Изследователска НЛО-организация от Израел е изпратила доклад относно картина на стената на румънска църква от 14 век на която ясно се вижда летящ диск. Обектът е подобен на други сходни изображения, които могат да се видят при картини и монети от 4 до 17 век. Един от изследователите обаче счита, че обектите на тези изображения имат доста „по-земно“ обяснение.

Картината изобразява обект над сграда с форма на диск от който излиза дим. На нея има и надпис на немски който казва „Israel, hoffe auf den HERRN“, чийто превод означава: „Израел, остави своите надежди на Бог“. Израелците обясняват, че този пасаж всъщност е от библейския текст Псалми, 130-та глава, стих 7: „Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, и у Него е пълното изкупление.“

Според сравнително скорошни заключения направени от голяма група археолози, древното местно население в Америка вярвало, че пътешествието на душата, която ние идентифицираме с нашите спомени и съзнание, започва няколко дни след физическата смърт. Това „пътуване“стартирало с придвижване на запад докато не се достигне огромна водна маса. Там душата чакала да настане точно определен момент – сутрешните часове, точно преди слънцето да изгрее. След това тя правила „скок“ към специфична точка в западното небе намираща се точно под мястото което местните индианци наричали съзвездието „Ръка“. Според племето лакота съзвездието „Ръка“, което в основната си се явява долната част на съзвездието Орион представлява ръката на техен велик вожд. „Ръката“ била отрязана, а пръстите висящи към хоризонта. В самата ръка се намирала цветна мъглявина позната днес като мъглявината Орион (М42). Китката на ръката била оформена от 3 звезди, които днес са познати като „поясът на Орион“.

Ако душата стигнела благополучно до тази точка, тя бързо била препращана към Млечния път, който изглеждал като хоризонтална ивица от звезди, намираща се точно над „ръката“. В този момент „Ръката“ и Млечният път били виждани да потъват под хоризонта при изгрева на слънцето. Преходът към Млечния път позволявал на душата да осъществи безопасно своето пътуване през отвъдния свят. Точно след залеза на следващия ден, Млечният път се появявал отново и душата си проправяла своя път по „пътеката на душите“ срещайки различни създания и справяйки се с различни задачи докато пътува от едно място на друго. В определен момент душата стигала до точка, където трябвало да направи избор...

Повече от 50 „земни глифове“са били открити в северен Казахстан в Централна Азия. Те са с различни форми и размери и дори единият от тях се явява масивна свастика. Тези структури в голямата си част са направени от глинени насипи и доста наподобяват пейзажа, който може да бъде видян в региона на Наска в Перу.

Открити с помощта на Google Earth, тези символи са проектирани в различни геометрични форми сред които квадрати, пръстени, кръстове и свастики. С размери от 90 до 400 метра в диаметър, някои от тях са по-дълги от днешните самолетоносачи. Според изследователите тези символи трудно могат да се видят от земята, но това става лесно от въздуха.

Някои от структурите може да видите по-долу.

Покрай допечатката на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ се замислих отново за някои аспекти свързани с разискваните там теми, най-вече във връзка с онова, което в момента е популярно като „женска енергия“ и „завръщането на богинята“. Вече споделих, че това има множество равнища на значения, но както често се случва, ума обича да разбира архетипите като конкретни факти, което винаги ни върши лоша шега и вместо разширяване на съзнанието се получава поредното вкопчване в дадена идея, която дори не е разбрана докрай. (Начинът по който Ню Ейджа разбира „богинята“ и „женската енергия“ например, е профанизиране на всичко свързано с тези теми и в крайна сметка има ограбващ ефект.) От това следва „помрачаване“ на съзнанието което пък може да доведе единствено до затваряне към по-голямата реалност. Вкопчвайки се във факта, съзнанието се сблъсква с много напрежение и агресия (не само на физическо ниво), когато се наложи този факт да бъде пуснат или разбран отвъд неговото проявление.

