Преди 4 години публикувах серия от три последователни статии, които имаха за цел да вдигнат оборотите на работата ми и да я изстрелят на ново лично равнище. Бе време, в което исках да представя различни (поне за масовата публика в България тогава) идеи и да изляза от цикъл, който вече бе изпълнил предназначението си за мен. В онзи момент свързващият и обединяващ елемент бе материалът „Свързаност по хоризонтала, вертикала и спирала“, който все още е актуален и основен предвид това какво следва. Въпросната статия бе придружена от 2 дълги онагледяващи теми за изложените в нея принципи. Това бяха „Оз“ и „Монарх“.

Персоналното ми участие в сайта отново е стигнало етап, в който то трябва да премине на следващо ниво, така че настоящия материал има функция подобна на тази на „Свързаност по хоризонтала, вертикала и спирала“. По модела на структурата, която използвах през 2011 г., след известен период от време настоящия материал ще бъде последван от 2 дълги теми, които ще са съвсем умишлено свързани на дълбоко смислово ниво помежду си (макар че това може да не бъде очевидно на пръв поглед). Можете да възприемате тези теми като 3 точки формиращи триъгълник. След третата – нещата ще щракнат по начин различен от този по който са щракнали след прочитането на настоящата тема и тази, която ще я последва.

Дълго мислех какво да е „антрето“ за целия нов цикъл от информация, която следва този път, и накрая реших че няма по-подходящо въведение от това да изследваме какво точно е писането и – по пътя на аналогията – всяка една друга форма на изкуство. Ако смятате, че това няма много голяма връзка с вас самите, но все пак опитате да дадете шанс на текста, накрая повечето от вас ще бъдат изненадани колко неща могат да бъдат съотнесени практически към вашата собствена страст или да спомогнат за откриването ѝ, ако все още не сте я открили. И макар че в настоящата тема ще прочетете описание на моя специфичен път, отношението ми към писането и това какво е то за мен, мисля че ако разхлабите фокуса си ще съумеете да спечелите награда и за самите себе си. И нека предварително кажа, че тя може да е нещо далеч повече от утешителна :)

So, here we go.

Изследователи са открили останки от масивен неолитен каменен монумент, за който се счита, че е бил пренесен на сегашната си позиция преди повече от 4500 г. В изявление по радиото днес, професор Винсент Гафни, главният археолог свързан с откритието обяснява значението и мащаба на находката в Дърингтън Уолс, близо до Стоунхендж. Археолозите откриват останките на масивен каменен монумент, заровен под дебел слой земна маса обрасла с трева, само на малко повече от 3 км. от Стоунхендж. Скритият аранжимент състоящ се от 90 изправени каменни блока формира част от арена с форма на буквата „C“, която граничи със суха долина и гледа директно към реката Ейвън. Изследователите използвали проникващ в земята радар, чрез който открили около 30 непокътнати камъка, които достигали до 4,5 метра височина. Фрагменти от други 60 погребани каменни блокове, или огромните ями, в които те стоели, разкриват пълния мащаб на находката.

През август 1987 г. трима души навлизат в околностите на планина в Южна Германия, за да изследват няколко пещери. Тъй като не се завръщат, полицията и група планинари правят обстойно претърсване на района, но единственото което намират е тяхната кола паркирана в близост до местността. Последвалата развръзка е повече от странна, но същевременно в пълно съзвучие с характеристиките на мястото, към което те се били отправили. Три месеца след тяхното мистериозно изчезване те правят телефонно обаждане до своите близки от борда на кораб в Червено море, който пътува за Александрия в Египет! Те твърдят, че нямат представа как са се озовали там, че са изминали цели 3 месеца и какво изобщо се е случило в планината. В Александрия тримата посещават местното консулство, след което се завръщат у дома. Нищо от това не е случайно, защото е свързано с една от най-емблематичните зони на планетата, известна с безбройните си истории за времеви портали, джуджета, извънземни, тунели към Вътрешната земя и подземни цивилизации. Това е Свещеният Граал на паранормалните феномени и една от тайните цели на Третия райх – планинският масив на границата между Германия и Австрия наречен „Унтерсберг“.

