В продължение на векове Тибет е бил забранена територия за западняците и само шепа европейци са успели да проникнат в тази страна. През 1912 г. храбрата французойка Александра Дейвид-Нийл започва серия от пътувания през Тибет в продължение на 14 години и придобива ранг на лама. Бидейки учен, тя научава санскрит и тибетски език и изучава различни форми на будизъм и ламаизъм. Става първата европейка, която прониква в свещения град Ласа. Въпреки, че е скептична относно свръхестественото, придобива опит от първа ръка относно паранормалните постижения на тибетските мистици. В нейната книга „С мистици и магьосници в Тибет“ (1931 г.), тя разкрива как тибетските мистици са се научили да стоят голи при нулеви температури генерирайки защитна топлина от телата си (тумо), как са се научили да се носят във въздуха и да вървят по вода и как създават мисъл-форми, които придобиват независимо съществуване. Сред тези уникални постижения е и обучението лунг-гом – способността за „вътрешно дишане“ и медитация, което дава на практикуващият го възможност да пътува с висока скорост в продължение на дни и нощи без спиране като понякога стъпалата му дори едва докосват земята. Дейвид Нийл сама става свидетел на лунг-гом-па или на скоростен пътешественик и описва специалното обучение нужно за постигането му.

Тъй като получих доста запитвания дали ще има статия „Окултните корени на коледа“, а предполагам, че поне още толкова хора се чудят същото или направо я очакват, ще отговоря, че „да, такава статия ще има, просто няма да е тази година“ :)

Въпреки желанието ми да напиша този материал, за който дори имам нахвърлени бележки, просто наистина не ми остана техническо време. Ако света още не е свършил, догодина, точно в тези часове – материал ще има.

Случвало ли ви се е да сънувате, че се намирате в паралелна реалност, където имате напълно различна самоличност? Познавате и помните всички ваши близки там, но те са напълно различни от тези в сегашния ви живот. И въпреки че изглеждат по различен начин, някак си вие имате спомените, че цял живот сте били с тях и изобщо нямате никакво съмнение в това. Дори самите вие (ако успеете да се видите) изглеждате различно, притежавате различни качества и таланти, и в повечето случаи участвате в „сценарии“ и разрешавате проблеми, които не са характерни за сегашния ви живот. Ако може да се идентифицирате в подобно преживяване вероятно ще проявите интерес и към класификацията на нивата на сънуване и порталите, които водят до изживяванията на различни сегменти от Висшия ви Аз в следната статия:

Написването на този материал не беше предвиждано и имаше 2 (II) опита то да не види бял свят. Катализаторът на този текст беше филма „11-11-11“, за който бях обявил тук, че няма да гледам. Преди известно време обаче, с мен се свърза NoOnE, който ми каза, че трябва да видя този филм, защото в него има нещо за мен, което ще представлява интерес. Тъй като никога не съм се съмнявал в преценката му за нещата, обещах да го гледам въпреки непоносимостта ми към жанра. Цялата работа се оказа нискобюджетна драма за писател с daddyissues, отколкото някакъв horror, както подлъгва посредствения трейлър. В него наистина имаше много интересен момент, който не само хвърляше допълнителна светлина върху естеството на programming-събитието „11:11“, но и задейства цяла върволица от синхроничности, както за мен, така и за NoOnE. Той ми прати скелето на този текст, а аз го допълних с мои наблюдения, което превръща настоящата публикация в първия съавторски материал качен на този сайт. По стечение на обстоятелствата, впоследствие се включи още един човек с много важни прозрения, което беше ключово. Всичко това е много интересно, защото подобни съавторски материали има започнати много и отдавна, но те ту бяха замразявани във времето, ту отлагани по различни причини. Всички те ще видят бял свят в някакъв момент и в един момент бройката им ще ви учуди, защото ще се пръкнат много изведнъж, което на практика не е така в смисъла на едновременното им написване. Те са подготвяни от много време. И макар да бяха подготвяни, ето че един спонтанен материал „открива сезона“ за тези публикации.

