Настоящият текст е копие от превод на покойния вече китаист Крум Ацев, публикуван за първи (и като че ли единствен) път в брой на списание „Съвременник“, ако не се лъжа от 1999 г. Първоначално той бе сканиран, след което обработван на ръка многократно (поради множеството му особености), а накрая май бе почти преписан заради невъзможността нещата да се получат с традиционно сканиране и обработка. Казвам „май“, защото последната работа по текста бе през 2011 г., когато го дадох на lexas за финални редакции, а иначе започна още през 2006 г. Оттогава изтече много вода, а текста си остана забравен на хард диска ми, за да се сетя за него наскоро и да му направя една последна редакция.

Материалът е преводна компилация на Крум Ацев на книга наречена от него „Записки от Гората на Вглъбението“ и е типичен текст на китайската чанска традиция (станала популярна на запад под японското име „дзен“). Той не представлява типична езотерика, защото се фокусира върху простичкото, чрез което може да се придобие моментално просветление, което прави и аудиторията му по-тясна, защото подобен род текстове не винаги са интересни на всички. В тях просто няма тайнственост, което смъква атрактивност от аурата им. Публикува се с идеята да се съхрани и да бъде достъпен в интернет, защото доколкото знам, в момента не може да бъде открит никъде и дори много специалисти в областта не знаят, че съществува вариант на български в директен превод от старокитайски. След самия текст и послеслов на Крум Ацев следва и анализ на lexas от 2011 г., така че това начинание има и леко носталгично-комичен елемент поради наивитета на онези времена от които нашата вълна бе част :) Сигурно ще се изненадаш да се самопрочетеш след толкова години, стари приятелю :)

На любителите на източната философия – enjoy :) – H.

През 1946 г. човек, който се представя с името Ралф Б. Фийлдс изпраща своята удивителна история на едно списание с уверението, че всички подробности в нея са истина и са описани точно както в действителност са се случили. От нея става ясно, че двама млади мъже откриват „гланциран тунел“ в една пещера в склоновете на планината Ласен, Калифорния. Тунелът се простира в продължение на стотици мили и очевидно е част от огромната подземна тунелна мрежа, която свързва редица подземни градове. Там те намират чудновата антигравитационна машина с чиято помощ се прекосяват големи разстояния само за минути и която е създадена специално за пътуване през подземната мрежа. Районът откъдето те влизат впоследствие се превръща в нарицателно за всякакъв род аномални дейности и бива свързван с наличието на подземни военни бази – свидетелства, за които се появяват вече през 90-те години. Неслучайно зоната често е описвана като „портал към друг свят“. Някои дори считат, че мястото се явява своеобразна пресечна точка на различни интереси, което превръща района в бойно поле, както и че в тази зона функционира база от „смесен тип“, в която работят и субекти под контрол над съзнанието. Различни хора са споменавали, че усещат странна атмосфера в околността или пък описват странни „гласове“, които идват от нищото, а освен това са наблюдавани и НЛО-обекти, които „изчезват“ в планината. Следва разказа на Фийлдс.

Искате да сте новия Йогананда на 21 век? Искате многохилядни поклонници, които да ви боготворят като духовна машина безусловно?! Искате мъдростта на Брахма? Искате за вас да се пишат книги, да се разказват митове и да сте герой на дзен-коани, още приживе? Искате да излъчвате просветленост и святост без дори да медитирате под огромно дърво като някои други легендарни герои преживяли нирвана?

Новото време за вас настъпи! Само сега на планетата има достатъчен брой глупави хора, които могат да превърнат мечтата ви в реалност! Възползвайте се и станете онзи мъдрец, който винаги сте искали да бъдете! Само сега, с нашата специална програма за възнесение в тяло, напълно безплатно! Защото ви обичаме толкова много...

Тръгнах да пиша този текст с идеята да бъде част от техническата категория, но както става често в процеса на разгъването на една идея, тя се превърна в нещо повече и реших да го сложа там, където го виждате в момента. Който реши, че тематиката му е интересна, ще разбере защо.

Ако към днешна дата отворите нашия интернет-магазин, ще ви направи впечатление, че всички книги на Издателството са изчерпани. На някои ще видите и по-дълъг надпис, който гласи „Книгата е изчерпана и няма да бъде преиздавана“. Искам да коментирам това, не просто защото е често задаван въпрос на пощата ни, а и защото зад него стои малко по-особена позиция, която е нещо повече от прищявка. Тъй като това неизменно въвлича след себе си и принципни въпроси свързани с това как се издава една книга в България, тази тема също ще бъде застъпена. И макар да не е нужно инженерно образование, за да се досетите каква шибана каша е книгоиздаването в нашата страна, то вярвайте ми, че нямате дори бегла представа как една книга стига от ниво идея до ниво пазар. И ето на – текст като този ще се опита да промени това.

