Премини към съдържанието

Начало

Хиперборея – Арийската империя отвъд Полярния кръг

На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература. Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на “хиперборейците”.

Загадката на желязната колона в Делхи

Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи.

Мистериозна находка в китайска гробница на 400 години

16 Декември 2008

 

При снимки на филм открили швейцарски часовник, няма обяснение засега

 

По време на снимки на документален филм за изследване на древни китайски гробници в Гуанси археолозите и журналистите попаднали на миниатюрен швейцарски часовник, съобщава агенция Ananova.

Открити са джуджета, които са останки от древни раси

Главата на скелетите на джуджетата била с размери на грейпфрут, а те били високи колкото десетгодишно дете. Обаче това не им пречело да си създават професионални оръдия на труда.

 

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ЗАГАДЪЧЕН НАРОД

 

Преди две години учени-антрополози направили уникално откритие на един индонезийски остров, което не дава покой на научните среди от цялата планета. Американско научно списание нарекло остров Флорес “Изгубеният свят”. И това се оказало самата истина.

Родината на боговете и синята кръв

Именно Синята Кръв е била признак на Избраност и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци по-нататък. Могло ли е в действителност боговете да имат Синя кръв в пряк и преносен смисъл? Какво е това – Синя кръв?....

Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислорода се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаването на енергия в резултата на сложни химически реакции, за нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис, които е необходимо да се отдели от организма.

Остров Сейбъл

Далеч от нас на северозапад на около 110 мили (засега) изток-югоизток от канадския град Халифакс се намира остров Сейбъл или "Гробницата на Атлантика": име дадено му от моряците. От векове насам този малък остров носи своята мрачна слава сред мореплавателите и е обект на ужасяващи истории. Мрачната му тайнственост предизвиква интереса на учените. Още в началото на ХХ век е било установено,че  западният бряг на острова бил подложен на неспирно и силно морско течение. Ето защо подгонените от вятъра вълни с мощни и монотонни удари, които не престават и за минута неизвестно от кога размиват брега. Затова пък на източният бряг е точно обратното: там като жива тъкан израстват нови и нови пясъчни наноси, които сякаш по логиката и законите на физиката няма откъде да дойдат.

Еднокилометров разбивач на облаци

(Писмо на ZS Livingstone до Кен Адачи, във връзка със статия в списание „Wired”, отнасяща се до изграждането на 1 км. дълга тръба в Австралия, наречена „Слънчевата кула” – грандиозен проект, подкрепен от австралийското правителство заради своята „екосъобразност”. Цялата статия можете да прочетете тук. Оказва се, че тази свръхмодерна кула представлява гигантски „клауд бъстър” (или „разбивач на облаци”; използвам думата в оригинал, тъй като не намирам по-подходяща българска дума) – технология, открита през 50-те години от Вилхелм Райх, предназначена да се влияе върху атмосферните процеси и по-специално, процеса на образуване на облаци, посредством улавянето на оргонна енергия и канализирането й в определена посока.  Първоначално тази технология е била използвана за предизвикване на валежи в силно засушени райони, както и за други подобни, безобидни селскостопански цели. В края на XX в. и особено в наши дни, прототипи, базирани на този принцип се използват широко – освен в селското стопанство, промишлеността и енергетиката, те навлизат и в частните домове, като малки модели тип „направи си сам”, широко рекламирани със своята ефективност. На този принцип е основана и технологията на т. нар. „кем бъстъри” („chembusters”) – машини, служещи за разпръскване на химичните следи в небето и прочистването му от химични агенти. По-мащабни модели на кем бъстъри се използват в някои градове, с чисто екологични и като цяло, хуманни съображения...)