А ти... почиства ли днес?!?
Току-що ме попитаха дали днес ще ходя да чистя с някой. Първо изобщо не зацепих за какво става дума (както стана ясно по-късно – защото не гледам bTV), но после ми обясниха, че било ден за почистване на паркови площи и т.н. И макар че едно от хобитата ми е да намажа лицето си със сажди и да си сложа сигнално оранжевата жилетка с надпис „Чистота“ на гърба, за да си имам официален повод да влизам и да се къпя със смет в градските контейнери, трябваше да отговоря на питащия ме: „Не, няма да ходя да чистя, защото не ми пука“. Това предизвика морален смут у събеседника ми, който не можеше да разбере „как е възможна позиция като моята“ и в крайна сметка изпадна във философска нищета тъй като не успя да обори нито един мой аргумент. И тъй като съм сигурен, че много Светли споделят същата психология, реших да дам една по-различна перспектива (макар да бях планирал тази серия от подобни статии за края на годината, когато така или иначе много ще разширя сегашната тема), за да поставя на изпитание прехвалените „свобода на словото“ и „свобода на избора“, защото света трябва да остане шарен все пак, нали така? Това е непланирана статия от тип наподобяващ този, тъй че ще бъда необичайно кратък, но затова пък съдържателен (а обикновено е обратното).