За да се разбере разликата между различните състояния на съзнанието, трябва да се върнем към първото от тях – сънят. Той е съвършено субективно състояние на съзнанието. Човекът потъва в сънищата си, независимо дали запазва или не спомен за тях. Дори ако някакви реални усещания стигат до спящия – такива като звуци, гласове, топлина, студ, усещане за собственото тяло, те предизвикват в него само фантастични образи. След това човек се събужда. На пръв поглед, това е съвсем различно състояние на съзнанието. Може да се движи, да разговаря с другите, да крои планове, да съзира опасности, да ги избягва и прочее. Изглежда правилно да кажем, че е в по-добро състояние, отколкото когато спи. По време на сън е пасивен, което означава, че не би могъл да направи нищо. Напротив, в състояние на бодърстване, той може непрекъснато да действа, а резултатите от действията му се отразяват както върху него, така и върху околните. Обаче не си спомня за самия себе си. Той е машина, всичко му се случва отвън. Не може да спре потока на мислите си, не е в състояние да контролира въображението си, чувствата си, вниманието си. Живее в субективния свят на „обичам – не обичам”, „харесва ми – не ми харесва”, „искам – не искам”, тоест в света, състоящ се от онова, което му се струва, че обича или не обича, иска или не иска. Той не вижда реалния свят. Реалният свят е скрит от него посредством стената на въображението му. Той живее в сън. Онова, което нарича „ясно съзнание” е само сън – и то далеч по-опасен от нощния сън в леглото.
