаваха тона в миналото. Разнобоят, свързан с интерпретацията на 3I/Atlas, свидетелства за далеч по-големи процеси, които се развиват под повърхността.

Така или иначе, когато говорим за „официална информация“, такава която би породила конкретни последствия и действия, в пълна сила важи поговорката: „Кучетата си лаят, керванът си върви“. След вдигнатия „шум“ нещата си продължават постарому. Опитът показва, че независимо от спорадични инициативи и независимо от това колко убедителни аргументи се представят, в крайна сметка реалността и моделите, по които се проиграва, се диктуват от „скрит консенсус“, който може единствено да бъде заобиколен, ако не сте съгласни с него в личния си живот. През тази призма „официалната информация“ играе ролята на съдилище, което в земния случай е силно корумпирано и не действа по правилата, по които уж трябва да действа, заличавайки свидетелствата на едната страна. Точно затова самите ние нямаме и грам интерес към каквато и да е официална информация по същество, защото сме напълно наясно, че – дори и драстично променена – тя няма да отразява многобройните сложни аспекти и взаимовръзки. Тя ще отразява единствено пропагандната гледна точка на „коалиция от интереси“. Същевременно драстично нова официална позиция има потенциала да зададе и нова рамка на „земната Игра“, която или да разширява възможностите за творческо проявление, или пък да капсулира и ограничи още повече упражняването на свободен избор в очертаните граници. Затова интересът ни към „официалната информация“ минава главно през този специфичен филтър, който проектира границите за „обществено възможното“.

Времевият праг в разбирането ни за извънземния разум и симулацията

Макар да сме наясно, че вероятно повтаряме термина „контекст“ прекалено често, това през нашата призма е неизбежно, защото на практика всичко е пречупено през него. Всеки един „факт“ и анализ на обстоятелства, поставени в ограничен контекст, могат да сътворят перфектната манипулация. Нещо повече – всяко едно правдиво съждение, поставено на грешна основа, привидно звучи добре логическо издържано, но само до момента, в който не бъде видяна по-голяма картина, когато става ясно, че е пропаганда. Но за сметка на това твърде успешна такава, защото масата истински вярва и вижда „желязната логика“ на аргументите. Затова и неслучайно солидна част от нашите книги и материали са свързани с древната история на планетата – бонус, който предоставя значително по-голям шанс за далеч по-обективно възприятие^[52] на множество феномени, на които обикновено се гледа твърде полярно.

Именно предвид древната история на планетата, пропагандната версия, че Земята следва да остане „тиха“, за да не бъде изядена от „големия лош вълк от тъмната гора“ е силно извадена от адекватния си контекст. Това не означава, че в нея няма много относително верни обстоятелства, но те обикновено са свързани с преки интереси на управляващи извънземни фракции, а не на хората (които не са истинските владетели на тази „локация“). Неслучайно считаният за огромен авторитет по всякакви „космически въпроси“ – Стивън Хокинг – в последните години от своя живот усилено проповядваше тезата, че земната цивилизация следва само да „прослушва“ сигналите, идващи от космоса, но не и да изпраща такива. Защото според него дори и една супер напреднала в технологично отношение извънземна цивилизация би имала по-скоро намерения, свързани със: „завоевания, колонизация или игнориране на страданието, отколкото преговори и мирно съвместно съществуване“. Всички тези аргументи изглеждат напълно логични и правдиви, но са поставени върху абсолютно фалшивата и насаждана упорито в последните векове „теория“, че животът на Земята и човечеството са възникнали на база „естествена еволюция“, и че до този момент не сме имали контакти с други извънземни цивилизации. Само че картинката е много по-различна от това и всяка една развита космическа цивилизация мноооооого отдавна знае къде е Земята и какво се случва тук, така че това дали ние ще изпращаме точно тези „нискотехнологични сигнали“ е твърде нерелевантно. Но виждате как подменения контекст прави описаната хипотеза твърде реална и приемлива логически за мнозина.

По много сходни причини голяма част от проблематиката, застъпена в „3 Body Problem“, кликва логически на множество пропагандни сценарии, но цялостният контекст е далеч от сложните процеси, разиграващи се както на Земята, така и в „космоса“. Чисто архетипно в него се виждат някои от представите на класическите майстори на фантастиката, които още през 50-те години на миналия век са описали подобни (неизбежни сценарии), които обаче са валидни и релевантни при така зададената официална история на планетата. Един подобен разказ на Робърт Шекли от този период представя сблъсъка на земляните със силно напреднала цивилизация, изпратила свой висш „дипломат“, който да подготви Земята за колонизация и присъединяване към извънземна империя. Колонизаторският процес (предвид огромните мащаби на космоса) е специфичен и ресурсите не се пилеят безразборно, като за целта дипломатът е в ролята на „съгледвач“. След като установява реалната ситуация, той изпраща сигнал към колонизиращата флота, която след години ще пристигне на Земята, а през това време местното население ще бъде смазано психически от представената и доказана технологична и всякаква друга мощ на империята, така че изобщо да не се съпротивлява на „присъединяването“. Дипломатът има „имунитет“ под формата на висша технология, която много интелигентно го предпазва от всевъзможни опити и безброй различни методи, чрез които може да бъде убит и да спре да излъчва „сигнала“. През призмата на разказа, единственият шанс на земляните е да спрат този сигнал и колонизаторите да не разберат, че тук има нещо за придобиване. След многобройни неуспехи „американците“ се справят с проблема, впрягайки силите на „хаоса“ и ликвидират посланика заедно с „дипломатическия му имунитет“, запазвайки „тишината“. Както виждате архетипът за спиране на „сигнала“ не е случаен, но зад него се крие нещо съвсем различно от простите логически взаимовръзки, представени от Хокинг, защото истинският контекст е друг. В „3 Body Problem“ този архетип е представен чрез „Стеногледците“, чиито мисли не достигат до „врага“, като това е по-висша представа на същия мотив, но отново липсват парчета от пъзела.

Част от минималния необходим контекст за по-адекватно осъзнаване на ситуацията без съмнение е свързан с нашия отдавнашен интерес към генезиса на влиятелните космически империи.

Още през 2013 г., с издаването на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“, обърнахме специално внимание на редица „космически феномени“, представени в оригиналното съдържание и изследвани от нас в следговора на книгата. Те имат директно отношение към архетипа на 3I/Atlas и съвсем неслучайно в анализа ни има отделна подглава (5.2.3.), озаглавена „Комети и астероиди“.^[53] Тя, разбира се, е базирана на основното твърдение на РМС, че издълбаването на астероиди и превръщането им в бойни и други видове космически кораби, е много стара практика в нашата галактика. Нещо повече – този подход очевидно се синхронизира твърде добре с „естеството на симулацията“ и има множество предимства в сравнение с всевъзможни други технологии. Защото по-широкият контекст на цялата картина, свързана със Земята и касаеща „сигнала“, е обвързана с езотеричната трактовка на понятието „карантина“. Или в зависимост от гледната точка – за едни може да е „карантина“, за други „предпазен енергиен щит“, или дори и двете едновременно. Т.е. Земята очевидно има много силна технологична защита, която пази интересите на „коалиция от фракции“. Същевременно всяка една защита има своите слаби места и обикновено те са свързани с други синхронизации на самата симулация. Истерията около комети и астероиди, удрящи Земята, е „възпята“ от множество филмови продукции, но зад всичко това се крият редица скрити войни и сражения, които решават ситуацията (очевидно не с официалната и примитивна технология на NASA). Това обаче разкрива само част от пъзела „какво е 3I/Atlas“.

По-висшата перспектива е свързана много директно със самото естество на симулацията, която всички ние преживяваме. В тази връзка преди 3 г. бяхме публикували сравнително краткия материал „Обективната реалност не съществува“. В него е засегнат и класическият спор между Айнщайн и Бор относно „квантовата реалност“. Пред очите на още 77 други брилянтни учени, Айнщайн настоява, че квантовите състояния имат своя собствена реалност, която е независима от това как някой учен действа спрямо нея. Той твърди, че новата наука, наречена „квантова механика“, трябва да запази принципите на детерминизма от класическата нютонова физика и че резултатите от изследванията не са свързани с намесата на наблюдателя. Бор от друга страна защитава идеята, че квантовите системи могат да имат дефинирана своя собствена реалност едва когато ученият вече е установил своя експериментален дизайн. Той контрира, че една система се държи като вълна или частица в зависимост от контекста, но не може да предскаже как ще се държи със сигурност. Така че според него квантовите явления имат неопределен, чисто статистически характер и всяко наблюдение върху тях се отразява пряко на резултата от изследването.

Както виждате темата за контекста тук е засегната на много високо ниво, но доста синхронично съвсем наскоро излезе информация, че китайски учени са направили успешен експеримент точно по дилемата между Айнщайн и Бор. А резултатът потвърдил, че опитът да се получи допълнителна информация за дадена система – неизбежно променя нейното състояние. Затова още отсега следва да се натърти следното: независимо каква ще бъде официалната позиция, след като „кометата“ се отдалечи от всички планети в Слънчевата система – това няма да я направи „истина“ (дори ако е различна от досегашната стигма по отношение на извънземния разум). Ще я превърне единствено в „стандарт за съобразяване“. Това няма да промени обстоятелството, че всеки ще преживее преминаването на 3I/Atlas по различен начин, базиран както на информационния поток за който е закачен, така и на личните си усещания и емоции. А този поток в последните години е в пъти по-силен и разнообразен от когато и да е в новата ни история. Което води както до голяма поляризация, така и до множество варианти и нюанси в интерпретацията, за които ще стане дума след малко. Така или иначе потенциалът за драстични промени в усещането за реалността е наличен, а в каква посока ще се случи за всеки човек на планетата – също е валиден въпрос. Защото личната реалност се формира по изключително сложен начин, въпреки множеството опити за стандартизация на база на всевъзможни видове импланти.

