За какво се притеснявате в този момент? Почти е сигурно, че се притеснявате за нищо поради причината, че вие всъщност не съществувате!

Вие нямате грижи, защото нямате ум, нямате тяло или живот за да се притеснявате – всичко това е една илюзия. Няма притиснения, но по-важното е, че го няма този, който се притеснява.

Мислите си, че това зучи абсолютно безсмислено. Някои от най-брилянтните учени, философи и теолози на нашия век не биха се съгласили с вас.

Науката и математиката предполагат, че ние хората не съществуваме (дори и като си помислим – наука и математика няма – илюзии!).

Чували сте песента "Тиха нощ, свята нощ". Има нещо много свещенно в Тишината.

При дзен монасите просветлението идва при медитация в тишина.

Имайки това предвид, ето ви една екстремално дръзка идея за любовна среща. Това е абсолютно необичайно и съм сигурен, че малко хора ще го пробват.

Попитайте някого за среща, но поставете това правило: Нито вие нито другия няма да обелите и дума по време на срещата. Точно така! И двамата ще дадете клетва за тотално мълчание.

Публикацията е предизвикан от един разговор, в който познат ми спомена, че е видял в един музей въпросните възгласи (не тези, които са по-долу). Естествено спрягахме ги под формата на анекдот, каквито са и всъщност. Разбира се че ще се пукнете от смях на: "Искаме мир, за да строим заводи" Или: "Работниците на социализма изпреварват времето".

Това е само едното лице на нещата обаче. Всъщност някои фрази са толкова абсурдни, че в пристъп на смях, откриваш и скрит смисъл. Ще оставя сами да намерите такива в по-долните. В един момент се замисляш и за авторите на тези лозунги - това съвсем не са били хора лишени от гениалност. Както и комунистическата поезия, която обикновено се плюе. Да - плащано им е от партията за да пишат всичко това, но да не забравяме че творчеството си остава такова, независимо от какъв тип е то.

И така, практикувах дзен-медитация 27 години, всеки ден и това разби живота ми.

Сега, като казвам „разби живота ми”, това не е нещо лошо, нито пък добро. Виждате ли, след 27 години дзен, нещо да бъде „добро” или „лошо” става наистина проблематично. Неща като „добро” или „лошо” губят своя смисъл. Дори думата „смисъл” губи своя смисъл. И така, вече може да видите защо дзен разби живота ми, дори като че ли това никога не се случи. Дзен не разруши живота ми, защото живота ми си течеше по един и същи начин дори и 27 години преди дзен, с изключение на това, че аз не го знаех.