ОСЪЗНАВАНЕ – метод на развитие на човека чрез разширяване на съзнанието, работа със съзнанието, еволюционен метод, съобразяване с равнището, на което се намира човекът, зачитане крехкостта на неговото съзнание, възникване на противоречията и комплексите – резултат от несъобразяване с уровена на съзнанието, незачитането на съзнанието като метод за развитие води до сектанство и печални резултати, до вътрешни конфликти и сривове, имунната система във връзка със съзнанието!

ИМУННАТА СИСТЕМА И МЕТОДА НА СЪЗНАНИЕТО

Връзката “ментал-душа”, връзката “интелект-съзнание-себеконтрол”. Мистиката като метод и сривовете на съзнанието! Отживялостта на инволюционните методи – методи на мистика, тантра, въздействие без осъзнаването на човека.

Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка,  имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Тя е вездесъща. Непроменима, уникална и постоянна. Тя е символ на прехода, но освен това и на мързела и липсата на инициатива. Тя е феноменално вечна извън всякаква логика и усещане за напредък.

Вие я помните от онази новобранска вечер през 1988-ма. Тогава имаше два вида коняк, три вида ракия и един вид мезе - русенско варено. Салфетката е сестра на тези артикули. Тя е розова, мръсно розово към кафяво, с малки пъпчици и мирише лошо, изключително лошо за салфетка. Мирише на химикали и застояло. Тя е твърда, но се къса лесно. Не става за тоалетна хартия. Явно се прави от смляна хартиена маса, защото в салфетката често си личат буквички от стари вестници. Обикновено е сгъната на четири, но по-често келнерите и
барманите я разрязват на две от пестеливост и затова салфетката е по-тънка и сгъната само на две. Само два пласта. 20 години по-късно на капиталистическото българско море розовата салфетка, характерна за малките и средно хубавите ресторанти, че и за някои луксозни ресторанти, още е тук. Малко е да се каже, че е тук. Тя е навсякъде.

Навярно си запознат, че преди 1 месец, със световната премиера на „Искам да вярвам” (за който ще плюя по-късно), сагата наречена „Досиетата Х” – свърши. Или поне така казва пророкът Айди Бием. Не бързай да рониш крокодилски сълзи. Има 72% вероятност да не си изгледал 9-те пълни сезона от сагата и 2-та (включително новия) пълнометражни филма. Тъй че е излишно да се правиш на жертва за нещо, което не те е засягало пряко до сега. Затова бързо напечатвай в браузъра си zamunda.net и си реши проблема чрез 50-те GB-та, които топло те очакват там. И не забравяй да споделиш после с другарчето си, защото от zamunda не прощават не-споделянето. Особено ако ти се превърне в тенденция.