Еднокилометров разбивач на облаци
(Писмо на ZS Livingstone до Кен Адачи, във връзка със статия в списание „Wired”, отнасяща се до изграждането на 1 км. дълга тръба в Австралия, наречена „Слънчевата кула” – грандиозен проект, подкрепен от австралийското правителство заради своята „екосъобразност”. Цялата статия можете да прочетете тук. Оказва се, че тази свръхмодерна кула представлява гигантски „клауд бъстър” (или „разбивач на облаци”; използвам думата в оригинал, тъй като не намирам по-подходяща българска дума) – технология, открита през 50-те години от Вилхелм Райх, предназначена да се влияе върху атмосферните процеси и по-специално, процеса на образуване на облаци, посредством улавянето на оргонна енергия и канализирането й в определена посока. Първоначално тази технология е била използвана за предизвикване на валежи в силно засушени райони, както и за други подобни, безобидни селскостопански цели. В края на XX в. и особено в наши дни, прототипи, базирани на този принцип се използват широко – освен в селското стопанство, промишлеността и енергетиката, те навлизат и в частните домове, като малки модели тип „направи си сам”, широко рекламирани със своята ефективност. На този принцип е основана и технологията на т. нар. „кем бъстъри” („chembusters”) – машини, служещи за разпръскване на химичните следи в небето и прочистването му от химични агенти. По-мащабни модели на кем бъстъри се използват в някои градове, с чисто екологични и като цяло, хуманни съображения...)