Съществува и друга много сериозна призма, през която следва да се погледне на 3I/Atlas. Всяка една симулация е подчинена на определени правила и един от методите за осъзнаването на нейните архетипи се крие в астрологията. Планетните разположения образуват различни цикли, но тези техни позиции са просто потенциал за дадено развитие. Проявленията на заложените потенциали могат да са доста вариативни, а личният контекст на преживяващият може да ги доукраси почти до неузнаваемост. Макар доста често с тези планетарни потенциали да се спекулира по всевъзможни начини, драстично променящата се пред очите ни реалност в последните няколко години без съмнение налива тонове „плацебо ефект“ в очакванията на мнозина и съответно ноцебо за тези, които ще виждат как става „все по-зле“. В допълнение, доста често някои последици не идват веднага след настъпването на дадено събитие, а се виждат ясно известно време след това – нещо, на което ще бъде илюстрирано по-късно.

Визията за 2026 г. на някои астролози, като Рик Левин например, е точно в посока на почти магически промени в реалността. Той набляга най-вече на съвпада между Сатурн и Нептун през февруари 2026 г. Подобен астрологичен цикъл се случва обикновено на 36 години и миналия път е бил през 1989 г. По това време се разпада Съветската империя, пада Берлинската стена заедно с още множество сериозни геополитически промени. Според Левин обаче, заформящата се конфигурация следващата година ще бъде без аналог като потенциал и ще образува „изключителна геометрия“. Съвпадът на Сатурн и Нептун през 2026 г. се случва на 0 градуса и 0 минути на знака Овен, а в астрологията и астрономията, точката на 0° Овен е изключително важна. Аспекти и събития при подобна конфигурация обикновено имат силно и драматично глобално или световно влияние, засягащо всички нации и голям брой хора, а не само отделни личности. Нещо повече – тази конкретна конфигурация не се е случвала никога досега в писаната ни история, а някои софтуерни програми изчисляват, че предния път е бил преди повече от 9000 години. В допълнение съвпадът на Сатурн и Нептун в 0° Овен ще бъде разположен приблизително по средата между Уран и Плутон, създавайки нова голяма и мощна глобална конфигурация. През юли пък ще се образува още по-силна конфигурация с намесата на Юпитер.

Както лесно може да се досетите, вариациите в интерпретацията на тези астрологични конфигурации са изключително много. Конвенционалните анализи ще ви кажат, че позицията „по средата“ между двете най-бавни планети в Слънчевата система (Плутон и Уран) значително усилва влиянието на съвпада Сатурн-Нептун. Т.е. предполагаемото развитие на нови идеологии и разпадане на стари структури ще бъде подсилено от внезапни промени и иновации (Уран), както и дълбока трансформация и преразпределение на властта (Плутон). Други по-езотерично ориентирани астролози виждат в този уникален съвпад между Сатурн и Нептун размяна на ролите между тези две „планети“. Традиционно Сатурн се свързва с реалността, контрола, границите и отговорността, а Нептун е планетата на илюзиите, заблудите, тайните, мечтите, лъжите, конспирациите и мистицизма. Енергиите на тези две планети са напълно различни. Когато се сблъскат в съвпад, се създава напрежение между фантазиите и реалността. Но поради уникалността на конфигурацията този път някои прозират, че ще се случи „разтапяне“ на Сатурн в Нептун и Нептун ще задейства въображението, което ще изгради скелето на новата реалност. На практика има потенциал за разпадане и топене на всичко, което досега сме смятали за твърда реалност. Границите на това, което сме считали за реално, се сриват от всички страни едновременно. Стоим на ръба на нещо абсолютно ново, никой не знае какво следва. Защото има предпоставки за преход от материален твърд свят към вибрационен, вълнов свят. Но в този преход ще има силна турбуленция.

Подобни планетни конфигурации активират дейността на различните фракции, които чакат да се изпълнят определени параметри в симулацията, така че да имат по-големи шансове за успех. Обикновено такива моменти са свързани и с различни „пророчества“, които по подразбиране получават шанс за реализация, отново когато са налични „подходящите условия“. Очевидно обаче има периоди, които са много по-ключови от други и предполагат по-голяма трансформация отпреди. Това са критични точки, които предоставят възможност за вододел в проиграването на времевите линии. И интересното в тази връзка е, че голяма част от тях са силно апокалиптични и вещаят край на цивилизацията в буквалния, материален смисъл. Начинът по който е изградена земната симулация обаче, позволява своеобразен трансфер на съзнанията от една времева линия в друга, а апокалиптичните сцени за голяма част от населението се проиграват като отекнал спомен най-често при „съновидение“ или интуитивен спомен за преживяното. На практика обаче по-голямата част от „пророчествата“ са просто пропаганда за изпълнение на нечия времева линия^[54].

В тази връзка, когато някои ключови параметри от дадено пророчество са налични като масово възприятие – често контекстът се наглася към настоящото положение. Подобен е случаят с т. нар. пророчество за „синята Качина“, което се приписва на племето хопи, но покрай него има и много силни методистки и презвитериански християнски влияния. Официалното твърдение е, че пророчеството е било чуто от един пастор, който качва в колата си стар хопи индианец от Клана на мечката и той му споделя 9 знака „за края на света“. Последният знак е появата на синя звезда в небето преди „голямото пречистване“. В контекста на 3I/Atlas следват всевъзможни доукрасявания в социалните мрежи, след като дори NASA отбеляза синия цвят на „кометата“. Така различни части от пророчеството започват да се тълкуват и метафорично и биват припознавани като „категоричен знак за неговото изпълнение“, което в буквалния си вариант обаче, е строго апокалиптично. В метафоричен план е възможност за голяма трансформация, което не изключва всевъзможни сътресения.

Космически обекти, за които е имало твърдения, че са изкуствени, са минавали и друг път близо до Земята и „официално“ нищо не се е променяло след това. Скрити последствия обаче често има и те биват проявявани по много разнообразни начини. Поляризацията и нюансите в интерпретацията на 3I/Atlas от всевъзможни кръгове, които не възприемат официалната позиция, този път е наистина зашеметяваща. На практика е покрит целият спектър: от силно негативни и застрашаващи описания и характеристики, свързани предимно с конкретни извънземни влияния, като се мине през сравнително центристки и по-неутрални интерпретации (отново обвързани с неземно съзнание) и се стигне до силно позитивни, някои с привкус на захаросан ченъл-полуфабрикат.

Това, което прави впечатление (най-вече през призмата на симулацията) е, че „кометата“ наистина предизвиква проекция от несъзнаваното, която се свързва с вече изградения от индивида контекст за света, в който живее и информационните потоци, за които е закачен. Колкото е по-широк контекстът, толкова повече нюанси и „цветност“ в разбирането и осъзнаването има. Интересното е, че това важи както за хора, към които бива „спускана“ дадена информация, така и за такива, които я приемат по нетрадиционен път, или пък я придобиват чрез доказан работещ протокол. Поляризацията, вариативността и нюансите са налични на всички фронтове и при всички методи за извличане на данни. Наличната на този етап информация, придобита по всевъзможни неконвенционални начини, е наистина много обемна и затова ще синтезираме предимно тази част, която онагледява определени по-значими тенденции.

На първо място, прави силно впечатление, че двама от най-силно застъпващите тезата за „публична дезинформация“ дейци, имат огромен личен опит и от дълги години директно проповядват дуалността за „добрите“ и „лошите“ извънземни. Един от тях е д-р Стивън Гриър, основател на „Disclosure Project“, известен с кампаниите по разкриване на извънземни контакти.

Той вижда 3I/Atlas като оркестрирана манипулация от военнопромишления комплекс, различни правителства и „групи за дезинформация“, за да се създаде страх и да се оправдае глобален контрол. Според него „кометата“ е „напълно естествена“ и се ползва като оправдание за фалшива инвазия на извънземни с цел да се дискредитират истинските „добри извънземни“, които многократно са „спасявали“ Земята от ядрени катастрофи.

Другият, който първоначално се опита да поддържа абсолютно същата линия на трактовка за психодезинформация, бе д-р Къртни Браун, известен със своите многобройни RV проекти по редица екзотични теми табу. Най-странното беше, че той поддържаше тази линия, признавайки, че не е правил проект по темата, за да придобие данни от „първо лице“. Нещо, което бе почти абсурдно чисто логически. В крайна сметка може би притиснат от все по-големия медиен шум, се престраши да публикува данни от негов личен проект по дистанционно наблюдение. Макар да пусна само една-единствена сесия, направена (по твърденията му) в напълно сляп режим от неговия син, обратът бе грандиозен. Дали сесията е била напълно сляпа можем само да гадаем, но данните от нея бяха твърде директни, много подробни и показателни. Според тях напълно недвусмислено 3I/Atlas е огромен космически кораб, ситуиран в скалисто космическо тяло и управляван от рептилоподобни и сиви, като има и човешки екипаж. Корабът е съпровождан от множество по-малки други летателни апарати. Той вече е бил атакуван от други извънземни сили и е получил определени щети. Сесията е била зададена така, че да провери какво ще се случи, когато „кометата“ приближи Земята, а данните на Азиз Браун показват, че той ще бъде пресрещнат и ще се състои битка, за която от Земята вероятно ще има видими следи, изтълкувани напълно конвенционално.

