Защо „Документите Тера“ няма да бъде преиздавана и какви са особеностите на печата в България

Тръгнах да пиша този текст с идеята да бъде част от техническата категория, но както става често в процеса на разгъването на една идея, тя се превърна в нещо повече и реших да го сложа там, където го виждате в момента. Който реши, че тематиката му е интересна, ще разбере защо.
Ако към днешна дата отворите нашия интернет-магазин, ще ви направи впечатление, че всички книги на Издателството са изчерпани. На някои ще видите и по-дълъг надпис, който гласи „Книгата е изчерпана и няма да бъде преиздавана“. Искам да коментирам това, не просто защото е често задаван въпрос на пощата ни, а и защото зад него стои малко по-особена позиция, която е нещо повече от прищявка. Тъй като това неизменно въвлича след себе си и принципни въпроси свързани с това как се издава една книга в България, тази тема също ще бъде застъпена. И макар да не е нужно инженерно образование, за да се досетите каква шибана каша е книгоиздаването в нашата страна, то вярвайте ми, че нямате дори бегла представа как една книга стига от ниво идея до ниво пазар. И ето на – текст като този ще се опита да промени това.
Моля ви, имайте предвид, че със следващите редове нямаме за цел да се правим на жертви и да покажем какви велики герои сме, задето продължаваме да правим това, което правим на фона на ситуацията, която ще бъде обрисувана. Тази статия има за цел да влее малко разум в основите на неадекватни random-въпроси като: „Защо не издадете тази книга, много е интересна?“, „Защо не преиздадете тази книга?“ и разбира се любимото ни: „Ще издадете ли книгата ми?“. Тази статия цели да покаже, че лекотата, с която читателите смятат, че става издаването на една книга и лекотата, с която се задават тези въпроси (понякога с императивен тон) говорят за тотално непознаване на механизма зад раждането на едно заглавие.
В тази тема ще се лее качествен hate. So be prepared boys and girls! Защото е време да извадя шлифера си от гардероба!