Следният материал представлява същината на една кратка, малко известна и доста скандална книга публикувана първоначално без съгласието на нейният автор – Лобсанг Рампа. В нея са описани приключенията на група тибетски лами, които са телепатично напътствани да преминат през планински портал, който ги отвежда до скрита местност. Там те биват „инструктирани“ относно някои специфични исторически обстоятелства свързани със Земята и на няколко пъти са качени на борда на различни космически кораби. През 1956 г. Лобсанг Рампа публикува в Англия своята първа книга свързана с неговия живот в Тибет и тя се превръща в глобален бестселър. Това кара медиите да се заинтересуват сериозно относно самоличността на автора и с „ужас“ установяват, че той никога през живота си не е ходил в Тибет и до този момент дори не е напускал пределите на страната. Всъщност началото на сагата бива поставено от Хайнрих Харер (бивш разкаял се нацист и член на SS) – автор на книгата „Седем години в Тибет“, който пръв започва да рови в миналото на Рампа. В разследването се включват частни детективи, „ортодоксални изследователи на Тибет“ и дори представител на „Суверенният Малтийски Орден“, които имат за цел да го изобличат. Рампа обяснява, че неговата идентичност бива придобита чрез процес свързан с „трансфер на души“, който бива извършен десетина години преди това. Впоследствие пише и книга в която подробно обяснява обстоятелствата свързани с тази окултна практика и неговият частен случай. Медиите буквално го разкъсват при тези обяснения и той напуска страната през 60-те години и се мести в Канада.

В създалата се „суматоха“ някои негови издатели се опитват да се възползват от положението и през 1966 г. без негово разрешение е публикуван споменатият вече кратък ръкопис в силно ограничен тираж. Той е базиран на умишлено премахнати от автора глави от други негови книги, за които е преценил, че няма да могат да бъдат възприети. Поставен пред свършен факт, впоследствие се съгласява книгата да бъде преиздадена с някои корекции, но до края на живота си твърдо отстоява позицията, че е бил измамен от издателя и че книгата е публикувана противно на неговите желания. На по-късен етап, отговаряйки на въпроси на читатели, той силно подчертава, че не препоръчва на никого тази книга, която е придружена от ексцентрични рисунки с лошо качество, които не са негово дело. Поглеждайки внимателно към материала обаче, прави впечатление, че в него много тънко биват прокарвани определени „идейни концепции“ чиято мотивация плавно придобива познати очертания. Тези моменти са подчертани с удебелен шрифт...

Какво по-добро за отделителната ти система от това да си спомниш, че можеш да започнеш деня с hate? И ето, виждам се, почти сякаш отстрани, как изваждам от гардероба шлифера си на абстракционист-ексхибиционист, надявам презерватива на езика си (защото отново ще шибам вербално), взимам теб безполезна тетрадко, и съм готов заедно да нанесем поредния псевдо-интелектуален удар върху явлението завземащо цялата шибана планета – земеделската посредственост, която заличава искрите ни. Онази, която отразява самия мен! Защото аз съм посредствеността! И в неин стил не ме е срам да псувам срещу себе си и всички останали! Да крещя срещу реалността, в която нещата стават на самотек, не защото имаме нужда, а защото така сме свикнали; не защото трябва, а защото не знаем как иначе; не защото не можем, а защото обичаме функцията „автопилот“ толкова много. И ставам обладан от онази сила на шлифера! Онази сила, която ме кара да пребия с метален прът всички сноби, които не са готови да се изцапат с калта на живота! „Bad shit insane-mode“! Започват да ме обливат hate-вълни, които ме карат да троша и унищожавам всичко около себе си, да ритам във въздуха! Искам да бъда свободен да мразя и да не бъда осъждан за това от морала на това изкуствено общество! И... ето, че трансформацията ми е готова! Тааа дааааа! It’s been 3 years... and now I’m ready to do this again.

Аз съм абстракциониста-ексхибиционист. И аз... се завърнах!

