Получавам все повече писма през последните няколко седмици от разтревожени познати, които губят контрол над живота си поради „външни“ (по техни думи) обстоятелства. Повечето от тях имат познания за езотеричното (отново по техни думи), но някак си нещата все не се получават... Което води до вечният проблем на езотериката (който всъщност е проблем на хората, не неин) – „как да свържа теория и практика, за да получа резултат?“... Ще се опитам да обясня основната причина защо резултата не идва (като има и много съпровождащи, които не мога да разгледам поотделно наведнъж).

   Едно от най-големите изследвания за долавяне на бъдещето било извършено от д-р Хелен Уамбах в началото на 80-те години. То включвало 2 500 американци, които били хипнотизирани, като им било зададено да проектират себе си напред във времето към бъдещ живот. Изследването се оказало много интересно, защото респондентите не обявили бъдещ живот между годините 1994-та и 2079-та като оставили голяма информационна дупка за този период. Въпреки това изследването е много ценно, защото дава основна информация затова какъв би бил живота между годините 2100-2500. Като цяло резултатите се разделили на два времеви периода – от 2100 до 2300 и 2300 до 2500 година.

Възприемането на съществувала развита древна цивилизация все повече се превръща в един от онези „спорни въпроси“, които имат своя очевиден и ясен отговор, поне що се отнася до полето на строителството на сгради. Друг въпрос, който често е бил задаван е доколко хората от тези древни времена са можели да пътуват по въздух с летящи машини, точно както ние днес можем с нашите самолети.

Днес е 19 февруари и нацията „чества“ личността на Васил Левски. Нямах никакво намерение да пиша каквото и да е по темата, но виждам, че цял ден националната телевизия не спира да говори само за това, което ме провокира да напиша няколко наблюдения по въпроса (през перспективата на една по-особена философия). Което в известен смисъл ме изненадва приятно, защото не подозирах, че телевизията е запазила свойството си да провокира, освен да промива.

 

Наскоро получих две снимки от мой познат, които истински ме докоснаха. Прилагам ги и тук, за да може всеки да си ги изтегли или да ги сложи на видно място, стига посланието да му допада. А то е много простичко и вярвам, че всеки може да се ползва от него: да не бързаме да живеем живота си и да осъзнаем, че не сме закъсняли за него. Най-важното е да се научим да изживяваме цялостно и дълбоко всяка случка от човешкия ни път и да се наслаждаваме по един балансиран начин.

Първо, защото историята и пътят на Тешю са история и път към търсенето на Просветление. А всеки от нас, който е докоснат от духа, се интересува да открие нещо по-дълбоко в живота си. Нещо, надминаващо чисто физическите дейности за задоволяване на конкретните ни нужди...

Отново сме в това време от годината, когато човешката жалост възвръща своята върхова форма изморена след коледните празници и се манифестира чрез една от най-преекспонираните си и комерсиални форми – „любовта“ (когато някой днес каже „любов“ да се разбира всъщност „секс“, а не „любов“).

Св. валентин е „празник“, който доказва, доколко човешките същества са се изоставили в името социалната стихия и конформизъм, а отказа за извършване на мозъчна дейност е издигната в подсъзнателен култ. Винаги ме е изумявало как може просто да се следва нещо без то да бъде проучено и разбрано и именно затова ще се опитам да хвърля светлина върху тайната история на събитието 14 февруари...