Чалгария

Има такава страна. Тя си няма име, затова условно я наричам Чалгария. Да се излезе от нея е трудно, да останеш също не е лесно. Това е страната на белите мерцедеси, конските кебапчета и лошото образование; там Господ в голямата част от случаите се нарича Иисус Христос, но подопечните му най-често се гърчат под звуци, родени в бита и душевността на хора, които наричат своя Господ алла (не Пугачова). Чалгарите са невинни; те имат право на културен избор, защото възлизат на 93 процента от населението. Другите 7 процента също имат право на избор: като не им изнася, ако щат, да се изнасят. Мартин Карбовски е един от тях.

Да си представим, че вървим по тясна уличка в голям китайски град и намираме малък магазин, в който се продават свитъци с картини, рисувани по класическия начин. Влизаме и искаме да ни покажат нещо алегорично - хумористично може би, но с нотка на Всевечен Смисъл. Продавачът се усмихва.

- Точно това имам! - казва ни той. - Копие на „Дегустаторите на оцет - Завежда ни до широка маса, разгъва свитъка и го оставя да го разгледаме. - Извинете, трябва да свърша нещо за малко - казва той, отива в задната част на магазинчето и ни оставя сами с картината.

Макар и да установяваме, че копието е сравнително ново, знаем, че оригиналът е рисуван много отдавна; кога точно, не е ясно. Но сега вече замисълът на картината е добре известен.

Тази жена я познавам. Тази жена всеки ден идва тук. Познавам навиците й. Начинът, по който вади парите от джобовете си. Начинът, по който отброява стотинките или как подрежда чантата си. Припряното бързане, за да не бави опашката. Пристъпването от крак на крак. Шумоленето на торбата. Треперенето на пръстите. Навикът да не се вглежда в лицата на хората и да им говори, сякаш ги разделя стъкло. Може би витрина. Затова тя изговаря думите ясно и отчетливо, когато въобще говори. В повечето случаи предпочита еднозначните жестове - поемането на хляба, изсипването на шепата стотинки в паничката и край. Най-много обаче познавам онова гледане по витрините преди да дойде нейния ред. Вафлите, цените, кашкавала, бутилките с олио и кола, цигарите, бонбоните, близалките, бисквитите и пак вафлите, пак цените и всичко отново, докато не я прекъсна.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!