За да се разбере разликата между различните състояния на съзнанието, трябва да се върнем към първото от тях – сънят. Той е съвършено субективно състояние на съзнанието. Човекът потъва в сънищата си, независимо дали запазва или не спомен за тях. Дори ако някакви реални усещания стигат до спящия – такива като звуци, гласове, топлина, студ, усещане за собственото тяло, те предизвикват в него само фантастични образи. След това човек се събужда. На пръв поглед, това е съвсем различно състояние на съзнанието. Може да се движи, да разговаря с другите, да крои планове, да съзира опасности, да ги избягва и прочее. Изглежда правилно да кажем, че е в по-добро състояние, отколкото когато спи. По време на сън е пасивен, което означава, че не би могъл да направи нищо. Напротив, в състояние на бодърстване, той може непрекъснато да действа, а резултатите от действията му се отразяват както върху него, така и върху околните. Обаче не си спомня за самия себе си. Той е машина, всичко му се случва отвън. Не може да спре потока на мислите си, не е в състояние да контролира въображението си, чувствата си, вниманието си. Живее в субективния свят на „обичам – не обичам”, „харесва ми – не ми харесва”, „искам – не искам”, тоест в света, състоящ се от онова, което му се струва, че обича или не обича, иска или не иска. Той не вижда реалния свят. Реалният свят е скрит от него посредством стената на въображението му. Той живее в сън. Онова, което нарича „ясно съзнание” е само сън – и то далеч по-опасен от нощния сън в леглото.

За какво се притеснявате в този момент? Почти е сигурно, че се притеснявате за нищо поради причината, че вие всъщност не съществувате!

Вие нямате грижи, защото нямате ум, нямате тяло или живот за да се притеснявате – всичко това е една илюзия. Няма притиснения, но по-важното е, че го няма този, който се притеснява.

Мислите си, че това зучи абсолютно безсмислено. Някои от най-брилянтните учени, философи и теолози на нашия век не биха се съгласили с вас.

Науката и математиката предполагат, че ние хората не съществуваме (дори и като си помислим – наука и математика няма – илюзии!).

Чували сте песента "Тиха нощ, свята нощ". Има нещо много свещенно в Тишината.

При дзен монасите просветлението идва при медитация в тишина.

Имайки това предвид, ето ви една екстремално дръзка идея за любовна среща. Това е абсолютно необичайно и съм сигурен, че малко хора ще го пробват.

Попитайте някого за среща, но поставете това правило: Нито вие нито другия няма да обелите и дума по време на срещата. Точно така! И двамата ще дадете клетва за тотално мълчание.

Публикацията е предизвикан от един разговор, в който познат ми спомена, че е видял в един музей въпросните възгласи (не тези, които са по-долу). Естествено спрягахме ги под формата на анекдот, каквито са и всъщност. Разбира се че ще се пукнете от смях на: "Искаме мир, за да строим заводи" Или: "Работниците на социализма изпреварват времето".

Това е само едното лице на нещата обаче. Всъщност някои фрази са толкова абсурдни, че в пристъп на смях, откриваш и скрит смисъл. Ще оставя сами да намерите такива в по-долните. В един момент се замисляш и за авторите на тези лозунги - това съвсем не са били хора лишени от гениалност. Както и комунистическата поезия, която обикновено се плюе. Да - плащано им е от партията за да пишат всичко това, но да не забравяме че творчеството си остава такова, независимо от какъв тип е то.