Хира Ратам Манек вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Понякога разнообразява менюто си с чаша чиста вода. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек и светът, макар и бавно, започва да вярва в това. Просто защото Манек и сподвижниците му са живи и се чувстват отлично. 

Името "феномен ХРМ" принадлежи на учени от НАСА, заинтересувани от диетата на индийския гражданин...

НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно. 

Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керал той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност. 

Психогенетично програмиране чрез енергийно-информационните пространства, създадени от човека

Отдавна е известно, че мислите ни притежават огромна сила. Те могат да се превръщат от дематериализирана, идеална информационна форма в материални вещи, предмети и структури. В енерго информатиката действа много прецизно космическият закон за подобието, в чиято основа лежи следната характеристика на торсионните полета: едноименните торсионни заряди (едноименните спинове - само десни или само леви) се привличат, а разноименните (ляво дясно) се отблъскват. Подобното се привлича от подобно. В съответствие с този закон мислите на всеки човек привличат своите подобия. Информационно-мисловните вълни на един човек притежават удивителното свойство при съответните условия да притеглят към себе си същите вълни на друг човек с приблизително еднаква дължина, честота, енергия и кодове. Нашият свят функционира според принципа на био резонанса и подобието. Например бандитите се събират в банди, писателите - в Съюз на писателите, художниците – в Съюза на художниците и т.н. 

(Материал, който писах през 2010-та за форума на xnet, който бе на няколко пъти разширяван извънконтексуално. Отделните постове са отделени с "***".)

Въпросната статия има няколко измерения, основните от които са философско и езотерично (двете са преплетени и трудно могат да се разглеждат като отделни точки, затова и ще преливат в долните редове) и именно на тях ще наблегна, защото само по тях съм сигурен, че мога да кажа нещо отчасти смислено, което евентуално да стигне до по-голям брой съзнания. Най-голямата ми надежда е да разсея някои откровени заблуди (съобразно вижданията ми) относно някои псевдо-езотерични позиции, които доста хора (вярвайки си повече отколкото е здравословно) са заели.

Под християнската символика на готическите стъклописи се крият алхимически послания

Малцина знаят, че готическите катедрали са философски убежища на алхимиците, вградили в гигантските каменни книги древни посвещенчески тайни. Съхранили под символиката на християнската иконография синтезираните формули на херметичното изкуство, готическите катедрали са хранилища за знанията на антични култури, овладявали чрез магия, наука и религия тайните на Вселената.

Орфей не е нито от слънчева, нито от галактична, нито от супергалактична верига. Той идва направо от центъра на ултрагалактиката. Не казвам ултравселената. Не че не е свързан с ултравселената, но той се роди като монада в ултрагалактиката, наречена Палн. Ултрагалактиката Палн носи на световете нещо неизказано прекрасно. То е съчетаването на радостите в единно Битие. Може да се каже, че Орфей проведе този импулс съвършено на Икло. Не мислете, че драмата му с Евридика произтича от негова или нейна непълноценност. Напротив, това са велики души, които първо съставят сценарий на един земен живот, още докато са в глъбините на своя свят, и после само изиграват сценария за създаване на митове, които да подкрепят хората във вековете. Разбира се, дори Учителите се покриват с булото на Майа и забравят сценария, за да преживяват всичко с истински силни чувства, защото инак те биха били само актьори, които имитират чувства. Имитирането може да въздейства, но не променя структури. Евридика беше и е сродната душа на Орфей, която опита слизането в Хадес, за да прочисти подсъзнанието на земното човечество от лошите вибрации на канибализма, от черното магьосничество.

(Статия с полярен привкус, но интересна посока на мислене, която може да бъде приложима в други аспекти на съзнанието. - Н.) 

Чели ли сте „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”?  Главният герой Федрус (нещо като Морфей от Матрицата) говори за „Качеството”. Той дава пример, който е изключително важен и ценен за мен – попмузиката. Когато за пръв път чуете някоя хубава популярна песен,  тя много ви харесва и си казвате „Еха! Това парче е наистина добро!” Искате да я слушате още и още. Известно време всичко е наред, но после се случва нещо. Песента вече не ви харесва чак толкова много. Тя вече не представлява същата наслада за ушите и съзнанието ви. След определен брой прослушвания вече не желаете да я слушате. Край.  Възможно е дори да си кажете „Как въобще съм могъл да харесвам тази песен, та тя е боклук!”  Качеството е изчезнало.

Може ли и трябва ли да се носят чужди дрехи? Някога дадената от царя за награда дреха, била не само награда: тя носела късмет! Защото е носена не от някого другиго, а от самия цар, облечен във върховната власт! И част от това величие е преминало с дрехата на този при този, който е станал неин собственик.

От векове дрехите преминават от по-големите към по-малките деца. Това не се смятало за неправилно. Нещо повече, често по-малките мечтаят да поносят “потресаващите” обувки на по-големите си сестри или “убийствения” пуловер на брат си. Работата е там, че дрехата на възрастните почти винаги е привлекателна за децата. Няма дете, което да не е шляпало в мамините обувки с токчетата или не е твърдяло, че краката му са пораснали и му е удобно в обувките два-три размера по-големи.