Моля ви, имайте предвид, че със следващите редове нямаме за цел да се правим на жертви и да покажем какви велики герои сме, задето продължаваме да правим това, което правим на фона на ситуацията, която ще бъде обрисувана. Тази статия има за цел да влее малко разум в основите на неадекватни random-въпроси като: „Защо не издадете тази книга, много е интересна?“, „Защо не преиздадете тази книга?“ и разбира се любимото ни: „Ще издадете ли книгата ми?“. Тази статия цели да покаже, че лекотата, с която читателите смятат, че става издаването на една книга и лекотата, с която се задават тези въпроси (понякога с императивен тон) говорят за тотално непознаване на механизма зад раждането на едно заглавие.

В тази тема ще се лее качествен hate. So be prepared boys and girls! Защото е време да извадя шлифера си от гардероба!

Всяка една мисъл свързана с посещения на извънземни същества на нашата планета е незабавно възпирана от съществуващото „научно познание“ според което междузвездните полети биха отнели огромно количество време – отвъд всякакви представи. И въпреки всичко тази установена научна теза влиза в остър конфликт с богатството на човешките митове и легенди, които твърдят противоположното – че „боговете“ са дошли от небесата. Тяхната поява често е била придружена с огън, дим и гръмотевичен шум. Точно затова подобни описания от древното минало не рядко получават етикетите „фантастика“, „халюцинация“ или пък биват директно свързвани с въздействието на различни видове наркотици. Разглеждани през конкретна религиозна призма, същите описания са натоварени с различни нефизически божествени значения или пък „свещени такива“, които не подлежат на коментари и разисквания. Бившият инженер от НАСА – Йозеф Блумрих, участвал в разработването на структурния дизайн на „Сатурн V“ предлага нов подход към възприемането на подобен род информация. Той счита, че публичното отношение, което получават т. нар. извънземни интерпретации е меко казано некоректно, защото сериозно се пренебрегва ролята на инженерната наука в решаването на това уравнение. Блумрих стига до този извод след като прилага своя огромен инженерен опит опитвайки се да докаже първоначално несъстоятелността на извънземната хипотеза, но остава напълно изненадан от резултата.

Една система от тунели и пещери под територията на Еквадор и Перу има репутацията, че съхранява купища древни артефакти, включително две библиотеки съдържащи книги направени от метал и кристални плочки – носители на информация. През 1973 г. Ерих фон Деникен, на върха на славата си, твърди в своята книга „Златото на боговете“, че е му е била показана гигантска подземна тунелна мрежа в Еквадор, която се простира по целия континент – потенциално свидетелство, че нашите предци са били доста напреднали технологично. Съвсем естествено такова дръзко твърдение не остава без критика и много скоро бива „изобличено“ от медиите. Все пак – подземна библиотека и метални книги на място, където днес живеят само „примитивни“ индиански племена без дори писмен език не се вписва в официалната представа за земната история. Впоследствие обаче нещата претърпяват интересен обрат и до ден днешен това е една от най-добре документираните истории, защото има неоспорими видео доказателства за съществуването на нещо, което е отвъд официалните представи на хората за това какво е представлявало нашето далечно минало...

В средата на 80-те години на 20 век изследователят Чарлз А. Маркю (вече покойник) информира други свои колеги, които по това време се занимават с проучвания на въздушни и подземни аномалии, че е получил ръкопис придружен с различни документи, карти и диаграми, касаещи древна подземна тунелна система. Източникът на тази информация се представил с псевдонима Дейвид Л. и твърдял, че бил част от 12 членен спелеоложки екип, който успял да проникне в древна подземна мрежа от тунели и да се срещне с различни обитатели на подземния свят. Ръкописът съдържал подробни описания на серия от експедиции, които Дейвид Л. и 11 други пещерняци провели в периода между края на 50-те и началото на 60-те години. Само 4 или 5 човека от групата слизали под земята във всяка отделна експедиция, докато останалите участвали в поддръжката. В тези материали се описва и среща с подземна „човешка“ раса, която населявала градове свързани с мрежата от тунели, които се намирали между 8 и 11 км. под повърхността на северен Арканзас. Подземната система била очевидно построена от древна високотехнологична раса, която предшествала тази на „съвременните обитатели“. Тунелите били изкопани в далечните времена преди потопа, а на спелеолозите били показани цели запечатани градове, които се намирали дори още по-надълбоко от този, на който се натъкнали.