Не бе далеч времето когато идеята, че живеем във „виртуална реалност“ циркулираше основно сред членовете на различни религиозни, окултни и езотерични малцинства. Макар в тези изминали цикли конвенционалната наука да хвърляше някоя и друга трохичка тук-там по този твърде философски въпрос – това винаги се е приемало като някаква странна екзотика на масово ниво. За интересуващите се от тази тема хора представяното в повечето случаи звучеше от сорта на: „може би“, „ще видим“, „не сме/сте дорасли“ „истината е някъде там“ и „когато му дойде времето“. Или казано на български с популярната култова фраза: „Тати ще ми купи колело, ама друг път!“ Практически измерения по отношение на обществото – никакви! Въпреки това сред по-упоритите поддръжници на тази концепция често битуваше разбирането, че развръзката в това отношение ще настъпи едва когато нашата цивилизация създаде технологично нещо силно наподобяващо един напълно завършен и детайлен виртуален свят. Нещо, което да не може да бъде лесно различимо от собствената ни реалност. Тогава този дълбоко екзистенциален „проблем“ би заел доста по-централна роля в живота ни на фона на традиционните „битовизми“. Тъй като геополитическите събития от последните няколко години вече радикално промениха схващанията за живота на много хора – то „новите достижения“ в компютърните технологии вече не могат да бъдат разглеждани сами по себе си заради изменения световен контекст. Те все повече ще бъдат „виждани“ и осъзнавани като част от една съвсем различна и доскоро напълно непонятна за масовото разбиране структура на реалността.

Планетите се бяха подредили и цял ден беше петък. И имам предвид 13-ти – от онези, които по френско окултно предписание предвещават авария от аграрен магнитуд, завършващи с анална литургия в квазикатолическо депо.

Подозрително цял ден не се случваше нищо лошо и от отчаяние реших да си го предизвикам сам като една истинска Уендздей Адамс. Сиреч – сетих се за тебе, дневнико, и реших да те разгърна с трепет подобeн на девица докосваща първия си току-що пристигнал от AliBaba дефектен черен пластмасов и допълнително оребрен (точки-точки-точки) ЧЛЕН – хаааааахаахаааа! :))

Така след ОсвиНенцима на новогодишния егрегор, реших да прекъсна циклофренията си и да изляза от барбаронестата какавида на собствената си нищета. Разбира се откакто мързела и личния ми комфорт станаха по-важни от човешките взаимоотношения в живота ми, това става все по-рядко. (What?! Failed lives also matter, I’m sinnocent! Който не е мастурбирал под последния чин в скучния час по химия да хвърли първия камък!)

Разбира се има и друг фактор за мълчанието ми и той е, че все още не умея да си отварям устата без да си навличам неприятности, което от даден момент нататък определено се отразява на баланса на сексуалния ми живот. Подозирам че е вроден талант отключен от върволица травми от отхвърляне. Все пак, когато дори свещеника от неделното училище ти подава бонбонка „Черноморец“ като форма на „утешителна награда“, вместо да те викне зад олтара „като всички готини деца“ – катастрофата на бъдещето ти е сравнително предопределена.

Но! Както е казано някога в някое забравено от историята ласвегаско казино пропито от вкиснатия аромат на разлято по мокета евтино контрабандно ирландско уиски: играчите никога не умират, те просто се местят на друга маса.

Sooo!

Are you readyyy to suck random dicks out of solidarity with me?!

No?!?

Doesn’t matter to me at all!

One more time I’m channeling universal principles here!

I’m beyond the apology hostage culture, so you better buckle up!

Съществува ли реалността сама по себе си или тя приема форма в момента в който наблюдателят започне да я оценява? Този въпрос е дълбоко свързан с древната гатанка провокираща размисъл дали едно дърво издава звук в гората когато пада... ако няма кой да го чуе. Драстичните глобални събития от последните две години допълнително подчертаха субективното усещане, че хората живеят в напълно различни реалности (особено по отношение интерпретацията на случващото се в живота им). Същевременно тази тема вероятно е и най-големият дразнител в света на квантовата механика – клон от науката, който се занимава с поведението на субатомните частици на микроскопично ниво. Според някои „експерти“ реалността съществува извън собствената ни осъзнатост и няма нищо което можем да направим, за да я променим. Други обаче настояват, че „квантовата реалност“ представлява нещо подобно на пластилин, който можеш да моделираш в различни форми чрез собствените си действия. От поне век насам сред учените тече своеобразно съревнование по „доказване“ на двете тези – нещо, което по един парадоксален начин на свой ред изменя реалността в която живеем. Наскоро учени от Федералния университет в Сао Пауло, Бразилия (UFABC) наляха още вода в мелницата на схващането, че реалността е изцяло творение на наблюдаващия.

