Ако се разходите из голям музей, ще забележите че Ван Гог не обрисува същия свят като Рембранд, Пикасо не вижда нещата като Гоя, Джорджия О’Кийфи не прилича особено много на Ривера, Салвадор Дали не наподобява нищо друго, освен самия себе си и като цяло – никой художник от световна величина не е станал класик, правейки това, което някой вече е направил или дори онова, което всички други са правели в тяхната собствена епоха.

В сферата на науката, имената на – Айнщайн, Дирак, Кюри, Бор, Хайзенбер, Шрьодингер, Джон Бел и т.н. – живеят именно, защото никой от тях не е приемал Нютон като за Светото Писание. Те всички създадоха уникални и неочаквани иновации в основната теория.

Този текст е вдъхновен от един единствен човек, за който разбрах, че временно (надявам се) е спрял да си почине по пътя. Явление, подобно на влюбването. Идва изведнъж и те удря във всички открити точки. Падаш още преди да си усетил каквато и да било заплаха. Ни помен от атака. Фактът си остава обаче, че качествено се намираш на земята и започваш да изоставаш в собствения ход на съзнанието си. А то се стреми да се движи, да тече като бистър поток, да прониква в нови области, да осъзнава нови неща. То никога не би искало да спира, защото не е в природата му. Но човек понякога го прави. В този текст ще попиша върху сериозното предизвикателство, което е отказването, спирането, отказът да продлъжиш. Както винаги, нямам идея как ще се получи. Ще го карам на прима виста и без подготовка. Най-вероятно няма да достигна до така желаното академично ниво, но честно казано бих повърнал, ако го стигна. Нямам импулси натам, а и смятам, че текстовете просто трябва да докоснат за миг читателите си. Да ги погалят нежно, без да им казват много, много. Текстът трябва да им спомене нещо, сякаш между другото, за да запали личен интерес към знанието, а не консуматорския глад за още и още от „готовото ядене“. Първото би ги накарало сами да се потопят в Океана от Знание, превръщайки се в топ-плувци, а второто би ги превърнало в дебели, тлъсти и вечно гладни същества. Но да не навлизаме сега в дебрите на духа и неговите копнежи, неразбираеми за ума. Потапяне...

Ех, коледа... Традиционно време за жалост, нищета и hate :) Т.е. време да премина в абстракциониста-ексхибиционист-mode за последен път тази година и да обясня що за ШИБАНИ ГЛУПОСТИ си мислим, че правим!

Коледа е властелинът на bullshit-а, неговият върховен повелител. I’m fuckin serious. Ако има състезание между слабоумните празници, то коледа винаги ще бъде с три обиколки по-изостанала от стандартните умствено изостанали като великден, св. валентин и компания. Всъщност, ако тръгна да хуля безумията около този празник ще трябва да си изгубя времето и да напиша цяла статия, така че… нека го направя, а? Hate, hate, hate, hate, hate, hate, hate, hate, hate!

И тъй като темата е посредствена, очаквайте и посредствен текст! Защото както всеки християнски празник и този не е християнски – duh! Което означава, че си имаме работа със субстанциална жалост. I’m talking big time bullshit folks.

Започвам тези редове от новото измерение, в което е ветровито, студено и странно напомнящо на гледката от Пловдив, която се разкрива от терасата ми :)) О, почакайте... Това е защото все още сме тук и нищо не се е променило. Хо-хо-хо (без бутилка ром) :)) Но нека оставим hate-a за по-нататъшни времена :)

Настоящият материал не бе предвиждан и не се отнася до деня на големите разочарования, макар да е странно обвързан с него. Защото докато всички се възнасяха в първите часове на 21-ви, аз гледах филм, който отдавна очаквах и се оказа, че е имало защо. Филмът се казва „Upside Down“ и вече може да бъде намерен на blu-ray качество по родните tracker-и, докато в САЩ предстои да излиза тепърва по кината чак през март, 2013 г. Това се дължи на факта, че продукцията е европейска, което автоматично означава малък бюджет, но шанс за не-консуматорски смисъл.

Това, което следва е анализ на филма, което означава много спойлери, което пък предполага гледане на филма first. Продукцията е гениална метафора за описаната преди известно време архетипна история на Циен и Кун и това дефакто се явява продължение на първоначалния материал, без който няма как да разберете този.

Има няколко стари материала, които или вече са написани и не са публикувани досега по различни причини, или им трябваше много малко, за да бъдат довършени (какъвто е и конкретния случай). След известни колебания реших да ги кача на сайта, защото някои от тях вече съм ги обещал по някакъв повод, а и не намирам смисъл да стоят написани, но непубликувани. Все пак, те си остават верни на много нива, макар, ако трябва да ги пренаписвам отново днес, някои неща биха изглеждали по различен начин. Anyway, всички тези текстове са писани със задна дата и дадени събития из тях вече може да не са актуални, което няма да попречи на онези от вас, които могат да си вадят изводи от нещата.

Това е първият такъв текст, а останалите ще опитам да довърша козметично и публикувам до края на календарната година.

Не че обичам да натяквам и да се правя на отворен, но преди няколко часа бе обявено официално, че Кейт Мидълтън е бременна. Във втората ми голяма тема за ОИ казах, че това най-вероятно ще се случи (цитат оттам): „След това символично раждане няма да се учудя ако до 9 месеца Кейт Мидълтън обяви, че е бременна. По всяка вероятност това бебе ще е от женски пол (знаете защо) и ще е новата кралица (Изида – „жена на трона“) някой ден.“

Не само това. Доколкото разбирам (а аз не разбирам в дълбочина тези неща) става точно, както го описвам по-горе, защото в момента текат процедури на административно ниво, които да дадат на детето на Кейт и Уилям директни престолонаследнически права. Just like that. Т.е. те умишлено искат да прескочат Чарлз и Уилям.

Няколко човека чели големия ми материал за Олимпийските игри забелязаха, че една от най-важните части в него е обяснението на комбинацията „9/11“ от гледна точка на Тъмната полярност. Това наистина е критична информация за всеки приел ролята на Наблюдател и който иска да разбере начина на мислене зад физическите проявления. Т.е. това е нещо от категорията, която преминава отвъд обикновената конспирация (сама по себе си – тривиална).

Намирам темата за достатъчно важна, за да я отделя като отделна статия, където да е по-достъпна за всички и да бъде лесно четена, вместо да се browse-ва из огромния оригинален текст, който я съдържа в себе си. Добавил съм доста изцяло нови елементи и прозрения, които могат да бъдат интересни дори за тези от вас, които вече са чели сегмента.