Зараждане и рециклиране на протосъзнанието в сериала „Westworld“
Съдържание

Не са много продукциите, които стават популярни до степен, в която всеки да говори за тях и в същото време да са носители на истински качествено и многопластово съдържание. „Westworld“ е едно такова изключение. Сериалът определено представлява еднo от най-знаковите телевизионни събития на нашето време. Неговият тайминг на сътворение и поява в публичното пространство идват в точния момент, когато той може да бъде разбран по начин немислим за представите на предходните десетилетия. „Westworld“ е толкова всеобхватен, че успява да генерира емоция, вълнение и първичен интерес у почти всички зрители. И причината за това се крие в навярно най-важното и ключово обстоятелство, което изцяло го обрисува… А именно – перфектно изграденото скеле от страна на неговите създатели. Те са успели да съградят нещо, което ще бъде разбирано и осъзнавано на толкова много различни равнища, че трудно ще остане човек на света, който да не открие нещо за себе си (ако има смелостта да се огледа в това огледало). При това всеки един от тези видове осъзнавания ще е точно толкова валиден и „реален“, колкото е текущия капацитет на възприемащия го.
Всичко в „Westworld“ работи. В този ред на мисли можем да отделим много време в помпозни епитети относно актьорска игра, диалозите, интригата, обратите и „съспенса“, които докосват толкова дълбоко човешката психика. Но по-важното е, че всички тези съвкупности допринасят сериала да бъде видян в неговия пълен блясък, защото буквално при направата му не е пестено от нищо. Това го превръща в едно много достъпно „помагало“ описващо „по-неизвестната версия на света“, в която всички ние живеем.