Конвенционалната наука продължава да ни залива с новини и информация, които свидетелстват за илюзорната природа на света в който живеем. Само през последните няколко месеца различни университети публикуваха нови материали свързани с „факта“, че черните дупки са доказателство за холографското естество на вселената. Други изследвания пък започнаха да обясняват за влиянието на „паралелните вселени“. Дори човешкото тяло като инструмент за директно възприятие не остана „пощадено“ и се оказа, че това което „виждаме“ във всеки един момент са „образи от миналото“. Илюзия изградена от мозъка като стабилизиращ механизъм, която цели да ни предпази от „хаоса на директната перцепция“. Всичко това обаче по никакъв начин не спомага да надмогнем хипнотичния унес, който най-точно описва истинското естество на реалността ни. Идеята че хората живеят в един постоянен хипнотичен транс е древна, а през годините е била коментирана от различни езотерични и даже религиозни „дейци“. Често обаче силно синтезираните принципи за справяне със ситуацията остават извън контекст, ако липсва конкретика. А тя обикновено бива осъзнавана основно, ако е свързана с практиката.

Живеем в свят изправен на ръба на огромна трансформация следваща заложените механизми чрез които тази гигантска симулация постоянно се реактулизира. Участието в този процес е твърде важно, защото човекът притежава ключа да надмогне поредното повторение базирано на шаблон, който цикли от незапомнени времена в различни вариации... до поредния рестарт на „програмата“. Промяната е неизбежна, но дали в живота ни ще настъпи трансформация или „тераформация“ зависи от боравеното с изконния инструмент, който всяко съзнание притежава. Още преди повече от 80 години един от най-големите окултисти на 20 век заявява, че ако човек бъде лишен от него ще замени мисловния си процес с хипнотичните внушения на медиите. Тогава светът ще се превърне в пазар за стандартизирани продукти и забавление и всичко ще бъде механизирано...

Поредната сфера табу е на път да напусне пространството на „мистериозните феномени“ и да се пресели във „фактическия свят“ на земното законодателство. Нов закон свързан с отбраната на САЩ предвижда изграждането на съвместни екипи на Пентагона и експерти от разузнавателните агенции. Те трябва бързо да се отзоват на всяко потенциално наблюдение на НЛО докладвано от военни и да проведат полеви изследвания. Законодателите изискват научни и технически експерти да анализират данните от обектите, които са поставени под общия термин „неидентифицирани въздушни феномени“ (НВФ). Изследвания ще се провеждат на всички потенциално придобити отломки и материали, както и на евентуални „медицински ефекти“. Според различни експерти Конгресът на САЩ досега никога не е приемал закони свързани с НЛО от толкова висш порядък касаещи отбраната. Имало е единствено доклади и обсъждания. Всеизвестните НЛО инициативи от 50-те години като „Проект Синя книга“ и други са извършени без специално законодателство.

Вече на няколко пъти коментирахме, че периодът през който преминаваме се характеризира с редица процеси вадещи наяве феномени, които в близкото минало бяха в здравата хватка на загадъчността и тайнствеността. Вероятно ви е направило впечатление, че в последно време светът започна да става доста... „зелен“ на всички възможни фронтове. Толкова зелен, че чак започва да зеленясва. В унисон със световните модни трендове вече дори зеленикави влечуги започват да се появяват не просто някъде си, а на централната трибуна на ООН. При това в целенасочена рекламна кампания на най-висше ниво „бореща“ климатичните промени. Същевременно от следващия месец повечето големи платформи за видеосъдържание ще започнат масово да цензурират алтернативни мнения, които не са в унисон със статуквото по този казус. Всъщност, за да разберете безпрецедентната показност на реклама показваща говореща рептилия да дава акъл на „световния елит“, просто трябва да имате контекст. В противен случай може да останете с погрешното впечатление, че това е невинна и оригинална хрумка подаваща правилната аналогия. Няма никакво съмнение, че този ефект е внимателно режисиран с цел масите да изпаднат в когнитивен дисонанс от това което виждат пред очите си. А то е толкова очевидно и явно, че повече няма накъде.

Огромна част от контекста, който би ви свършил чудесна работа в случая се намира в книгите „Документите Тера“ и „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Двете книги бяха преиздадени наскоро именно поради тяхната уникална актуалност. Нещо повече – точно тази рекламна кампания на ООН е дотолкова в десетката, че на практика е описана 1 към 1 много години преди нейната поява. Следващият цитат е от „Документите Тера“: