Салфетката на прехода
Тя е вездесъща. Непроменима, уникална и постоянна. Тя е символ на прехода, но освен това и на мързела и липсата на инициатива. Тя е феноменално вечна извън всякаква логика и усещане за напредък.
Вие я помните от онази новобранска вечер през 1988-ма. Тогава имаше два вида коняк, три вида ракия и един вид мезе - русенско варено. Салфетката е сестра на тези артикули. Тя е розова, мръсно розово към кафяво, с малки пъпчици и мирише лошо, изключително лошо за салфетка. Мирише на химикали и застояло. Тя е твърда, но се къса лесно. Не става за тоалетна хартия. Явно се прави от смляна хартиена маса, защото в салфетката често си личат буквички от стари вестници. Обикновено е сгъната на четири, но по-често келнерите и
барманите я разрязват на две от пестеливост и затова салфетката е по-тънка и сгъната само на две. Само два пласта. 20 години по-късно на капиталистическото българско море розовата салфетка, характерна за малките и средно хубавите ресторанти, че и за някои луксозни ресторанти, още е тук. Малко е да се каже, че е тук. Тя е навсякъде.