Един от най-удивителните епизоди свързани с историята на изцелителните храни датира от края на Втората световна война. След пускането на двете атомни бомби над цивилното население в Япония милиони души са изложени на екстремни нива радиация. Впоследствие раковите заболявания нарастват скокообразно. Въпреки това някои хора изглежда като че ли са имунизирани срещу ефектите на тази пагубна радиация – в това число дори такива, които са били в голяма близост до епицентъра на взрива. С какво тези хора са по-различни? Както ще научите от настоящия материал всички те са консумирали традиционната японска храна „мисо“, която е важна част хранителната култура на страната и се приготвя в много разновидности базирани най-вече на ферментирала соя, ориз и сол. В годините на атомната ера, съпроводена от различни ядрени инциденти, тази храна се е доказвала многократно със своите необикновени свойства, които произтичат главно от ферментационния процес, а не от самата соя! Всъщност ферментиралата соя радикално изменя химичните си свойства, като по този начин става анти-естрогенна храна за разлика от неферментиралата такава. Скорошно изследване публикувано в журнала „Toxicologic Pathology“ предоставя детайли свързани с историята на откритието и нови изследвания проведени в тази насока.

През 1997 г. излиза научно фантастичният филм „Гатака“ показващ едно бъдещо общество, което е доминирано изцяло от система основана на евгениката. Децата на елита биват зачевани чрез генетична манипулация чрез която придобиват само най-добрите наследствени черти на своите родители. Главният герой във филма е заченат по традиционния начин и бидейки извън системата се бори да превъзмогне тази генетична дискриминация. Почти 20 години след неговата премиера, днешните корпорации започват сериозно да се оглеждат в същата посока! Генетичните програми явно ще стоят в основата на подбора на „работна сила“, а „работодателите“ ще отделят годните работници от „генетичните инвалиди“, използвайки генетични тестови процедури, които да предскажат здравословното състояние на работника напред в бъдещето. Разбира се, както винаги, всичко е оркестрирано и представено изцяло с „добри намерения“ и „общи ползи“...

През 1999 г. Дейвид Коуан публикува книга, която се превръща в своеобразен шедьовър и хранилище за езотерична информация базирана изцяло на практическия му опит. Книгата е резултат на 30 годишен труд и изследвания на енергийната решетка, простираща се на територията на северна Англия и Шотландия. В нея подробно се описва какво точно са творили древните хора, използвайки тези природни енергии, фокусирайки ги върху древни гробища, побити камъни и кръгове. Освен това Коуан обяснява как умишлено целият терен е бивал преобразяван чрез използването на геометрични форми, които са изградени в синхрон с ключови енергийни точки на Земята. От особено значение е и разкритието на различни методи чрез които естествената природна енергия може да бъде отклонена, като по този начин биват създавани паралелни мрежи от изкуствен тип. В своята книга той загатва за огромното влияние на тези енергийни системи, които са основен ключ към контрола над цялото общество. Дали това не е и причината тази книга да изчезне толкова бързо от рафтовете на книжарниците?

В днешната цивилизация, и особено в западния свят, съществува една отявлена тенденция. Ако накарате някой да посочи мястото в неговото тяло където се помещава съзнанието и откъдето се взимат решенията, с голяма вероятност той ще посочи главата си. Нашите предци обаче, биха отговорили на абсолютно същия въпрос посочвайки сърцето си! Те са разбирали способността на сърцето да дешифрира света, който го заобикаля по един интелигентен начин. Те осъзнавали ограниченията на редукционизма, през чийто поглед човек се осланя основно на мозъка си. Отивайки отвъд мислите в главите си те използвали сърцето като орган, чрез който да се свързват с енергийните полета на заобикалящите ги организми. И това разбира се не включвало само хората, но и самата планета. Това било необходимо, за да се потопят напълно в по-дълбоките значения, които въплъщавали техните мисли.

Практикувайки подобен род сензитивност и комуникация със заобикалящият ни свят – използвайки сърцето – може да ни накара да преосмислим ценностната си система. Така това което преди е изглеждало важно може да се окаже относително безсмислено, а това което ни се е струвало безсмислено да придобие особена значимост. Когато човек диша фокусирайки се върху друг организъм, използвайки сърдечното си поле, се осъществява една доста фина, но значима вътрешна промяна, която може да го промени завинаги. Древните гърци са описали този вид тиха и невидима комуникация чрез сърцето с термина „естезис“, който обозначава способността да усещаш и да „вдишаш“.

Едва ли има човек интегриран в днешното модерно общество, който вече да не се е докоснал в някаква степен до идейната концепция свързана с „петото измерение“ и съпровождащият го колоритен фолклор. Дори тази информация да не е достигнала по традиционния за тематичната сфера начин (чрез прочитането на дадена книга от „ченълинг бранша“, например), то поне с голяма вероятност сте чули някоя друга „гаргара“ по въпроса с „любезното съдействие“ на казионните медии. И в това разбира се няма нищо необичайно, тъй като гъвкавостта при диверсификацията на различните подходи към субективното възприятие на реалността от всеки отделен индивид, е запазена марка на СИСТЕМАТА. Далеч по-изострени обаче, са дебатите които касаят понятия като „светлина“ и „мрак“, тъй като към вече споменатите „участници“ следва да добавим и всички традиционни религии и купища други секти, които имат доста активно отношение по въпроса. Така те формират една своеобразна палитра от „представи“, които в голямата си част почти винаги следват грижливо подготвени коловози водещи до една и съща „разпределителна станция“. Авторът на компилираният материал, който следва да прочетете, определено подхожда алтернативно към представената проблематика, както и към редица други въпроси, широко отразени на страниците на нашия сайт. Тази сравнително непопулярна визия за нещата определено го прави интересен към допълването на цялостната картина. Освен това ясно се посочват слабостите на вече наложилото се статукво, което генерира идейният образ и рамки в съзнанието на милиони хора. Това са някои от причините той да бъде публикуван, въпреки факта, че в някои от нейните разработки на моменти се наблюдават явни залитания и тенденции един тип пропаганда да бъде заменен с друг – недостатък, който обаче е присъщ на всяка една публично изказана теза, независимо от целите и мотивацията стоящи зад нея.

Следният материал представлява същината на една кратка, малко известна и доста скандална книга публикувана първоначално без съгласието на нейният автор – Лобсанг Рампа. В нея са описани приключенията на група тибетски лами, които са телепатично напътствани да преминат през планински портал, който ги отвежда до скрита местност. Там те биват „инструктирани“ относно някои специфични исторически обстоятелства свързани със Земята и на няколко пъти са качени на борда на различни космически кораби. През 1956 г. Лобсанг Рампа публикува в Англия своята първа книга свързана с неговия живот в Тибет и тя се превръща в глобален бестселър. Това кара медиите да се заинтересуват сериозно относно самоличността на автора и с „ужас“ установяват, че той никога през живота си не е ходил в Тибет и до този момент дори не е напускал пределите на страната. Всъщност началото на сагата бива поставено от Хайнрих Харер (бивш разкаял се нацист и член на SS) – автор на книгата „Седем години в Тибет“, който пръв започва да рови в миналото на Рампа. В разследването се включват частни детективи, „ортодоксални изследователи на Тибет“ и дори представител на „Суверенният Малтийски Орден“, които имат за цел да го изобличат. Рампа обяснява, че неговата идентичност бива придобита чрез процес свързан с „трансфер на души“, който бива извършен десетина години преди това. Впоследствие пише и книга в която подробно обяснява обстоятелствата свързани с тази окултна практика и неговият частен случай. Медиите буквално го разкъсват при тези обяснения и той напуска страната през 60-те години и се мести в Канада.

В създалата се „суматоха“ някои негови издатели се опитват да се възползват от положението и през 1966 г. без негово разрешение е публикуван споменатият вече кратък ръкопис в силно ограничен тираж. Той е базиран на умишлено премахнати от автора глави от други негови книги, за които е преценил, че няма да могат да бъдат възприети. Поставен пред свършен факт, впоследствие се съгласява книгата да бъде преиздадена с някои корекции, но до края на живота си твърдо отстоява позицията, че е бил измамен от издателя и че книгата е публикувана противно на неговите желания. На по-късен етап, отговаряйки на въпроси на читатели, той силно подчертава, че не препоръчва на никого тази книга, която е придружена от ексцентрични рисунки с лошо качество, които не са негово дело. Поглеждайки внимателно към материала обаче, прави впечатление, че в него много тънко биват прокарвани определени „идейни концепции“ чиято мотивация плавно придобива познати очертания. Тези моменти са подчертани с удебелен шрифт...

Какво по-добро за отделителната ти система от това да си спомниш, че можеш да започнеш деня с hate? И ето, виждам се, почти сякаш отстрани, как изваждам от гардероба шлифера си на абстракционист-ексхибиционист, надявам презерватива на езика си (защото отново ще шибам вербално), взимам теб безполезна тетрадко, и съм готов заедно да нанесем поредния псевдо-интелектуален удар върху явлението завземащо цялата шибана планета – земеделската посредственост, която заличава искрите ни. Онази, която отразява самия мен! Защото аз съм посредствеността! И в неин стил не ме е срам да псувам срещу себе си и всички останали! Да крещя срещу реалността, в която нещата стават на самотек, не защото имаме нужда, а защото така сме свикнали; не защото трябва, а защото не знаем как иначе; не защото не можем, а защото обичаме функцията „автопилот“ толкова много. И ставам обладан от онази сила на шлифера! Онази сила, която ме кара да пребия с метален прът всички сноби, които не са готови да се изцапат с калта на живота! „Bad shit insane-mode“! Започват да ме обливат hate-вълни, които ме карат да троша и унищожавам всичко около себе си, да ритам във въздуха! Искам да бъда свободен да мразя и да не бъда осъждан за това от морала на това изкуствено общество! И... ето, че трансформацията ми е готова! Тааа дааааа! It’s been 3 years... and now I’m ready to do this again.

Аз съм абстракциониста-ексхибиционист. И аз... се завърнах!