Обичам киното от дете. Макар това да е странно първо изречение за начало на книга, не виждам по-удачен начин да започна – изразявайки своята любов към нещо, което ми е дало толкова много. Така че, отново – обичам киното от дете. За мен то не е просто „седмото изкуство“, то е друга вселена и е развивало моето въображение по един различен начин от писаното слово. Нещо което определено ме е формирало и нещо за което винаги ще съм много благодарен. Бивайки неизменна част от моя живот, с годините си дадох сметка, че на екрана се случват много повече неща отколкото си личи на пръв поглед. Пораствайки, това отвори възприятията ми и когато окончателно пуснах всички линейни съпротиви по въпроса, киното ме поведе на едно абстрактно пътуване в света на квантовите вероятности, където съвременната поп-културата играе ролята на новата митология на човечеството по един холографско-логически начин. Оттам постепенно започнах да черпя своите нови смисли спомагащи разширяването на съзнанието ми и днес мога спокойно да кажа, че в ретроспекция киното ми е дало много повече, отколкото книгите. Иронично, живота ми се върти около книгата, а не около киното, затова в даден момент бе неизбежно да слея двете по свой собствен начин и да създам някакъв нов синтез. Идеята именно един такъв синтез да катапултира работата ми на следващото ниво ставаше все по-примамлива с годините и ето, че най-накрая, след мнооого дълго време – тя се осъществи. Удовлетворението от този гигантски проект е невероятно, защото това е края на началото – от дуално към недуално мислене, в което всичко е на мястото си и нищо не е в конфликт с нищо.

Тъй като темите за predictive programming-a и синхромистицизма са на практика проявление на един и същ принцип, отделното разглеждане на двете неща не би спомогнало за тяхното разбиране. Затова, с времето те преминаха в една обща тема с продължение. На даден етап „темата“ се превърна в книга, което не ме учуди особено, защото го подозирах от самото начало. Тя стоеше много години on hold, защото вътрешното ми разбиране за нещата все още не можеше да намери функциониращ за външно обяснение начин. Както винаги обаче, тайминга бе от значение и резултата е пред мен и вас.

Време е тези, които решат да се впуснат в изследването ми на архетипното естество на реалността чрез холографския медиатор, който представлява киното, да го направят сега. И макар обемът да не е малък, както казва Томас Ман – тази история не е нито къса, нито дълга. Тя е херметична.

Затова не се опитвайте да я разбирате твърде бързо :) Това крие опасност :)

Easy now! Предстои изцяло ново сечение!

Както казва един мой любим творец: „I could feel that the silence that had followed was nothing more than my muse holding its breath, ready to unleash a new storm.“ Или с други думи – време е мълчанието ми да спре :D Like right fuckin now!!!

За онези, които са дочели „Писане и алхимия“ и знаят какво да очакват, това е статията-анонс за предстоящата ми електронна книга, която ще бъде публикувана безплатно на сайта след най-много – две седмици (това ще варира в зависимост от техническите трудности които срещна при качването на огромния обем). Както е видно и от заглавието, книгата се казва „От predictive programming към синхромистицизъм“ и ще използва киното като свързващо звено за преминаването от линейно към нелинейно мислене, което е истинския лайтмотив зад иначе сложнозвучащото заглавие. Евентуално това ще отвори коридор за по-мултиконтекстуалния narrative на личната ми работа оттук нататък.

Ще използвам пространството в настоящата техническа тема, за да кажа някои принципни и важни неща относно предстоящия текст, защото той и без това ще бъде достатъчно дълъг, че да го товаря с излишни встъпления относно структурата му.

Учени от Швейцарския федерален институт по технологии в Цюрих (ETH Zurich) са създали нов тип пяна, направена от истинско злато. Тя представлява най-леката създавана досега форма на ценния благороден метал – тя е хиляда пъти по-лека от конвенционалния вид злато и въпреки това е почти невъзможно да бъде установена разлика между двете чрез невъоръжено човешко око. За този вид злато има много приложения, а читателят на сайта вече има достатъчно информация какво биха могли да значат подобен тип експерименти, както на алхимично ниво, така и на символично, за да си състави изводите сам.

От няколко години чрез различни публикации ви информираме за стремежа на все повече държави в света не просто да цензурират, а напълно да заличат и блокират присъствието на алтернативна на „официалната пропаганда“ информация. Очевидно тактиката с игнорирането и осмиването не дава нужните резултати и вече е време да се извади тежката артилерия. За целта в общественото съзнание трябва да бъде изграден един знак на равенство между вече утвърдени понятия асоциирани с „всеобщото зло“ и всеки опит да се говори за „заговор“ – най-вече по обществено значими теми. Примката постепенно се затяга и трябва да бъдат намерени и заклеймени новите „нацисти“ от които произтича цялото зло на планетата. И както сами можете да се досетите това „разбира се“ са така наречените „конспиративни теоретици“. Иронията е, че това което Франция планира да облече под формата на законодателство всъщност е висша форма на нацизъм и проява на най-тъмната страна на всяка една тоталитарна власт – да заличи всяко право на свободно мнение под заплаха от криминално преследване. Основната идея на този опит е да бъде върнато времето назад (още преди появата на интернет), когато всяка една информация биваше спускана единствено от шепа контролирани медии.