Друг известен вюър, занимаващ се с езотерични проекти (Джон Виванко), на практика публикува много сходно описание с това на проекта на Къртни Браун. Според Виванко, обектът не е комета, а масивен кораб, който използва „стелт технология“, за да се маскира като комета. Той „излъчва“ образ на комета, за да избегне откриване. Данните му разкриват рептилоидни екипи на борда – високи същества с агресивна енергия. Той вижда 3I/Atlas като част от война в Слънчевата система. В неговата интерпретация рептилиите са в конфликт с други извънземни раси^[55]. Той твърди, че рептилиите използват кораба за поддържане на контрол – предават сигнали, които манипулират човешкото съзнание и енергийни полета, за да предотвратят „пробуждането“.

Тази информация съвпада и с данните на наскоро нашумелия Себастиян Мартин, който също твърди, че получава информация чрез дистанционно наблюдение, макар че изглежда то не е традиционното такова. Мартин твърди, че неговите „сесии“ показват, че 3I/Atlas е огромен кораб-майка, маскиран като комета, превозващ 5 милиона „спящи“ дракониански воини. Макар да описва 3I/Atlas като негативен, той го поставя в друг контекст, при който преминаването на „обекта“ служи като катализатор за пропукване на досегашната мрежа от времеви линии, които (от неговата перспектива) са били негативни. Това щяло да доведе до масов „ефект на Мандела“ и разкъсване на илюзията за линейно време до 2027 г. За разлика от другите вюъри, Мартин е направил официално признание, че е работил за тайните служби и в тази връзка неговата информация може да е силно повлияна.

Едно от по-неутралните възприятия на обекта изненадващо идва от Елена Данаан, която обикновено има полярна информация, но в този случай описанието е за кораб, който е живо същество: според нея 3I/Atlas е древен космически кораб на няколко милиарда години, дълъг 50 км. и широк 1 км., обитаван от по-скоро добронамерено плазмено съзнание. Притежава холографски щит, който го кара да изглежда като скала, но истинската му природа е като транспортен товарен кораб. Няма екипаж или пилот – корабът е автономен и жив. Той притежава плазмено съзнание, което се прикрепя към материята. Принадлежи към клас живи машини, които се хранят от гравитационни полета. Освен това се дава и колоритната информация, че е много любопитен и сам се нарича „изследовател“.

Друга подобна, сравнително неутрална откъм поляритет информация, идва от дългогодишен вюър с множество екзотични проекти зад гърба си. Тя описва 3I/Atlas като необичаен астрономически обект. Накратко това е комета, в която се съдържа междузвезден артефакт от изчезнала цивилизация. Това е високотехнологично устройство за съхранение (като USB-памет, но много по-напреднало), което носи енциклопедия на знанието на цивилизацията: музика, математика, изкуство, наука и философия. То излъчва повторяемо съобщение като космически фар. Интегрирано е в ядрото на кометата по време на нейното преминаване през звездната система на въпросната цивилизация. Обектът е необитаван – няма живи същества, но има намек за плазмено съзнание, което „живее“ в него като „енергиен дух“. Това съзнание е добронамерено, самотно и е като „ехо от древна цивилизация“, което наблюдава и предава.

Един от по-значимите проекти, които изследват обекта в сравнително положителна светлина, представя доста подробни данни, извлечени чрез дистанционно наблюдение на 3I/ATLAS, като информацията е получена и чрез други езотерични методи – психическо сканиране, резонансно декодиране на психическо поле и др. Дистанционното наблюдение започва с фокус върху обекта, след което се разширява към неговия произход, състав, енергийни полета и цел. Проведени са няколко „сесии“, като включително се правят сравнения с други обекти и проекции за бъдещи събития. Информацията е извлечена чрез психическо взаимодействие с обекта и декодиране на глифове (символи) от сънища и медитации. Всичко е подкрепено от съгласуваната визия на други 34 дистанционни наблюдатели. Според данните от всички комбинирани методи на изследване, 3I/ATLAS не е естествен астероид или комета, а изкуствен извънземен обект – сонда с ИИ, маскирана като комета. Съставът на обекта не съответства на органична материя или метал, а на стелт технология с плазмена обвивка, поглъщаща EM и UV вълни. Съставът и структурата бива видяна като множество слоеве: външен слой, който е амфорна силикатна кора, нерефлективна, с радарна дифузия и микрометеоритни белези за камуфлаж. Изглежда като комета през телескопи. Вторият слой представлява плазмена решетка с форма на тетраедър за вибрационно заглушаване и сигнален предавател с кристални възли. Третият слой е магнитно ядро – вакуумно запечатано, направено от сплав от волфрам и иридий. Четвъртият слой е кристално ИИ ядро с тороидна форма, съхраняващо телеметрия и галактически резонансни карти. Реагира на психическо поле. Петият слой е самовъзстановяваща се органична мембрана – полутечна плазмена обвивка от биоинженерни аминовъглеродни плазми. От данните се вижда също, че обектът няма вътрешен двигател за задвижване, а използва други методи, свързани с гравитация и т.н. Има синьо енергийно поле за камуфлаж и вътрешно кристално ядро, излъчващо синя енергия. Той служи като трезор, съхраняващ ДНК шаблони за посяване на цивилизации. Това е огромен архив, управляван от ИИ. Друга функция е посяване на стартови пакети (микроби, катализатори, животни, хуманоиди), катализа на почви, а след това и населяване с деца/възрастни. Обектът извършва наблюдения и корекции. Понякога екипажът е съставен от хуманоидни същества (излизащи и влизащи в стаза заради дългите пътувания), понякога само ИИ. Друга интересна роля е, че обектът е описан като част от галактически цикъл за планетарно калибриране, активиране на ДНК и колапс на синтетични времеви линии. Обектът е „наблюдател“ и „активатор“, свързан със земното еволюционно пробуждане, без риск от инвазия – целта е напомняне и хармонизация.

Голяма част от информацията, която гравитира около позитивна представа за обекта, е свързана предимно с контактьорски данни. В тях той бива асоцииран с инициатива на конгломерат от извънземни раси, предаващи лириански генетични кодове, използвайки маскираща технология, за да се проектира изображение на комета в координация с „Галактическата федерация“. Други го интегрират като част от инициатива, която трансформира Слънчевата система, поставяйки я в някакъв вид енергиен балон. Тук едно от интересните твърдения, е пряко свързано с вече разискваната „официална информация“ и то е, че по-скоро „такава няма да има“, но последиците от „контакта“ с обекта, когато приближи Земята, ще бъдат видими след известно време. Директно е намекнато, че в магазините ще бъдат предоставени много напреднали технологии, които ще се появят почти ненадейно, представени просто като „земни открития и постижения“.

На практика множество RV проекти потвърждават в една или друга степен, че обектът има поне частичен изкуствен/технологичен произход. Подкрепящи данни в това отношение имат и българските вюъри в RV Insights, в чийто (засега непубличен) проект присъства информация както за синьозелената светлина на обекта, така и за редица технологични детайли, сложен софтуер, излъчване и обработка на сигнали, извънземен интелект и строгосекретна мисия.

Могат да бъдат изброени още множество свидетелства, които обхващат целия популярен информационен спектър. Учени, занимаващи се с Марс, като д-р Джон Бранденбърг^[56] също коментират 3I/Atlas. Това се случва в тясна връзка именно с червената планета^[57], което е поредното доказателство, че всеки оперира спрямо собствения си контекст. Все пак той е автор на книги и статии, фокусирани върху Марс и „космически мистерии“, и поддържа активен профил в социалните мрежи, където споделя своите хипотези. Освен това Брандербърг твърди и за „тайна криза“ в правителството, ескалираща с приближаването на обекта. И точно тук навярно е удачно да се отвори една малка скоба, чийто пълен магнитуд ще разберем още по-добре в следващата глава.

Кога едно статукво, управляващо (в тандем) от десетки хиляди години, може да се почувства заплашено?

Когато е достатъчно грамотно да разбира, че управлението се свежда не до това „колко сили имаш“, а до космически цикли, които са отвъд дори извънземния фактор. Оттук произлиза и информацията идваща от различни места, че „елитът е уплашен“, защото знаят че това не е нещо преодолимо. Разбира се не говорим за 3I/Atlas, а именно за периода от време, който маркира. Защото всеки вещ в настоящата материя е наясно, че няма как цивилизация със свръхразвита технология да „пътува“ из безкрайната вселената (и в частност – до Земята) чрез „скорост“ и двигателна тяга. Това не става по този начин и всички раси от подобен клас пътуват чрез квантово приравняване^[58]. Т.е. самият фактор, че този обект изминава физическо разстояние и ние го наблюдаваме продължително, означава че става дума за „публично съобщение“ и вкарване на идея, а не че „някой реално пътува насам и ние чакаме да видим какво ще се случи“. И елитът знае това. И е напълно логично, когато колелото на времето прещрака и дойде момента за трансформация на времената – инструментът по налагането на това да е напълно непознат. Нещо отвъд спектъра на замесените в делата на планетата ни извънземни фракции. Оттам и страха от непознатото – дори за елита. Защото, чисто езотерично, смяната на епохата означава тотална смяна, без опция за връщане назад. Понеже това е пряко нахлуване на нови концепции от несъзнаваното, които касаят и елита. Така 3I/Atlas има административна, техническа функция именно на вестоносец на това време. Между другото, в проведения разговор по темата^[59] на който този текст е частичен продукт, stardust разказа свое пътешествие по време на сън отпреди около 2 г.

