Това е нещо многократно обсъждано и отлгано от поне 3 години с техническия ни директор :) Гъделичка ни обаче усещането, че то вече наистина не може да бъде игнорирано, поради което се предприемат закъснели действия за осъществяването му.

Сайтът на Издателство „Паралелна Реалност“ се роди в публичното пространство на 3 февруари 2011 г. и вече е на 10 обиколки около Райчо. Сякаш на всеки 10 г. си заслужава наистина да има трансформация дори в двора на закостенели „стари (кибер)кучета“ като нас :)

Истината тук е, че в своя генезис сайтът никога не е бил предвиждан за по-малки екрани и неговата основна платформа е била desktop-а. Ето защо не може да бъде отречено, че в задната част на подсъзнанието ни причината да не предприемаме никакви трансформации по сайта се коренеше в дребнавото задоволство, че онези които избират малките екрани се мъчат поради техническа несъвместимост :Р Разбира се и до ден днешен не разбираме защо някой би избрал да се мъчи с текстови обеми подобни на нашите през телефон, но колкото и да не ни харесва, светът вече е друго място и е време да отразим това.

Накратко – направени са реални стъпки за изграждането на много по-многоизмерна desktop-версия и удобна за ползване мобилна такава. Щрихи за визията ни и как всеки от вас може да участва в процеса, можете да прочетете след бутона „продължи“ :)

Почти като в сценарий от научнофантастичен филм губернаторът на американския щат Невада стои зад „иновативен“ проектозакон. Той има потенциала да положи основата за радикална промяна, която ще зададе новият дневен ред на бъдещата цивилизация. Преди 2 седмици „Асошиейтед Прес“ обяви ключовите акценти (цитирайки „Las Vegas Review-Journal“) около които буквално ще започне да се изгражда нов обществен строй. За разлика от типичните данъчни облекчения за привличане на инвеститори този път нещата са толкова драстични, че полагат нов тип матрица в традиционните публични договори. Цялата първична структура гравитира около изграждането на т. нар. „иновативни зони“, които ще имат за цел да привличат технологични фирми, които от своя страна да изстрелят икономиката на щата в друга орбита. Тези „зони“ ще позволят на корпорации закупили масивни площи земя да формират собствени правителства. Така в тези автономни области те ще могат да налагат данъци и такси, да изграждат съдилища и да доставят различни „правителствени услуги“...

От незапомнени времена начина по който функционира земната реалност е предмет на ожесточени философски дискусии. И макар точната структура да е подвластна на редица трансформации и флуктуации в унисон със собствената си природа, то сред езотеричните и окултни кръгове има известен консенсус в определени ключови аспекти. Предадено силно синтезирано – това, което възприемаме като „земно случване“ е финалния продукт на сценарий разработван от „локации“, които в голяма степен остават скрити от масовия фокус. Сред някои алхимични виждания дори битува схващането, че човешката раса се ръководи от скрита паралелна мета-цивилизация. Това е образно казано „студиото“, което съществува извън линейното време на земната матрица. Слоевете в разбирането на тази схема обаче, също не знаят граници и по тази причина и контролът над случващото се също не е хомогенен. Причините затова се дължат и на обратната връзка, която хората успяват да осъществят с т. нар. „задкулисни сценаристи“. Това понякога води до едно доста видимо разделение по отношение на съгласието какво точно се случва на планетата ни. Или през друга призма, е проявление на феномена познат под името „времеви войни“...

Представата за естеството на „Вътрешната земя“ е вълнувала съзнанието на човешките същества от незапомнени времена. Идеята присъства на практика във всички митологии и е разисквана както от философи като Платон, така и от учени от ранга на Едмънд Халей. До голяма степен въпроса за „подземията на света“ е обвързан с човешкото подсъзнание. Това което излиза на повърхността обикновено е миниатюрна част от един необятен лабиринт. Някои части от него са дотолкова изпаднали в забвение, че на пръв поглед изглеждат странни и екзотични до степен на несъвместимост с всекидневната представа за структурата на света. Един от подходите към тази толкова сложна и обвита в пластове мистериозност проблематика се крие в принцип, който според определени изследователи датира далеч преди сътворяването на т. нар. „физическа вселена“. Човек лесно може да се заблуди относно истинската големина на даден обект, съдейки по неговата външност. След като прагът бъде преминат, може да се окаже, че вътрешността е многократно по-голяма от това, което изглежда „отвън“. Ако в допълнение „вътрешността“ бъде съставена от множество допълнителни слоеве, то картината на реалността започва да придобива все по-пъстри оттенъци. Когато става въпрос за възможно най-физическото и плътно възприятие на нещата, представата за намиращите се под нас светове придобива все по-фундаментално значение. Тяхното влияние се просмуква в човешката цивилизация по безброй различни начини, които деликатно настройват и формират културата на различните народи. Индианската традиция без съмнение е запазила много тясна връзка с плеяда от различни феномени касаещи Вътрешната земя. Когато към тази напълно естествена база бъдат добавени интересите и влиянията на конкретни тайни общества – започват да се оформят изключително интересни специфики на чиято база биват планирани детайлни сценарии за бъдещото на човешката раса.

