Искаме да благодарим на всички, които се интересуват от нашата работа, oценяваме интереса ви именно към нас, във времена в които всеки се опитва да блесне с нещо :) Отделно от това, за информация на любознателните, молим писма със съдържание с въпроса дали знаем за филма „Jupiter Ascending“ и какво мислим за него - да спрат :) Повече от очевидно е, че знаем, защото той бе анализиран още на ниво трейлър, когато много хора дори не подозираха, че такава продукция съществува. Това бе направено в тази статия от месец септември, 2014 г. и там има намек, че по-пълен анализ на филма ще бъде направен, когато той излезе.

В еквадорската столица Кито под егидата на Организацията на обединените нации (ООН) между 04 и 09.11.2014 г. се проведе XI конференция по прилагане на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS). Участващите страни (основно от Европа, Африка, Южна Америка, Централна Азия и Австралия) приеха Резолюция UNEP/CMS/11.23 „Опазване културата на китоподобните“, която се явява първият съвременен юридически акт, признаващ на международно ниво съществуването на „не-човешка култура“ у животните – като например някои видове китоподобни, човекоподобните маймуни, слоновете. Това само по себе си се превръща в правно основание за опазване на животинските популации, за които е признато, че са носители на такава „не-човешка култура“, превръщаща се в аспект от тяхното физическо оцеляване.

Възможно ли е да имате трето око във физическия смисъл на думата, което ви свързва с други реалности? Много източници говорят за епифизата, като „интуитивен орган“, който свързва тялото и духа, но малко хора осъзнават, че тази жлеза дефакто е око в буквалния смисъл на думата. Епифизата има размер на грахово зърно и се намира точно в центъра на мозъка. Нейната етимология е свързана с тази на шишарката и идва от латинската дума „pinea“. Както е известно, символът на шишарката е масово разпространен в античността и присъства силно в много древни култури сред които Шумер, Гърция, Рим, а във Ватикана има дори цял площад посветен на нея.

Епифизата винаги е била почитана и ценена във връзка с нейните пси-аспекти. Индуската култура ѝ придава особено значение по отношение на духовното пробуждане. Защо ли толкова много древни култури са обсебени от символизма свързан с тази жлеза? Отговорът може да бъде открит при направата на биологичен анализ на нейната вътрешност.

Каменните и дървени скулптури намиращи се на Маркизките острови във Френска Полинезия са предмет на възхищение още от пристигането на европейците в архипелага в края на 18 век. Въпреки че са описани и фотографирани от много историци, сравнително доскоро те не сa били систематично документирани и анализирани. През 80-те години все пак се прави мащабно проучване на 81 статуи и фигури открити на 6 обитаеми острова, които хвърлят известна светлина върху тази загадъчна култура. Още тогава обаче става ясно, че някои от описаните при експедицията през 1920 г. статуи вече не могат да бъдат локализирани! Интересно дали този факт има връзка с обстоятелството, че тези красиви острови са дом на артефакти изобразяващи същества, които сякаш не принадлежат към нашия свят? Гледайки детайлите на някои от фигурите човек няма как да не отбележи големите очи, издължените черепи, непропорционалните тела и някои други характерни белези, които отразяват очевидно нечовешки черти...

Настоящият материал представлява ексклузивно интервю с Рейлън Алън, основател и редактор на уеб-списанието „Rumor Mill News Agency“, което започва своя живот с цел разкриване на вътрешна информация. В един момент от своя живот Рейлън била част от „ню ейдж общество“ и силно вярвала, че е избрана да получава‚ „ченълинг послания“ от звездната система Сириус. След редица странни обстоятелства и преживявания, тя се оказва омъжена за агент на ЦРУ, който е дълбоко инфилтриран в редиците на другата голяма (и същевременно съперническа) разузнавателна агенция на САЩ. От него тя научава че „канализираните гласове“, произхождат от „малко по-земен източник“ – разузнаването на флота. Посредством странно пътуване до Австрия в което съпругът ѝ разкрива, че всъщност е тамплиер, тя разбира още, че произхода на предадените съобщения се крие в намерени древни ръкописи от тамплиерите през Средновековието. Рейлън разбира, че голяма част от ню ейдж контактьорите получават своите съобщения по същия начин по който и тя ги е приемала – чрез модерна технология. Тя открива още, че има няколко съревноваващи се фракции, които са замесени в изпращането на тези послания. Удивителната история на Рейлън, ще ви отведе отвъд света на „ченълинга“ и ще ви запознае с тъмната страна и света на разузнавателните агенции и използваните от тях извънземни технологии за контрол над съзнанието.

От хиляди години планината Шаста е почитана и дори е обект на страхопочитание от страна на туземното население, което вярва, че странна сила обитава региона и го пази. Всеки поход към нея изисквал дълги приготовления чрез молитви, постене, и напътствия от шаман. Неспазването на всички тези условия обикновено завършвало с изгубване, сериозна травма, „полудяване“ или дори изчезване от лицето на земята. Легендите свързани с планината са безбройни, а някои индиански племена я считат за едно от тринайсетте убежища на хората-гущери. Други описват това място като таен вход към древен лемурийски свят, в който оцелелите след гибелта на континента получили подслон. Има дори свидетелства, че планината приютява древно братство, което използва мистична енергия чрез която прокопава тунели през твърдите скали и в тази връзка силно наподобява описаното оборудване използвано в Дълси, Ню Мексико. Славата на планината като древен и мощен енергиен център е толкова голяма, че едва ли не се счита за светотатство да се каже нещо негативно за нея в метафизичен аспект. Странните истории свързани с нея обаче, не спират и до днес и в потвърждение на това има три свидетелства, които се случват синхронично почти по едно и също време само преди няколко години.

Признавам, че рядко обръщам внимание на актуалния Top 10 в zamunda, защото обикновено е композиран от чалга и кеч. Когато обаче преди 2 месецa, видях филм с име „Predestination“ (2014) в него, нещо ме накара да му обърна внимание. Пътуването във времето като главна тема на сюжета, участието на Итън Хоук и факта, че продукцията е австралийска, а не американска (отгоре на всичко – базирана на кратък разказ) бяха достатъчни, за да се реша да го сваля и изгледам. И така се случиха едновременно 2 чудеса – първо, филм от Топ 10 на zamunda за пръв път влезе в моя личен Топ 10 за дадена календарна година; и второ, в тазгодишния ми Топ 10 има цели 3 филма (от доста време насам само 1 заглавие намира място там на година, ха-ха), като – странно – и 3-те са за пътуване във времето... 

„О, радост!“, казах си аз, „Ето повод отново да се направя на интересен в сайта ми и да разпъна няколко философски локума за което после да бъда нахендрен“ :Р

Спирам да се преструвам на интересно и вдъхновено човешко същество, защото темата е сериозна. Това е един от най-комплексните и многопластови филми, които някога съм гледал (а аз съм гледал много филми), така че осмислянето на следващия анализ е абсолютно невъзможно без преди това да изгледате „Predestination“. Историята е толкова нелинейна, че дори не знам как би могло да има спойлери за този филм (освен един основен, разбира се). Ако се колебаете, но разчитате на моята преценка – не се колебайте повече – гарантирам, че няма да съжалявате! Признавам си, че лично аз бях впечатлен.