(Материал, който писах през 2010-та за форума на xnet, който бе на няколко пъти разширяван извънконтексуално. Отделните постове са отделени с "***".)

Въпросната статия има няколко измерения, основните от които са философско и езотерично (двете са преплетени и трудно могат да се разглеждат като отделни точки, затова и ще преливат в долните редове) и именно на тях ще наблегна, защото само по тях съм сигурен, че мога да кажа нещо отчасти смислено, което евентуално да стигне до по-голям брой съзнания. Най-голямата ми надежда е да разсея някои откровени заблуди (съобразно вижданията ми) относно някои псевдо-езотерични позиции, които доста хора (вярвайки си повече отколкото е здравословно) са заели.

Под християнската символика на готическите стъклописи се крият алхимически послания

Малцина знаят, че готическите катедрали са философски убежища на алхимиците, вградили в гигантските каменни книги древни посвещенчески тайни. Съхранили под символиката на християнската иконография синтезираните формули на херметичното изкуство, готическите катедрали са хранилища за знанията на антични култури, овладявали чрез магия, наука и религия тайните на Вселената.

Орфей не е нито от слънчева, нито от галактична, нито от супергалактична верига. Той идва направо от центъра на ултрагалактиката. Не казвам ултравселената. Не че не е свързан с ултравселената, но той се роди като монада в ултрагалактиката, наречена Палн. Ултрагалактиката Палн носи на световете нещо неизказано прекрасно. То е съчетаването на радостите в единно Битие. Може да се каже, че Орфей проведе този импулс съвършено на Икло. Не мислете, че драмата му с Евридика произтича от негова или нейна непълноценност. Напротив, това са велики души, които първо съставят сценарий на един земен живот, още докато са в глъбините на своя свят, и после само изиграват сценария за създаване на митове, които да подкрепят хората във вековете. Разбира се, дори Учителите се покриват с булото на Майа и забравят сценария, за да преживяват всичко с истински силни чувства, защото инак те биха били само актьори, които имитират чувства. Имитирането може да въздейства, но не променя структури. Евридика беше и е сродната душа на Орфей, която опита слизането в Хадес, за да прочисти подсъзнанието на земното човечество от лошите вибрации на канибализма, от черното магьосничество.

(Статия с полярен привкус, но интересна посока на мислене, която може да бъде приложима в други аспекти на съзнанието. - Н.) 

Чели ли сте „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”?  Главният герой Федрус (нещо като Морфей от Матрицата) говори за „Качеството”. Той дава пример, който е изключително важен и ценен за мен – попмузиката. Когато за пръв път чуете някоя хубава популярна песен,  тя много ви харесва и си казвате „Еха! Това парче е наистина добро!” Искате да я слушате още и още. Известно време всичко е наред, но после се случва нещо. Песента вече не ви харесва чак толкова много. Тя вече не представлява същата наслада за ушите и съзнанието ви. След определен брой прослушвания вече не желаете да я слушате. Край.  Възможно е дори да си кажете „Как въобще съм могъл да харесвам тази песен, та тя е боклук!”  Качеството е изчезнало.

Може ли и трябва ли да се носят чужди дрехи? Някога дадената от царя за награда дреха, била не само награда: тя носела късмет! Защото е носена не от някого другиго, а от самия цар, облечен във върховната власт! И част от това величие е преминало с дрехата на този при този, който е станал неин собственик.

От векове дрехите преминават от по-големите към по-малките деца. Това не се смятало за неправилно. Нещо повече, често по-малките мечтаят да поносят “потресаващите” обувки на по-големите си сестри или “убийствения” пуловер на брат си. Работата е там, че дрехата на възрастните почти винаги е привлекателна за децата. Няма дете, което да не е шляпало в мамините обувки с токчетата или не е твърдяло, че краката му са пораснали и му е удобно в обувките два-три размера по-големи.

82-годишният индиец Прахлад Джани твърди, че не е ял и пил в продължение на 70 години, съобщава „Дейли телеграф". В момента той е под изолация в болница Ахмедабад, в Гурджарат, където индийски военни изучават физиологията му.

Вече шести ден специалистите наблюдават тялото му и въпреки че, не е приемал нито храна, нито вода старецът не дава никакви признаци на глад или дехидратация. 

Военните се опитват да извлекат ценни сведения как човешкото тяло може да издържи без хранителни провизии, за да подобрят издръжливостта на своите бойци. Те смятат също, че той може да е от полза и на жертви от бедствия да оцелеят, докато пристигне помощ.

Нашето настояще не е неизменимо.

Нашето минало постоянно се променя.

Нашето бъдеще е извор на нашите сегашни емоционални манипулации.

Тази статия разглежда в детайли понятия като синхроничност, пътуване във времето, създаване на реалност и обяснява мотивацията на негативно поляризирани същества като алфа-драконианците.Допълнително показва защо Ню Ейдж вярванията, че „няма жертви” са неправилни, обяснява какво е емоцията и как тя се използва, за да се манипулира действителността, разкрива защо някои същества нямат емоции и какво не могат да правят в резултат на това и илюстрира пределите на свободната воля.