От незапомнени времена свещената природа на дърветата не престава да отеква в съзнанието на хората. Тяхната магическа осанка и днес запленява човешките сетива по един дълбоко мистичен начин. Архетипът е толкова мощен, че буквално е „прострял клони“ до всяко едно кътче на умовете ни чрез огромно многообразие от връзки. Дори когато говорим за „най-буквалния“ пласт на нещата лесно можем да се удивим от ината на някое дърво да оцелее в най-изумителни условия напук на всички обстоятелства... или пък да изпитаме силата на сублимираната енергия на хиляди дървета в някоя вековна гора. Не е случаен факта, че подобни „горски локации“ често служат като гранични зони и своеобразни портали към световете на „тъмните“ и често несъзнавани процеси и явления. Затова горите обикновено са нарицателно за място, където „героят“ може да се изгуби (или да изгуби себе си), да се срещне с неочаквани препятствия, но и да открие неподозирани тайни. В многобройните световни митове и легенди дърветата играят централната роля както в създаването на вселената, така и в начина по който тя бива „менажирана“. Целият този синтезиран потенциал впоследствие се разгръща чрез хиляди различни практики, обичаи и ритуали до всяко едно кътче на планетата обитавано от хора. Така дърветата буквално и преносно са „магическата пръчка“, инструментът и посредника чрез който колективните мисли на хората биват манифестирани във „физическата реалност“. С корени дълбоко впити в земята, дънер над повърхността и клони простиращи се към небето, те са символичната жива връзка между света на хората и този на „свръхестествените същества“. Именно това тяхно „качество“ обаче се превръща в „ябълката на раздора“ при тълкуванието на една специфична част от символизма, който те репрезентират. Така по един на пръв поглед парадоксален начин в някои от по-висшите сфери на интерпретация дърветата получават и своята „политическа“ окраска. Те се превръщат в тайният символ на „изгубеното“ статукво и буквално преплитат много от своите метафизични качества с един своеобразен „демон“ от миналото... Събирателният образ на змията в различни нейни форми.

Следва интервю от доста профилирано естество. То касае процеса протекъл в сциентологията за който сме говорили в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – а именно – операцията по саботирането на цялата организация след като е станало ясно, че тя е „твърде опасна“ за самата Игра. Макар да касае твърде специфична вътрешно-политическа проблематика засягаща малцина отвъд океана, на българската аудитория ще ѝ бъде интересно да се запознае с определен тип механизми. Те се отнасят до модалностите по които се осъществява пробив в едно ядро, което се е посветило на собственото си освобождение. Евентуално това може да послужи като нагледен урок за това „как се прави“ една подобна тайна операция и да подскаже за окултните и чисто механични инструменти, които са се ползвали в случая.

Въпросното интервю е взето от проект „Камелот“ в началните им силни години. Бил и Кери интервюират т. нар. „Дейн Топс“ – бивш сциентолог, който ползва псевдоним, за да запази анонимността си по очевидни причини. „Дейн“ става известен с това, че през 1982 г. пише и разпространява анонимно писмо сред сциентологичните среди, в което поставя неудобни въпроси и адресира множество проблематични процеси протичащи из различните звена на Църквата към тогавашния момент. Тъй като написаното касае наистина изключително частни вътрешни процеси характерни за дадената епоха – самото писмо не е преведено на български. Всеки, който има профилиран интерес може да го прочете в оригинал, а тук само ще синтезираме неговата есенция без излишната и неразбираема терминология.

Безпрецедентната световна изолация успешно изпълни своята архетипна роля на универсален превключвател на реалности. „Плодовете“ на „новото начало“ тепърва ще се развиват във всякакви екстравагантни посоки. Това несъмнено се отнася и до „необикновените“ възгледи за естеството на нашия свят. От незапомнени времена адептите търсещи „духовно просветление“ се изолирали от обичайната си околна среда, за да прозрат илюзорността на своето битие. След това себеналожено ограничение светът за тях повече никога не бил същия. По изключително подобен начин този механизъм започва да дава все по-видими отражения на масово ниво. Дори на полето на новата световна религия (науката, чиято абревиатура отново е „НСР“) се формират концепции, които имат потенциала да преобърнат напълно човешкия живот. Някои от тези „научни разклонения“ имат мощна подкрепа до степен при която могат да добият своя автономност, докато други (подобно на средновековните примери) ще играят ролята на „ереси“ в новата консенсусна реалност. Имплантираното световно послание, че има „вирус в системата“ започна да работи на толкова много нива, че „аналогично” на компютърните вируси стартира промени в част от КОДА на чиято база се крепи нашето съществуване. Тази метаморфоза синхронично започна да разкрива определени „пукнатини“ в цялостната рамка и това отвори напълно нов хоризонт за наблюдение на механизмите чрез които реалността бива структурирана. На фона на всичко това съвсем наскоро се зароди нов „теологически спор“ в научната общност. Изследователи от института по квантова гравитация базиран в Калифорния смело съобщиха, че... нашата вселена представлява уникална форма на симулация обусловена от странна себеактуализираща се и постоянно еволюираща „примка“, която няма начало и край.