Случвало ли ви се е да вървите по улицата с близък приятел и да установите, че стъпките ви са в пълен синхрон? Това е резултат от нещо, известно като хармония. Хармонията е ефект при хора, които се познават от известно време и започват да действат, говорят и вървят по подобен начин. Това най-често се наблюдава между близки приятели. Хармонията се развива автоматично на подсъзнателно ниво. Тя се случва по-бързо с хора, които ви привличат, но може да се случи постепенно и с хора, които първоначално не са ви харесали. Но каква е причината да се случва това явление? Ако сте чували израза „на еднаква дължина на вълната”, означаващ, че двама души се намират в разбирателство, това е по-близо до истината, отколкото бихте могли да предположите.

Уникалното в българо-кавказките-индийските народи е именно азът, т. е. съвършенството на атомарно-физическото въплъщение на индивидуалността.

Азът е наистина представител на егото и неговите западни и източни граници са Рила и Хималаите. Сега ще направя кратък исторически анализ на цялата мощна вълна, донесла този импулс.

Финикия беше още в пелените си, когато Тракия пробуди онази степен на аза, която се счита за първоначална. Това стана в момента, когато Сатурн започна да оформя своя седми основен пласт в пръстена си. Фараонът Моан тогава получи откровение за Сатурн и за астрологическата територия, която ще се формира на Балканите под влиянието на седмия подпръстен. Фараонът имаше мощни астролози, които успяха да идентифицират мястото с точност до няколко квадратни километра и това място не беше нито Кавказ, нито Крим, нито Хималаите, а Рила. Устрояването на Агарта в младонагънатите планини е по-късен процес.

Естествена Честота и Изкуствена Честота

Биологичното време е естествено, натурално, нашият живот е воден от ритмични цикли които ни позволяват да еволюираме в хармония с Цялостта, Тоталността.

Естествените закони съдържат в себе си “космичният ред” и ако не ги уважаваме ще променим осъзнаването ни за действителност.

Това биологично време е изразено като честотата 13:20. В човешкото тяло има 13 основни сгъвки (стави), 20 пръста (на краката и ръцете), освен това съществуват 13 Лунни цикъла в един Слънчев (1 година от 365 дни), 13 меструални цикъла от 28 дни и 20те слънчеви вибрации.

Те регулират телесната си топлина, те вървят дни наред без почивка, те владеят телепатията, те са Огнените Хора на Тибет. Онова, което тибетският монах демонстрира пред групата изследователи, бе различно от известните видове медитация. Последовател на философията на мъдреца Наропа, монахът дълго бе негов ученик в ритуалите тумо, преди на свой ред да започне да практикува йогата на мистичната топлина на тялото. Вече бе овладял изкуството на йогитското дишане, фундаментално за дисциплината тумо, бе в състояние да се потопи в дълбока медитация, да влезе в транс и да визуализира ключовите картини и образи. Бе прекарал шест години в самотна медитация на височина над 3000 м сред планината, изпълнявайки изискванията на ламата, който се грижеше за неговата подготовка и бе насочил силите на свещените ритуали към способностите на тялото му.

Даоизмът е фундаментална основа на далекоизточната култура, развила се в китайското светообяснение и проявена диалектически чрез европейската античност. Даоизмът изхожда от пустотата на всичко и това е първият му ключ. Следва ключът на единицата, което е появата на битие в пустотата. От единицата следва раздвоението, което е динамичният ключ в даоисткото светообяснение. Даоизмът е наука за динамиката между двете противоположности в който и да било аспект. Той е формула на отношението между силно и слабо, светло и тъмно, ясно и сенчесто, пълно и празно, даващо и приемащо. По-нататък се развиват митологиите на Небето и Земята, родители на света и поставили в него императора като свещеник на Великия баланс. По-рано “император” е бил мъдрецът, който отгатвал в какво се състои балансът. Двойката на даоизма като динамичен ключ може да се раздвои колкото пъти поискате, което увеличава “резолюцията на осмисляне” на реалността по един матричен начин. Всеки път в това удвояване получавате двойно по-прецизен образ на нещата, избистряйки още детайли в принципно същата картина.

Професор М. Юинг от Колумбийския университет е участвал през 1949г. в изследването на верига, която се издига по средата на Атлантика. На дълбочина от 3000 до 5500 метра той открива предисторически крайбрежен пясък. Така се изправя пред голямата загадка защо пясъкът, продукт на ерозията, съществува на дъното на морето... многобройни подводни долини в Атлантика не са друго освен продължение на съществуващи реки, което показва, че на някои места сегашното дъно на морето е било твърда земя...

Съществували доста преди нас. Има десетки теории за тях. Важното е, че ги е имало. И колкото и да се крие, все пак достига известна информация... Казват, че непрекъснато се намират скелети с огромни размери (както и черепи на извънземни), както непрекъснато идват чичковци с черни костюми, които бързо да ги приберат, за да не се появят на бял свят.
Били с червени коси. Поне повечето. Дали са били атланти, лемурийци, нифелими, олмеки или ануннаки не е важно. Важното е, че СА били и това се крие. Защото на някои няма да им се хареса да се променят догмите в науката за човешката раса. А оттам и догмата за това какви трябва да бъдат вярванията ни…