В тази тема ще разширя най-вече езотеричното разбиране по тези въпроси и ще добавя малко фактология за процеса по орионизирането на планетата, която не успя да намери място в следговора на книгата, поради големия ѝ обем и трудното за „смилане“ съдържание. Давам си реалистична сметка, че ако бях изписал всичко от тази тема в следговора, информацията просто щеше да бъде масово отхвърлена заради нейната комплексност. Сега, когато публиката има много по-добра основа, таймингът за това е по-подходящ.

На онези от вас, които са чели книгата преди година, предлагам да си припомнят цялата 3. точка от следговора, без значение колко добре смятате, че сте я разбрали. В допълнение с настоящата тема ще получите една друга картина заради градацията в дълбочината на спряганите теми. Също така тук няма да засягам теми, които вече подробно са разисквани там, но можете да навържете тази информация с някои нови аспекти от настоящия материал. Именно по тази причина, предварително искам да кажа, че който не е чел този следговор, ще изпита сериозни затруднения да проследи нишката на мисълта в настоящата статия, защото макар да е сама по себе си, на много места тя стъпва на вече положена от книгата основа. (А който се има за отворко може да прочете само последното изречение на тази тема и да си спести 60 стр. локуми – ако разбира се смята, че може да разкомпресира смисъла от това изречение, и да го разтегне сам до 60 стр., обаче :Р Аз лично не бих се изхвърлял :D)

Повечето хора са запознати, или най-малкото са чували за тунелът от светлина, в който нашата душа попада след напускането на физическото тяло. Като основна част на тази концепция обикновено следва някакъв своеобразен „преглед на живота“, който е изминал. Точно тази постановка почти винаги стои в основата на това да ви накара да се върнете обратно в 3-та плътност без това непременно да е вашето суверенно желание. Защото естеството на нашата истинска природа е да бъдем тук, за да придобием определен опит, а не да се връщаме милиони пъти отново и отново като част от една изкуствена система, която използва собствените ни представи за това какво наистина е да си човек, за да ни връща обратно към същата илюзия. Какво може да направите, за да прекъснете този изкуствен цикъл на реинкарнация?

Дали д-р Свивън Х. Еменс, е успял да намери ключа към мечтата на средновековните алхимици или е бил изключително умен измамник? Този въпрос до ден днешен остава без отговор. Няма никакво съмнение обаче, че той произвежда злато от някакъв източник и го продава на американския монетен двор! Нещо повече – друг учен, следвайки неговите инструкции постига частичен резултат. Д-р Еменс обаче, точно по подобие на магьосниците в легендите отнася в гроба своите фундаментални тайни. Ако той наистина e бил модерен розенкройцер, преоткриването на неговите методи може да застраши „златните стандарти“ на световните пазари. От друга страна,ако той е бил измамник – неговата „схема“ е най-гениалната измисляна някога. Фактите в историята обаче говорят, че Еменс все пак е открил начин изкуствено да увеличи златното съдържание, което се намирало в тогавашните сребърни монети.

„Няма никакви доказателства. Няма и органи на властта. Няма президент, академия, съд, конгрес или сенат на тази земя, които имат познанието или силата да решат какво ще бъде познанието на утрешния ден. Няма никаква полза да се опитвате да докажете нещо на някого, за което той си няма ни най-малка представа или пък се страхува от неговата предполагаема сила. Само добрите стари правила, чрез които учим, евентуално ще ни донесат разбирането за това каква сила е нахлула и завладяла нашето земно съществувание.“

Инвазията за която Вилхем Райх говори в своето встъпление към книгата си „Контакт с космоса“ е завладяването на Земята от разумни същества, които идват от външния космос. Много малко копия от тази забележителна книга са налични днес поради факта, че тя е била горена и забранена от тогавашните власти! Същевременно невероятните опити, които провежда Райх през този турболентен период са заметени под килима от „ортодоксалната оргономия“.

Да се говори открито за опитности свързани с НЛО и днес предизвиква присмех и любезни усмивки зад които се крие пълно неверие. При това положение си представете атмосферата през средата на 50-те години, когато Райх не само твърдял, че съществуват космически посетители, но внимателно документирал своята битка с „нашествениците“ и същевременно разработвал своята така добре позната технология за разбиване на облаци.