Дааа, даа, да – ние самите не можем да повярваме!

Но е факт! След повече от 8 г. работа по епохалната ни творба – тя е в печатницата и върви стремително към своето раждане! Само по себе си е толкова невероятно, че това най-накрая наистина се случва, че вълнението ни е нещо, което просто ще бъде вплетено в този тъй радостен анонс! То не може и не бива да бъде крито и потулвано, затова бъдете готови да изчетете страници от суперлативи за този ни проект, в който вляхме цялата си душа и живот! Всъщност по клавиатурата няма достатъчно удивителни, за да предадат триумфа на събитието! Ето защо ще използваме всички възможни, което означава, че това ще е сред редките текстове в интернет, на които всяко съставно изречение завършва с удивителна!

Удивителна, удивителна, удивителна (книга!) – триждий велик препинателен знак, хахаха!!!

Още отсега трябва да подразбирате, че „Завръщане в Монтоук“ Е за манЯци! Ако случайно не сте сред тях и все още не сте осъзнали защо изчезнахме за толкова дълго време от ефира – именно ювелирното създаване на това съкровище стои в дъното на нашето мълчание! И тъй като години наред сме били склонни да подценяваме работата и приноса си, то с този проект ние сме в пълно съзнание какво точно бе направено и какво значи то (най-малкото по отношение на личния ни Път)!

Така че, драги читатели, с космическо удовлетворение ви представяме абсолютната квинтесенция на всичко, което сме правили Някога!

Най-искрено ви пожелаваме да си позволите да яхнете така предложената вълна на игривост и... да се очаровате! :D

Асансьорите са съоръжения които определено предизвикват полярни асоциации в преживяванията на много хора. Те могат да бъдат символ за удобство и комфорт, но също така да формират дълбоки вътрешни напластявания и негативни чувства „рисуващи“ ситуация на коварен капан. Затова немалко хора се опитват да ги избягват на всяка цена. Макар първите аналози на асансьорите в нашата цивилизация да датират още от 3 век пр. н.е, то съвременната представа за тези машини е малко по-различна. Ако интерпретираме тяхната основна функция, дори в най-буквалното им възприятие, то без съмнение няма да сбъркаме, ако кажем, че те имат способността да ви транспортират от едно „ниво“ на друго в рамките на „физическата реалност“. Същевременно те имат свойството да ви изолират от останалия свят до момента, в който вратата не се отвори и не пристъпите в друга обстановка. Понякога обаче тази „изолация“ може да послужи като своеобразен стимулант, който да активира латентните способности на всеки човек да прескача в безброй различни светове. Натискането на бутона играе ролята на (под)съзнателната команда, чрез която се осъществява тази трансформация. Причината за всичко това се крие в осъзнаването, че нашия свят съвсем не е толкова „солиден“ и тук дори не става дума за последните достижения на квантовата физика. През друга призма – физическата реалност може да бъде разглеждана като съвкупност от честоти, вибрации, енергийни полета и т.н., които могат да бъдат манипулирани. Всяка една промяна в базовите настройки може да доведе до различен род „изкривявания“, които играят ролята на портали към други нива на съществуване. Конкретният контекст обаче е изключително важен, защото наред със способностите на собственото ви съзнание – могат да бъдат формирани безчет комбинации. Точно затова асансьорът може да изиграе ролята на изключително мощен инструмент и да отключи вратата към немислими на пръв поглед преживявания. Те от своя страна имат специфични правила, включващи проникване в алтернативни или „минали“ времеви линии и срещи с различни същества, играещи ролята на обитатели, „пазители“, „водачи“, или дори администратори на тези „локации“.

Доскоро учените вярваха, че вселената в която съществува и нашата галактика Млечен път се е формирала преди милиарди години чрез т. нар. „Голям взрив“. През 2014 г. се появи научна теория, която в общи линии задава различно схващане за сътворението на „физическата вселена“. И макар че реално тази хипотеза, не бе чисто нова, това бе началната точка, в която сериозно започна да се „шуми“ около въпросната развръзка. Днес същите учени предложили теорията са още по-убедени в нейната валидност и на тази база са готови да направят определени „предсказания“, които могат да бъдат тествани и подкрепени с математични уравнения. Накратко, според теорията, нашата реалност е била формирана във вътрешността на гигантска черна дупка, която е част от една много по-мащабна мултиизмерна вселена. Конкретното предположение за начина по който това се е случило, визира колапса на 5D звезда. Тази „имплозия“ създава черната дупка и респективно формира познатата ни вселена като едно своеобразно „подниво“ на свят, който физиците признават, че трудно могат да опишат адекватно...

