Контролирайки медиите, някои нации са се научили по този начин да контролират и потоците на информация. Независимо от това дали се опитват да убедят масите, че слънцето е вредно за тях докато живакът, радиацията, плутоният и пестицидите са полезни, а мобилните телефони предпазват от болестта на Алцхаймер (каквито публикации се появиха наскоро) всичко това са лъжи целящи да манипулират общественото мнение.

Китай обаче е придвижил нещата с една стъпка по-напред, което може и да е знак, че и други нации ще последват този пример. Чрез последната си абсурдна мярка  срещу „алтернативното” китайските власти искат техните поданици да  се придържат към „ценностите на държавата” и да не рекламират нищо, което може да пренапише историята.

Преди 2 месеца, когато описвах земеделската жалост наречена св. валентин (земеделска защото официалната теория е, че формата на сърцето произлиза от изчезнало вече растение) казах, че съм вдигнал мерника на друга нелепост от религиозен тип. Жалостта този път е животновъдска, с фермерски характеристики, защото нейни символи са зайци, пилци, кокошки, яйца и други познати ни герои от животинския свят на приказния горски ареал :) На български този ден се нарича „великден“, но докато проучвах въпроса загубих нишката и се обърках тотално. Така и не разбрах защо този ден е велик, камо ли да се почувствам величествено на него. В действителност, същността на този ден е толкова окултна и дотолкова няма нищо общо с каквото и да е християнско, че ако тази вечер разкажете на бабичките в църковния двор преди 12 ч., вместо прословутата мантра за възкръснали полу-богове, ще чувате шума от изпуснати яйца и козунаци, защото инсултите ще са масови и гротескни. Обещавам, че след края на тази статия повечето от вас няма да искат да докосват яйца до края на живота си, освен своите собствени. И така... нека заковем великден на кръста :)

Има много думи на английски език, които са много подходящи за отразяването на някои езотерични процеси, чийто адекватен превод на нашия език просто липсва (или не става само с една дума/израз). Една такава дума е „imprint“, което на български просто не може да бъде предадено в пълния му смисъл (тези които знаят английски и четат езотерика и литература за mind control на този език, разбират какво имам предвид). В най-общ, но подчертавам – непълен превод – означава „засаждане на даден модел/идея/шаблон в (под)съзнанието“. Други възможни преводи са „отпечатък“, „внушение“ и други непълни и неотразяващи действителността думи. Поради частния случай на осакатеност откъм български превод, ще използвам думата в тази статия в оригинал и ще се опитам да обясня важността на процеса в днешната действителност.

В този материал няма да има много „решения“ на проблема, защото колективни решения няма, има само индивидуални. Вместо това обаче ще направя нещо доста по-добро – ще посоча проблема, а вие ще го изследвате в собствения си живот. Това ще ви помогне да напреднете като инкарнация. Какво по-хубаво от това? :)

Ще бъдат посочени основните сфери, в които се случва imprint-ването, а междувътрешните връзки ще си направите сами. Този материал ще ви провокира да мислите. И спокойно – няма да мислите за спасяването на планетата – ще ви провокира да мислите за себе си. Нещо, което така или иначе умеете, нали малки егоистчета? :)

В българските литературни и фолклорни проекции не веднъж се среща образа на Боян Мага като песоглавец, магьосник с умение да се превръща във върколак или друг звяр, тайнствен и могъщ чародеец.

   Много индиански племена от американския североизток и югозапад и до днес разказват легенди за червенокосите гиганти и как техните предци са водили ужасни и продължителни войни срещу тях, когато за пръв път ги срещнали преди почти 15 000 години в Северна Америка.

За мен истинското признание винаги е включвал кръг от хора, пред които да го направиш. Иначе е доста лесно, когато го правиш само пред любим човек или пред напълно непознат. Парадоксално, нали? В даден момент дори е най-лесно да е пред напълно непознат. При мен този момент винаги е липсвал. Когато е идвал мига, признанието винаги се е случвало по доколкото ми е възможно адекватен начин.