Навлизане в платформата
Съдържание
Ебаси, този път наистина ще става дума за нещо различно! Чисто технически, настоящата книга е обявения завършек на трилогията ми започнала с „Писане и алхимия“ и „От predictive programming към синхромистицизъм“. Тя обаче няма нищо общо с предните две изложения, що се отнася до това, че от моя гледна точка в нея не се синтезира и теоретизира почти нищо. Материалът описва едно цялостно преживяване, което се случи на множество „порции“, но по същество представлява една холистична история съставена от много „продължения“, които тук съм навързал в общо тяло. За разлика от друг път нямам никаква претенция, че на интелектуално ниво разбирам напълно онова, което се случи и продължава да се случва. Просто го разказвам, знаейки че на това ще се базира бъдещата ми работа, която ще разбирам в процеса на изваждането ѝ на показ. Свеждам нещата дотам докъдето мога (или смятам че трябва) и с това завършва моята роля спрямо мен самия. Функцията ми никога не е била да правя нещо разбираемо за всички, което така или иначе е невъзможно (все пак никъде в този сайт не е казано, че хората задължително ще получат отговори). Това важи с двойна сила, когато става дума за „по-високи“ плътности, които са изключително отвъд всичко физическо. Всъщност те не могат да бъдат свързани пряко с каквото и да е и оттук възникват множество трудности в описанието им. Говорим за другоизмерни реалии, които по никакъв начин не могат да бъдат сведени до идеите за материално/нематериално. Дори термина „нематериално“ не се доближава до идеята, защото генезиса му произхожда от 3D. Говорим за чисто интерактивно съзнание.
Вече писах достатъчно за въображението и тези от вас, които следят работата ми разбират колко важно е то. Не мога да акцентирам достатъчно на факта, че цялото Творение е плод на нашето собствено въображение. Респективно, възможността за конкретика във физическия план е по-скоро изключение, отколкото правило и според мен да търсим конкретика в разбирането си за вселената е плод на ограничен подход. Затова в цялото описание ще упражнявам принципа, който е основен и за самата структура на „реалността“ ни: „using metaphor to approach meaning“. Метафората не е буквално значение. Тя ни казва нещо, но то не е онова, което наистина ни казва. Открих че физическата материя би следвало да бъде разглеждана на същия принцип. Затова и смятам, че проявения свят е метафора за нещо съвсем, съвсем друго...