Емил Минев е роден през 1952 г. във Враца. Завършил е инженерна физика във Факултета по физика на СУ "Св. Климент Охридски". Има специализации в Русия, свързани с военната индустрия. Работил е в обединението "Металхим" и към БАН. Автор на 29 патентовани изобретения. Доцент, доктор на техническите науки. Съосновател на фондация "Слънчева енергетика".

Миналата седмица БТА съобщи, че по ваш проект за слънчева централа ще се строи завод за производство на гориво от отпадъци в Шумен. Вие мечтател ли сте, изобретател или и двете?

Аз стоя на земята, вгледан в Космоса. Защото цялата енергия идва оттам. Ние сме деца на Слънцето. Не можем да гледаме само в краката си. Всяка секунда Слънцето ни дава енергия за 700 млн. евро по цени на "Топлофикация". Ей така ни ги дарява, а ние не ги използваме. Когато учех във Физическия факултет, се заинтересувах не само професионално, но и като хоби от спътникова метеорология, геофизика, астрофизика. После започнах да работя към Военнопромишления комплекс. Създавахме изделия, свързани с полупроводниковата електроника, с лазерите. Бил съм в лабораторията на Басов, един от създателите на лазерите. Установихме, че микро и макро светът са свързани и трябва да се гледа комплексно. За съжаление, повечето хубави идеи първо минават във военни ръце. Там преседяват може би около половин век, за да могат да излязат и да започнат да носят полза на хората.

Малцина знаят със сигурност колко сгради има в двора на Майкрософт в Редмонд. Не е известно да съществуват карти на постройките в този район. Някои от техните служители ги определят между шест и три. Статия от австралийски ежедневник ги определя на 22. Това е отчасти вярно, но има и друга сграда, скрита от публиката и дори от служителите на Майкрософт. Двадесет и третата сграда или Сграда 7, е с форма на петостен. Точното й място е известно само на 5 души (от които може би единият е Бил Гейтс), но се счита, че тя е достъпна от всички останали сгради посредством тайни коридори.

Независимо кои сме, независимо в коя част от света живеем, ние сме едно. Ние сме едно един с друг. Ние сме едно със Земята. Ние сме едно с Луната, със Слънцето. Ние сме едно със звездите. Моля ви, помнете това. Безполезно е да опазвате същности като водата и дърветата, ако сте се отчуждили от тези същности. Не можете да опазите нещо, което не чувствате в себе си. Не можете да опазите нещо, което не е част от вас самите.

Когато бях иницииран за пръв път през 1937 г. в тайните и знанията на Майка Африка моят учител, а това беше моята леля, ми нареди да изляза и да напълня един малък глинен съд с вода. След това тя ми каза: “Погледни във водата – какво виждаш?” Бях хванат в капан, защото един иницииран не бива да има его. Той не бива да се позовава на себе си. Казах: “Лельо, в тази вода виждам една личност.” Тя каза: “Кой е тази личност?” Не посмях да кажа, че това съм аз. Казах: “Това е лицето, за което знам, че е син на моята майка, единственият й син”. А тя каза: “Да, ти си в тази вода и водата е в теб. Докато не узнаеш това, че ти и водата сте едно, ти не трябва дори да пиеш водата, не трябва дори да мислиш за нея, защото това би означавало, че си се отделил от нея.”

Кредо: Бих желал да кажа на света, че аз не съм знахар, шарлатанин или любител на сензациите. Аз съм възрастен човек, който е видял много.

Искам светът да знае, че съществува лъч надежда, който се излъчва от Южна Африка.

Това е растение, което е на път да изчезне, растение, което се нарича “Suderlandia Fructosate”. Това растение прави чудеса за онези, които са болни от ужасната болест наречена СПИН. Това растение е толкова невероятно, че чудесата се виждат в рамките на седмица или две седмици. Ако това растение се даде на човек, който е на смъртно легло, в резултат той става, има много повече енергия, излекува се от депресията и получава добър апетит. Въпросът е спешен, защото учените не създадоха лекарство за СПИН. Според мен това растение трябва да бъде засадено от всички правителства, които ги е грижа, от всички организации, които ги е грижа и да бъде дадено на всички човешки същества безплатно.

Зад Великата Китайска стена се носят слухове за древна катастрофа на НЛО в планините Байан Каран Ула. Хипотезата било публикувана в научната преса на комунистически Китай.

Историята започнала в края на 1937 и началото на 1938 година в планината Байан Каран Ула, провинция Цинхай, на границата между Тибет и Китай. Група археолози под ръководството на Чи Пу Тей изследвала труднопроходим район. Там те открили скална стена, в която били издълбани стотици ниши. В нишите, общо 716 на брой, били погребани хора. Само че какви хора били това? 130 сантиметровите скелети имали непропорционално големи черепи и изключително тънки крайници. Върху стените на гробниците нямало нито един надпис или епитафия, а само няколко рисунки и странни каменни дискове с неразбираеми йероглифи. Дисковете, с диаметър около 30 см. и дебелина 8 мм. имали дупки в средата. От центъра към края вървяла спираловидна пътечка с дребни йероглифи. В складовете на няколко музея по чудо се запазили отделни екземпляри от артефактите на Баян Каран Ула. През 1962 г. професорът от Пекинската Академия на науките Цум Ум Нуй направил частичен превод от надписите. На публикацията веднага наложили забрана, което не е чудно: според разшифровката, в тези места преди 12 000 години се разбил чуждопланетен космически кораб.