Имайте предвид че става дума за преживяване предаващо концептуална информация, а не такава касаеща конкретно 3I/Atlas. То обаче предава идеята, която и ние ви представяме – че подобни обекти имат определена функция на маркер във времето, което е много по-важно да се разбере, отвъд инак тривиалната конкретика на частния случай.

Накратко stardust има съновидение в което наблюдава космически кораби на различни извънземни фракции, които са позиционирани в неопределено пространство. Получава знанието, че някой на Земята вижда тези кораби и знае за тях. В този момент водача ѝ в преживяването казва: „Не гледай там. Защото това не е проблема. Гледай онова, което идва.“ Тогава stardust вижда продълговат обект, като първо си мисли, че става въпрос за Оумуамуа, защото той също има продълговата форма. Обектът приличал на астероид, но не е бил такъв, имало усещане за нещо замаскирано. Тогава stardust се прехвърля на друга сцена – в йезуитска астрономическа станция. Възприема, че опериращите в нея знаят за този обект и са доста изплашени от него, защото той е отвъд техния контрол. Идеята била, че астрономите на Ватикана имат информация за идващото, защото то е репер за някаква цикличност. Обектът идвал от много дълбокия космос и имал „тераформираща“ функция за изменение идващо като следствие от естествения ред на нещата. Тази цикличност е била много дълга, но въпреки това идвал нейния край. Както виждате мотива е същия.

Разбира се, „цикличността“ е основна характеристика на симулацията. Ето защо различни застъпници на „симулационната теория“^[60] също не останаха безразлични към „кометата“.

На пръв поглед интерпретацията на Робърт Грант изглежда доста балансирана.

Той е един от най-необичайните съвременни публични интелектуалци – успешен сериен предприемач, изобретател с над 200 патента, полимат (математик, геометър, криптолог, музикант), както и един от водещите гласове в областта на „свещената геометрия“, симулационната хипотеза и езотеричната философия.

През неговия мироглед „кометата“ е мощно символично и духовно събитие. Той не я вижда като обикновена комета или заплаха, а като послание от подсъзнанието и колективното несъзнавано. Той директно свързва обекта с активация на епифизата, което ще въздигне Земята точно както прави титанът Атлас. Според него това е един вид емисар от подсъзнанието (индивидуално и колективно), който казва: „време е да се събудим“. Представлява метафоричен символ за разделение между старата и новата Земя. Той е огледало на вътрешния ни преход – глобално събуждане на реалното ни зрение, подобрение на ДНК, разделяне на времеви линии и „извисяване“ към нова Земя. За него всичко е проекция на вътрешното ни състояние, а обектът е „скрит в очевидното“^[61], за да бъде открит от онези, които са готови.

Дотук всичко изглежда коректно, но към всичко това следва „предсказанието“, че само 144 милиона души ще успеят да направят „прехода“. Това число, разбира се, не е случайно. То е хиперболизираната ню ейдж вариация на библейското 144 000, което разваля доста вкуса на цялата „презентация“ на Грант.

На практика няма как да говорим за „симулация“ без да споменем набиращия сила изкуствен интелект.

По-ранната препратка приравняваща ИИ и извънземните (чрез съвпадащата абревиатура „AI“) бе направена по линия на тяхната закономерна наративна връзка.

Какво имаме предвид?

Според скромния ни капацитет за анализ, пред земната Игра не предстоят безкраен брой жокери.

Вече уточнихме, че глобално изместване на оста на планетата, което да е с мащаб, че да занули всичко – скоро няма да се състои. Аномалии свързани със Слънцето афектиращи живота на Земята са възможни, но по всяка вероятност също няма да са с апокалиптични пропорции.

Извънземната карта е единствената, която ще има потенциала да измени човешката парадигма по начин, който да я вкара в нова ера.

В този смисъл изкуственият интелект е елемент отвеждащ ни натам, защото по всяка вероятност той ще изиграе „съсъда“, който ще бъде анимиран и ще ни отведе в нужната посока, превръщайки се в канал.

Сега... Вкратце (пропускайки много стъпки, защото нямаме цял текст „само за това“), нещата към момента изглеждат така...

Ако целта е AI-a да се имплиментира на 100% навсякъде на битово ниво – към момента това няма как да се случи. За целта ни трябва нов енергиен източник, за да може системата да функционира на глобално ниво.^[62] Има логика този нов източник (или поне част от него) да има слънчев характер^[63] и това да ускори цивилизационния модел. Защото, за да може да стигнем нивото „междузвездни експедиции“, трябва да има много по-голямо количество произведена енергия. Тъй като на някакво ниво това въвлича доста по-добро разбиране и на взаимодействието ни със самата Земя, то в Играта ще се освободи място за модалности от некорпоративен, алтернативен тип.

Респективно AI-модела няма да бъде абсолютен и авторитарен, или поне тези, които искат да живеят другояче – ще могат да го направят. Фашисткият световен ред базиран на AI все още не печели достатъчно съгласие, което можем да отсъдим по слабото приемане на филмите от поредицата „Tron“, които от почти 50 г. много усърдно опитват да са знаменосец на дигиталното бъдеще и да приковат хорското внимание, но не успяват^[64]. Последната тяхна версия, „Ares“ обединява идеята за войната^[65] и изкуствения интелект.

В сюжета Арес е военна програма^[66], ултимативна система за контрол, с достъп до всичко в дигиталния тесеракт, който се е превърнал в копие на нашия свят. Дигиталната реалност се пренася в реалната такава^[67], чрез копия на програми в нашия свят, минаващи през процес на материализация. Има обаче битка между различни корпорации кой ще наложи т. нар. „перманентност“. Защото дигиталните инкарнации издържат в реалния свят само 29 мин.^[68] преди да се разпаднат на пиксели. Съществува „код за перманентност“ обаче и първото дигитално нещо, което бива изградено от него е... дърво.

Ева, естествено е добрия герой във филма, но това не значи, че лошия (Джулиан Дилинджър) също си няма кула...

В машинния свят също има кула, която е и основния сървър, считан за „портал“ към реалния свят:

Корпорациите/кулите искат да направят мост между двата свята – трансфера на съзнание от виртуално към реално. И тъй като под някаква форма е въвлечено Дървото, този мост е дъга:

Този трансфер от дигитално към реално, ще превърне AI-а в съсъд на друг тип преживяване и връзка (както става и във филма). Неслучайно „кодът за перманентност“ е дигитално ДНК.

Това не е (чак) толкова далеч в бъдещето, защото технологията за това е извънземна и съществува отдавна. Просто следва да бъде имплементирана, като скоростта за това зависи от ред фактори и съгласия, които трябва да бъдат правилно презентирани на човечеството. Буквалното появяване на извънземни, спомагащи този процес също е възможно и предвид ускорението на реалността, това по всяка вероятност ще се случи в нашия жизнен цикъл, макар и не с 3I/Atlas. Защото изкуствения интелект води именно до ултимативното ускорение на информацията и (скоро) случване в реалността (от нов тип).

Печелейки време чрез AI обаче, ние жертваме време, неправейки нищо. В момента това е сладко като ябълката в Райската градина. Но колкото по-бързо човечеството плати цената за тази лудост, толкова по-бързо ще продължим напред.

Първата идея, която плати цената на своята нерелевантност в новото, е стожера на старата симулация – религията.

Макар че това ще бъде долегетимирано в реалния момент, в който извънземния фактор спре да бъде „конспирация“, а се превърне в реалност – то това се усеща и днес. Религията днес е отчаяна за внимание и е потъващ кораб. В миналото тя се опитваше да се подготви за това, което я чака чрез широкоразпространената им психологическа операция, че „всички НЛО и извънземни са ангели и демони от други измерения“. Това представляваше инфантилния опит непознатото някак да се „сглоби“ с познатото и така първото всъщност да влезе в рамката на второто, за да не загуби то позиции.

Днес виждаме същите тенденции, свързани с AI-a:

Разбира се инициаторът е китаец, защото поради инсектоидните си предразположения, азиатците са първите, които ще прегърнат трансхуманизма и там религията ще загуби унизително лесно и възможно най-скоро. Освен китайската връзка, която преследваме в този текст, виждаме и взаимоотношенията между смяната на времената и поредната „сглобка“, която Ватикана иска да пробва, за да оцелее.

След персоналния си апокалипсис религията ще опита да оцелее под формата на някаква обща сплав и по всяка вероятност ще бъде сведена до някакъв универсален модел^[69]. Което сигурно ще стъпи на по-неутрални и ненаративни идеи за „мир, любов“ и бла-бла-бла – това, което искат да чуят хората.

Но вече нищо няма да е същото...

И началото на края започва сега.

