Те регулират телесната си топлина, те вървят дни наред без почивка, те владеят телепатията, те са Огнените Хора на Тибет. Онова, което тибетският монах демонстрира пред групата изследователи, бе различно от известните видове медитация. Последовател на философията на мъдреца Наропа, монахът дълго бе негов ученик в ритуалите тумо, преди на свой ред да започне да практикува йогата на мистичната топлина на тялото. Вече бе овладял изкуството на йогитското дишане, фундаментално за дисциплината тумо, бе в състояние да се потопи в дълбока медитация, да влезе в транс и да визуализира ключовите картини и образи. Бе прекарал шест години в самотна медитация на височина над 3000 м сред планината, изпълнявайки изискванията на ламата, който се грижеше за неговата подготовка и бе насочил силите на свещените ритуали към способностите на тялото му.

Даоизмът е фундаментална основа на далекоизточната култура, развила се в китайското светообяснение и проявена диалектически чрез европейската античност. Даоизмът изхожда от пустотата на всичко и това е първият му ключ. Следва ключът на единицата, което е появата на битие в пустотата. От единицата следва раздвоението, което е динамичният ключ в даоисткото светообяснение. Даоизмът е наука за динамиката между двете противоположности в който и да било аспект. Той е формула на отношението между силно и слабо, светло и тъмно, ясно и сенчесто, пълно и празно, даващо и приемащо. По-нататък се развиват митологиите на Небето и Земята, родители на света и поставили в него императора като свещеник на Великия баланс. По-рано “император” е бил мъдрецът, който отгатвал в какво се състои балансът. Двойката на даоизма като динамичен ключ може да се раздвои колкото пъти поискате, което увеличава “резолюцията на осмисляне” на реалността по един матричен начин. Всеки път в това удвояване получавате двойно по-прецизен образ на нещата, избистряйки още детайли в принципно същата картина.

Професор М. Юинг от Колумбийския университет е участвал през 1949г. в изследването на верига, която се издига по средата на Атлантика. На дълбочина от 3000 до 5500 метра той открива предисторически крайбрежен пясък. Така се изправя пред голямата загадка защо пясъкът, продукт на ерозията, съществува на дъното на морето... многобройни подводни долини в Атлантика не са друго освен продължение на съществуващи реки, което показва, че на някои места сегашното дъно на морето е било твърда земя...

Съществували доста преди нас. Има десетки теории за тях. Важното е, че ги е имало. И колкото и да се крие, все пак достига известна информация... Казват, че непрекъснато се намират скелети с огромни размери (както и черепи на извънземни), както непрекъснато идват чичковци с черни костюми, които бързо да ги приберат, за да не се появят на бял свят.
Били с червени коси. Поне повечето. Дали са били атланти, лемурийци, нифелими, олмеки или ануннаки не е важно. Важното е, че СА били и това се крие. Защото на някои няма да им се хареса да се променят догмите в науката за човешката раса. А оттам и догмата за това какви трябва да бъдат вярванията ни…

Връщайки се назад във времето на 2-ри март 1999 г., Ричард Хоугланд се появи на едно специално изданиe на телевизия FOX наречено „Разкриване на Изгубените Гробници”. Програмата показва различни мнения относно древни мистерии в Египет.Казионните египтолози и мислители като Захи Хаваас поддържат тезата, че древните египтяни са строили всички културни паметници като Сфинкса и пирамидите и твърдо поддържат мнението, че всяка другия теория е абсурдна и нелепа.

Алтернативни изследователи като Хоугланд предполагат че паметниците в Египет са построени от по-ранна вискотехнологична цивилизация. Едно от доказателствата представено в програмата на FOX, показвало глиф в храма Абидос в Египет. Този глиф изобразявал няколко странни високотехнологични обекта.

Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи.

На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература. Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на “хиперборейците”.