„Ако по някаква причина човешката раса изчезне светът ще се възстанови в своя пълен баланс от преди десет хиляди години. Ако насекомите изчезнат – природата ще колабира в пълен хаос.“ Тази мисъл на американския биолог Едуард Уилсън има далеч по-архетипно значение отколкото много хора смеят да допуснат. Както мнозина читатели вече са осъзнали, част от разбирането за това какво представлява човека минава през дешифрирането на собствените ни символи. Въпреки че днес рядко можете да зърнете насекомо изобразено на някое корпоративно лого, национален флаг, президентски печат или дори като име на кола – този факт отразява единствено и само моментната конюнктура и интереси на управляващата земна фракция. Ако погледнете по-дълбоко над проблема няма как да не забележите, че всъщност това което насекомите и техният шаблон на поведение представляват сами по себе си, е в основата на нашата цивилизация.

И както винаги, за да придобием по-адекватна представа за това какво всъщност се случва на планетата, трябва отново да се върнем в нейното минало. Дори най-бегъл поглед назад във времето би ни представил една картина на реалността в която насекомите имат божествен статут. Така например една от най-древните познати култури (тази на бушмените) има богомолка за свой главен бог! Бръмбарите скарабеи са дълбоко почитани в Египет като символ на регенерацията, а ранните култури на Северна и Централна Америка имат плеяда от богове буболечки. При хопите „бабата-паяк“ стои в основата на създаването на света. В хиндуизма мравките са привилегированите първородни създания, а мравуняка символизира самият свят. И това разбира се е само върха на айсберга...

През 1980 г. един езотеричен изследовател се натъква на малка книга в антикварна книжарница. Книгата е издадена от холандско издателство и очевидно е с много малък тираж, макар и написана на английски. Тъй като през годините не може да намери никаква допълнителна информация относно автора и съдържанието ѝ, в крайна сметка той решава да я сподели в интернет. Самата творба е написана в голямата си част под форма на пътепис и описва редица необичайни феномени свързани с начина на живот на факири, дервиши и всякакви други хора претендиращи, че владеят духовна сила.

Авторът на книгата започва да пътува усилено в Азия и Африка още в началото на 60-те години в търсене на духовни техники, които да му позволят да придобие по-голямо познание за природата на човека. Особено важен момент е факта, че той е не просто свидетел на случващото се, а често има пряко участие в процеса. Така написаното е пряк резултат от необичайните му изживявания докато живее заедно с обявените извън закона дервиши на територията на Афганистан, Индия и Пакистан. Уникалните последователности от различни събития го карат да осъзнае, че само подобен тип изживявания могат да разбият традиционния мисловен шаблон. В книгата подробно биват описани различни странни практики и окултни изживявания от неортодоксалния свят на странстващите дервиши. Особен акцент е отделен на изключително важната роля на астралните проекции, изживяванията извън тялото и техният контрол. Следват избрани откъси от книгата...

Още през миналия век американският астроном Джоузеф Алън Хайнек (известен с участието си в проект „Синя книга“) прави много интересно изявление. Според него е напълно възможно да съществува технология, която обхваща както физическия, така и „духовния свят“. Той изказва предположение, че може да съществува цивилизация, която е милиони години по-напреднала от земната и тя да знае неща, за които човечеството си няма ни най-малка представа. Хайнек е един от първите, които открито изказват хипотезата, че „духовните светове“ са чисто и просто обикновена брънка от една свръх напреднала технология... И именно в самото естество на тези светове, както и на „физическата реалност“, се крие механизмът за тяхната манипулация.

Следният материал е част от книгата „Многоизмерния човек“ на Юрген Зийве. Самата книга е компилация от неговите многобройни пътувания извън тялото и представлява един великолепен преглед на това какво представляват астралния и другите духовни светове и как те са свързани със съзнанието на своите обитатели, които дефакто ги изграждат. Конкретният откъс е прекрасно описание на по-различен вид такива светове, които са наслоени един върху друг и начина по който те отразяват съзнанието и творчеството на техните обитатели. Особен интерес представлява детайлното и ярко представяне на света на мисъл-формите и тяхната огромна роля при избора на дестинация след напускането на физическото тяло. Но това съвсем не е всичко, защото авторът на книгата получава уникалният шанс да се докосне до нещо отиващо далеч отвъд...