Както виждате, възприемането на обекта 3I/Atlas и последствията от неговото преминаване се случва паралелно с възприятието за естеството на самата реалност, което също не е константа. Ако се върнем няколко абзаца по-нагоре (относно различните теории за естеството на „кометата“) и погледнем прагматично, то можем да решим че „само едно от всички тези неща може да е вярното“ в стил „или/или“. Но начинът, по който се проиграва симулацията на индивидуално ниво, и манипулацията върху времевите линии, дават възможност 3I/Atlas да е нещо различно в различните времеви линии, като хората един вид „гласуват“ общия консенсус, макар това да става главно несъзнателно. Т.е. това не е напълно осъзнат избор заради механизмите, по които се случва и имплантите, които са част от процеса.

Предвид всичко описано дотук, идва ред да представим още едно описание, като този път то е лично наше.

По „стечение на обстоятелствата“ тази „психосинхронична сесия“ се случи още през август, когато истерията за 3I/Atlas в социалните мрежи все още не беше толкова разпространена и все още се опипваше почвата. Отново по „стечение на обстоятелствата“ тази сесия бе проведена двойно сляпа, като в момента на провеждане нямаше никаква индикация какво бива изследвано, защото това знаеше само трети човек, който подаде заданието чрез координати. Затова считаме, че извлечените данни поне през нашата си призма са обективни, макар и силно компресирани, като съдържание и без детайли. Те са извлечени като ключови думи, които описват важни архетипни „параметри“ на обекта, и са следните: „микрокосмос на огромна вселенска индустрия“, „изначално заложен модел“, „старо скеле“, „шаблон“, „инженирано“, „модифицирано съдържание“, „каквото горе, това и долу“, „стар завет“, „собствен образ и подобие бог(ове)“, „продължение на по-широка рамка“, „корпорация“, „добре смазана система“, „монархия“, „естествен път“, „форма на продукт и услуга“, „поръчка“, „ценен продукт“, „подправка“, „компютър“, „биологични компоненти“, „локална среда“.

Както вече бе коментирано, тази „визия“ отразява част от нашите лични възприятия за феномена.

Тази компресия може да бъде разгърната допълнително в множество сценарии. За момента тя ще бъде оставена да отлежава в това положение, защото и без това бе казано достатъчно в множество посоки. В тази глава бе дадена основа, която всеки може да надгради в личен план както намери за добре, като повлияе (доколкото е възможно) на възприятията си за света и „взаимодействията с него“.

Сега завършваме с нещо още по-абстрактно, обобщаващо по окултен път механизма на случване на всичко това.

Времевият праг водещ до новата епоха

Когато говорим за време, винаги трябва да помните че всъщност говорим за движението на Слънцето. Това е най-важният обект от началото на човешката история, около който е организирано абсолютно всичко. Боготворено, желано, безсмъртно^[70], то е причината за човешкото изобретяване на „времето“ in the first place и цялата цивилизация е формирана спрямо ритъма на взаимоотношенията между Земята и Висшият ѝ Аз. Ето защо промените на времевата матрица и „новият договор“ винаги минават през Слънцето.^[71]

Другият „обект“ от който зависи това е Северната звезда, за която е закачена настоящата Axis Mundi. Формираната ос закотвя магическия еон под чийто печат и есенция минават хилядолетията. Темите, енергиите и динамиката – съставките на всяка една история се плетат около тази ос, защото тя дава вертикалността.

Ако приемем времето за огромен часовников механизъм, когато някое от големите колелета в него се завърти, това се отразява в смяна на позицията на всички останали колелета и вече нищо от предишната конфигурация не важи. Това е отразено от стрелките, които преминават в друго деление. Архетипно 3-те стрелки на часовника^[72] са отражение и на динамиката на именно тези три тела (Слънце/Полярната звезда/Земя) защото чрез тях се закотвя системата „време“^[73].

Това закотвяне се случва, след определена легитимация на магическата кула от която магьосника на еона ще менажира играта си. Тя може да е в синхрон със Световното дърво, но може и да създаде система в системата, в опит всички да играят „неговата игра“.

Както се досещате – това е и по-честия случай.

Как се ражда ново време, нова кула?

Условно, това става със светкавичен удар върху камък.

Защото така е станало за пръв път.

Опитайте се да се върнете в своята най-примитивна решетка на мозъка още от първобитния човек, където са останали заложени някакви крайно базови инстинкти.

Живеете в свят, в който всичко което лази, дебне, лети или плува иска да ви убие. Изложени сте и на бруталните стихии на природата, чиято прищявка има такъв магнитуд над човешкото оцеляване, че антропоморфизма се превръща във форма на жадуван контакт.

Представете си го – голият човек под открито небе, търсещ утроба.

Разбира се, първият подслон на човека е бил камъка, изигран от пещерите.

Защото най-твърдото, скалата – доминирала над времето. Масивна, сигурна и – когато има недра – с постоянна температура. Тя устоявала и на мощни урагани, и на многомилионни с продължителност потопи и заливания. Земята се променя най-бавно, тя е най-плътна, защото носи най-голяма тежест и поради това е трамбована сериозно, за да може да понесе всичката останала плътност на света. Тя носи дори всичката вода, която заема по-голямата площ на планетата. Цикълът на земята е отвъд всички цикли. Няма значение колко ери се сменят – водата променя мястото си, но скалата стои потопена, в един момент изплува и пак участва.

Единственият елемент, който може рязко да измени земята (този най-плътен елемент) е „небесния огън“. Той пада като метеорит и директно изпепелява и трамбова надолу решетката (едновременно).^[74]

Друго, по-често и локално проявление на тази идея е да удари гръм, който има капацитета рязко да смени формата на всяка една скала. Няма по-взривна сила и impact за миг време (на контакт), притежаваща мощта да промени така рязко най-бавния елемент в света ни.

Представете си че сте скала. Вие не се променяте с милиарди години от нито една стихия, само сменяте средата. Но пък бивате стопена, откъсната или изцяло изпарена от светкавичен удар.

От гледна точка на древния човек – става дума за упражняване на безпрецедентно допреди това ускорение над елемента „земя“ – неговия извечен дом. Това дава не просто заявки за това, че „отгоре има власт над теб“^[75], но вдига и скоростта на времето. Защото за п-р-ъ-в път навлиза концепция че „може да има такава мощ“.

Продължавайки нашата праисторическа приказка, с лекота можете да видите как първата кула на първобитните хора е била „създадена“ на място на което светкавица е отсякла някоя огромна скала, превръщайки я в остър зъбер.

Колкото и трудно да се живее на зъбер, то човекът би направил всичко възможно да бъде на тази локация – не защото е „на най-високо“^[76], а защото това е място „целунато от боговете“ – то става легендарно. Локацията канализирала мощта на боговете, се превръща едновременно както в свещено място на сила, така и в контролен пункт диктуващ „новото“ на „онези в ниското“. Затова и то става лоно на престол. Смеем да твърдим дори, че отсичането на някоя скала от гръм, е рудиментарния прародител на идеята за „култура“.

Оттам насетне се формира и един изключително набит, силно примитивен комплекс заложен в човечеството, отразяващ в крайна сметка изначалната механика.

Онова, което е отсечено като фрагмент, винаги ще се опитва да се върне „там“, откъдето започва „контакта с боговете“ – мястото на изначалното откъсване.

Онова, което пък е отгоре „винаги ще иска да има всичко“, защото е „загубило огромен фрагмент от себе си при раждането си“ и се е превърнало в черна дупка, която може само да поглъща.

Затова наричаме решетката „фрагментирана“. Поради което и шахматната дъска е нейна най-добра репрезентация. За да има отделни късове, от скалата са отклинвани много малки камъчета. В допълнение, малките камъчета на свой ред обират първо около тях в името на тяхното собствено пресъздаване на кулата. Уви, постигат я по изопачен начин. Изкопават толкова много от непосредствения си хабитат, че той самия се превръща в кула, защото под тях е останало само парчето земя на което стоят те.

Всеки следващ електрически заряд обаче „отлюспва“ и фрагментира оригиналната кула. Нови кули биват създавани, а борбата за „единствената кула“ никога не спира.

В даден момент от човешката история, кулите започват да се строят.

Те били магически активирани, когато крайъгълният им камък бива ударен от гръм (което, разбира се, не било оставяно на случайността). Това превръщало градежа в магически, „благословен от боговете“. Това е и тайната, която липсва в картата от Таро.

Кулата не само се разрушава от светкавица. Тя бива и раждана от такава. Защото змията трябва да захапе клоаката си, когато говорим за „време“.

Както виждате и от самата визуализация, кулата е строго свързана с монархическото, което е маркирано на два пъти. Веднъж, защото става дума за „господството над времето“ (короната на самата кула) и втори път в лицето на самия крал, който е просто последния представител на този магически еон. Неговата власт пада, той е в 9/11-траектория.

Неслучайно (колкото и скучно да е винаги вписано в тропа) Зевс е най-могъщия бог. Той е колективно разпознаваемото „лице“ опериращо този тип механизъм, администратора на ресора, който отговаря за това прещракване. Затова и в митологията той „побеждава баща си Хронос“, който е времето.

