(Статия с полярен привкус, но интересна посока на мислене, която може да бъде приложима в други аспекти на съзнанието. - Н.) 

Чели ли сте „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”?  Главният герой Федрус (нещо като Морфей от Матрицата) говори за „Качеството”. Той дава пример, който е изключително важен и ценен за мен – попмузиката. Когато за пръв път чуете някоя хубава популярна песен,  тя много ви харесва и си казвате „Еха! Това парче е наистина добро!” Искате да я слушате още и още. Известно време всичко е наред, но после се случва нещо. Песента вече не ви харесва чак толкова много. Тя вече не представлява същата наслада за ушите и съзнанието ви. След определен брой прослушвания вече не желаете да я слушате. Край.  Възможно е дори да си кажете „Как въобще съм могъл да харесвам тази песен, та тя е боклук!”  Качеството е изчезнало.

Може ли и трябва ли да се носят чужди дрехи? Някога дадената от царя за награда дреха, била не само награда: тя носела късмет! Защото е носена не от някого другиго, а от самия цар, облечен във върховната власт! И част от това величие е преминало с дрехата на този при този, който е станал неин собственик.

От векове дрехите преминават от по-големите към по-малките деца. Това не се смятало за неправилно. Нещо повече, често по-малките мечтаят да поносят “потресаващите” обувки на по-големите си сестри или “убийствения” пуловер на брат си. Работата е там, че дрехата на възрастните почти винаги е привлекателна за децата. Няма дете, което да не е шляпало в мамините обувки с токчетата или не е твърдяло, че краката му са пораснали и му е удобно в обувките два-три размера по-големи.

82-годишният индиец Прахлад Джани твърди, че не е ял и пил в продължение на 70 години, съобщава „Дейли телеграф". В момента той е под изолация в болница Ахмедабад, в Гурджарат, където индийски военни изучават физиологията му.

Вече шести ден специалистите наблюдават тялото му и въпреки че, не е приемал нито храна, нито вода старецът не дава никакви признаци на глад или дехидратация. 

Военните се опитват да извлекат ценни сведения как човешкото тяло може да издържи без хранителни провизии, за да подобрят издръжливостта на своите бойци. Те смятат също, че той може да е от полза и на жертви от бедствия да оцелеят, докато пристигне помощ.

Нашето настояще не е неизменимо.

Нашето минало постоянно се променя.

Нашето бъдеще е извор на нашите сегашни емоционални манипулации.

Тази статия разглежда в детайли понятия като синхроничност, пътуване във времето, създаване на реалност и обяснява мотивацията на негативно поляризирани същества като алфа-драконианците.Допълнително показва защо Ню Ейдж вярванията, че „няма жертви” са неправилни, обяснява какво е емоцията и как тя се използва, за да се манипулира действителността, разкрива защо някои същества нямат емоции и какво не могат да правят в резултат на това и илюстрира пределите на свободната воля.

Създаден през 1940 г., „Пинокио“ е класика на Дисни, която все още се цени от малки и големи по цял свят. Историята на дървената марионетка, обаче, крие в себе си духовнa алегория, базирана на езотеричните доктрини, която се обсъжда много рядко. Ще разгледаме източниците на това анимирано приключение, както и скритото му значение.

За пръв път гледах „Пинокио“ като дете на видеокасета с лошо качество, заедно с малкият си брат, докато ядяхме бисквити. Наслаждавах се на приятната песничка на щурчето Джимини. Но се ужасявах от Кочияша и не харесвах особено подводната част. Доскоро това бе почти всичко, което си спомнях от тази класика на Дисни. През една ленива неделна вечер, попаднах на „цифрово преработена версия“ на филма по телевизията и го гледах „заради доброто старо време”. Това, което се предполагаше, че ще бъде забавно пътуване в долината на спомените, се превърна в шокиращо откритие: Пинокио се оказа един от най-дълбоките филми, които някога бях гледал. Можеше ли това да е една огромна алегория на духовността и модерното общество? Дали наистина долових намек за просвещение в окултните мистерии? Веднага започнах да разучавам произхода на „Пинокио“ и всичките ми теории се потвърдиха.

Учените смятат, че състоянието на тялото на Итигелов не може да се отъждестви с нито едно от трите възможни състоянията след физическата смърт. Тук трябва да се отбележи, че физическата смърт се определя от неспособността на организма да изпълнява външна работа, което означава, че той не може нито да получава, нито да изразходва енергия.

Досега се приемаше, че съществуват три състояния на тялото след физическата смърт. Първата е разпадането му. Втората е мумификацията, когато тялото е напълно обезводнено. Третото е торфеното нетленно състояние. При него попадналото в блато тяло се оцветява в червено, след като също бъде обезводнено. Според учените кадавърът на Итигелов е своеобразно "четвърто състояние след смъртта", затова те го определят като феномен.

ЧОВЕКЪТ Е МНОГОИЗМЕРНО СЪЩЕСТВО ОТ ЕДИННА МНОГОМЕРНА РЕАЛНОСТ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕГОВИТЕ НАСТАВНИЦИ ОТ ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ

Човекът е създаден да се развива като многоизмерно същество в единна реалност и когато неговите наставници само в едното - Четвърто измерение забравят за другите по-високи измерения, тогава им се напомня това чрез подобни статии.

Относно опасността от екстрасенсите и всички контактьори, действащи в контакт с четвърто измерение

Във всеки еволюирал човек с множество прераждания има частица от по-високите измерения, над четвърто.

Поради глупостта и жаждата за отличие от другите, се продава уникалната способност на човека за връзка с високите измерения само срещу така евтината и жадувана “четвърта” реалност, четвърто измерение се владее от нисшия астрал, който спрямо човека се представя за негови учители и наставници.