Започвам с някои допълнителни наблюдения около събитието „11-11-11“, след което ще продължим заедно по същество, с повода за написването на този материал.

Земята не е единственото място във вселената, където има време-пространствена система на реалност, нито пък е единствената с такова ниво на вибрации, но животът тук (поради неговото естество и екстремните дуалности и полярности, които са замесени) представлява уникално предизвикателство за всяко същество, избрало подобна дестинация.

Въпросът „защо съм тук?“ се явява може би НАЙ-ГОЛЕМИЯ въпрос в живота на много хора и сам по себе си е доста сложен. Затова още в началото ще бъдат изброени някои конкретни причини:

Предстоят три анализа на филма „Сделката на доктор Парнас“. Първият от тях е жалък, защото е на vigilantcitizen, вторият съдържа много интересни взаимовръзки, защото е на интелигентен блогър, а третия е дълбок, защото е мой :)) Дължината на анализа го поставя някъде между секциите „Кратки“ и „Подробни анализи“, като в крайна сметка реших да принадлежи към първата, защото обема му е съставен предимно от картинки, освен това искам да спазя традицията дългите анализи да са изцяло авторски, какъвто настоящия материал не е. Няколко неща трябва да бъдат казани предварително за тези, които все още четат този превзет его-сайт :))

Първо – както обикновено, горещо препоръчвам да гледате филма преди да прочетете анализите за него, защото в противен случай няма да ви е особено интересно и определено няма да разберете допълнителните наблюдения, които извеждам в края на материала. Това е много важен филм, който наистина си заслужава сам по себе си – той не е просто придатък или средство за разбирането на тези три статии и ще оцените написаното тук в дълбочина единствено ако първо сте го гледали. Този път ми повярвайте, моля.

Второ – българската шайка преводачи и киноразпространители отново са избухнали с неадекватен превод на заглавието, което в оригинал е „The Imaginarium of Doctor Parnassus“ преведено като „Сделката на доктор Парнасус“ (сигурно защото докато хората се опитват да прочетат благозвучната за мен дума „въображариум“ разпространителите автоматично ще изгубят половината публика; както и да е запазил съм конструкцията на заглавието, за да е по-близка до българската). Което ни води на втория абсурд, а именно името „Парнасус“, което е оставено 1 към 1 с английското звучене без дори професионалните преводачи да се усетят (факт), че българския аналог е „Парнас“ (в текста по-надолу е обяснено). Това е точно толкова неадекватно като да преведеш „Dionysus“ като „Дионисус“, а не като „Дионис“, както трябва да бъде. Именно затова, тук името ползвано за заглавието и целите на анализа ще бъде правилното – „Парнас“, а не „Парнасус“, както в субтитрите на филма и целия български интернет. (Наистина не мога да повярвам, че никой не се е зацепил за това досега и английската наставка се превежда на кирилица дословно...)

Препоръчвам на всички да гледат филма, не само защото е на Тери Гилиъм и не защото не е американски, а европейски (което му дава шанс да не се къпе в плиткост), а защото е наистина професионално направен и хубаво изпълнен. Освен това, продукцията е последната на Хийт Леджър, по време на която той умира, което също ще бъде обсъждано по-долу. Както обикновено из текста има допълните коментари от мен в скоби, както и допълнителна информация след края на двата текста. – Н.

В метафизиката, вратите, прозорците, порталите и техните аналози, ни превеждат от една реалност в друга базирано на движението на време-пространството и съзнанието. При една нормална медитация, човек затваря очи и след това придвижва съзнанието си през врата към друго преживяване по време на което му се показва нещо, което засяга неговия настоящ житейски път и проблеми.

Понякога той си спомня видяното, а друг път движението на ума през вратата е забравено в момента, когато съзнанието му се завърне. Същото може да се каже и за сънищата и опитностите извън тялото.