дата: 29 юли 2008 г. 10:26 ч.

"Открити са най-ранни следи от присъствието на човек на европейския континент - отпреди повече от милион и четиристотин хиляди - милион и шестстотин хиляди години", обясни Николай Сираков

В пещерата "Козарника" край село Орешец, Видинско, българско-френски археологически екип открива най-ранните следи от присъствието на човек в Европа.

Това съобщи за БТА ръководителят на екипа ст. н. с Николай Сираков. Заедно с него вече 15 години всяко лято изследват пещерата ст. н. с. Стефанка Иванова, ст. н. с. Свобода Сиракова и французинът д-р Жан Люк Гуадели.

Нашата държава е най-древната на планетата, твърди Пламен Стефанов

Даниела ДОЧЕВА

Пламен Стефанов по образование е инженер, но цял живот се рови в историята на света и в частност в българската. В главата си е събрал толкова информация, че успешно би конкурирал много учени историци, твърдят негови приятели. Всъщност търсенията му са не в сферата на историята, която се тиражира масово и често е пълна с неточности, липси, дори фалшификации, а в областта на реално случилите се събития. Въоръжен със стремежа към истината, той не спира да търси. И открива зашеметяващи факти, част от които след време прочита в най-новите исторически изследвания на известни български учени. "Аз не съм националист, изследвам българската история, защото съм българин, а това е достатъчно основание. Ходил съм много по света, контактувал съм с много националности, знам няколко езика, познавам много азбуки и с течение на времето се убедих в особения статус на нашия народ в този свят. Вече мога да потвърдя, че ние сме имали и ще имаме особена мисия в историята на света. Нашата роля винаги е била да сме носители на цивилизация. Българите навсякъде, където са минали, са строили огромни, красиви градове, организирали са държави. И Божидар Димитров наскоро говори в едно предаване, че ние, българите, не вдигаме въстания за национални, религиозни или икономически права, а за да правим държава. Явно това е закодирано в нас, защото навсякъде, където сме отишли, сме създавали огромни държави, дори империи. Уреждали сме ги по такъв начин, че след това топонимите да останат. Ако империите са били кървави, свързани с насилие, унищожение и робство, техните топоними бързо са били унищожавани от народите, заселили се на тяхно място. Топонимите на българите по целия свят са толкова много, че аз съм стреснат. Това говори, че те са носили цивилизация и са били уважавани от всички народи. Преди 10 - 15 години съм чел при различни автори за наши топоними, но ставаше въпрос за 10 - 15", разказва Пламен Стефанов.

На около 22 км. източно от град Гоце Делчев вдясно от шосето Гоце Делчев - Доспат се намира уникален културно-исторически обект, който по мнението на наши археолози представлява древно Светилище, водещо началото си някъде около петото хилядолетие преди новата ера. Това е едно от най-големите скални светилища на територията на България, а вероятно, и на територията на Европа, като е и най-запазеното като цяло у нас.

Светилището е разположено на три хълма на около 2 км. над село Долно Дряново отдясно по пътя за Доспат. Приблизителните координати на централния хълм са 41° 35' 44'' N и 23° 55' 02'' E.

СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА

В основните световни митологически системи шумерската, египетската, индийската, китайската и гръцката - централно място заема свещената планина като център на света, местообиталище на боговете, инструмент на сътворението и др.

Това значение на планината е универсално на всички нива на религиозно възприемане на света и при всякакъв начин на живот и поминък, дори и при степните народи развитието на така наречените могилни погребения се свързва с представата за свещената планина на боговете. Този универсален модел се отразява в етимологията, свързана с него.

„Каква фотография харесваш?”

Това бе проникновения въпрос, който задавах на хората, които успяваха да спечелят вниманието ми в онзи период.

Естествено това е питане, за което не твърде много индивиди се замислят и до днес. Причината най-вероятно е че повечето не се интересуват от фотография въобще, или разбират достатъчно, за да осъзнават колко ампутирана от смисъл е задаването на тази дилема в дълбочина, априори. Нещо като да попиташ за първичния смисъл на дзен.

И все пак, в имагинерния си диалог със себе си (защото в крайна сметка, открих, че аз съм единствения човек, който истински заслужава да спечели вниманието ми) бих отговорил на въпроса като истински превзет pop-art творец, с краткото „истинската”. Невероятно дразнещо е да разбереш, че понякога клишетата наистина са натоварени със смисъл. Особено ако цял живот си се борил с тях.