„Щом свърши всичката храна, оставам само на вода.“

Решил съм да препиша главата „Дивият човек“ от книгата „Киото – литературна и културна история“, написана от Джон Дугъл. Последният е бял, с руса коса и сини очи, което за мен е неразбираемо, но факт. Както и да е, препоръчвам ви неговия труд, защото е добър и е пълен с интересна информация конкретно за града Киото, но и за културата на Япония като цяло. Главата „Дивият човек“ описва странната личност на един от даровитите японски ученици на дзен – Иккю Сочюн (1394-1481 г.). Преписвам я с много конкретна идея и цел, но ще коментирам всичко чак след като си направите труда да прочетете за несъмнено ексцентричните дела и отношение на този човек към духовността. Неговото поведение е естествен вътрешен изблик и реакция – нещо твърде рядко срещано, особено когато е в комбинация с голям талант в областта на духа. Определено го усещам като „специалният“, „лудият“ човек на дзен, ако щете, заслужаващ в пълна степен ограниченото ни, догматично, свито и страхливо съзнание за реалността и живота. Навън има прекалено много хора, държащи на традициите и поведението по етикет, а прекалено малко са истински пробиващите булото, търсещи собствено изразяване и път. Знам защо е така – последното изисква две качества, винаги били дефицит за човечеството: интелигентност и смелост.

Нещо късичко спретнато набързо за „деня на влюбените“ :)

Преди 2 години, когато публикувах основния си материал по темата, получих доста писма от хора, които споделиха, че информацията резонира с тях, но тези писма имаха и една друга обща характеристика – повечето хора, не възприемаха идеята, че сърцето представлява 2 куки. Макар да нямам никакъв проблем с това, наскоро бях отново провокиран по темата от читател, който направи интересно откритие, което ще споделя с вас малко по-надолу, в самия край на статията. Наред с него, реших да разширя и концепцията за куките и любовта като цяло, защото явно това ще бъде интересно за много от вас. И какъв по-подходящ ден от днешния, в който любовта е превърната в евтина стока, а изкуствената красота е станала по-важна от красотаТА? :)

Понякога получаваме интересни разкази на parallelreality_3@abv.bg и историята, която предстои да прочетете е именно такава. Преди време ни писа човек, който е имал доста интересен живот. Той е българин, казва се Мио и е един от хората поддържащи този блог, където впоследствие публикува част от историята си, която първоначално бе написал за нас преди година, като част от въведението му към това кой е той и с какво се занимава. Разказите му се състоят в няколко части и са редактирани чисто контекстуално от нас (но не и смислово, поради което в статията ще прочетете личните убеждения на Мио, които ние публикуваме, а не нашите собствени), за да съставят една обща история, която ще бъде представена в няколко части. Първата част е свързана с една много древна и опасна йогийска техника, която малцина по света владеят и един от тях е именно нашия човек. Тази техника бе и причината поради която той се свърза първоначално с нас – а именно – наличието на тази новина в нашия сайт. Постиженията на Прахлад Джани се дължат на въпросната техника, която се казва „кхечари мудра“. Ще бъде разказана неговата история и опит с тази техника, което постепенно ще премине в един друг разказ за пътуването на Мио до едно селище на фракция на илюминати. Между двата разказа ще се включим и ние с въвеждаща история към втората част, защото тя е далечно свързана с пътуване във времето.

Благодарим на Мио, Crystal Clear и Janthine, които помогнаха в сортирането на представената информация :)

Ето и първа част на неговия разказ...

В отговор на това, че Стефан получи много запитвания от наши сънародници живеещи във Великобритания, за наличие на възможност такъв курс да се проведе на „тяхна територия“, с удоволствие ви съобщаваме, че инструкторът е планирал такъв курс (начално ниво) за дати 18 и 19 май 2013 г. Място на провеждане – хотел Best Western White House, Watford. Курсът е предвиден само за наши сънародници, т.е. ще се проведе на български език. Занятията ще започват рано сутринта – старт в 9:00 ч., край в 18:30 ч.

Ако се разходите из голям музей, ще забележите че Ван Гог не обрисува същия свят като Рембранд, Пикасо не вижда нещата като Гоя, Джорджия О’Кийфи не прилича особено много на Ривера, Салвадор Дали не наподобява нищо друго, освен самия себе си и като цяло – никой художник от световна величина не е станал класик, правейки това, което някой вече е направил или дори онова, което всички други са правели в тяхната собствена епоха.

В сферата на науката, имената на – Айнщайн, Дирак, Кюри, Бор, Хайзенбер, Шрьодингер, Джон Бел и т.н. – живеят именно, защото никой от тях не е приемал Нютон като за Светото Писание. Те всички създадоха уникални и неочаквани иновации в основната теория.

Този текст е вдъхновен от един единствен човек, за който разбрах, че временно (надявам се) е спрял да си почине по пътя. Явление, подобно на влюбването. Идва изведнъж и те удря във всички открити точки. Падаш още преди да си усетил каквато и да било заплаха. Ни помен от атака. Фактът си остава обаче, че качествено се намираш на земята и започваш да изоставаш в собствения ход на съзнанието си. А то се стреми да се движи, да тече като бистър поток, да прониква в нови области, да осъзнава нови неща. То никога не би искало да спира, защото не е в природата му. Но човек понякога го прави. В този текст ще попиша върху сериозното предизвикателство, което е отказването, спирането, отказът да продлъжиш. Както винаги, нямам идея как ще се получи. Ще го карам на прима виста и без подготовка. Най-вероятно няма да достигна до така желаното академично ниво, но честно казано бих повърнал, ако го стигна. Нямам импулси натам, а и смятам, че текстовете просто трябва да докоснат за миг читателите си. Да ги погалят нежно, без да им казват много, много. Текстът трябва да им спомене нещо, сякаш между другото, за да запали личен интерес към знанието, а не консуматорския глад за още и още от „готовото ядене“. Първото би ги накарало сами да се потопят в Океана от Знание, превръщайки се в топ-плувци, а второто би ги превърнало в дебели, тлъсти и вечно гладни същества. Но да не навлизаме сега в дебрите на духа и неговите копнежи, неразбираеми за ума. Потапяне...

Ех, коледа... Традиционно време за жалост, нищета и hate :) Т.е. време да премина в абстракциониста-ексхибиционист-mode за последен път тази година и да обясня що за ШИБАНИ ГЛУПОСТИ си мислим, че правим!

Коледа е властелинът на bullshit-а, неговият върховен повелител. I’m fuckin serious. Ако има състезание между слабоумните празници, то коледа винаги ще бъде с три обиколки по-изостанала от стандартните умствено изостанали като великден, св. валентин и компания. Всъщност, ако тръгна да хуля безумията около този празник ще трябва да си изгубя времето и да напиша цяла статия, така че… нека го направя, а? Hate, hate, hate, hate, hate, hate, hate, hate, hate!

И тъй като темата е посредствена, очаквайте и посредствен текст! Защото както всеки християнски празник и този не е християнски – duh! Което означава, че си имаме работа със субстанциална жалост. I’m talking big time bullshit folks.