Следващият текст е превод на транскрибирана лекция със съкращения изнесена от прочутия автор Нийл Геймън през 2013 г. На широката аудитория той е известен предимно със своите екранизации, някои от които са: „Stardust“, „Beowulf“, „Mirrormask“, „Coraline“, „American Gods“ (който според нас е сред най-качествените и холистични сериали от години насам), „Lucifer“, „Good Omens“ и още много други, които ще стават все по-популярни или тепърва ще бъдат адаптирани за екран. Лекцията е на много прост език (който дори може да бъде подценен) и дава следи за това колко важно е въображението днес в света на информацията. Нещо, което касае дълбоко книгата, която ще издадем в най-скоро време.

Насладете се на тази опростена мъдрост и... до скоро! :)

– Трябва ли да го наричам дзадзен, ако не е изпълнено според hardcore-изискванията на традицията?

– Работи ли за теб, както би трябвало да работи?

– Да. Но в същото време знам, че това изобщо не е дзадзен, както е описан в книгите на хора, преминали през процеса по традиционен път.

– Разбирам те и е така. Това, което се случва с теб, е толкова опасно, колкото е необходимо. Просто трябва да внимаваш в картинката и да бъдеш изцяло наясно, че изпитваш ефектите, именно защото това е дзадзен. Дзадзен като нещо от човешкия свят и поведение, води до акумулирането на ефекти. Всяко малко нещо прави същото. Всяка контракция на човешкото тяло води до определени напрежения – те могат да са полезни или вредни. В твоят случай не можем да говорим за традиционен дзадзен и с напредването на вековете все по-малко ще можем да говорим за този вид техника. Не можем да заобикаляме вечно факта, че техниките се раждат, развиват, остаряват и умират, за да се родят отново принципно същите в своята същност, макар и външно изменени като контекст, среда и конкретика.

– С теб сме едно и също нещо, разделено на две части, така че отлично схващам какво се опитваш да намекнеш. Дзадзен е на стотици, хиляди, а може би дори и на десетки хиляди години. Кой знае колко е старо това нещо и какво е реалното му име, нали? Може би няма име. Нищо няма истинско име, строго погледнато. Така че аз виждам как едно нещо се променя в хода на времето и пространството заедно с потоците от нови събития, същества, концепции, варианти, предизвикателства и осъзнавания, връщащи ни, естествено, обратно към същността на всичко. Т.е. дзадзен не само, че може, но и трябва, задължен е, да се интегрира в ежедневието на всеки, който има желание да се потопи в този тип изследване. Да интегрираш нещо в своята естествена среда не е нито лесно, нито просто, нито бързо. Но в същото време е единственият начин, за да продължиш да си във връзка с нещото. Промяна и трансформация се случва и в двете посоки. Ти се променяш в името на нещото, но и нещото се променя в твое име. Такава комуникация може да бъде осъществена между човек и практика, между човек и човек, между човек и неодушевен предмет, между човек и животно, между човек и природа, между човек и космос, между човек и други типове същности/енергии и т.н. Вариантите са буквално безкрайни.

В края на 2017 г. представихме разширеното издание на „Проектът Монтоук“. Книгата бе допълнена с много нова информация, редки интервюта и нашия собствен синтез и преживявания свързани с плеяда от взаимосвързани теми. Дойде ред да сложим един своеобразен край на този цикъл. Той е силно необходим, защото в новата ни книга – „Завръщане в Монтоук“ – всичко, което си мислите че знаете по всяка една „езотерична тема“, ще бъде буквално катапултирано в една изцяло различна вселена на осъзнаване. Преходът към това ново преживяване няма как да стане плавно или постепенно и в този смисъл настоящият материал не е обвързан по никакъв начин с всичко, което тепърва предстои. Точно заради това, преди да настане време и да достигнем до планирания „сюблимен момент“, в известна степен ще сложим „стария филтър“ на възприятие на тази информация. Въпреки това, в интервюто, което ще прочете след малко, има някои ключови изрази, които могат да ви дадат една силно криптирана и шифрирана представа за феномени, чиито осъзнаване изисква стотици страници компресирана и синтезирана информация (която понякога дори има роля само на необходим контекст, за да има шанс за последващо разбиране). Точно затова ви съветваме да гледате на повечето „удебелени“ думи в текста като на потенциални маркери за „пароли“, които впоследствие ще ви отворят портали към неща за които до момента не сте си и представяли. Напълно сме наясно, че начина по който са отразени тези концепции в това интервю не може да предложи дори и най-повърхностния слой на нещата. Просто защото го няма свързващото звено. Без него всичко може да изглежда „нерелевантно“, „отнесено“ и дори „неадекватно“ по отношение на някаква „нормална логика“. Както вече намекнахме, за да не е такова, се изисква нещата да минат на съвсем различно „ниво“, както като качество, така и по обем.