Двамата често се шегуваме помежду си, че ако бяхме издали „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ след „Jupiter Ascending“, никой нямаше да ни вземе на сериозно и щеше да каже, че „гледаме твърде много филми“. Този път е обратното обаче и темата вече не може да бъде игнорирана дори от тези, които винаги са се подсмихвали под мустак, когато става дума за някаква си „въображаема влечугоподобна кралица“, която е „само в главите на онея момчетата от оня сайт.“

Защото сега нещата вече не стоят така и то не просто защото излезе някакъв си филм, който потвърждава всичко вече казано. Филми излизат всеки ден и казват всякакви неща – това не е нещо, което ще заинтригува всеки. Излезе филм, който е правен не от кой да е, а от тези, които са доказали, че не правят случайни филми, а именно – дуото Уашовски. Защото поне 80% от хората, които се присмиват на „теорията“ за Кралицата сигурно не отричат поне частичната истинност и корелация с реалността на сюжети като „Матрицата“, „V for Vendetta“ и „Cloud Atlas“ (като последния е подценяван, макар по наше мнение да е един от най-амбициозните проекти на века, показвайки хронологията и отношенията между различни инкарнации на няколко едновременни Висши Азове). Така че няма да е адекватно хора, които разбират значението на тези продукции да игнорират с лека ръка и тази – просто мислителите зад тях са същите. Подобен непукизъм би бил плод единствено на снобщина.

Нека да видим какво ни предлагат Уашовски този път и дали то е важно. Като за начало ще започнем с общо впечатление за филма с идеята, че това е как стоят нещата на повърхността, макар всичко да отива далеч по-дълбоко...

Google иска да промени подредбата на страниците на база качеството на „фактите“, които те съдържат. Според новоизлязъл документ публикуван от софтуерни инженери, гиганта в интернет търсенето вероятно се подготвя да промени алгоритмите чрез които оценява съдържанието в мрежата. В момента резултатите от търсенето се появяват чрез сложна комбинация от ключови думи и линкове към други сайтове, но по този начин не може да се отсее „невярната информация“.

Вместо това научноизследователския екип на google е разработил метод, който да измерва „благонадеждността на информацията“, която се съдържа във всяка интернет страница. Ако той бъде приложен в действие това би означавало, че доста популярни сайтове „с неверни факти“ биха се озовали доста назад при подредбата.

Както става много често, най-хубавите неща са неочакваните. „Kingsman: The Secret Service“ е свежо кино-предложение, което към днешна дата представлява една от най-добрите илюстрации за някои аспекти на фрагментирането и психотрониката, които съм обсъждал в миналото по повод проект Монарх и в поредицата вибрация-натрупване-контрол. Няма да се впускам в големи подробности, защото, както вече съм казвал, темата за контрола над съзнанието е на практика изчерпана за мен в своята техническа част (макар все още да представлява интерес като архетип), но който иска визуална представа за някои неща, които съществуват на практика – може да гледа този филм. В този смисъл, това не е анализ, а статия-потвърждение. Тъй като предполагам, че VC (който от години се е специализирал в този тип тематики), в някакъв момент ще направи подробен разбор на „Kingsman“, в това резюме ще обобщя само някои общи наблюдения.

Многобройните случаи на съдебни дела приключили с погрешни осъдителни присъди свидетелстват, че заподозрените могат да бъдат разпитвани по начини, които да ги накарат да повярват и да признаят престъпления, които в действителност не са извършили. Едно ново изследване предоставя лабораторни доказателства за този феномен, които показват, че абсолютно невинни хора, могат да бъдат убедени само за няколко часа, че са извършили тежки престъпления в тийнейджърските си години.

Изследването, което се занимава с конструирането на фалшиви спомени за извършване на престъпление е публикувано в научния журнал „Psychological Science“. То показва, че в крайна сметка голяма част от участниците биват убедени вътрешно в разказаните им фалшиви истории и сами започнали да дават подробни описания за събития, които в действителност никога не са се случили.

Дълбоко в планините на Аризона, близо до мексиканската граница се намира загадъчно място, което може да променя времето. През 2002 г. Рон Куин изпраща своите преживявания свързани със зоната на местна медия и след няколко месеца те решават да ги публикуват, тъй като считат, че са доста завладяващи. Рон и неговият брат откриват портала още през 1956 г. и в продължение на всички тези години на няколко пъти са били свидетели на неговото въздействие. Това което ги кара да споделят публично пазената с години тайна е новината, че електрическа компания планира да изгради високоволтово трасе, което ще премине много близо до тайна каменна арка, за която знаят само няколко човека от местно индианско племе. Те се опасяват, че това допълнително може да засили аномалиите, които се случват в този район от векове.