Следният материал представлява синтезирана компилация от няколко книги дело на шотландския изследовател Андрю Хенеси. Той има изключително интересни земни и извънтелесни преживявания, които го карат да формира своята представа за реалността. Имайки частични спомени за своето битие точно в момента преди да се роди, той осъзнава, че е вербуван да изпълнява определена мисия на Земята и че тази практика бива използвана доста често като модел. Така, още от малък, той постоянно бива надзираван и ръководен от същества, които се явяват негови „водачи“ или пък го даряват с изключително колоритна информация свързана с бъдещето на човешката раса. Особено „шокиращо“ се оказва едно негово изживяване, което продължава цели три дни и буквално пресушава енергийните му запаси за около година. Пред него се разкрива грандиозен план с умопомрачително ясно изпипани детайли до най-малката подробност. Според този сценарий бъдещето на човешката раса е свързано с нейното рестартиране на друга планета. Но това далеч не е всичко. Човешката раса ще бъде не просто част, а сърцевината на огромна галактическа империя управлявана от Кралица с кошерно съзнание, която ще поведе война за освобождението на човечеството! При това империята е базирана изцяло на корпоративен модел на управление, а търговските пространствени портали поддържат нейната цялост и жизненост. Тези уникални „съвпадения“, наред с други не толкова широко познати факти свързани със „земната реалност“, са подробно коментирани в този анализ, както и в следговорите на нашите книги.

Андрю има много специфичен стил на писане, който често поставя тълкуванието на определени въпроси в леко мъглива светлина и точно затова към материала е прибавено и интервю с него взето от Линда Мълтън Хау, в което той разяснява някои по-завързани моменти. В материала тънко прозират дълбоките конфликти между извънземните фракции целящи контрол над един от „най-ценните активи в галактиката“ – човешката раса. Заглавието цели да анонсира именно този факт и няма пряка връзка с подобно звучащият роман на Л. Рон Хъбард. Като цяло ще станете свидетели на един от методите чрез които подобна необикновена информация бива спускана към някого в добре режисиран и манипулиран вид, до степен, в която при определени условия това може да се превърне в религиозен култ.

Преди няколко дни бе закупена абсолютно последната бройка на „Посвещение в древната страна на боговете“, така че към настоящия момент книгата е тотално изчерпана. Нямаме нито една бройка (дори дефектни такива, както се случва понякога с други тиражи), затова моля не ни задавайте въпроса, който и до ден днешен се задава относно „Документите Тера“. А именно: „Ама нямате ли само една останала за мен?“ :) Сладък подход, но не – не остана нито една :) Навярно книгата ще бъде преиздадена в даден момент догодина (моля не питайте „кога“) с леки допълнения и коригирани илюстрации. Допълненията и новите илюстрации ще бъдат публикувани on-line за всички, които имат първото издание на книгата поради сгрешената схема на артефакта на Елинор, което бе по наша грешка когато заглавието излезе за пръв път преди година и половина.

За съжаление книгата, която бе предвидена да излезе до края на 2015-та – третата част от поредицата на Раду Чинамар за египетския тунел – е забавена за неопределено време поради странни обстоятелства. Колкото и нелепо да звучи – преводачът ни изчезна внезапно. Нямаме връзка с него от половин година насам, а от книгата е предадена само готовата първа глава. Уговорката ни бе книгата да бъде готова и предадена до есента на 2015 г., но за това вече е твърде късно и не можем да си позволим да чакаме повече. Момчето изчезна неочаквано, което не е в негов стил и го няма и до ден днешен. Всичките ни опити за контакт остават неуспешни и вече чакахме твърде дълго, за да продължаваме да лежим на тази кълка. Нов преводач ще бъде намерен по възможно най-бързия начин (или пък ще преведем книгата сами) и се надяваме в първите месеци на 2016 г. тя да бъде на пазара. Работата по книгата ще бъде започната отначало, включително и върху вече приключената 1-ва глава, за да няма разностилие в превода. Това допълнително ще забави процеса, но просто друг начин няма, ако искаме нещата да бъдат свършени качествено.

Нашата Слънчева система безспорно е мястото, към което човешкият поглед ще бъде фокусиран все повече и повече в близко бъдеще. Причините за това са комплексни, а подходите към „презентацията“ на тази нова реалност в публичното пространство несъмнено могат да бъдат доста вариативни според желания краен резултат. Понастоящем официалната доктрина успява да отстоява със „зъби и нокти“, версията за една обграждаща ни мъртва „космическа околна среда“ и обезателно лишена от каквато и да е форма на интелект. В най-добрият случай от кумова срама може да чуете нещо за „бактерии“ или пък „вируси“, които допълнително да секнат всякакви мераци и въображение за епохални междузвездни археологически разкрития. В тази връзка дори „грандиозното“ разкритие за течаща вода на Марс (всъщност обявено десетки години преди това от алтернативни учени), е просто поредната отбранителна линия даваща повече възможности за екзотично, но въпреки това конвенционално обяснение на неудобни въпроси. Тази масова и доста депресираща представа за заобикалящата ни действителност обаче, влиза в челен сблъсък с безбройните доказателства свидетелстващи, че Слънчевата ни система е била колонизирана още от дълбока древност. Това едва ли е някаква изненада предвид абсолютно същото отношение на „официалните институции“ относно протеклите исторически процеси на собствената ни планета. Извън нея обаче, информационното затъмнение е толкова голямо, а хората с достъп до нефилтрирани данни и изображения – толкова малко и толкова зависими, че монопола в тази сфера изглежда непоклатим. В действителност обаче от много време насам тече един доста мащабен паралелен процес, чрез който малки части от тази неортодоксална информация бива представяна публично по един сравнително убедителен, но в същото време фино дирижиран начин. В този логически порядък несъмнено попада и една от най-големите космически загадки – една от луните на Сатурн – Япет. Само преди няколко месеца, наред с останалите изумителни факти за природата на този спътник, бе представена публично и нова уникална информация за него, касаеща и древната история на Слънчевата система...