Следва една история от 1945 г., което хронологически я поставя преди „катастрофата“ в Розуел, превърнала се днес в нарицателно за конспирация. Настоящият разказ отново е ситуиран в Ню Мексико, превръщайки това място в истинска мека на НЛО истории. Както вече бе казано в „Документите Тера“ в областта е имало няколко катастрофи и само някои от тях са през 47-ма. Информационното затъмнение кара повечето хора да вярват, че това е единствената летяща чиния паднала там, което не е така. Ето, че сега става ясно, че случки е имало още дори преди 47-ма година, а под въпрос е за колко още не знаем. По всяка вероятност, причината това място да е такава аномална зона, е областта на Четирите ъгъла, географска точка в САЩ, формираща се от докосването границите на 4 щата: югозападно Колорадо, северозападно Ню Мексико, североизточна Аризона и югоизточна Юта. Името идва от паметника на четирите ъгъла, разположен там, където се докосват четирите щата – единственото подобно място в САЩ. Всъщност, мястото е разположено върху древни индиански земи, които са много силна енергийна точка от планетарната решетка на планетата, която извънземните използват за свои цели. Нека не забравяме и че близо до самото място се намира една от най-известните извънземни подземни бази в САЩ – Дълси. Всичко това прави областта много интересна, а следващата история дава начало на една нова хроника на феномена НЛО, измествайки я с 2 години по-рано от досега известното. Историята на Робърт Морнинг Скай на свой ред също се разиграва 2 г. след долната случка в същата област. С долният разказ ви предстои едно приятно връщане назад във времето :)

„Черният лебед“ е напрегнат психологически трилър, описващ метаморфозата на една балерина в „черният лебед“. Зад необичайната фасада на филма стоят дълбоки размишления относно цената на славата, саможертвата на артистите и скритите сили зад сенчестият свят на скъпоструващата развлекателна индустрия. Ще разгледаме окултния символизъм на филма и неговите теми отнасящи се към тъмната страна на шоубизнеса.

Преди малко ме озари златната мисъл, че днес този сайт става на 365 дни :)

Тъй като това няма да бъде отбелязвано с превзети съобщения всяка година по това време, ми се ще да кажа някои неща, за които мисля напоследък. Това са въпроси, които искам да доизясня, защото по обратната връзка, която получаваме, разбирам, че доста хора не са прочели философията, която този сайт споделя.

За 1 година на този сайт бяха качени 92 нови материала. Математиката казва, че средно аритметично това прави по една нова статия на всеки четири дни. Не съм сигурен колко хора си дават сметка, но това са 92 материала, които се появяват за първи път в българската мрежа. Това са или преводи на статии, които са родени първо именно на този адрес в родното пространство, или авторски неща, или (в най-лошия случай) преписани на ръка редки текстове (даже в момента се сещам само за един такъв случай). Това не са copy-paste материали, не са жълти новини и не са блог-постове генерирани от скука в резултат от нереализиран социален живот, какъвто е случая с много форумни герои. Това означава, че е свършена една сериозна работа...

Съзнанието и активността на астралното тяло са нещо съвсем различно от спомените в мозъка за тях. Съществуването или пък липсата на физическа памет по никакъв начин не афектира съзнанието в астралния свят, нито пък способността му да функционира там с перфектна лекота и свобода. Не само че е възможно, а дори е често срещано човек да функционира свободно и ползотворно в своето астрално тяло по време, когато физическото тяло спи и да се върне във физическото си тяло без да има дори капка спомен за астралните дейности, в които е бил ангажиран.

Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.

Има един живот. Има един път. Въпросът е само докъде сме способни да стигнем по него?

Когато пътят е истински и ти си истински, нито една крачка, нито една гледка, нито едно преживяване не може да бъде загуба на време. Когато пътят е фалшив, отделен, извън връзка с реалността, несинхронизиран, нецентриран, тогава и най-стойностното занимание или действие се превръща в чиста загуба на време.

Пътят е навсякъде около, вътре и навън от нас, но най-вече той е близо до нас. Пътят ни е близък, той е най-интимното нещо, до което можем да пожелаем да се докоснем някога. Само трябва да пожелаем да го забелязваме по-често и по-често. Той е наистина близо. Ето тук. В момента.

Г-жа Капрареску проведе интервю с един господин на име Е. Х., който твърди, че е имал преживявания в Пиатра Маре, Каньонът на седемте стълби в Румъния.

В Карпатите има портал към друга вселена. Там има врата към друго измерение. Е. Х. няма вид или поведение на мистериозна или „паранормална“ личност. Бивш инженер, пенсиониран през 1988 г., той можел напълно да се отдаде на своята страст: пешеходния туризъм. Разведен през 1974 г., без деца. 

Всичко се променило един ден през есента на 1990 г., в Пиатра Маре. Лорд Е. Х. ни посети и ни разказа една история, но ни помоли да запазим името му в тайна. Тя е следната:

Това е новината, която много от вас чакаха през месеците :)

„Документите Тера“ отново е на пазара и в нашия магазин.

Утре следобед ще може да бъде намерена в първия пловдивски Хеликон, а до края на седмицата и в цялата им мрежа из страната.

За София, книгата можете да намерите в книжарница Елрид още утре [11.01 (не трябваше да се забъркваме с това число)] следобед. За тези, които не знаят, адреса й е сменен и тя вече е на ул. „Солунска 3“ с лице към градинката, което отново е на практика до пл. „Славейков“.

За всички разпространители, книгата можете да намерите в книжна борса Болид на ул. „Искърско шосе 19“, офис 29, издателство „Дилок“ (София).

Във Варна и Бургас книгата ще стигне до края на седмицата, където можете да я намерите на съответно посочените места.

Цената е запазена – 20 лв. от книжарници и 18 лв. от нас (без включена доставка). Ще бъдем благодарни на всички, които си я вземат директно от нас :)