На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература. Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на “хиперборейците”.

Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи.

16 Декември 2008

При снимки на филм открили швейцарски часовник, няма обяснение засега

По време на снимки на документален филм за изследване на древни китайски гробници в Гуанси археолозите и журналистите попаднали на миниатюрен швейцарски часовник, съобщава агенция Ananova.

Главата на скелетите на джуджетата била с размери на грейпфрут, а те били високи колкото десетгодишно дете. Обаче това не им пречело да си създават професионални оръдия на труда.

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ЗАГАДЪЧЕН НАРОД

Преди две години учени-антрополози направили уникално откритие на един индонезийски остров, което не дава покой на научните среди от цялата планета. Американско научно списание нарекло остров Флорес “Изгубеният свят”. И това се оказало самата истина.

Именно Синята Кръв е била признак на Избраност и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци по-нататък. Могло ли е в действителност боговете да имат Синя кръв в пряк и преносен смисъл? Какво е това – Синя кръв?....

Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислорода се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаването на енергия в резултата на сложни химически реакции, за нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис, които е необходимо да се отдели от организма.

Далеч от нас на северозапад на около 110 мили (засега) изток-югоизток от канадския град Халифакс се намира остров Сейбъл или "Гробницата на Атлантика": име дадено му от моряците. От векове насам този малък остров носи своята мрачна слава сред мореплавателите и е обект на ужасяващи истории. Мрачната му тайнственост предизвиква интереса на учените. Още в началото на ХХ век е било установено,че  западният бряг на острова бил подложен на неспирно и силно морско течение. Ето защо подгонените от вятъра вълни с мощни и монотонни удари, които не престават и за минута неизвестно от кога размиват брега. Затова пък на източният бряг е точно обратното: там като жива тъкан израстват нови и нови пясъчни наноси, които сякаш по логиката и законите на физиката няма откъде да дойдат.

(Писмо на ZS Livingstone до Кен Адачи, във връзка със статия в списание „Wired”, отнасяща се до изграждането на 1 км. дълга тръба в Австралия, наречена „Слънчевата кула” – грандиозен проект, подкрепен от австралийското правителство заради своята „екосъобразност”. Цялата статия можете да прочетете тук. Оказва се, че тази свръхмодерна кула представлява гигантски „клауд бъстър” (или „разбивач на облаци”; използвам думата в оригинал, тъй като не намирам по-подходяща българска дума) – технология, открита през 50-те години от Вилхелм Райх, предназначена да се влияе върху атмосферните процеси и по-специално, процеса на образуване на облаци, посредством улавянето на оргонна енергия и канализирането й в определена посока.  Първоначално тази технология е била използвана за предизвикване на валежи в силно засушени райони, както и за други подобни, безобидни селскостопански цели. В края на XX в. и особено в наши дни, прототипи, базирани на този принцип се използват широко – освен в селското стопанство, промишлеността и енергетиката, те навлизат и в частните домове, като малки модели тип „направи си сам”, широко рекламирани със своята ефективност. На този принцип е основана и технологията на т. нар. „кем бъстъри” („chembusters”) – машини, служещи за разпръскване на химичните следи в небето и прочистването му от химични агенти. По-мащабни модели на кем бъстъри се използват в някои градове, с чисто екологични и като цяло, хуманни съображения...)