През 1988 г. Кайл Грифит публикува една твърде екзотична за времето си книга разкриваща в огромни детайли битките за власт и контрола върху съзнанието в астрала и физическия свят. Макар и силно едностранчива и полярно ориентирана (поради факта че основната информация бива получена от член на едната от главните враждуващи фракции), същината на описаните похвати на действие е представена в един добре подреден и напълно разбираем модел. При това с подробности, които могат да послужат на мнозина и от практическа гледна точка. Авторът на материала „Пътят на Висшия Аз в галактическата игра“ се е постарал да направи един доста качествен синтез на книгата извличайки в огромна степен нейната същина, като същевременно го пречупва през собствената си призма и моментно разбиране за нещата. Всъщност, ако се замислите по-задълбочено над представената информация, няма как да не откриете отраженията на същите тези фракции от работата на Робърт Морнинг Скай. Дори лесно бихте идентифицирали кой стои зад двете враждуващи групировки наименувани „Теократи“ и „Невидимият Колегиум“. Разбира се действителната картина на „реалността“ е далеч по-пъстра и надграждаща представената тук схема, която задълбава и рови в определени нейни аспекти, които обикновено се приемат твърде деликатно от мнозинството хора до степен на пълно игнориране. – Издателство „Паралелна Реалност“

Преди седмица американското правителство разпространи един твърде странен списък с книги, който „предполагаемо“ е принадлежал на не кой да е, а на Осама Бин Ладен.

Книгите били иззети от американските служби по време на операцията при ликвидирането му преди 4 години, като с „голяма загриженост“ те са решили да предоставят този списък за ползване на широката общественост. От така любезно предоставената информация става видно внушението, че въпросният бивш служител на ЦРУ, лидер на Ал Кайда и „водещ се“ за главен виновник за атентатите на 11 септември, е проявявал огромен интерес по теми свързани с илюминати, окултизъм, MK-ULTRA и дори към конспиративни теории свързани с падането на кулите. Както винаги „тайминга“ на изтичането на тази информация и конкретните причини за нейното публикуване точно в този момент, са ясни единствено на разпространителите на това съобщение в контекста на информационните войни заливащи ни напоследък. Същевременно обаче, тази на пръв поглед пикантна подробност дава поле за изява на масмедиите, подавайки им лесна топка в опита им да асоциират (дали завоалирано, дали съвсем директно) интересуващите се от истината хора – с потенциални терористи! Това разбира се не е всичко, защото целият този набързо сготвен буламач е щедро гарниран с традиционната доза присмех и сравнения намекващи, че хората несъгласни със „сигурната и винаги достоверна“ информация идваща от службите – имат по-скоро ментални проблеми.

Един от най-удивителните епизоди свързани с историята на изцелителните храни датира от края на Втората световна война. След пускането на двете атомни бомби над цивилното население в Япония милиони души са изложени на екстремни нива радиация. Впоследствие раковите заболявания нарастват скокообразно. Въпреки това някои хора изглежда като че ли са имунизирани срещу ефектите на тази пагубна радиация – в това число дори такива, които са били в голяма близост до епицентъра на взрива. С какво тези хора са по-различни? Както ще научите от настоящия материал всички те са консумирали традиционната японска храна „мисо“, която е важна част хранителната култура на страната и се приготвя в много разновидности базирани най-вече на ферментирала соя, ориз и сол. В годините на атомната ера, съпроводена от различни ядрени инциденти, тази храна се е доказвала многократно със своите необикновени свойства, които произтичат главно от ферментационния процес, а не от самата соя! Всъщност ферментиралата соя радикално изменя химичните си свойства, като по този начин става анти-естрогенна храна за разлика от неферментиралата такава. Скорошно изследване публикувано в журнала „Toxicologic Pathology“ предоставя детайли свързани с историята на откритието и нови изследвания проведени в тази насока.

През 1997 г. излиза научно фантастичният филм „Гатака“ показващ едно бъдещо общество, което е доминирано изцяло от система основана на евгениката. Децата на елита биват зачевани чрез генетична манипулация чрез която придобиват само най-добрите наследствени черти на своите родители. Главният герой във филма е заченат по традиционния начин и бидейки извън системата се бори да превъзмогне тази генетична дискриминация. Почти 20 години след неговата премиера, днешните корпорации започват сериозно да се оглеждат в същата посока! Генетичните програми явно ще стоят в основата на подбора на „работна сила“, а „работодателите“ ще отделят годните работници от „генетичните инвалиди“, използвайки генетични тестови процедури, които да предскажат здравословното състояние на работника напред в бъдещето. Разбира се, както винаги, всичко е оркестрирано и представено изцяло с „добри намерения“ и „общи ползи“...

