Повечето хора са запознати, или най-малкото са чували за тунелът от светлина, в който нашата душа попада след напускането на физическото тяло. Като основна част на тази концепция обикновено следва някакъв своеобразен „преглед на живота“, който е изминал. Точно тази постановка почти винаги стои в основата на това да ви накара да се върнете обратно в 3-та плътност без това непременно да е вашето суверенно желание. Защото естеството на нашата истинска природа е да бъдем тук, за да придобием определен опит, а не да се връщаме милиони пъти отново и отново като част от една изкуствена система, която използва собствените ни представи за това какво наистина е да си човек, за да ни връща обратно към същата илюзия. Какво може да направите, за да прекъснете този изкуствен цикъл на реинкарнация?

Дали д-р Свивън Х. Еменс, е успял да намери ключа към мечтата на средновековните алхимици или е бил изключително умен измамник? Този въпрос до ден днешен остава без отговор. Няма никакво съмнение обаче, че той произвежда злато от някакъв източник и го продава на американския монетен двор! Нещо повече – друг учен, следвайки неговите инструкции постига частичен резултат. Д-р Еменс обаче, точно по подобие на магьосниците в легендите отнася в гроба своите фундаментални тайни. Ако той наистина e бил модерен розенкройцер, преоткриването на неговите методи може да застраши „златните стандарти“ на световните пазари. От друга страна,ако той е бил измамник – неговата „схема“ е най-гениалната измисляна някога. Фактите в историята обаче говорят, че Еменс все пак е открил начин изкуствено да увеличи златното съдържание, което се намирало в тогавашните сребърни монети.

„Няма никакви доказателства. Няма и органи на властта. Няма президент, академия, съд, конгрес или сенат на тази земя, които имат познанието или силата да решат какво ще бъде познанието на утрешния ден. Няма никаква полза да се опитвате да докажете нещо на някого, за което той си няма ни най-малка представа или пък се страхува от неговата предполагаема сила. Само добрите стари правила, чрез които учим, евентуално ще ни донесат разбирането за това каква сила е нахлула и завладяла нашето земно съществувание.“

Инвазията за която Вилхем Райх говори в своето встъпление към книгата си „Контакт с космоса“ е завладяването на Земята от разумни същества, които идват от външния космос. Много малко копия от тази забележителна книга са налични днес поради факта, че тя е била горена и забранена от тогавашните власти! Същевременно невероятните опити, които провежда Райх през този турболентен период са заметени под килима от „ортодоксалната оргономия“.

Да се говори открито за опитности свързани с НЛО и днес предизвиква присмех и любезни усмивки зад които се крие пълно неверие. При това положение си представете атмосферата през средата на 50-те години, когато Райх не само твърдял, че съществуват космически посетители, но внимателно документирал своята битка с „нашествениците“ и същевременно разработвал своята така добре позната технология за разбиване на облаци.

Когато човек чуе „злато“ първата почти автоматична асоциация, която прави е „пари/богатство“. Защо е това, от кога е така, кой го въведе, какво коства това да е така? Аз поддържам тезата и споделям мнението, че златото от тази планета заминава по канален ред в космоса и след това изчезва някъде по имперските канали. Те го искат. А тукашните управници си плащат с него част от данъците. И наистина странно съвпадение – златото изчезва дори и от големите банки. Самият федерален резерв на САЩ не показва никакво материално доказателство, че камерите им са пълни със злато. Металът, който се съхранява там, а също и в депозитите на Fort Knox въобще не е само американски. Както ще видите по-долу, икономически гиганти като Германия съхраняват огромна част от собствените си златни резерви в камерите на FED и Fort Knox… Изглежда фрапиращо, нали? Въпросът е, как така държава като Германия, абсолютен евро-лидер си държи златото в Щатските резерви, които разбира са частни... Има нещо гнило тук, което в крайна сметка води към извода, че златото наистина заминава по космо-канален ред, защото на никой нищо не се показва, бива отнемано правото на достъп до собственото богатство, и тук, както ще видите явно има над-национални (частни!) институции, чиято дума тежи много повече от тази на националните правителства, а последните – са само параван.

Започваме.
 

Една глава от историята на забравената наука е свързана с един от най-великите изследователи в земната история, проучващ основните енергии изграждащи живота. Неговото име – забравено и игнорирано от модернистите може само да ни напомня, че светът в който живеем е доста по-невероятен и удивителен отколкото ни се позволява да вярваме от тези които искат да излъжат сетивата ни и да направляват в погрешна посока нашите възгледи. Барон д-р Карл фон Райхенбах (на немски – Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach – 12 февруари, 1788 г., Щутгарт-19 януари, 1869 г., Лайпциг, Германия) е забележителен немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната „Пруска академия на науките“. Доктор Райхенбах става популярен най-вече със своите открития на химически продукти с икономическо значение. Той открива катрана, парафина, фенола, пентана и др. В последните години от живота си работи върху силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която наименува „Одинова сила“ (от името на германския бог – Один).

Уважаеми читатели, както ви обещахме преди 20-ина дни, книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс: из окултните архиви на Департамент Нула“ отново ще бъде налична и това най-вероятно ще стане след 1 август. „Изненадващо“, а може би не, предвид тегобите ни с печата на същото това издание преди повече от 4 години, се оказа че трябва да работим много здраво, за да може тази книга отново да се появи на бял свят. Поради различни, най-вече технически причини, се наложи да преминем подробно през цялото нейно съдържание – нещо, което ни позволи да преживеем нейното създаване по нов начин. Няма никакво съмнение, че беше интересно да видим всеки един детайл повторно, но вече през призмата на тоновете информация, които бяха минали през главите ни в продължение на цялото това време. За пореден път се убедихме, че българското издание на тази книга е най-богатото от всички и че степента на нейното значение може да бъде осмислена само в комбинация със следговора, който подготвихме тогава и който продължава да бъде също толкова актуален и днес. В него има буквално стотици уникални потвърждения свързани със същината на историята, която сме изследвали на множество нива. Както много от вас вече знаят, последствията от събитията описани в книгата имат глобален обхват, но същевременно те са изключително важна част от регионалните процеси, които протичат по нашите древни земи. Точно затова избрахме творческият ни принос към това издание да носи името „Окултните войни на Балканите“ – загатвайки допълнително за сблъсъка на интереси, който тече от хилядолетия по тези територии. Още допълнителна информация свързана с книгата можете да откриете в нейния предговор.

В един момент сте в съзнание, а в следващия не сте. За първи път изследователи успяват да „изключат“ съзнанието чрез електрическо стимулиране на единична зона от мозъка.

Учените повече от век проучват индивидуалните региони на мозъка, изследвайки тяхната функция чрез електрошок, който временно ги изключва. Въпреки това, те никога не са могли да изключат съзнанието – досега.

Въпреки че е тествано само на един човек, откритието подсказва, че една единична зона – клауструмът – е може би съществена за комбинирането на коренно различни мозъчни дейности в безпроблемен пакет от мисли, усещания и емоции (Етимология: Името „клауструм“ (claustrum) идва от латинския език и означава „бариера, преграда“ или „ограда“. Подобната дума „claudere“ означава „да затворя“.). Това ни води една стъпка по-близо до отговора на проблем, който е обърквал учените и философите в продължение на хилядолетия – а именно – как възниква нашето съзнание.