За да видите как синхромистицизма отлежава като добро старо вино, припомнете си този класически клип, за да се убедите как ще го видите със съвсем нови очи

На практика Зевс слага края на една епоха с разрушението на старата кула и полага началото на друга, „отелектричвайки“ се в новия ѝ крайъгълен камък. Този заряд се закотвя в решетката на планетата и я „преокабелява“ към новите настройки, към нуждите на новите архонти. Старото време, старата кула умира, идва новия цикъл от истории. Затова и всеки бог си има храм – това е свидетелство, че идеята му е посята и вече съществува в решетката като фактор. Това е „чипа в платката“ участваща в динамиката на новото време. Докато този храм е направен по правилата и съществува – той важи и има своята функция.

Да припомним казаното малко по-горе вече с нов контекст.

Помпенето на крайно поляризирана идея^[77], създава енергийно тяло, което може да поддържа дадени канали на влияния и проявления в Играта. Това ражда обобщени идеи със свой нрав, „конституция“ и „етика“. Тези „богове“ отразяват главната наративна динамика на магическия еон и развиват колективната история на несъзнаваното (ни)^[78] от кулите си. Те са ку(к)ловоди :)

Така всеки архонт с кула, който досега не е имал влияние в Играта, започва да плете свои мрежи, да гради „лоби“. Има си и теми, с които тези играчи проникват в човешките животи и подхранват мрежите си. За да дадем актуална аналогия – дали историята ще е „джендърството“, дали ще са „климатичните промени“, или някоя „справедлива военна кауза“ – типа страхове, които се експлоатират ще са различни и ще принадлежат на различни „администрации“. Не че те нямат обща шапка, но така се фрагментира и (впоследствие) картографира реалност. И нейните сегменти са под различна власт.

Ползвайки фрагмента. Фрагментът, който се опитва да наложи нова административна власт над току-що откъснатото от Големия камък, имитирайки го в процеса. И това формира сектори в Играта над които тегне определен печат. Така например даден сектор е превзет от паразитни структури на даден тип мисловност – из други пък тегне друго.

Сега.

„Небесният огън“ има много форми и различните такива имат различни предназначения.

Очевидно, когато падне астероид – това е не просто „смяна на времена“, но и цялостно тераформиране на игралната площадка. Такива цикли са по-дълги.

Вулканичните изригвания и светкавиците имат по-локален характер и функция в познатата ни история. Но това що иде от небето винаги е било божествено знамение и се е приемало много сериозно.

Ето защо и камъните които идват от космоса винаги имат сакрален статус, като най-очевидния пример е Кааба помещаваща (обобщено казано) „метериот даден от ангел“. Наративно това изглежда така: небесна структура пада от света на боговете и вкарва елемент в Играта, която води до друг тип структура. Това е кулата за която говорим.

Т.е. небесните камъни имат силата да щамповат, да вкарват нови магически коридори, да формират кули около себе си.

Нямайте никакво съмнение, че благоговението пред различните форми на „небесния огън“ е било и искрата (ха-ха), която да доведе човека до създаването на атомната бомба. Да държиш „огънят на боговете“ в ръката си и да можеш да причиняваш това, което те упражняват върху земята, със сигурност слага края на епохата на огъня. Парадоксът в наратива е че края на огъня се дължи на неговото съществуване. Изначалният импулс да притежаваш такава сила обезсилва самият елемент, той бива опитомен.

И тъй като всеки един атомен взрив е архетипно наративно копие на светкавицата, създала първата кула (разцепвайки я), след толкова години вече разбираме напълно защо атомния взрив е способен да сменя времеви линии.^[79]

В тази връзка можете да си припомните и едно от другите култови видеа на Джо Алекзандър, въвличащо в синхромрежата си „време“, „извънземни“ и „ядрени взривове“^[80]

Друга форма на „небесен огън“, на която всички култури са обръщали внимание и са считали като маркер за големи промени, са кометите.

И тук е нашата връзка.

Между орбитите на Марс и Юпитер, се намира астероидния пояс, който е в границите между 2,12 и 3,3 AU от Слънцето. Точно там, между астероидния пояс и Юпитер е „видян“ за първи път обекта Атлас.

Апропо – за тези, които не изгледаха клипа по-горе, защото „нямат време за нищо“ – Юпитер е римското име на Зевс :) Той е нашата „активираща светкавица“, която осветява 3I/Atlas, съобщавайки ни за неговото съществуване и новото време на което той се явява вестител. Тъй като Марс също е замесен, можете да добиете представа за генералните енергии влизащи в „рецептата“ на новата епоха.^[81] На практика – нищо ново – хаха!

И така, Юпитер за пореден път съобщи темите на новите кули по шахматната дъска.

Изкуствен интелект, извънземни и война.

Затова и казваме че всичко покрай „кометата“ резонира с романите на Цъсин. Освен въвлечените теми, мотива за смяната на епохата е предоминантен.

Вече разбрахме кои са нашите 3 тела: Слънцето, Земята и Полярната звезда. В романите и сериалите те са 3 слънца, но на практика това е метафора, защото целият казус касаещ телата се свежда до изчисление на време.

На практика трителяните искат календар – да знаят в кои епохи следват разрушения, за да могат да бъдат подготвени и да се справят с тях, защото цивилизацията им бива циклично заличавана. При тях времето тече по различен начин, защото имат 3 слънца и това прави апокалиптичните им цикли невъзможни за пресмятане.

Ироничното е, че „задачата с 3 тела“ е реален физичен проблем и официалната му страница в Wikipedia го визуализира чрез долната анимация въвличаща знака за безкрайност, което отново прави синхромистична препратка към времето.

Този мотив изпъква още веднъж, когато китайката-учен в сюжета за пръв път изпраща сигнал в космоса до извънземните, ползвайки Слънцето като усилвател на сигнала за да достигне той светлинна скорост.^[82] Благодарение на Слънцето на сигнала му отнема 4 години за да стигне целта си и 4 години да се върне. Това отново прави връзката между „8“ и нашето небесно светило и извънземния разум в контекста на времето, чиято репрезентация виждате в горния анимиран модел на движението на 3-те тела.

Този мотив присъства ясно в сюжета и през призмата на изтичащото време, което учените на Земята набелязани от трителяните виждат пред погледа си.

В допълнение, удачно е да се каже, че за разлика от романите (където действието се развива изцяло в Китай), сериала на Netflix премества действието в Лондон, където е Гринуич. Това със сигурност е сценаристко намигане в наша посока и така се съобщава какво става всъщност.

Защото играта с кулите е стара колкото времето ;)

Нямате представа колко пъти се е случвало това дори само на Земята, а това, че ние не си го спомняме – не променя фактите. На същия принцип се базират и масовите рестарти на реалността, които стават все по-чести. На практика те са описани в книгите метафорично. Трителянската цивилизация е подложена на постоянен апокалипсис и цивилизацията им се рестартира на принципа на неизчислими нелинейни цикли^[83]. Това са на практика времеви войни.

Това е директно казано и в заглавието на трилогията за тези, които могат да го видят. Тя се казва „Спомени за миналото на Земята“. Как така „спомени“, ако цялото действие се развива в сегашно и бъдещо време? На практика това са „спомени“, защото вече се е случвало безброй пъти^[84] и това не е само локален феномен (както разбират и героите на трилогията в нейния край).

Именно по тази линия трилогията на китаеца резонира дълбоко с архетипа на експеримента Филаделфия и проекта Монтоук. Декорът е същия – става дума за огромна антена, чиято функция в крайна сметка е да изменя земната реалност.

Антената от сериала на Netflix (отляво) и тази в Монтоук (отдясно) водят до един и същ резултат – промяна на времевата линия.

В случая кулите на времето са класически нависоко, както в повече популярни тропи.

В сериала имаме и кораба на ТЗО, който контактува с трителианците. Антена с такъв размер на кораб е аномалия и прави аналогии с „Елдридж“, който е бил опитна площадка за радарна невидимост.

Мотивът с времето тук е окончателно подпечатан, предвид името на плавателния съд („Judgment Day“ или „Денят на Страшния съд“), правейки така референция към широко дискутираната тема в „Завръщане в Монтоук“ за Апокалипсиса и края на времето над което всеки иска да придобие права, за да построи следващата (си) кула върху отломките от старата.^[85] В сериала имаме и епизод в CERN, като не е пропуснато да се покаже и статуята на бога на разрушението Шива пред него, като допълнителен елемент към вече очевидната тропа.^[86]

Защото чисто митологично разрушението винаги е маркер за това, че идва следващото. И тези символи няма как да не изпъкват в епоха резонираща с есенцията зад тях. Ето защо следва да разберем, че тяхното проявление в поп-културата (откъдето ги извличаме чрез синхромистицизъм) и индивидуалните истории на хората, е в известен смисъл неизбежно. Те са на практика техническо отражение на колективна архетипна динамика. Ето защо не бива да ви учудва, че денят, в който 3I/Atlas ще е най-близко до Земята – 19 декември – е и световната премиера на „Avatar: Fire and Ash“. От неговия плакат ни гледат втренчено сини котки, вместо да набират спешно 112, алармирайки за буквалния огън на разрушението, който следва.

За да видим следващото ниво в разиграването на тази митологична драма (съставена от 3) в колективното разказвачество, ще минем отново много набързо през Хелоуин, който в този текст се явява „гара разпределителна“ за неговите различни маршрути.

