Смятахте, че съм приключил, нали? Смятахте, че ще напиша една hate-статия за коледа и ще спра дотук? Че това е достатъчно за празник, който е съшит от слама (при това не от сламата стояла под бебето исус във витлеемския обор на 25-ти преди цели 2014 години)? Смятахте, че съм се размекнал може би, че вече няма жупел в моята душа? Че вече толерирам аграрния модел на обществото и потерията от коледари (съставена от малцинства) по градския център?

И ще сте прави! Защото това, което следва не е hate-статия за коледа, а опит за вникване в един от нейните изконни символи отвъд неговото жалостиво проявление днес, от което различните Полярности се възползват по различни начини. Затова днес няма да псувам като рибар (но не от уважение към едно от алтер-еготата на хесус като такъв), а ще ви поведа в пухкавата бяла зимна вечер към времена, в които все още нямало McDonald’s и телевизия, Снежанка все още не била двукрака разносвачка на импланти и като цяло маркетинга все още не бил победил разума. Затова деца... хванете моята ръка и елате с мен в нощта... чуйте моята история СЕГА! Ля-ля-ля-ля-ля :))

Най-голямата американска верига за пица е разработила „подсъзнателно меню за поръчка“, което ще следи движението на очите на клиентите в реално време. Технологията има за цел да предвиди без никаква друга човешка намеса какво хората искат да си поръчат.

„Tech Times“ обяснява, че корпорацията е разработила тази oруелска технология, след като нейният конкурент „Domino's“ е разкрил свое собствено и необичайно приложение за следене на производството на пица, което позволява на клиента да наблюдава приготвянето, печенето и доставката на пицата също в реално време.

Според излязлата информация методът на Pizza Hut отива една крачка по-напред, усвоявайки технологията в стил Биг Брадър, за да проследява какво точно клиентите гледат върху менюто. След това системата автоматично създава „перфектната пица“, която е базирана на уникалното движение на очите на клиента.

Няма никакво съмнение че картината, която ни се представя от науката свързана с историята на нашата цивилизация е меко казано неправдоподобна. Това важи в пълна сила както по отношение на прецизно изпипаната древна архитектура, така и за възникването на земеделието. И в двете сфери липсва консенсус по най-важните въпроси, а именно как, кога и най-вече от кого те са въведени и реализирани като норма. Несъответствията и пропуските относно зараждането на земеделието и цивилизацията са толкова огромни, че изглежда все едно се опитват да ни убедят как нашите древни предци са стояли събрани пред огъня в пещерата в един момент, а в следващия вече са гледали сателитна телевизия и са сърфирали в интернет. Очевидно е, че тези гигантски скокове в развитието не могат да са естествен процес, тъй като липсва основният фундамент върху който би следвало да се базират тези успехи – дългите инкубационни периоди през които хората да експериментират със селективното размножаване както и с конструкцията на огромните каменни монументи. Всъщност земеделието би трябвало, и фактически се простира, десетки хиляди години назад във времето, за разлика от това което модерната наука твърди.

На фона на всичко това в митологията на почти всички култури на планетата е залегнал принципът, че всички основни зърнени храни са дар от боговете и че са доставени от космоса. Много индиански легенди разказват история за „могъща дама“, която донесла като подарък царевицата от небесата. Древните египтяни пък съобщават как богинята Изида се спуснала от небето с бял и червен ечемик, жито и царевица. Според конвенционалната наука американските индианци няма как да са знаели за египетските легенди и въпреки това историите са почти идентични. Дали египетската богиня Изида е посетила Америка и какви растения и храни древните астронавти са донесли на Земята от космоса?

Древните летателни машини са вплетени в традицията на много култури по земното кълбо. Свещените за индусите текстове Рамаяна и Махабхарата описват въздушни кораби наречени „вимани“, които се използват за водене на война. Сред йероглифите на стената на египетски храм в Абидос има изображения на „модерни“ самолети и хеликоптери. Индианците хопи, които населяват три големи области в северната част на Аризона също имат какво да кажат по въпроса. Техните легенди говорят за въздушни машини, които имат връзка с Орион.