През 1999 г. Дейвид Коуан публикува книга, която се превръща в своеобразен шедьовър и хранилище за езотерична информация базирана изцяло на практическия му опит. Книгата е резултат на 30 годишен труд и изследвания на енергийната решетка, простираща се на територията на северна Англия и Шотландия. В нея подробно се описва какво точно са творили древните хора, използвайки тези природни енергии, фокусирайки ги върху древни гробища, побити камъни и кръгове. Освен това Коуан обяснява как умишлено целият терен е бивал преобразяван чрез използването на геометрични форми, които са изградени в синхрон с ключови енергийни точки на Земята. От особено значение е и разкритието на различни методи чрез които естествената природна енергия може да бъде отклонена, като по този начин биват създавани паралелни мрежи от изкуствен тип. В своята книга той загатва за огромното влияние на тези енергийни системи, които са основен ключ към контрола над цялото общество. Дали това не е и причината тази книга да изчезне толкова бързо от рафтовете на книжарниците?

В днешната цивилизация, и особено в западния свят, съществува една отявлена тенденция. Ако накарате някой да посочи мястото в неговото тяло където се помещава съзнанието и откъдето се взимат решенията, с голяма вероятност той ще посочи главата си. Нашите предци обаче, биха отговорили на абсолютно същия въпрос посочвайки сърцето си! Те са разбирали способността на сърцето да дешифрира света, който го заобикаля по един интелигентен начин. Те осъзнавали ограниченията на редукционизма, през чийто поглед човек се осланя основно на мозъка си. Отивайки отвъд мислите в главите си те използвали сърцето като орган, чрез който да се свързват с енергийните полета на заобикалящите ги организми. И това разбира се не включвало само хората, но и самата планета. Това било необходимо, за да се потопят напълно в по-дълбоките значения, които въплъщавали техните мисли.

Практикувайки подобен род сензитивност и комуникация със заобикалящият ни свят – използвайки сърцето – може да ни накара да преосмислим ценностната си система. Така това което преди е изглеждало важно може да се окаже относително безсмислено, а това което ни се е струвало безсмислено да придобие особена значимост. Когато човек диша фокусирайки се върху друг организъм, използвайки сърдечното си поле, се осъществява една доста фина, но значима вътрешна промяна, която може да го промени завинаги. Древните гърци са описали този вид тиха и невидима комуникация чрез сърцето с термина „естезис“, който обозначава способността да усещаш и да „вдишаш“.

Едва ли има човек интегриран в днешното модерно общество, който вече да не се е докоснал в някаква степен до идейната концепция свързана с „петото измерение“ и съпровождащият го колоритен фолклор. Дори тази информация да не е достигнала по традиционния за тематичната сфера начин (чрез прочитането на дадена книга от „ченълинг бранша“, например), то поне с голяма вероятност сте чули някоя друга „гаргара“ по въпроса с „любезното съдействие“ на казионните медии. И в това разбира се няма нищо необичайно, тъй като гъвкавостта при диверсификацията на различните подходи към субективното възприятие на реалността от всеки отделен индивид, е запазена марка на СИСТЕМАТА. Далеч по-изострени обаче, са дебатите които касаят понятия като „светлина“ и „мрак“, тъй като към вече споменатите „участници“ следва да добавим и всички традиционни религии и купища други секти, които имат доста активно отношение по въпроса. Така те формират една своеобразна палитра от „представи“, които в голямата си част почти винаги следват грижливо подготвени коловози водещи до една и съща „разпределителна станция“. Авторът на компилираният материал, който следва да прочетете, определено подхожда алтернативно към представената проблематика, както и към редица други въпроси, широко отразени на страниците на нашия сайт. Тази сравнително непопулярна визия за нещата определено го прави интересен към допълването на цялостната картина. Освен това ясно се посочват слабостите на вече наложилото се статукво, което генерира идейният образ и рамки в съзнанието на милиони хора. Това са някои от причините той да бъде публикуван, въпреки факта, че в някои от нейните разработки на моменти се наблюдават явни залитания и тенденции един тип пропаганда да бъде заменен с друг – недостатък, който обаче е присъщ на всяка една публично изказана теза, независимо от целите и мотивацията стоящи зад нея.