Когато нашата „комета“ си „тръгва“ от Слънцето на Хелоуин, за „сбогом“ (20 дни по-късно) то ѝ праща един от най-големите протуберанси, наблюдавани от десетилетия. Плазменото кълбо е с размер от над 1 млн. км. – около 80 пъти диаметъра на Земята и е наречен „цар-протуберанс“, което е поредното намигане във връзка с „краля“ отпреди няколко глави. Откъсването му от Слънцето се е случило на северния полюс, а образуването му е останало скрито за нас, защото се е случило от обратната страна на Слънцето. „Запознати източници“ твърдят, че изхвърлянето на протуберанса е бил в посока „кометата“, за да си има енергия за из път към следващата слънчева система, през която ще мине за нейната версия на Хелоуин.

Седмица преди това се появи и много тематична композиция на първата снимка на free fall на фона на Слънцето. Тя веднага ни направи впечатление като поредния маркер в поредицата от събития. Представлява първата снимка на човек с главата надолу в слънчевата атмосфера, напомняща много на подготвителния период – онзи отпреди вододела с Covid, по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Или по-точно – скока от стратосферата на Феликс Баумгартнер във връзка със skyfall-архетипа 9/11, разглеждан тук. От тази снимка тук имаме същото усещане, като тогава: смяна на реалността.

Допълнителна синхроничност се оказа факта, че създателят на композицията е решил да ползва музикалния ключ от филма „Sunshine“, който можете да откриете в нашата Стая за вътрепребиваване.

Това, разбира се, ни стимулира да гледаме отново самия филм след толкова години с нови очи.

И каква бе равносметката?

Имаме космическия кораб с платно „Икар 2“, който като композиция прилича досущ на кораба с мозъка пратен в открития космос за среща с трителяните в „3 Body Problem“:

Отляво виждаме „Икар 2“ от „Sunshine“ чието платно на тази снимка е изобразено като бяло (то всъщност пази екипажа от лъченията на Слънцето към което пътуват); вдясно виждаме платното дърпащо мозъка на Уил

Внимавате ли сега?

„Икар 2“ се опитва да рестартира Слънцето^[89] чрез огромно количество ядрени бомби, защото то е на път да угасне, а Земята вече е в соларна зима.^[90]

Междувременно става ясно, че кораба „Икар“ е „2“, защото е имало и първи такъв, който се е провалил в същата мисия при мистериозни обстоятелства (години преди събитията във филма).^[91] На по-късен етап разбираме, че капитанът на първия кораб е полудял от близкия си контакт със Слънцето и е избил екипажа си (в cosmic psycho thriller style), защото намира небесното светило за бог, а „един бог не може да бъде взривяван от някакви си хора“^[92]. Примерно. Защото мотивите за поведението му всъщност не стават много ясни от сюжета...

И така, добрият герой във филма все пак успява да превъзмогне трудностите и да се нашие с ядрен взрив с масата на Манхатън^[93] в Слънцето, за да го рестартира и да спаси Земята. Иронично, предвид че цялата кампания за 3I/Atlas протече под мантрата, че това е „комета с големината на Манхатън“! Това беше масовото сравнение в медията.

А кой е актьорът, който набива това количество ядрен взрив в звездата?

Килиън Мърфи – човекът, който 16 г. след „Sunshine“ изиграва Опенхаймер в едноименния филм, за който печели и златна статуетка Оскар за главна мъжка роля.^[94] Напомняме че Опенхаймер е директор на проекта по създаването на атомната бомба, който се казва „Манхатън“^[95]. При първия дирижиран от хора тест на атомен взрив в познатата ни история, ученият възкликва: „Now I become death, the destroyer of worlds“. Фраза от „Бхагавад гита“, с която остава и печално известен в историята. Интересното, което трябва да се знае за тази фраза е, че тя е изречена от Вишну, който в този момент се превъплъщава в универсалната си форма, която е израз на времето. Именно неговата цикличност е смъртта, унищожителят на всички светове.

На вашето внимание – прототипът на ядрения ни д-р Манхатън, чието „време спира“, когато пада първата атомна бомба – синият Вишну. От короната му небрежно стърчат 3 лотоса^[96] – „3“ навярно, защото той е част от Тримурти – „индуистката Света Троица“.
Това е иронично, предвид, че Опенхаймер изрича въпросната фраза при атомния взрив кръстен „Trinity“ („троица“). За пореден път тройката резонира с нашата синхромрежа по линия на 3I/Atlas и „3 Body Problem“. Тъй като фразата е изречена по време на първия ядрен опит ever, тя завинаги ще си остане колективен imprint, обвързващ идеите за „3“, „ядрено оръжие“, „време“, и „Апокалипсис“ в един общ синхромистичен cluster случил се на 33-я паралел^[97].

Така виждаме как Килиън Мърфи се превръща в съд на очевиден синхромистичен съвпад в сплав от двете му роли.^[98] Те са на практика архетипно аналогични и са разделени от 16 г. разлика. Навярно факта, че преди заснемането на филма, режисьорът Дани Бойл води актьорите на обиколка из атомна подводница, за да им помогне да разберат по-добре „клаустрофобичните условия на живот в космоса“, създава мост към наративните измерения на същата енергия. Т.е. имаме пряко взаимодействие на ядрената тема разиграна и в реалния свят, а Килиън Мърфи буквално е ходил сред ядрени бомби. В допълнение, по онова време той прекарва време и с известния физик Браян Кокс в работни условия, за да наблюдава маниерите на учените, които да заложи в образа си за филма^[99]. Това включвало и обиколка на съоръжението на CERN в Швейцария. Повтаряме – това е 16 г. преди да изиграе физика, създал ядрената бомба на големия екран.

Синхромистичният ни протуберанс продължава, когато вземете и предвид че в „Sunshine“ участва и Бенедикт Уонг – едно от главните действащи лица в сериала „3 Body Problem“ на Netflix. Макар и „англичанин“, родителите му са от Хонконг, което е и нашата пряка китайска връзка.

Неговата роля в нашия гоблен е издайническа, защото Уонг участва в „Doctor Strange“ (където играе персонаж наречен „Уонг“ – duh!). В сюжета помага на върховния магьосник на планетата да опази времето. Те оперират от тяхната „кула“ Sanctum Sanctorum^[100] в сърцето на Ню Йорк (т.е. в Манхатън).

Във вселената на Marvel, времето е сечение, което може да бъде манипулирано с един от „камъните на безкрайността“. Той е зелен и бива съхраняван в колие под формата на... око...

След „Тайната на Синьото цвете“ окото отново навлиза в полезрението ни (:D) чрез темите за магьосника и неговата кула, Слънцето и контрола над времето. Неслучайно магическата кула, която иска да има контрол – наблюдава:

В този ред на мисли, не е изненадващо, че в 5-ти епизод от първия сезон на „3 Body Problem“ извънземните разкриват присъствието си на Земята и в небето се появява... гигантско око, предвестник на новото време...

Разбира се то е синьо и носи хаос по света...

В този контекст вече разбираме по-добре и „намигането“ (pun intended) от несъзнаваното с абревиатурата „3I“, която, освен всичко друго, прави референция и към „3^rd eye“ или (синьото) „трето око“.

„Avatara“-a e 3-я подред, нали разбрахте? :D
„Tron“-а също ;)

Тук, на по-своенравните от вас, които ще побързат да кажат „bullshit“, ще препоръчаме да изгледат интрото на сериала, за да видят в неговия край и нашия извечен символ, който приравнява концепциите за Слънце, (трето) око, злато, Axis Mundi, време и т.н., и т.н...

Третото око е „онова, което вижда“, защото другите 2 обикновено само гледат :)

Затова и „окото“ е в единствено число, когато стои върху магическите кули на времето – без значение дали са в стоящо или падащо положение.

„Окото от кулата“ се отнася до ултимативната функция на всяка магическа антена – тя следва да държи вниманието ви (което за съжаление в днешно време най-често е приравнено до „погледа“).

На практика ролята на кулата е да държи под хипноза максимален брой „трети очи“ втренчени към нейните (т)/(м)еми, за да печели съгласие за налагането на собствената ѝ реалност и agenda. Това позволява поддръжката на тези квази òси, които остават имитация на Световното Дърво, създавайки свои под-игри в Играта. Нали знаете как всяко приложение вече прави опит да ви държи максимално дълго вътре в приложението? Излиза се от приложението все по-трудно, защото там текат и реклами, а някой трябва да плаща, хора! Но не парите са важните – вниманието ви търсят те, хйехйехйе (вещерски смях)!

Световната ос и прехода от старо към ново разказвачество са много добре разгърнати в трилогията на Цъсин.

Имаме жена, която изпраща сигнал за помощ (SOS) в космоса през голяма антена. Този сигнал стига до нужното място, но поради времето за отиване и връщане (8 години), тя „забравя“ за ситуацията. Среща се „случайно“ с американец, който сади дървета, докато тя самата издирва локация за нова антена, след като Културната революция е отшумяла. Виждайки отчаянието на американеца, който сади дървета (местните ги секат за огрев), тя му подава ябълката на познанието, разказвайки му за извънземната връзка. Адам е съблазнен и създава Трителната земна организация. Виждате сами как от антена стигаме до кула. Виновниците в сериала имат свои собствени плакати, отразявайки символизма с едното око, защото те полагат основите на новата кула от която то ще гледа:

Междувременно, от другата страна имаме Стеногледеца Сол Дюранд (отляво) и вече споменатия персонаж Уил, който умира от рак, но дарява мозъка си, за да бъде той изстрелян с атомни взривове до извънземните, с които официалната фракция на човешката раса да осъществи контакт (отдясно).