Хопите са едно от туземните американски племена наследници на древния народ на пуебло, които пребивавали в югоизточната част на днешния САЩ. Този район се нарича „четирите ъгъла“ – пресечната точка между четирите щата Аризона, Колорадо, Ню Мексико и Юта. Историята на хопите се простира хиляди години назад във времето правейки ги една от най-древните все още живи култури в света. Оригиналното име на народа на хопи е „хопитух ши-ну-му“, което означава „миролюбиви хора“. Концепциите за смърт и етика са дълбоко залегнали в техните традиции и това е свързано с респект към всички живи същества. За разлика от митологията на повечето народи според която боговете идват от небесата, хопи вярвали, че техните богове идват изпод земята! Според тяхната митология „хората-мравки“ са населявали сърцето на планетата. Когато видите тези същества ще откриете невероятни прилики с това което днес ние наричаме „сиви извънземни“!

Група изследователи водени от учени от университета в Колорадо са открили щит подобен на този от сериала „Стар Трек“ на височина 11 500 км. над Земята. Според тяхното изследване щитът блокира „електрони убийци“.

Професор Даниел Бейкър, директор на лабораторията по атмосферна и космическа физика в университета посочва, че щитът бил открит в радиационния пояс Ван Алън. Щитът бива поддържан точно на това място от магнитното поле на планетата, а радиационните пояси представляват два пръстена с форма на поничка, които са изпълнени с високо-енергийни електрони и протони. Радиационния пояс периодично се свива и разширява в зависимост от енергийните влияния идващи от Слънцето.

Ново датско изследване, което се оглавява от университета в Копенхаген и Националния здравен институт показва, че процесите на мозъчно стареене, могат да бъдат забавени чрез употребата на мазнини във високи дози. В дългосрочен план това отваря възможности за лечение на деца страдащи от преждевременно остаряване, както и на пациенти страдащи от Алцхаймер и Паркинсон. Високото съдържание на мазнини разбира се не трябва да идва от обработени, пържени и мазни храни, които имат ниска хранителна стойност. Мазнините трябва да идват от висококачествени и енергийно ефективни храни като ядки, авокадо, органични яйца, кокосово масло, зехтин, риба (ако успеете да си намерите такава от незамърсени райони) и т.н.

През целия ни живот от голямо значение се явява способността на нашите клетки да опазват ДНК-то неповредено. В тази връзка клетките имат система, която поправя щетите, които биват нанасяни непрекъснато. Хората остаряват, когато системата за поправяне на щетите престане на действа. При болести като Алцхаймер изследователите също виждат повреда в ДНК. В проведеното изследване са изучавани мишки, които имат дефекти в своята система за поправка на ДНК. При хората този дефект причинява синдрома на Кокейн, при който пациентите остаряват преждевременно още като деца и умират на 10-12 години. Изследването показва, че поставянето на мишки с признаци на синдром на Кокейн на диета с високо съдържание на мазнини забавя различни процеси на стареене като нарушен слух и др.

Никога не съм спирал да се удивлявам как потока на мисълта се разгръща по коренно различен начин, когато той бива превърнат във вербализиран процес с активното външно участие на друго съзнание. А именно – разговорът под някаква форма. Лично аз винаги съм бил по-добър в писането, отколкото в говоренето, но въпреки това ми е правило впечатление, че когато мисля на глас по даден въпрос в присъствието на някой друг стигам до неща, до които иначе не мога да стигна ако разсъждавам по същата тема наум (което не отричам, че е малко frustrating на персонално ниво). Това винаги ме е озадачавало – как процесът е различен просто защото има допълнителен фактор в картината? Какво точно е различното, какво се случва в тези параметри? За да бъда честен – и до днес не ми е напълно ясно. Знам от опит, че нещо подобно става и при самото писане – случва се един нов вид (пре)откриване, който е нехарактерен за природата на вътрешния монолог сам по себе си. Огледалното отражение е по-осезаемо, ярко и различимо, почти може да бъде докоснато. Контактът е по-здрав, може би защото конструкцията на историята/мита се доближава повече до своята оригинална структура и рефлексията е по-автентична и дълбока, „потъва“ и „попива“ по-добре.