Следният материал е откъс от третото „ъндърграунд“ видео-интервю на българският изследовател Владимир Терзийски с един от участниците в свръхсекретния проект „Феникс“ (официалното име на проекта Монтоук) – Ал Биелек. Интервюто е правено в началото на деветдесетте години на 20 век и засяга много интересни въпроси свързани тематично с много неща, които присъстват в този сайт и както ще се убедите сами голяма част от тях са напълно актуални и от днешна гледна точка.

Не сме вярвали, че някога ще трябва да пишем подобно съобщение, но ето, че и това се случи...

Искаме да обърнем внимание на един комплексен въпрос свързан с всякакви социални мрежи, форуми, сайтове за споделяне на информация и всички производни, който сме адресирали и в миналото, но явно се налага да бъде казано отново в прав текст...

   Екипът ни не участва нито във facebook, нито в Twitter, нито в Linkedin, нито имаме Skype, нито можем да ви дадем телефон за връзка с нас (някои хора са много възмутени от последното). Този сайт няма функцията на клуб за запознанства и колкото и самотни да се чувствате в живота, ние не можем да променим това.

В своите изследвания пиша по различни въпроси, които намирам интересни за себе си и обикновено имам два подхода към тях. Има теми, които съм планирал да напиша (защото така постепенно надграждам информацията, която ще спомогне за разбирането на онова за което наистина искам да говоря след време) и тези теми си вървят малко по малко. Има и статии, които са непланувани и които се случват между другото в процеса на нещо по-голямо. Този материал е именно от този тип, затова не се учудвайте на малко несвързаните наблюдения – те са опит за изграждане на някаква функционираща картина от поредица синхроничности, преживявания, ОИТ, наблюдения и щипка ляво полукълбо за аромат :)

Темата е изключително тежка (най-тежката, която съм писал според личната ми класация), затова всеки чете на своя собствена отговорност! Личната ми препоръка, без да се изхвърлям, е ако имате да правите нещо важно, което изисква пълното ви внимание в следващите няколко дни, да отложите четенето на този текст. Казвам го от опит.

През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия „Матрицата“, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието „Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“. Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация.

Едва ли сте си представяли, че „най-добрият приятел“ на човека, може да стане още по-лоялен към вас, отколкото е в момента, но „науката“ е на път да се намеси и в тези взаимоотношения с новата си „брилянтна идея“.

Учени от университета в Алабама мислят, че може би, вие като собственик на куче ви е омръзнало то да се търкаля по килима, да се тръска или да яде всичко, което изпуснете на пода. В резултат на това те мислят да разработят метод, чрез който да „командвате кучето чрез дистанционно или дори чрез вашият мобилен телефон... или дори без ръце“.

Розан Бар е холивудска актриса и комедиант от средна величина, която е била на екран с хора като: Брус Уилис, Джон Траволта, Мерил Стрийп, Киану Рийвс, Ума Търман, Джон Хърт, Мелани Грифит, Джуди Денч и много други... Тя говори открито и никога не се е срамувала да подхваща трудни и противоречиви въпроси, дори ако това е означавало да придобие лоша репутация или да й бъде сложен етикет на „луда“ от масмедиите. Въпреки че не мога да кажа, че съм съгласен с всичките й гледни точки, тя остава една от малкото хора в Холивуд, които се осмеляват да говорят за неговия най-изобличаващ аспект: MK-ULTRA.

В едно скорошно интервю с RT, Розан говори за тъмната страна на развлекателната индустрия и директно спомена MK-ULTRA като голяма сила в Холивуд. Ето и видео-интервюто на английски.

По данни на online-изданието NaturalNews.com, правителството на Индия е признало на делфините официален статут на „личности без да са хора, чието право на живот и свобода следва да бъде защитено“. Това е първият държавен акт в съвременната правна история, признаващ подобен статут на животни, приближавайки ги до статута на homo sapiens (съвременния „мислещ човек“). Решението на индийското правителство е било огласено лично от министъра на околната среда и горите на Индия, който успоредно с признаването на специалния статут, е огласил забраната на всякакви представления, в които се експлоатират държани в плен делфини. Очаква се делфинариумите в югоизточната азиатска страна да бъдат затворени, а държаните в тях делфини – освободени. Решението идва като отговор на масираните протести в индийския щат Керала и околностите срещу принуждаването на морските бозайници да участват в шоу-програми за забавление на хората. Така Индия се превръща в четвъртата страна в света (след Коста-Рика, Унгария и Чили), която забранява лова и държането в плен на китообразните бозайници.