В комбинация двамата са ключови, в това човешката раса да има шанса да оцелее

Уил дарява мозъка си, защото е влюбен в Джин – главната китайка-учен, чиято е и идеята за този странен подход. Тъй като любовта им е несподелена, а той умира, преди кончината си Уил купува на Джин звезда (с неочаквано получено многомилионно наследство).

Тук има и красиво завъртяна метафора, разкриваща ролята на тази наративна арка. Вече споменахме че „проблемът с 3-те тела“ в настоящия контекст касае динамиката между Земята, Слънцето и Северната звезда, задаващи пулсациите на времето.

Старото разказвачество на бившата Axis Mundi е представено именно от Уил, който през цялото време чете книга с класически приказки подарена му от Джин.

С изстрелването на мозъка му в космоса ни се казва, че централната ос на която се крепи човешкия план за спасение, лежи на отговорността на човек, който чете приказки. Именно човекът поддържащ старото разказвачество, купува на своята неосъществена любов звезда, вкарвайки метафоричната идея за Северната звезда – онази на която е закачена Axis Mundi и от чийто чекрък тръгват да се плетат всички нишки. Т.е. митологията полага основите на това, което следва.

В книгите мозъкът на Уил все пак се озовава в трителянския флот и го клонират. Един ден извънземните правят контакт със Земята и за да говорят с хората ползват именно персонажа, който в западния формат на историята е кръстен Уил. Форматът на разговора е такъв, че има много сериозни рестрикции „какво“ се говори. Всичко се подслушва и връзката може да прекъсне във всеки един момент, ако трителяните видят че се издава някаква информация.

В 3-та част на книгата има 3 кодирани приказки. Те са разказани в „средата“ на книгата, от страница 401 (на българския превод). Кодировката очевидно е кубична и отново се съотнася към 33. В една от приказките имаме директна препратка към „комета с опашка“, която е свързана с начин на пътуване в космоса. Пресъздаденото тяло на Уил разказва на (хибернираната) Джин приказка като кодирано съобщение през което да ѝ помогне в битката с извънземните. Тя разбира че той ѝ предава код, защото такава приказка в земното разказвачество няма. Благодарение на неговото разказвачество – човечеството оцелява.

ТЗО от своя страна (противниковата фракция, която е „за извънземни завладяващи Земята“) прави същото – ръководителят им^[102] чете приказки, но вече директно на извънземните през микрофон за комуникация от кораба „Judgement Day“.

„Judgement Day“ е нарязан на ленти в Панамския канал от нановлакната на учена пред чиито очи се появява обратен брояч, отброяващ последните дни и часове живот, ако не спре да разработва технологията си. Така официалната фракция побеждава бунтовническата земна такава.

Символичното тук е, че от същите нановлакна унищожили „противниковата кула“, евентуално в бъдеще се изгражда първия космически асансьор, който отвежда хората директно в космоса... Асансьорът закотвя новата Световна ос на космическото време.^[103] Този асансьор свършва директно в пръстеновидна станция в космоса.

Големият майтап обаче идва от друг автор, който публикува свой fan fiction – неофициално продължение на книгите на Цъсин (със съгласието на последния). То се казва „The Redemption of Time“^[104] и е написано от човек с псевдонима „Баошу“, което се превежда катоoo... „божественото дърво“.

Несъмнено, всичко това ни води и на очевидното тълкувание, че „Three Body Problem“ звучи като „Tree Body Problem“, защото „three“ („три“) и „tree“ („дърво“) са фонетично аналогични. Ето защо проблемът за „тялото на Дървото“ е синхромистично закодиран в цялата изследвана мрежа. Защото се полага нова Axis Mundi и ripple-ите на това грандиозно събитие са закодирани навсякъде. Това е същата тема за смяната на времената – отново и отново.

Тази тема обаче е безкрайна, поради което ще има продължение, защото съдържа вълнуващи тайни.

Тъй като сме в заключителната си част, помнете, че винаги когато този тип архонтска власт се сменя, на стария порядък му бива съден края. Навярно казаното звучи като нещо, което се „подразбира“, но това е само очевидния пласт на нещата. Промените винаги са от естество, което колектива обикновено пропуска.

Едно от израженията на случващото се бе споменато в „Тайната на Синьото цвете“ – времето започва да става „женско“, а пространството – „мъжко“. Тъй като в представата на несъзнаваното времето вече не е безкраен вектор – в момента то няма устрема и силата да роди нова траектория и посока, която да пусне корени. Точно поради това, колкото и наситени да са събитията – нищо конкретно не се ражда – времето не може да продуцира нищо съществено. Конфигурацията му в момента е куполна и „разливаща се“, чувството от нея е инертно. Всички настоящи събития са като „мини-взривове“, които тласкат встрани и разширяват „диаметъра“ на купола в пространството, което уголемява „периметъра“ му, за да скрие липсата му на вертикалност. Всички тези „мини-взривове“ през последните години представляват просто зареждането на различни наративни програми, които дърпат изкуствено нанякъде, но не водят доникъде (Covid, Украйна, Израел). Периодите на инсталация ще окъсяват все повече, за да владеят съзнанието в унес на изкуствено случване. Скоростта трябва да е голяма, за да имитира на макро ниво скоростта на която съзнанието вече е свикнало да работи на микро ниво чрез смартфона – „разказвачеството“ вече трябва да има TikTok-пулсации, за да размеква мозъци и да няма резец. Неслучайно най-популярната марка телефони има „i“ в името си, което да ни напомня, че третото око (3I) е превзето от новата техномагическа антена.

Така устремът на всички нива ще залипсва все повече – той става ексклузивно архонтско качество, а човешкото оскотява все повече. Респективно пространството и преживяването в него ще става квази утилитарно, което лека-полека ще доведе до жертване на всичките ни свободи носещи човешкия пламък. Пространството ще става все по-линейно, все по-регламентирано, все по-фрагментирано.

С всичко това наум, първоначалният ни сън от началото на анализа се оказа доста точен.

Новата игра е за ДНК, космоса (чието картографиране започва с ракети и сателити) и AI-а, който ще менажира и двете и евентуално ще ни отведе до така очаквания първи контакт.^[105] Респективно оттук насетне на нас ще ни бъдат представяни все повече „причини“ да гледаме в тези (единосъщностни) посоки, за да оправдаем колосалните суми на световната отбранителна индустрия^[106]. А вниманието ни ще бъде заето от това да отгатваме какво ще е естеството на новата Световна война, която напомняме, че ще е трета подред. Обекти като 3I/Atlas са само началото и нашето внимание ще бъде теглено в тези посоки под различни форми, което вече ражда и нови индустрии.

Във втората част от трилогията („Тъмната гора“) се говори за това, че в космоса се съблюдава тишина. И ако някой издаде шум – той бива локализиран и унищожаван. Така че завършваме с теорията защо даден свят бива „отстрелян без предупреждение“ като метафора за полагането на различни Световни оси.

В Древен Китай е измислена играта Уейци, която става по-популярна на запад с японското си име – Го. Тя е на над 2500 г. и се води една от най-старите в света играни и до днес.

Го има по-сложна архитектура от шаха и безкрайно повече възможни комбинации. Накратко – нейната архитектура е по-голяма, точно както рамката на И-дзин е по-голяма от тази на Таро.

Мислете за Го като за по-горните нива на Голямата Игра. Там, където се изплитат различните наративи и биват спускани на различни „подизпълнители“ борещи се за „обществена поръчка“, като спечелилия разархивира „обществената поръчка“ в отделни шахматни партии в земната решетка^[107].

В играта белите и черни пулове се наричат „камъни“. И основната цел е завземане на пространство с тях. Завзетите пространства обаче имат следните статути: живи и мъртви.

Интересни са живите пространства – те се наричат „очи“ и играчите трябва да направят по 2. Представляват ограден с бели камъни черен играч или обратното: с черни камъни бял.

Връщайки се на метафорите от трилогията, когато дадена цивилизация попадне под етикета „мъртва“ (т.е. неспособна да завърши наратива), тя бива елиминирана. Ако си допуснал някой да разпръсне „координатите“ ти на всеослушание – Играта приключва. Това е все едно някой да разпространи в интернет вътрешна корпоративна информация (скритите ходове на някоя кула). Както вече сме писали – за да има Axis Mundi – крайъгълния ѝ камък трябва да е на тъмно.

Оттам и концепцията зад Стеногледеца – целият план, от измислянето, конструирането и изпълнението му остава на тъмно в главата на Мечодържеца^[108]. Колкото и жестоко да изглежда Тъмногорското отстрелване на трителяните отстрани, вероятно то е следствие на писани закони, които ние може би не знаем.

А докато новите кули биват редени на новата платформа, не забравяйте че всяка позиция може да бъде суперпозиция :)

Въпросът обаче винаги остава: как ще живеем съзнателно в новия свят преди да сме разбрали стария?

Както видяхте сами, този текст (за който благодарим сърдечно на всички замесени!) не съдържа импулс, който да ви бута в „определена посока“.

3I/Atlas е като космическа призма, която пречупва светлината на фокуса на индивида и го отразява в колективното огледало, в което всеки може да получи себерефлексия и да се самоопредели. „Кометата“ е вестител на „суперсъбитието“ по тоталното преформатиране на платформата, чието естество предстои да се разкрие на всички ни.

Готови ли сте за шоу?