Абстракционистът-ексхибиционист се активира в много особени моменти. Не може да се каже, че той е творец, той просто има нужда да плюе по всичко около него, забравяйки за миг, че външния свят е отражение на него самия. Той иска да се освободи от отговорността, той иска да крещи, иска да чупи предмети, иска да псува като земеделец, който току-що е разбрал, че поповите прасета отново са опаткали картофите му, въпреки всички използвани препарати. В такива моменти абстракциониста надува високо музика в периода от 12 до 3 часа сутринта (като умишлено зарежда само от 1 до 3 парчета в WinAmp-а, които да се въртят постоянно) и чака някой клет съсед, който си е повярвал в повечко да се престраши да зазвъни на вратата му. Тогава абстракциониста нахлузва маската си на клоун-психопат спечелена навремето от селски лунапарк и генерира hate, на който дори Маргарита Михнева би завидяла.

А-е (абстракциониста-ексхибиционист) иска да мрази, защото знае, че ако държи гнева в себе си, то той ще хване рак. А-е не понася лицемерието в каквато и да е форма, защото то му напомня, че самият той е лицемер по необходимост, тъй като е вписан в обществото и трябва да оцелява под някаква форма в него. А-е не обича да му казват какъв е. Това му напомня, кой е, къде е и защо е. А-е се крие в своята еснафска черупка и не обича да бъде класифициран, защото това е негова работа. И не иска никой да взима духовния му хляб.

Абстракционистът-ексхибиционист съм аз. Абстракционистът-ексхибиционист е съседа, който в момента звъни на вратата ми. Абстракционистът-ексхибиционист... си ти...

Изследователи от университета „Корнел“ са проектирали, построили и демонстрирали първата „мантия“, която крие събития във времето. Процесът се базира на методи, които изкривяват електромагнитните полета, като по този начин ги превръщат в невидими покривала, но също така се използва и време-пространствената дуалност в електромагнитната теория: дифракцията и разсейването на светлината в пространството са математически еквивалентни. Учените са използвали тази теория, за да създадат „времева леща“, която може например да увеличава или компресира във времето.

Дълго време се чудех дали изобщо да отварям този въпрос по начина, по който смятам да го направя. Темата е много популярна на запад, но досега не е била представяна систематично и адекватно в България. Това е така по няколко причини. На първо място, предполагам, че българите попадали на тази информация или не са се задълбочили в нея, приемайки я за нещо далечно, несъзнавайки нейния магнитуд и значение за това как се формира световното обществено настроение днес (а оттук и собствения ни живот), или изобщо не са зацепили информацията по принцип. Което е разбираемо предвид, че това е цяла, невероятно комплексна наука (чиито корени не лежат в този свят) изплетена от тънкости, множество пластове и дълбоко окултни значения. И тъй като отскоро имам основания да смятам, че жертви на проекта съществуват и в нашата страна, без да маниернича излишно, предупреждавам че някои елементи, думи и детайли изложени в тази статия, могат да доведат до активация и непредвидени последици за хора преминали през този вид травма.

За да разберете перспективата на настоящия материал, задължително трябва да сте схванали философската идея зад тези разсъждения. В противен случай няма да сте в състояние да абсорбирате максимума от казаното тук, чисто концептуално и ще го помислите за изсмукано от пръстите.

По стечение на обстоятелствата, това е и първият материал от секцията „Подробни анализи“, тъй че можете да добиете представа какво ще представляват тези изследвания оттук нататък като качество и дълбочина на мисълта, както и дължина на текста. По очевидни причини, материали в този раздел ще бъдат качвани по-рядко, защото гълтат много време и усилия (в случая около 1 месец по няколко часа почти всеки ден). Резултатът обаче, както сами ще видите, е мини-книга и си заслужава чакането...

Поради липса на оригинални идеи, тази статия ще започне с няколко думи за френския паляк Рене Декарт (16-17 век). Рене бил френски философ и математик. Той смятал, че целият свят – с изключение на бог и човешката душа – действат механично и следователно всички природни явления могат да бъдат обяснени с механични принципи. По интелектуални „причини“ като тази, Декарт отхвърля решително астрологията, магьосничеството и всички форми на суеверие без значение, че по това време същите процъфтяват под носа му в кралския двор. С други думи, Рене търсил преки механични причини и не приемал, че събитията се случват, за да служат на някаква далечна крайна цел. От Декартовите възгледи следва, че животните са по същество сложни машини и че човешкото тяло също се подчинява на обикновените закони на механиката. Оттогава насам тази идея е една от основните в съвременната психология (което сякаш обяснява защо тази „наука“ е такъв грандиозен провал).

Едва ли е някакъв дълбок секрет, че мнението ми за Рене не е особено високо и то не защото човекът е подминат отдалеч от богинята на красотата, а защото наред с Аристотел и Бейкън, той е една от причините, днес да плуваме в механистично-интелектуална скотобойна.

Този материал ще разгледа диаметрално противоположна на горната позиция и ще изведе навярно най-ключовия момент в цялата езотерика – свързаността.

Според великите учени, като Алберт Айнщайн, времето не е толкова стабилно, както повечето от нас си мислят. Като хора, ние сме се приспособили към времето и в хода на еволюцията сме си създали тази илюзия, за да си позволи нашия съзнателен ум да взаимодейства с нея, но в действителност това е доста ненадеждна концепция.

Скоковете във времето се появяват тогава, когато текущото време (сега) се преплита с минало време (тогава) и може да бъде преживяно от човек в сегашно време. Въпреки това, случката обикновено е незабелязана от хората от по-ранните времена. Какво е доказателството за този феномен?

Повечето от вас знаят къде да търсят. В действителност това е толкова разпространено, че дори присъства в английския език. Ще обясним. Когато скокът във времето се случва, хората в двете реалности са в състояние да преживеят алтернативната реалност.

Фабриките за производство на храни са установили, че ако пльоснат на етикета твърдение, че техните обработени и химично променени хранителни продукти са „напълно натурални“ ще постигнат увеличени продажби. Изглежда консуматорите все пак се опитват да пазаруват по-здравословни храни и по този начин биват заблуждавани с лекота от твърдението „напълно натурално“, въпреки че огромното мнозинство от хранителни продукти, които поддържат подобни твърдения на етикетите си нямат нищо общо с натуралното.