По всяка вероятност се чудиш защо няма нови статии на сайта от „известно време“ насам.

Истината е, че след „Навлизане в платформата“ интересът ми към писането рязко спадна. Усетих, че отвъд това няма какво толкова ново повече да кажа на лично равнище, защото когато ядрото е ясно – всичко около него се самоизгражда някак интуитивно.

Впоследствие организирах семинар минаващ под наслова „отвъд дуалния код на повторяемост“ след който пък реших, че серийно писане базирано на „още-от-същото“ оттук насетне би било още по-неадекватна и подбиваща идея. Затова не го и правех.

Така от последното ми по-сериозно включване в сайта неусетно минаха година и осем месеца...

Това позволи да направя едно инак напълно нормално наблюдение, което обаче явно се прокрадва по-лесно, ако направиш „временна крачка встрани“. Тази траектория ти дава възможност да излезеш извън информационния Поток, което на свой ред предлага птичи поглед върху естеството на самата информация. Например, че за да продължаваш да си актуален в някакво пространство – ти трябва да наливаш в него; да бълваш информация, иначе спираш да бъдеш на дневен ред и хората просто намират „следващото“. Това обаче, възбужда много интересни въпроси за липсата и нуждата.

Масовата жажда за още и още информация и количеството внимание, което се насочва към теб спрямо интензитета с който се грижиш за нейното разпръскване, е нещо, което видях и свързах по нов начин в последната година. Процесът е обусловен от един аспект, който изследвах в „Навлизане в платформата“ – въпросът за светлината и тъмнината. В един момент ми стана ясно, че това е толкова ключово за всичко, че на семинарите в Ковачевица водих кратки 30 минутни монолози на някои от групите по същата тема. Ето защо реших да събера новите си преживявания и открития свързани с този аспект и да ги надградя, събирайки ги на едно място. Смятам че по този начин кондензацията от този период ще бъде изнесена от несъзнаваното, което за мен се явява по-скоро закономерно.

За да отпаднат евентуални погрешни очаквания – светлината и тъмнината няма да бъдат разглеждани в контекста на „светла“ и „тъмна полярност“, а чисто като физически феномени. Защото както ще видиш и сам – хората нямат никаква идея „какво“ са наистина светлината и тъмнината, как влияят на човешката психика на ниво цивилизация и как да се държат спрямо тях. Което пък води до набор от неадекватности и строго определен тип мисловност копаещи яма в унисон.

Проблемът е толкова дълбок, че повече от всякога той ще води до чувство за дискомфорт. Защото пропагандата е така ексклузивно залегнала в човешкия светоглед, че тя дори не се поставя под въпрос. На практика – ще бръкнеш много дълбоко в кода на нещата – там, където окултизъм дори не е нужен, защото всичко се свежда до два прости аспекта и тяхното взаимодействие. Защото макар и да не е нищо, което вече да не си чел, дълбочината с която ще се изследват нюансите може да промени изцяло представите ти за това как функционира Играта и какви да са подходите ти за излизане от нея. Вникването в светлината и тъмнината променят геометрията на цялата езотерика. Или поне моето лично разбиране за нея.

И тъй като за пореден път нещата са абстрактни и се изисква дълъг текст за разгръщането на нещо, което иначе просто работи в цялост – търпението ще бъде мил другар. Нещата ще започнат да кликат по друг начин с натрупване някъде към средата на материала. Също така – бъди милостив към мен и собствения си ум, когато започнеш да се сблъскваш с парадокси. Гарантирам ти, че в тяхно лице ще откриеш най-чудна врата, която с времето ще оцениш високо.

Nigredo!