Начинът, по който функционира животът ни, съвсем скоро ще претърпи радикална промяна. В съзвучие с цикличните размествания на пластове в „матрицата“, дълбоко от несъзнаваното навлиза вариация на инструмент, познат на предишни древни цивилизации, но неизползван съзнателно в нашето общество досега. Терминът, описващ новия доминантен метод за създаване на реалности, е едновременно подвеждащ и условен. Просто защото от най-висша перспектива няма нещо в живота ви, което да не произлиза от самите вас. Съответно т. нар. „изкуствен интелект“ е нещо „външно“ само в рамките на конкретна игра и контекст. Дори нещо повече – рестрикциите и натикването му в несъзнаваното прави неговото влияние върху живота ви още по-подмолно. Защото (както е видно от редица наши материали) „реалността“ на планетата винаги се е управлявала от множество скрити механизми, комбинирани с различни форми на технология, задаващи правилата на локалната Игра. Тяхната привидна забрана за използване от „пешките“ на шахматната дъска не означава, че те не биват употребявани от други „фигури“. Заравянето на главата в пясъка относно тяхното съществуване не ви предпазва от въздействието им. Тези механизми са възникнали в предходни вселени и от нашата лимитирана гледна точка са съществували ВИНАГИ в различни модификации.

Същевременно потенциалът на ИИ за автоматизация и налагане на крайни форми на роботизация е чудовищен – именно поради огромната ефективност, която може да демонстрира. От една страна резултатите сами по себе си ще привлекат огромна маса от съгласия, утвърждаващи силата на инструмента. Но далеч по-драматичен ще бъде фактът, че този процес ще върви паралелно с доброволното предаване на отговорност и все по-малка осъзнатост на собствените способности на човека. От тази перспектива излизането на светло на така наречения „ИИ“ има потенциала да остави в забвение изконните способности на хората, които иронично се случват чрез съвсем друг тип „технология“ като посредник – човешкото биологично тяло. Всичко това е част от един твърде древен конфликт, който резонно се проектира в „земния експеримент“. Времената, в които живеем, са радикално трансформиращи и единственият начин да не бъдете буквално погълнати от нечий сценарий, е да отстоявате своята осъзнатост, чрез която да навигирате из „лудницата“, която предстои да се разгръща оттук насетне.

В тази връзка степента на осъзнатост в тези пластове на Играта върви ръка за ръка с проявлението на резултати. И както вече стана дума, тяхната реализация извън „инструмента ИИ“ ще представлява далеч по-голямо предизвикателство, отколкото бе досега. Което означава, че „човек“ следва да бръкне „дълбоко в торбата“ и да извади оттам всички възможни механизми – изконно заложени да работят съвместно и основно чрез биологичното му тяло – и да ги модифицира и настрои така, че отново да са актуални в своята ефективност в новата заформяща се „среда“. 

Предвид начина, по който функционира земното преживяване, тези механизми са едновременно универсални, но на практика ефективни в индивидуална степен. Те функционират в различен контекст при всеки човек и точно заради това представляват и своеобразна форма на импровизация. Де факто това са индиректни способи за заобикаляне на един от главните ограничаващи импланти в тази вселена! И най-вече възприятието, че тя е твърде механична, и физическите закони в нея са толкова мощни, че ни карат да се чувстваме като напълно безпомощни същества, от които реално не зависи нищо!

Това ни връща към същината на настоящия материал, който е обусловен от дефиницията за това какво представлява нашият свят! Тук няма да има никаква изненада и синтезираното в десетки наши материали и развито до безпрецедентен мащаб в „Завръщане в Монтоук“ ще получи поредното потвърждение. Най-обобщено то e: „животът на Земята е Игра!!!“. Контекстът зад адекватното възприятие на това „твърдение“ е изумителен и грандиозен по своя мащаб и детайли, а постигнатото разгръщане и плътност на информацията в посочената наша книга е без аналог.

Поради всички тези причини, когато преди няколко години попаднах „случайно“ на една сравнително малка книжка (публикувана преди точно един век), бях силно провокиран от нейното звучащо сензационно (особено за тогавашното време) заглавие. Честно да си призная, първата ми реакция бе, че това трябва да е някакъв удивителен „clickbait“. С други думи, дори не очаквах, че вътре може да има нещо написано по същество на база на заглавието. В груб превод на български то звучи като нещо от сорта на: „Играта, наречена Живот, и как да я играем“. Както се казва, изключително смело заглавие, което, предвид датата на публикацията на книгата, допуснах че може да е просто някакъв вид метафора. Но за моя изненада се оказа, че заглавието е изключително коректно, и цялата книга се занимава точно с тази „проблематика“.

Тук обаче следва да уточня няколко важни аспекта.

На първо място, трябва дебело да подчертая мотивацията, поради която представям този материал.

Предвид епохата на неговото създаване, той генерално е насочен към по-религиозно ориентираните, обяснявайки „теорията за ИГРАТА“, така че да е достъпна за масовото ниво на съзнание през онзи период. Но дори и този факт е пропит от много интересен нюанс, за който ще стане дума след малко. Има няколко ключови фактора, които ми дават основание да считам, че книгата може да се окаже полезна за мнозина, най-вече поради изключително практическата си ориентация и множеството примери от личния живот на авторката как дадена „ситуация“ следва да бъде проиграна, като това в повечето случаи е „твърде неконвенционално“ както за тогавашното, така и сегашното масово възприятие за света, в който живеем. В интерес на истината, тук се крие и причината за решението материалът да бъде представен по начина, по който ще го видите.

Предвид огромния контекст по темата, натрупан през годините, бях изненадан от подхода в обяснението на една от множеството ситуации, описани в книгата, и нетрадиционния подход за нейното разрешаване. Тогава си дадох сметка, че мога да си обясня защо това би проработило през личния си контекст и, че това е гениален пример за индиректна модификация на света, базирана на друго „съгласие“. Както вече споделих, в книгата има буквално десетки примери за нестандартни решения на най-различни проблеми, а впоследствие си дадох сметка и за друго. И тя е, че всеки индивид на тази планета, независимо от шаблонните „промивки“, през които преминава ежедневно чрез медии, култура, работна и социална среда, борави с изцяло свой собствен личен контекст! И дори само един или два от десетките „хакове в матрицата“, предложени в книгата, да свършат работа и да проработят за някого (при това независимо от причината „защо“), това би било голяма победа. Още повече във времената, в които живеем – времена, които потенциално могат да ни роботизират до неузнаваемост, ако сами не трансформираме способностите си така, че те да стават все по-ефективни в този странен експеримент, в който всички участваме. На практика споделянето и кооперацията между хората също може да работи като индиректен метод за модификация на реалността.

Което ни връща към най-ключовия елемент на книгата, а именно, че животът и експериментът, в който участваме на по-висше ниво, е ИГРА.

Това осъзнаване обаче много трудно може да бъде осмислено адекватно, въпреки всевъзможни илюстративни аналогии, просто защото липсва основният компонент, който представлява и най-голямата драма в играта. Или казано накратко, огромната част от земните играчи не са запознати с действителните правила на Играта, като това е умишлено и има множество различни интерпретации! Тяхното наличие и достъп винаги е бил маскиран и мистифициран за масите. Това със сигурност оказва огромно влияние над резултатите, които тази игра в крайна сметка произвежда, като генерира различен тип касти от играчи. Същевременно тази „предпоставка“ сама по себе си създава друг тип „подигра“, при която поне част от правилата или пък начини за тяхното адекватно заобикаляне без „наказания“, биват спускани публично с различна мотивация.

И точно в тази връзка някои от коментираните практики в книгата са абсолютно автентични и могат да бъдат ефикасни за мнозина, въпреки архаичния контекст, в който са представени. Защото те могат да бъдат видени и като работещи, но все пак стари механизми, които имат нужда от актуализация, така че да проработят и в днешните още по-сложни времена. Така или иначе, в зависимост от личния контекст, те могат да бъдат напълно ефективни и дори прилагани 1 към 1, точно както са представени. Все пак, ако човек успее да излезе от рамката и вижда една още по-широка картина от възможности, резонно увеличава и опциите за реакция и адаптация към конкретен потентен принцип. Защото предлаганите в книгата решения на редица твърде сложни и тежки проблеми са всъщност напълно „ментални“. Което, ако разбирате в дълбочина, е изключително огромно предизвикателство и работи ИНДИВИДУАЛНО за всеки по различен начин.

Написаните „рецепти“ невинаги гарантират „вкусна гозба накрая“, защото „готвачът“ е важна част от решението. Тази вселена неслучайно е етикетирана като ФИЗИЧЕСКА, макар това да е илюзия. Същевременно постигането на резултати в нея единствено и само чрез мисъл е изключително трудна задача и се комбинира с „действия“. И точно затова биват изграждани и други способи, които целят изначалната блокировка (която пречи мисълта да владее „материята“) да бъде неутрализирана. Това се постига индиректно, но често носи допълнителен товар и обремененост с други идеологии, обикновено с религиозен оттенък.

Което ни води до генезиса на голяма част от материалите, които коментират тази иначе твърде сложна тематика.

Генерално погледнато, по-голямата част от автентичните материали от близкото и далечно минало (изключвайки тези с очевадна комерсиална насоченост) носят най-малкото някакъв тип „гностическа жилка“. Или казано по „народному“, тези материали в една или друга степен застъпват идеята, че истината за земното преживяване е силно изкривена и изопачена, така че огромната част от хората да са в пълно неведение за това, което се разиграва пред очите им, в това число и собствения им живот. Тук палитрата от вариации в гностическите представи е изключително пъстра и обхваща огромен спектър от идеологии, базирани на силно езотеричен и дори конспиративен контекст.

Въпросната книга, която предстои да прочетете, интерпретира същото това „неведение“ предимно като „незнание“ от страна на хората, но така или иначе „принципът“ е спазен. Акцентът и фокусът са предимно в „невежеството“ и непознаването на законите на Играта, а не в произхода на това невежество, като цялата структура се базира на нещо, което сме коментирали надълго и нашироко в нашите книги. А именно, че правилата на дадена игра все пак трябва да бъдат публични, независимо от тоновете маскировка и реалната им интерпретация от масите. Така редица индивиди, които избират да не навлизат в дебрите на конспиративното мислене, но имат солидни езотерични познания, взимат „библията“ като материал, зад който стои твърде масивно съгласие и майсторски вкарват „гениален хак“, сменяйки интерпретацията на библейските текстове. Един и същ текст, но с напълно сменен контекст придобива напълно различно значение и смисъл от профанната масова интерпретация, която често бива контекстуализирана противоположно на „новия смисъл“. Някои от „адептите“ в това начинание дори „изнамират“ значения, които очевидно не са били втъкани изначално в текста, но хитроумно използват вече наличното съгласие за стойността на „светото писание“. Така представените „езотерични хакове“ придобиват още по-голямо съгласие, че са релевантни – най-вече за хората с изразено религиозно самосъзнание.

Същото, но казано с доста по-гностичен маниер, може да бъде описано като: правилата са били подадени коректно в библейския текст, но после той умишлено е бил цензуриран и изкривен, за да не могат да бъдат лесно извлечени и така да останат достояние на малцина.

Абсолютно същото важи и за „персонажа“, който върви почти автоматично заедно с библията – Христос. Съгласието за неговата автентичност на практика е още по-голяма дори от библията, защото се базира на история, зачената във вселена, създадена много преди нашата собствена, след което получава тонове проиграни „драматизации“ заради изначалния си потенциал. Това разбиране е валидно и за множество просветени адепти, които са наясно с илюзорната природа на нашата реалност, и всички произтичащи от това „измамни сценарии“. И въпреки това те валидират неговата роля в гностическия аспект на „спасител“, чиито учения са променени и не достигат до хората с оригиналния си заряд, тъй като имат потенциала да преструктурират играта радикално. Нюансите и „дяволитите подробности“ зад това са наистина твърде много, за да бъдат коментирани тук. Архетипната стойност на Христос е дискутирана в множество наши материали, като получава огромно пространство и разгръщане в следговорите на „Първият тунел“ и „Завръщане в Монтоук“. В тази връзка гностическата интерпретация на христовия архетип ще ви подскаже, че неговите учения са били подменени и изкривени, така че реално да не бъдат разбрани, а още по-малкото – практикувани. Затова библейският текст в книгата често бива интерпретиран по напълно нов начин, разбулвайки маскировката чрез промяната на контекста и смисъла на посланието, което на практика дава на играча (осъзнал логиката на „системата“) нов статут.

Голямото предимство и достойнство на книгата, която обсъждам е, че там много директно, недвусмислено и последователно е казано достатъчно пъти, че използваните религиозни библейски термини, включително „Бог“ и „Христос“, не се отнасят до нещо „външно“, а до самите вас заедно с прилежащия контекст. Въпреки всичко, колкото и пъти това да е казано под различни форми, все пак може да бъде натоварващо и в даден момент човек автоматично да спре да прави тази изключително важна разлика.[1] Просто времената, когато е писан текстът, са предполагали подобен подход, вероятно защото малцина са имали ресурсите да мислят извън наложения тогава шаблон. Това важи в пълна сила и за самите автори, които дискутират материята.

Интересна подробност, която безспорно ще ви направи впечатление, докато четете текста, представлява факта, че солидна част от коментираните от авторката Флорънс Сковъл Шин ситуации касаят твърде полярната и деликатна тема „ПАРИ“, с акцент тяхното „адекватно придобиване“. Повечето официални религии на статуквото избягват да предоставят на масите подобна информация, която крепи съществуването на системата такава, каквато Е! Защото осъзнаването на някои от механизмите и прилагането им на масово ниво би променило съществена част от земната Игра. Някои от тези моменти ще бъдат коментирани след съответната глава в книгата.

Това е повод да споделя и друга важна част от нейната „структура“.

Предвид изминалия вече век от публикуването на материала, счетох че за мнозина читатели ще е полезен и допълнителен контекст, който да разшири кръгозора и да направи различни връзки, които да систематизират по-добре някои ключови моменти. Тези лични допълнения са под формата на множество бележки под линия и, освен тях, след всяка глава ще имате възможност да прочете своеобразен синтез и коментари на детайлите, които са ми направили по-силно впечатление, и считам, че трябва да им се обърне внимание. В това число и алтернативна визия на някои концепции, които имат потенциала да донесат резултат, независимо от конкретното „вярване“. Защото всеки един метод може да бъде преформатиран така, че да съществува в съзвучие с личните вярвания, които ВИНАГИ КОНСТРУИРАТ РЕАЛНОСТТА такава, каквото бива преживяна. В тази връзка е напълно възможно известна част от дискутираните практики да са попадали във вашето полезрение и преди. Контекстът, в който циркулира всяка една информация, има способността да засили степента на нейното значение за вас. Това ще ви даде възможност да направите и собствен анализ до каква степен коментираните принципи вече са оказали въздействие на живота ви и какъв потенциал за допълнителни настройки предоставят.

Пожелавам вдъхновяващи и ползотворни моменти на взаимодействие с този текст!

Глава 1:
Играта

Повечето хора смятат, че животът е битка, но той не е битка, а игра. Това обаче е игра, която не може да се играе успешно, без познаването на духовния закон, а Старият и Новият завет дават правилата на играта с удивителна яснота. Исус Христос учи, че това е велика игра на Даване и Получаване.[2]

„Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7)

Това означава, че всичко, което човек изпраща чрез думи или дела, ще се върне при него. Каквото дава, ще получи. Ако изпитва омраза, ще получи омраза; ако изпитва любов, ще получи любов; ако критикува, ще получи критика; ако лъже, ще бъде излъган; ако мами, ще бъде измамен. Казано ни е също, че способността да си представяме играе водеща роля в играта на живота.

„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето (въображението) си[3], защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23)

Това означава, че това, което човек си представя (вътрешно), рано или късно получава реализация в делата му от „външния свят“. Познавам един човек, който се страхуваше от определена болест. Това бе много рядка болест и беше трудно да се разболееш от нея, но той непрекъснато си я представяше и четеше за нея, докато тя не се прояви в тялото му, и той не умря като жертва на изкривеното си въображение.

И така, за да играем успешно в играта на живота, трябва да тренираме способността да си представяме. Човек, който има тази способност, може да я тренира да отразява само благоденствие. По този начин внася в живота си „всяко праведно желание на сърцето си“ – здраве, богатство, любов, приятели, съвършено себеизразяване, най-висшите си идеали.

Въображението е наречено „Ножицата на ума“ и то постоянно изрязва, ден след ден, картините, които човек вижда там, и рано или късно среща собствените си творения във външния свят. За да тренира успешно въображението си, човек трябва да разбере работата на своя ум. Гърците са казвали: „Опознай себе си“.

Съществуват три подразделения на ума – подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание.

Подсъзнанието е просто сила без посока. То е като пáрата или електричеството, и прави това, което е насочено да прави; то няма индукционна сила. Всичко, което човек чувства дълбоко или си представя ясно, се запечатва в подсъзнанието, и се изпълнява в най-малките подробности.

Например една моя позната още от дете винаги „си представяше“, че ще бъде вдовица. Тя се обличаше в черни дрехи и носеше дълъг черен воал, а хората я смятаха за много умна и забавна. Когато порасна, се омъжи за мъж, в когото бе силно влюбена. След кратко време той почина и тя дълги години носи черни дрехи и широка забрадка. Представата ѝ, че е вдовица, се е запечатала в подсъзнанието и с времето си е проправила път към реализация, независимо от създадения хаос.

Съзнателният ум е наричан смъртен или плътски ум. Той е човешки ум и вижда живота такъв, какъвто изглежда, че е.Той вижда смъртта, бедствията, болестите, бедността и ограниченията от всякакъв вид и това се отпечатва в подсъзнанието. 

Свръхсъзнанието е Божият разум във всеки човек и е царството на съвършените идеи. В него е „съвършеният модел“, за който говори Платон, Божественият замисъл; защото за всеки човек има Божествен замисъл.

„Има място, което трябва да запълниш, и което никой друг не може да запълни, нещо, което трябва да направиш, и което никой друг не може да направи.“

В свръхсъзнанието има идеална картина на това. Обикновено тя проблясва в съзнанието като недостижим идеал – „нещо твърде хубаво, за да е истина“. Всъщност това е истинската съдба (или предназначение) на човека, която му е подсказана от Безкрайния разум, който е вътре в него. Много хора обаче не познават истинската си съдба и се стремят към неща и ситуации, които не им принадлежат, и които биха им донесли само неуспех и неудовлетворение, ако ги постигнат.

Например една жена дойде при мен и ме помоли да ѝ „направя словесен постулат“[4], че ще се омъжи за определен мъж, в когото е много влюбена (тя го нарече А. Б.). Отговорих, че това би било нарушение на духовния закон, но ще направя постулат, така че да срещне правилния мъж, постулат за „божествения избор“, за мъжа, който ѝ принадлежи по божествено право. Добавих: „Ако А. Б. е правилният мъж, не можеш да го загубиш, а ако не е, ще получиш неговия еквивалент“.

Тя се виждаше често с А. Б., но в приятелството им не бе постигнат никакъв напредък. Една вечер се обади и каза: „Знаеш ли, през последната седмица А. Б. не ми се струва толкова прекрасен“. Отговорих: „Може би той не е божественият избор, друг мъж може да е подходящ“. Скоро след това тя срещна друг мъж, който веднага се влюби в нея, и той ѝ споделил, че тя е неговият идеал. Всъщност той ѝ казал всички неща, които тя винаги е искала А. Б. да ѝ каже. Тя отбеляза: „Беше доста странно“. Скоро тя отвръща на любовта му и губи всякакъв интерес към А. Б. Това показва закона за заместването. Правилната идея е заменила грешната и така няма загуби или жертви.

Исус Христос казва: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“. (Матей 6:33) Казва още, че Царството е вътре в човека.

Царството е светът на правилните идеи или на божествения модел.

Исус Христос учеше, че думите на човека играят водеща роля в играта, наречена „живот“. „Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.“ (Матей 12:37)

Много хора са си навлекли беди в живота чрез празни приказки.

Например, веднъж една жена ме попита защо животът ѝ сега е беден и ограничен. Преди тя имала дом, била заобиколена от красиви неща и често се уморявала от управлението на дома си, като многократно казвала: „Омръзна ми от всичко, бих искала да живея в багажно отделение“, и добави: „Днес наистина живея там“. Тя сама се бе поставила в тази ситуация чрез думите си. Подсъзнанието няма чувство за хумор, а хората често се шегуват с нещастните си преживявания.

Друга жена, която разполагала с много пари, непрекъснато се шегувала, че „се готви за бедняшкия дом“. След няколко години тя останала почти без средства, тъй като отпечатала в подсъзнанието си картина на липси и ограничения.

За щастие, законът действа и в двете посоки, и ситуацията на липса може да се промени в ситуация на изобилие.

Например в един горещ летен ден при мен дойде жена, която искаше да ѝ направя „манипулация“ за благоденствие. Тя бе изтощена, отчаяна и обезкуражена. Каза, че притежава само осем долара ($144 официално днес или $1280 в злато ☉)[5], и това е всичко, което има. Казах: „Добре, ще благословим осемте долара и ще ги умножим, както Исус Христос умножи хлябовете и рибите“, защото Той учеше, че всеки човек има силата да благославя и умножава, да лекува и да благоденства. Тя попита: „Какво да правя по-нататък?“. Отговорих: „Следвай интуицията си. Имаш ли предчувствие да направиш нещо или да отидеш някъде?“. 

„Интуиция“ означава „предчувствие“ или „да бъдеш научен отвътре“. Тя е безпогрешният водач на човека и аз ще се спра по-подробно на нейните закони в следващата глава.

Жената отговори: „Не знам – струва ми се, че имам предчувствие да се прибера вкъщи; имам достатъчно пари за път с кола“. Нейният дом се намираше в далечен град и се отличаваше с недостиг и ограничения, а разсъждаващият ум (или интелект) би казал: „Остани в Ню Йорк, намери си работа и изкарай малко пари“. Отвърнах: „Тогава се прибери у дома – никога не пренебрегвай предчувствията си“. 

Изрекох следните думи за нея: „Безкраен дух, отвори пътя за голямо изобилие... Тя е неустоим магнит за всичко, което ѝ принадлежи по божествено право“. Казах ѝ също така да повтаря това непрекъснато. Тя веднага си тръгна към дома.

Един ден се обадила на една жена, след което се свързала със стар приятел на нейното семейство. Чрез този приятел тя получава хиляди долари (или стотици хиляди, измерени в злато днес) по най-чудодеен начин. Тя често ми казваше: „Разкажи на хората за жената, която дойде при теб с осем долара и едно предчувствие“.

По пътя на човека винаги има изобилие, но то може да се прояви само чрез желание, вяра или изречено слово. Исус Христос ясно показа, че човек трябва да направи първата крачка.

„Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите, хлопайте, и ще ви се отвори.“ (Матей 7:7)

В Писанията четем: „... Допитвай се до Мене за бъдещето; За синовете Ми и за делото на ръцете Ми заповядайте Ми“. (Исая 45:11)

Безкрайният разум, Бог, е винаги готов да изпълни и най-малките, и най-големите искания на човека. Всяко желание, изказано или неизказано, е искане. Често сме изненадани от внезапното изпълнение на някое желание.

Например един Великден, след като видях много красиви розови дръвчета по витрините на цветарските магазини, пожелах да получа едно и за миг мислено видях как го носят през вратата. Дойде Великден, а с него и едно красиво розово дърво. На следващия ден благодарих на приятелката си и ѝ казах, че е точно това, което исках. Тя отговори: „Не ти изпратих розово дърво, а лилии!“. Човекът беше объркал поръчката и ми изпратил розово дърво просто защото бях започнала да прилагам закона, и трябваше да имам розово дърво.

Нищо не стои между човека и неговите най-висши идеали, и всяко желание на сърцето му, освен съмнението и страха. Когато човек може да „желае, без да се тревожи“, всяко желание ще бъде изпълнено незабавно.

В следващата глава ще обясня по-подробно научната причина за това и как страхът трябва да бъде изтрит от съзнанието. Той е единственият враг на човека – страхът от липса, страхът от провал, страхът от болест, страхът от загуба и чувството за несигурност на някакво ниво. Исус Христос казва: „Защо сте страхливи, маловерци?“ (Матей 8:26) Така виждаме, че трябва да заменим страха с вяра, защото страхът е само обърната вяра; той е вяра в злото, вместо в доброто.

Целта на играта на живота е да видим ясно доброто и да заличим всички мисловни картини на злото. Това трябва да стане, като се внуши на подсъзнанието реализацията на доброто.

Един много вещ човек, който бе постигнал голям успех, ми разказа, че внезапно е изтрил от съзнанието си целия страх, като е прочел надпис, който висял в една стая. Той видял отпечатано с големи букви следното твърдение: Защо да се тревожиш, това вероятно никога няма да се случи. Тези думи се запечатали дълбоко в подсъзнанието му и сега той е твърдо убеден, че в живота му може да дойде само добро, следователно само доброто може да се прояви.

В следващата глава ще разгледам различните методи за въздействие върху подсъзнанието. То е верен слуга на човека, но той трябва да внимава и да му дава правилните нареждания. Човек винаги има до себе си един мълчалив слушател – своето подсъзнание. Всяка мисъл, всяка дума се отразява върху него и се изпълнява с невероятни подробности. Това е като запис на певец върху чувствителния диск на грамофонна плоча. Всяка нота и тон от гласа на певеца се записва. Ако той кашля или се колебае, това също се регистрира. Така че нека заличим всички стари лоши записи в подсъзнанието, записите на нашия живот, които не искаме да запазим, и да направим нови и красиви.

Произнесете тези думи на глас, със сила и убеденост: „Сега разбивам и разрушавам (чрез изреченото от мен слово) всички погрешни записи в подсъзнанието си. Те ще се върнат в праха на родното си небитие, защото са произлезли от моето собствено суетно въображение. Сега аз правя своите съвършени записи чрез вътрешния Христос, намиращ се в мен. Това са записите на здравето, богатството, любовта и съвършеното себеизразяване“. Това са основите на живота, завършената Игра.

В следващите глави ще покажа как човек може да промени условията си, като промени думите си. Човек, който не познава силата на словото, е изостанал от времето.

„Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.“ (Притчи 18:21)

* * *

Коментар от Alien:

Както вероятно сами сте се убедили, положеният контекст в тази първа глава е сравнително скромен, като основната „поддръжка“ на твърденията се базира предимно на „религиозния авторитет“.

Все пак има няколко ключови момента, които се открояват, а те са взаимосвързани по начин, който е само леко загатнат. На първо място цитираната дефиниция на Исус Христос, че животът на Земята е „велика игра“, следва да бъде разширена, защото е частен случай на друга „велика игра“, която се нарича „създаване на вселена“, от която нашата планета е част. Това е важно, защото има пряка връзка с някои от основните твърдения за „правилата“, чрез които се случват събитията в живота на хората.

На най-преден план още в самото начало е подчертана огромната сила и важност на способността, наречена „въображение“. За щастие читателите на този сайт вече имат достатъчно добра представа за неговата роля от материала, посветен на Невил Годард (който по подобие на настоящата авторка използва доста умело библейските текстове извън традиционния им контекст). Освен това има и друг прекрасен материал, който обяснява за техника, касаеща „театъра“ и т.н. и т.н. Мнозина обаче свързват понятието „въображение“ с термина „илюзия“ и по същество са прави, защото въображението наистина сътворява илюзии. От друга страна източните мистици удачно ще ви посочат, че всичко така или иначе е илюзия, което силно променя контекста на цялата конструкция. И най-вече създава една кастова система от илюзии, при която личните илюзии са в подчинена позиция на споделените такива. Затова, когато обикновено се говори за понятието „реалност“, се има предвид общо съгласие на участниците, че „нещо съществува“. Което, от друга гледна точка, го превръща в една всеобща споделена илюзия.

И тук стигаме до изключително важната закономерност... при това положение какви са необходимите условия за създаването на вселена и съответно всички нейни елементи, които изживяваме? Вселените биват създавани чрез постулати, след което стават „реални“ едва когато всички останали „същества“ се съгласят с тези постулати. Сиреч постулатът е описание на най-висшата възможна причина нещо да се случи. Той е просто проектирано решение. Той е причината да се създаде и тази конкретна вселена. Следователно най-висшето умение, което съществува изобщо, е да се постулират „неща“. Което придобива напълно различен контекст на „земна почва“, защото тези постулати биват образно казано „филтрирани“ от машината, наречена „биологично човешко тяло“, което пък съществува в сложна многопластова игра (експеримент).

Тук може да се даде изключително нагледният пример, чрез който всеки човек да разбере с лекота как работи постулатът от първо лице. Как вашето решение се превръща автоматично в резултат! Но да, ще се наложи да използвате вече коментираната способност, наречена „въображение“.

Изключително просто е – представете си например една хубава голяма къща. И хоп тя е там – във вашето собствено въображение. Вие я виждате и можете да си я представите точно както сами решите това да се случи. След това може да визуализирате различни неща, които да се случат с къщата (която се намира във вашето въображение) и те ще се случат почти без съпротива. Ето това е постулат! Решение за „нещо“ и мигновен резултат!

„Проблемът“ е, че много бързо осъзнавате, че в земната реалност, къщата, която сте си представили, не се превръща автоматично в тази, в която наистина искате да живеете. Но пък за сметка на това е брилянтен пример с какви възможности сте разполагали, далеч преди да се озовете „тук“. „Времена“, в които сте били толкова силни, че просто сте постулирали каквото и да е... и то се е случвало в същия миг! Впоследствие се е налагало да влизате в цикли на действие, така че постулатът да се случи. След което потъвате до нивата в които по-голямата част от желанията ви не се случват! Причините, поради които проектираният през човешкото тяло „опит за постулат“ често не сработва, са наистина МНОГО!

Ако гледаме в частност през метафизичната перспектива могат да се посочат и различни „технически детайли“, според които една от основните причини за провала на позитивните визуализации се дължи на „факта“, че индивидът задържа създаденото мисловно творение в областта на главата и не го проектира във физическата вселена. Но дори и тези подробности да бъдат „изпипани“, далеч по-съществения проблем е, че твърде често вашият постулат ще се сблъска челно с контрапостулат, идващ директно от вашето подсъзнание. Защото противно на някои философски концепции, вашето подсъзнание не е tabula rasa и не се формира само от земния ви живот. Де факто през вашето съществуване сте направили стотици милиарди постулати и съгласия, които стоят с цялата си тежест. И ако искате да направите постулат, който противоречи на вашия собствен такъв (но за който даже не си давате сметка), следва да го направите заобиколно или както вече намекнах – индиректно. В общата илюзия, наречена „земна реалност“, може да се сблъскате челно и с постулатите на останалите играчи, особено ако касаят някаква обща инициатива. Например, ако мнозина се стремят към една и съща позиция, цел и т.н. В изключително много случаи се сблъсквате и с постулати на останалите индивиди особено за неща, свързани с общата реалност.

Така прокарването на всеки един постулат на „земна почва“ преминава през специфичен контекст, като има различни фактори, които чисто и просто увеличават вероятността той да се случи. Но тъй като подсъзнанието при всеки индивид играе важна роля в този процес, човек може да работи поне в тази част, която се формира в сегашния му живот. Така че има огромно значение с какви информационни потоци бивате постоянно облъчвани, като част от това е ваш личен избор, по подобие на примера с човека, който постоянно се интересувал от определена болест.

Нашата цивилизация работи предимно на принципа, че лошата „новина“ е тази, която „продава“, и медиите формират солидна част от съзнателната ни представа за света, но този нестихващ поток се просмуква и в подсъзнанието. Когато това се проявява чрез „слово“ (както е представено и в първа глава), се създава допълнителна подкрепа, защото вече е формирано съгласие на множество нива, че звуковите вибрации оказват въздействие на реалността. Затова и новините по телевизията, въпреки новите технологии, все още остават масивен фактор в задаването на важни рамки. На практика вие използвате носител на вашия постулат чрез словото, което на английски език означава (както вече бе коментирано в бележката под линия) именно постулат. Същевременно, разбирайки силата на думите си, човек може да бъде доста по-осъзнат в тяхната употреба и да ги използва като един силно потентен инструмент за реализация на своите постулати.

В тази глава без съмнение са ви направили впечатление и други изрази от сорта на „божествен замисъл“, „съвършени идеи“, които ще бъдат коментирани на по-късен етап, когато бъдат допълнително разгърнати от автора на книгата.

Още в самото начало обаче има много конкретно твърдение, което рядко се разбира в дълбочината на неговия метафизичен смисъл. То е подкрепено след това дори с библейски цитат, но отново малцина си дават сметка за неговата истинска стойност:

Исус Христос учи, че това е велика игра на Даване и Получаване.

„Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7)

Това означава, че всичко, което човек изпраща чрез думи или дела, ще се върне при него. Каквото дава, ще получи.

В контекста на земната игра горните цитати могат да се приемат и буквално, но те са в пъти по-валидни в своя метафизичен смисъл. А именно, че човек ще постигне в живота си това, на което е посветил най-много енергията и фокуса си, в комбинация с емоционалните си състояния по време на това, върху което се е концентрирал. Много е вероятно, ако фокусът в дадена сфера е твърде голям, всичко останало в живота да бъде пречупено през нея. Често обаче ни се налага да се разсейваме от това, което е наша истинска страст, и в тези моменти човек следва ловко да навигира и да не зарежда с допълнително (емоционално) гориво ситуации, към които няма влечение.

Глава 2:
Законът на просперитета

Едно от най-великите послания, дадени на човечеството чрез Библията, е, че Бог е захранващият източник на човека, и че чрез изреченото от него слово, човек може да „си разреши“ всичко, което му принадлежи по божествено право. Той обаче трябва да има съвършена вяра в думите, които изрича.

Исая казва: „Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ (Исая 55:11)

Вече знаем, че думите и мислите са огромна вибрационна сила, която постоянно моделира тялото и делата на човека. 

Една жена дойде при мен в голяма нужда и каза, че на петнадесетия ден от месеца ще я съдят за три хиляди долара ($54 000 днес или $480 000 в злато). Тя не знаеше как да намери парите и бе отчаяна.

Казах ѝ, че Бог е нейният източник, и че всяка една нужда може да бъде удовлетворена. И така, аз направих постулат, изричайки словото! Благодарих, че жената ще получи три хиляди долара в точното време и по правилния начин. Казах ѝ, че трябва да има съвършена вяра, и че следва да действа чрез нея.

Настъпи петнадесетото число, но парите не се бяха материализирали. Тя ми се обади по телефона и ме попита какво да прави. Отговорих ѝ: „Събота е, така че днес няма да те съдят. Твоята задача е да се държиш като богат човек, като по този начин проявиш съвършена вяра, че ще получиш парите до понеделник.“ Тя ме помоли да обядваме заедно, за да поддържа смелостта си. Когато се присъединих към нея в един ресторант, казах: „Сега не е време за икономии. Поръчай скъп обяд, дръж се така, сякаш вече си получила трите хиляди долара.“

„И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.“ (Матей 21:22)

Трябва да действате така, сякаш вече сте го получили.

На следващата сутрин тя ми се обади по телефона и ме помоли да остана с нея през деня, а аз казах: „Не, ти си божествено закриляна и Бог никога не закъснява.“

Вечерта тя се обади отново, силно развълнувана, и каза: „Скъпа моя, чудото се случи! Тази сутрин седях в стаята си, когато се позвъни на вратата и казах на прислужницата: „Не пускай никого.“ Прислужницата обаче погледна през прозореца и каза: „Това е братовчед ти с дългата бяла брада“. Затова ѝ казах: „Повикай го. Искам да го видя.“ Той тъкмо завиваше зад ъгъла, когато чу гласа на прислужницата, и се върна. Говорихме около час и на тръгване той каза: „Между другото, как са финансите?“. Споделих му, че имам нужда от пари, а той каза: „Скъпа, ще ти дам три хиляди долара на първия ден от следващия месец.“ Не ми се искаше да му казвам, че ще ме съдят. Какво да правя? Няма да ги получа до първо число на месеца, а трябва да ги имам още утре.“

Отговорих: „Ще продължа да „действам“.“ Духът никога не закъснява твърде много. Изразих благодарност, че тя вече е получила парите в невидимата равнина на проявление, и че те ще се манифестират навреме.

На следващата сутрин братовчед ѝ се обадил и казал: „Ела тази сутрин в офиса ми и ще ти дам парите.“ Същия следобед тя имала три хиляди долара в банковата си сметка и започнала да пише чекове толкова бързо, колкото ѝ позволявало вълнението.

Ако човек иска успех, но се подготвя за провал, той ще получи ситуацията, за която се е подготвил. Например един човек дойде при мен и ме помоли да „постулирам словесно“, че определен дълг ще бъде ликвидиран. Разбрах обаче, че той прекарва времето си, планирайки какво ще каже на човека, когато не си плати дълга, като по този начин неутрализира думите ми. Трябваше да си се представя как плаща дълга.

В Библията има чудесно описание на това, свързано с тримата царе, които били в пустинята, без вода за хората и конете си. Те се консултирали с пророк Елисей, който им дава това удивително послание:

„И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове; защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.“ (4 Царе 3:16-17)

Човек трябва да се подготви за това, което желае, когато не се вижда и най-малката индикация, че ще се случи.

Например една жена трябвало да си намери апартамент по време, когато в Ню Йорк имало голям недостиг на жилища. На практика се смятало за почти невъзможно, а приятелите ѝ я съжалявали и казвали: „Колко жалко, ще трябва да складираш мебелите си и да живееш в хотел.“ Тя отговорила: „Не е нужно да ме съжалявате, аз съм свръхчовек и ще си намеря апартамент.“

Тя изрекла думите: „Безкраен дух, отвори пътя за правилния апартамент.“ Тя знаеше, че всяка нужда може да бъде удовлетворена, и че е „неограничена“, когато работи на духовно ниво, и че „единението с Бога прави мнозинство“.

Тя обмисляла да си купи нови одеяла, когато „изкусителят“, насрещната мисъл или разсъдъкът ѝ, предложил: „Не купувай одеялата, може би в крайна сметка няма да получиш апартамент и няма да имаш никаква полза от тях.“ Тя незабавно отговорила (на себе си): „Ще си го заслужа, като си купя одеялата!“[6] Така тя се подготвила за апартамента – държала се така, сякаш вече го има.

Тя намерила апартамент по чудодеен начин и той ѝ бил даден, въпреки че имало над двеста други кандидати. Одеялата били свидетелството за нейната активна вяра.

Излишно е да казваме, че „траповете“, изкопани от тримата царе в пустинята, са били препълнени до краен предел. (Прочети, 4 Царе.)

За обикновения човек не е лесно да навлезе в духовния свят. Неблагоприятните мисли на съмнението и страха изплуват от подсъзнанието. Те са „армията на пришълците“, която трябва да бъде прогонена. Това обяснява защо толкова често е „най-тъмно преди изгрев“. Голямото доказателство обикновено е предшествано от мъчителни мисли.

Изразявайки принцип на висока духовна истина, човек се противопоставя на старите вярвания в подсъзнанието и „грешката бива осветена“, за да бъде изхвърлена.

Това е моментът, в който човек трябва многократно да потвърждава истината, да се радва и да благодари, че вече е получил: „Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям…“ (Исая 65:24) Това означава, че „всеки добър и съвършен дар“ стои в очакване човек да го припознае.

Човек може да получи само това, което счита, че може да получи.

На израилтяните им беше казано, че могат да получат цялата земя, която могат да видят. Това е валидно за всеки човек. Той може да има само земята, която съществува в рамките на собствената му ментална представа. Всяко велико дело, всяко голямо постижение е било осъществено чрез поддържане на визията. И често точно преди голямото постижение идва очевиден провал и обезсърчение.

Когато стигнали до „Обетованата земя“, израилтяните се страхували да влязат в нея, защото казвали, че е пълна с великани, които ги карали да се чувстват като скакалци. „Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.“ (Числа 13:33) Това е опитът на почти всеки човек.

Но този, който познава духовния закон, не се смущава от това, което вижда, и се радва, докато е „още в плен“. Това означава, че той се придържа към своето видение, и благодари, че целта е постигната и е получил желаното.

Исус Христос дава прекрасен пример за това. Той пита учениците си: „Не казвате ли: още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.“ (Йоан 4:35) Чистата му визия пронизва „света на материята“ и той вижда ясно четириизмерния свят, нещата такива, каквито са в действителност, съвършени и завършени в Божествения разум. Така и човек трябва винаги да държи в ума си визията за завършената цел и да изисква проявлението на това, което вече е получил. Може да е перфектно здраве, любов, продоволствия, себеизразяване, дом или приятели. Всички те са завършени и съвършени идеи, регистрирани в Божествения ум (свръхсъзнанието на човека), и трябва да дойдат чрез него, а не при него.

Например един човек дойде при мен и ме помоли за „манифестация на успех“. Беше наложително да събере в рамките на определен срок петдесет хиляди долара ($900 000 днес или $ 8 000 000 в злато) за бизнеса си. Срокът почти беше изтекъл, когато той дойде отчаян при мен. Никой не искал да инвестира в предприемаческата му инициатива, а банката категорично беше отказала заем.

Отговорих: „Предполагам, че сте изгубили самообладание, докато сте били в банката, и затова сте загубили и силата си. Можете да контролирате всяка ситуация, ако първо контролирате себе си. Върнете се в банката, а аз ще манифестирам.“ Постулатът ми беше: „Ти се идентифицираш с любов с духа на всички, свързани с банката. Нека божествената идея се справи с тази ситуация.“

Той отговори: „Жено, говориш за нещо невъзможно. Утре е събота, банката затваря в дванайсет, а влакът ми няма да ме закара поне до десет. Срокът изтича утре и, така или иначе, няма да се съгласят. Твърде късно е.“

Отговорих: „Бог не се нуждае от време и никога не закъснява. Чрез Него всичко е възможно.“ Добавих: „Не знам нищо за бизнеса, но знам всичко за Бога.“

Той отговори: „Всичко това звучи добре, когато седя тук и те слушам, но когато изляза навън, е ужасно.“

Той живееше в далечен град и нямах вест от него в продължение на една седмица, след което дойде писмо. То гласеше: „Ти беше права. Събрах парите и никога повече няма да се съмнявам в истинността на всичко, което ми каза.“

Видях го няколко седмици по-късно и го попитах: „Какво стана? Явно в крайна сметка си имал достатъчно време.“ Той отговори: „Влакът ми закъсня и пристигнах само петнайсет минути преди дванайсет. Влязох спокойно в банката и казах: „Дошъл съм за заема“, а те ми го дадоха, без да задават въпроси.“

Това са били последните 15 минути от определеното му време и Безкрайният дух не закъсня. В този случай човек никога не би могъл да задвижи подобен род проявление сам. Имаше нужда от някого, който да му помогне да се придържа към визията. Ето какво може да направи един човек за друг.

Исус Христос знаеше истината за това, когато казва: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.“ (Матей 18:19)

Човек се затваря твърде много в собствените си дела и започва да се съмнява и страхува. Приятелят или „лечителят“ вижда ясно успеха, здравето или просперитета и никога не се колебае, защото не е близо до ситуацията. Много по-лесно е да „манифестираш“ за друг, отколкото за себе си, така че човек не бива да се колебае да поиска помощ, ако усеща нестабилност.

Веднъж един проницателен наблюдател на живота бе казал: „Никой не може да се провали, ако някой го види успял.“ Такава е силата на визията и много велики хора са дължали успеха си на съпруга, сестра или приятел, които са „вярвали в него“ и са се придържали без колебание към съвършения модел!

* * *

Коментар от Alien:

В главата са описани едни от най-потентните хакове зa реализация на постулат в твърде лукавата земна среда, където нищо не е такова, каквото привидно изглежда. Което е още една предпоставка да се разшири рамката по отношение на правилата, чрез които се случват и постулатите в нашата реалност.

Изключително важно е да се осъзнае, че реализацията на постулата се случва в специфичен контекст, изграден от личната представа на индивида за реалността в комбинация с основните закономерности, характеризиращи нашия свят под формата на „природни закони“ върху които има огромно съгласие. Следователно на тази база математическата вероятност даден постулат да се реализира варира твърде силно от контекста, в който се проиграва. Или ако бъде използван популярният анекдот – шансът, докато си вървите, пред вас да се появи портал и оттам да изскочи делфин не е 50:50 въпреки двоичния избор :) Обикновено когато говорим за реализация на постулат, хората се интересуват именно как се осъществява сравнително малко вероятен такъв на фона на личната им ситуация. Защото това е истинското предизвикателство. Никой няма да се впечатли от преживяване, което му се случва рутинно всеки ден така или иначе. В тази връзка печалбата на милион долара за едни би била грандиозен успех – за някой мултимилиардер обаче може да е огромен провал и приета като драстична загуба, защото тази сума не покрива „разходите му“ например. Поредното потвърждение за силата на контекста.

От казаното дотук следва да е станало напълно ясно, че на практика реализацията на малко вероятен постулат означава де факто някаква форма на трансформация. Ние искаме и търсим промяна. Колкото по-радикална е промяната, която търсим в сравнение с текущия ни статут, толкова по-малка е вероятността тя да се случи и съответно представлява голямо предизвикателство в личен план. При това независимо до коя област на живота се отнася. Тук има и други особености. В живота така или иначе постоянно настъпват различни промени, но ключовият фактор в тази връзка е, че те са заложени предварително, и затова са придобили статута на „природни закони“. Смяната на сезоните, остаряването на тялото, болестите и т.н. Следователно реализация на постулат, който влиза в конфликт с какъвто и да „природен закон“, е още по-трудна задача, често граничеща с голямата тема за „свръхестествените постулати“, които разбираемо срещат и най-голямата съпротива, че са възможни в нашата споделена реалност.

Към всичко това следва да се прибави и друг важен принцип, характерен за света, който обитаваме, според който е далеч по-трудно да съградиш каквото и да е: предмет, умение, отношения и т.н., отколкото да ги разрушиш с лекота по всевъзможни начини. Все пак дори в този контекст е в пъти по-лесно да поддържаш и утвърждаваш това, което вече е налично в живота ти, в сравнение с алтернативата за радикалната промяна на ситуацията.

Реално в това се крие част от същината на описания в тази глава „хак“ от авторката, която насърчава жената в ресторанта да се държи така сякаш разполага с много пари. Това е именно заобиколен начин да се промени контекстът, в който трябва да се случи събитието! Защото е далеч по-нормално един богат човек да получи отнякъде средства, отколкото иначе. На практика тук се симулира промяна на средата, която да подпомогне крайната реализация на постулата, който бива реализиран в далеч по-благоприятна обстановка. Но същевременно това се допълва от втори важен фактор, твърде влиятелен за земната реалност. Или споменатото вече влизане в цикъл на действие, който да задвижи манифестацията на постулата.

Има уникален анекдот в тази връзка, онагледяващ прекрасно ситуацията: Един човек постоянно се молил на Бог да спечели шестица от тотото, но тъй като това все не се случвало, бил доста гневен на Господ. Накрая и Господ се разгневил и му пратил директно послание, което гласяло: Ами дай ми шанс – пусни фиш! Без действие, което в някои случаи може да е дори символично, нещата са доста по-трудни. Действието в конкретния случай е поведението в ресторанта, но може да бъде всякакво, стига да е мощен символ в съзнанието на този, който го извършва. В другия описан случай действието бива извършено чрез закупуването на одеялата.

Третият решителен фактор е, че всички описани реализации на постулати се случват чрез съгласието на друг човек. Всичко това е изключително ключово, защото е част от вече коментираната теза за естеството на нашата реалност като колективна илюзия. Човек има немалко способности да преживее ВСИЧКО, което иска, предимно чрез своето въображение, а вече има наченки и че това скоро ще започва да се случва масово и чрез технология по начин, който да не прави съществена разлика с „будния“ ви живот. Но прокарването на постулат, който да е споделено признат, и да получи статута на реално събитие или преживяване е съвсем друга ИГРА. Част от причините, които обуславят прокарването на постулат чрез някакъв тип задкулисно съгласие се крият в една от интерпретациите на нашата „симулация“, според която тя се развива в режим P2P. Разбира се, в тази връзка от огромно значение е както статутът, така и качествата и способностите на човека, който осъществява това съгласие, както и методите, чрез които го прави. Все пак всички тези помощни средства просто предоставят по-голяма вероятност даден постулат да бъде реализиран в рамките на колективната реалност. Защото подсъзнанието на човека е ОГРОМНО и оттам могат да дойдат всевъзможни пречки и изненади.

Глава 3:
Силата на словото

Човек, който познава силата на словото, внимава много какво говори. Достатъчно е да наблюдава реакцията на думите си, за да разбере, че те „не се връщат празни“. Чрез изреченото слово човек непрекъснато създава закони за себе си.

Познавах един човек, който казваше: „Винаги изпускам автобуса. Всеки път тръгва точно когато пристигам.“ Дъщеря му пък казваше: „Винаги хващам рейса. Със сигурност ще дойде точно когато стигна на спирката.“ Това се случваше в продължение на години. Всеки от тях си беше създал отделен закон за себе си – един за провала, друг за успеха. Това е психологията на суеверията.

Конската подкова или заешкото краче не съдържат сила, но изреченото от човека слово (под форма на постулат) и вярата, че ще донесе късмет, създават очакване в подсъзнанието и привличат „щастлива ситуация“. Считам обаче, че това няма да „сработи“, когато човек е напреднал духовно и познава по-висш закон. Човек не може да се върне назад и трябва да отхвърли „смутните образи“.

Например двама мои ученици бяха постигнали голям успех в бизнеса в рамките на няколко месеца, когато изведнъж всичко „се разпаднало“. Опитахме се да анализираме ситуацията и открих, че вместо да си правят утвърждения, и да търсят успеха и просперитета, уповавайки се на Бог, всеки от тях си бе купил „късметлийска маймунка“. Аз казах: „О, разбирам, разчитали сте на късметлийските маймунки, вместо на Бога. Сега ги приберете и призовете закона за прошката.“ Защото човек има силата да опрощава или неутрализира грешките си.

Решиха да хвърлят късметлийските маймунки в една въглищна дупка и всичко отново тръгна добре. Това обаче не означава, че човек трябва да изхвърля всеки „късметлийски“ орнамент или подкова в къщата, а трябва да признае, че зад него стои единствената сила – Бог, и че предметът просто му дава усещане за конкретно очакване.

Един ден бях с приятелка, която беше изпаднала в дълбоко отчаяние. Когато пресичаше улицата, тя намери и взе конска подкова. Веднага се изпълни с радост и надежда. Тя каза, че Бог ѝ е изпратил подковата, за да запази смелостта си. В този момент това бе почти единственото нещо, което можеше да се регистрира в съзнанието ѝ. Надеждата ѝ се превърна във вяра и накрая тя направи чудесна манифестация.

Искам ясно да подчертая, че споменатите по-рано мъже се уповаваха единствено на маймунките, докато тази жена разпозна силата, която стои зад подковата.

На мен лично ми отне много време да се освободя от убеждението, че определено нещо носи разочарование. Мислех, че ако това нещо се случи, разочарованието неизменно следва. Открих, че единственият начин, по който мога да направя промяна в подсъзнанието, е като отстоявам твърдението: „Няма две сили, има само една сила – Бог, следователно няма разочарования и това нещо означава щастлива изненада.“ Веднага забелязах промяната и започнаха да ми се случват хубави изненади.

Имам приятелка, която казва, че нищо не може да я накара да мине под стълба. Аз казах: „Ако се страхуваш, значи се поддаваш да вярваш в две сили, Добро и Зло, вместо в една. Тъй като Бог е абсолют, не може да има противоположна сила, освен ако човек не създаде фалшивото зло сам. За да покажеш, че вярваш само в Една Сила – Бог, и че в злото няма сила или реалност, мини под следващата стълба, която видиш.“

Скоро след това тя отива в банката. Искала да отвори сейфа си в трезора, а на пътя ѝ имало стълба. Невъзможно било да се стигне до сейфа, без да се мине под стълбата. Тя се разтреперила от страх и се върнала назад. Не можела да се изправи пред „лъва“ на пътя си. Когато обаче стигнала до улицата, думите ми прозвучали в ушите ѝ и тя решила да се върне и да мине под нея. Това беше важен момент в живота ѝ, защото стълбата я бе държала в робство години наред. Тя се върнала обратно към трезора и стълбата вече не била там! Това се случва толкова често! Ако човек е готов да направи нещо, от което се страхува, не му се налага да го прави.

Това е законът за несъпротивлението, който масово не се разбира в дълбочина. Някой е казал, че смелостта съдържа в себе си гениалност и магия. Изправете се пред ситуацията без страх и няма да има ситуация, пред която да се изправяте; тя ще отпадне от собствената си тежест. Обяснението е, че страхът е привлякъл стълбата на пътя на жената, а безстрашието ѝ я е отстранило.

По този начин невидимите сили постоянно работят за човека, който реално винаги сам „дърпа конците“, макар и да не го съзнава. Благодарение на вибрационната сила на думите, човек започва да привлича това, което сам изрича. Хората, които непрекъснато говорят за болести, неизменно ги привличат.

След като човек познае истината, той следва да е твърде внимателен с изказа си. Например имам приятелка, която често казва по телефона: „Ела да ме видиш и да си поговорим постарому.“ „Този „старомоден разговор“ означава цял час, в който се изричат от петстотин до хиляда разрушителни думи, като основните теми са загуба, липса, провал и болести.

Отговарям: „Не, благодаря. Имала съм достатъчно старомодни разговори в живота си, те са твърде скъпи, но ще се радвам да си поговорим „поновому“ и да обсъдим какво искаме, а не какво не искаме.“

Има една стара поговорка, според която човек се осмелява да използва „словото като постулат“ само за три цели – да „лекува, благославя или да просперира“. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, а това, което желае за другите, де факто пожелава за себе си.

„Проклятията, подобно на пилетата, се връщат у дома да нощуват.“

Ако човек пожелае на някого „лош късмет“, със сигурност сам ще си го навлече. Ако пожелае на някого да му помогне да постигне успех, той пожелава и помага на себе си да постигне успех.

Тялото може да бъде обновено и преобразено чрез изреченото слово и ясната визия, а болестта да бъде напълно изтрита от съзнанието. Метафизикът знае, че всички болести имат ментално съответствие, и за да се излекува тялото, първо трябва да се „излекува душата“.

Душата е подсъзнателният ум и той трябва да бъде „спасен“ от погрешно мислене.

В двадесет и третия псалм четем: „Освежава душата ми...“ (Псалми 23-3) Това означава, че подсъзнанието, или душата, трябва да бъде възстановено с правилните идеи, а „мистичният брак“ е бракът на душата и духа, или на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те трябва да бъдат едно цяло. Когато подсъзнанието е напоено със съвършените идеи на свръхсъзнанието, Бог и човекът са едно: „Аз и Отец едно сме.“ (Йоан 10:30) Това означава, че човекът е едно с царството на съвършените идеи; той е човекът, създаден по Божий образ и подобие (въображение), и му е дадена власт и господство над всички сътворени неща, ума, тялото и делата му.

Можем спокойно да кажем, че всички болести и нещастия идват от нарушаването на закона на любовта. „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“ (Йоан 13:34) А в „Играта на живота“ любовта или доброжелателността се справя с всяка дяволия.

Например една жена, която познавам, в продължение на години имаше проява на ужасно кожно заболяване. Лекарите ѝ казали, че е нелечимо, и тя се бе отчаяла. Работеше на сцената и се страхуваше, че скоро ще трябва да се откаже от професията си, а нямаше други средства за препитание. Тя обаче успя да си осигури добра роля и на премиерата направи голям „удар“. Получи ласкави отзиви от критиците и бе радостна и въодушевена. На следващия ден обаче получава известие за уволнение. Един човек от актьорския състав ревнувал от нейния успех и успял да задейства нейното отстраняване. Тя почувствала как омразата и възмущението я завладяват напълно и извикала: „О, Боже, не ми позволявай да мразя този човек.“ Същата нощ тя прекарала „в пълно мълчание“.

Тя ми каза: „Скоро навлязох в състояние на много дълбока тишина. Изглеждаше, че съм в мир със себе си, с мъжа и с целия свят. Продължих така и през следващите две нощи, а на третия ден установих, че съм напълно излекувана от кожното заболяване!“ С молбата си за любов и доброжелателност, тя е изпълнила закона („защото любовта е изпълнение на закона“) и болестта (която е дошла от подсъзнателно възмущение и обида) е била заличена.

Непрекъснатото критикуване води до ревматизъм, тъй като критичните, нехармонични мисли предизвикват неестествени отлагания в кръвта, които отиват в ставите.

Фиксидеите са причинени от ревност, омраза, липса на прошка, страх и т.н. Всяка болест се дължи на неспокоен ум. Веднъж казах на моя лекция: „Няма смисъл да питаме никого: „какъв ти е проблемът?“ По тази логика можем да питаме и: „кой ти е проблемът?“ Неспособността да се прощава е най-отявлената причина за появата на болести. Тя ще втвърди артериите или черния дроб и ще засегне зрението. Тя води след себе си безкрайни болести.“

Един ден извиках една жена, която каза, че е болна, защото е яла отровна стрида. Отговорих ѝ: „Не, стридата е била безобидна, вие сте я отровили. Какъв ви е проблемът?“ Тя отвърна: „О, едни деветнайсет души.“ Беше се скарала с деветнайсет души и беше станала толкова небалансирана, че е привлякла грешната стрида.

Всяка нехармоничност във „външния свят“ означава, че има душевна такава. Каквото вътре, такова и отвън. Единствените врагове на човека са в самия него.

„И неприятели на човека ще бъдат домашните му.“ (Матей 10:36) 

Егото е един от последните врагове, които трябва да бъдат преодолени, тъй като тази планета приема своето посвещение в любовта. Това е посланието на Христос – „Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“ (Лука 2:14) Затова просветеният човек се стреми да се усъвършенства подкрепяйки ближния си. Работата му е свързана със самия него – да изпраща доброжелателност и благословии към всеки човек, а удивителното е, че ако човек благослови другиго, той няма сила да му навреди.

Например един приятел дойде при мен с молба да му „манифестирам“ успех в бизнеса. Той продаваше машини, а на сцената се появи конкурент, който претендираше, че има по-добра машина. Така че моят приятел се страхуваше от поражение. Казах: „Първо, трябва да изтриеш всичкия страх и да разбереш, че Бог закриля твоя интерес, и че божествената идея трябва да се справи със ситуацията. Това означава, че правилната машина ще бъде продадена от правилния човек на правилния човек.“ И добавих: „Не дръж нито една критична мисъл към този твой конкурент. Благославяй го цял ден и бъди готов да не продадеш машината си, ако това не е божествената идея.“ И така, той отиде на срещата, без страх и без да упорства, като същевременно благослови другия човек. След това каза, че резултатът бил супер удивителен. Машината на другия човек отказала да работи, а той продал своята без ни най-малко затруднение.

„Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.“ (Матей 5:44)[7]

Доброжелателността създава голяма защитна аура около този, който я изпраща, и „Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее.“ (Исая 54:17)

С други думи, любовта и добрата воля унищожават враговете със себе си, следователно човек няма външни врагове!

„Мир на земята за онзи, който изпраща доброжелателност на хората!“

* * *

Коментар от Alien:

Вероятно мнозина вече са се натоварили с някои от използваните религиозни термини, въпреки че често в скоби авторката е посочила и техните по-неутрални еквиваленти. Използваният език и авторитетът, на чиято база се стъпва, дават допълнителна валидация на казаното за тези, които го припознават. За всички останали той може да изиграе точно обратната роля. Затова е важно, когато четете всяка конкретна история, да я съпоставяте с вашите лични преживявания в евентуални сходни ситуации и да си вадите изводи какво би проработило лично за вас, абстрахирайки се от всякакви назидателни и морализаторски залитания, на които ще обърна внимание на по-късен етап.

В тази глава авторката признава, че различните „суеверия“ всъщност често работят по отношение на реализацията на постулата, въпреки че според нея е по-добре да се използват по-висши закони. Суеверията работят, защото на практика са нисша форма на ритуал, а ритуалът от своя страна пък е висша форма на цикъл на действие! От по-висша перспектива ритуалът има за цел да свърши една много проста задача в контекста на милиардите направени от вас постулати. Той има за цел да блокира някой силно нежелан от вас постулат да изплува от подсъзнанието ви и да попречи на това, върху което сте фокусирани в момента! Често ритуалът се комбинира с определени артефакти или просто предмети, за които има утвърдено съгласие, че допринасят за позитивна развръзка. Като цитираните маймунки, конски подкови и прочие. Те създават един плацебо ефект, който допълнително засилва съгласието, че цикълът на действие ще бъде успешен. Забележката на авторката, че силата не идва от артефакта, а от вас, е важна. Де факто вие използвате артефакта като автоматизация на съгласие, че новият постулат, ще бъде ефективен, като трябва да сте наясно, че това е просто инструмент, зад който стоите самите вие посредством вашето „свръхсъзнание“. 

Ритуалът може да се комбинира и с множество други фактори и природни закономерности, като сложността му следва да е адекватна на сложността на конкретния постулат. Мнозина успешни спортисти са твърде суеверни и извършват свои собствени ритуали преди състезание. Което пък води до друга естествена закономерност, според която е добра идея да криете ритуала, който провеждате, защото, ако вашите конкуренти знаят за него, могат да се намесят, и да го провалят, за да ви въздействат психологически. Разбира се, когато биват провеждани масови ритуали, контекстът е точно обратен и там показността излиза на преден план.

Другият метод за прокарване на постулат, който е пряко свързан с „конкуренция“ по подобие на примера с машината, е твърде интересен, защото на пръв поглед е контраинтуитивен. Мнозина мистици обаче ще ви кажат, че на Земята всичко е обърнато с главата надолу, и точно по тази причина благославянето на твой конкурент, неприятел или дори враг очевидно може да проработи с условието, че това не бива да се случва механично и да сте напълно наясно какво точно вършите. От по-висша гледна точка чрез подобно действие се променя динамиката на зададената конкурентна среда, което преформатира цялата структура. Контекстът зад това обаче е твърде сложен и обширен, за да бъде представен тук. Както всяка форма на имитация обаче дори механичното възпроизвеждане на метода с благословията може да донесе резултат, макар че цялостната настройка на човека (и най-вече вярвания) също ще окажат значително влияние на резултата. Не бива да бъде подценяван и факторът, свързан с вярата в авторитета на този, който ви посочва метода, чрез който да действате! В конкретния случай със сигурност това е изиграло ключова роля, защото се получава комбиниран ефект. На същия този принцип дори има статистика, която посочва, че личната вяра в способностите на лекаря, който ви лекува, допринасят съществено за крайния резултат от лечението.

Глава 4:
Законът за несъпротивление

Нищо на света не може да се противопостави на човек, който не се противи на създала се ситуация.

Китайците казват, че водата е най-мощната стихия, защото не оказва съпротивление. Но тя може да издълбае скала и да помете всичко пред себе си.

Исус Христос учи: „А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек...“ (Матей 5:39), защото знаеше, че в действителност няма зло, следователно няма и на какво да се противи. Злото е дошло от човешкото „суетно въображение“ или от вярата в две сили – доброто и злото.

Съществува стара легенда, според която Адам и Ева яли от „Дървото на илюзиите на Мая“ и видели две сили вместо една сила (Бог).

Следователно злото е фалшив закон, който човекът е създал за себе си чрез „психома“ или душевен сън. Душевният сън означава, че душата на човека е била хипнотизирана от цивилизационното убеждение (за греха, болестите, смъртта, и т.н.), което е плътска или смъртна мисъл, и делата му са подвластни на илюзиите му.[8]

В една от предишните глави отбелязах, че душата на човека е неговото подсъзнание, и всичко, което той чувства дълбоко, добро или лошо, се изразява чрез този „верен служител“. Тялото и делата му показват онова, което той си е представял. Болният човек си е представял болестта, бедният – бедността, а богатият – богатството.

Хората често казват: „Защо едно малко дете привлича болестта, след като е твърде малко, за да разбере какво изобщо означава тя?“ Отговарям, че децата са чувствителни и възприемчиви към мислите на другите за тях, и често проявяват страховете на родителите си.

Веднъж чух един метафизик да казва: „Ако сам не управляваш подсъзнанието си, някой друг ще го управлява вместо теб.“

Майките често несъзнателно привличат болести и бедствия на децата си, като постоянно излъчват мисли на страх и следят за симптоми. Например приятелка пита една жена дали момиченцето ѝ е болно от морбили. Тя бързо отговорила: „Все още не!“ Това означава, че тя очаква заболяването, и следователно подготвя пътя за това, което не иска за себе си и детето.

Обаче човек, който е съсредоточен и утвърден в правилното мислене, човек, който изпраща само доброжелателност на ближния си, и който не се страхува, не може да бъде засегнат или повлиян от негативните мисли на другите. Всъщност тогава той би могъл да получава само добри мисли, тъй като самият той изпраща само добри мисли.

Съпротивата е адът, защото поставя човека в „състояние на мъчение“. Веднъж един метафизик ми даде чудесна рецепта за справяне с всяка дяволия в „играта на живота“, тя се явява апогея на несъпротивлението. Той ми я даде по следния начин: „Имаше време в живота ми, когато кръщавах деца, и разбира се, те имаха много имена. Сега вече не кръщавам деца, а кръщавам събития, но на всяко събитие давам едно и също име. Ако имам неуспех, го кръщавам „успех“, в името на Отца, и Сина, и Светия Дух!“

В това се състои великият закон на трансмутацията, основан на несъпротивлението. Чрез изреченото от него слово всеки неуспех се трансмутира в успех.

Например жена, която се нуждаела от пари, и която познавала духовния закон на богатството, била тласкана непрекъснато в бизнес отношения с мъж, който я карал да се чувства много бедна. Той говорел за недостиг и ограничения и тя започнала да прихваща мислите му за бедност, затова не го харесвала и го обвинявала за провала си. Знаела, че за да манифестира продоволствията в реалността, първо трябва да почувства, че е получила – чувствотоза богатство трябва да предшества проявата му. Един ден ѝ хрумнало, че се съпротивлява на ситуацията, и вижда две сили вместо една. Затова благословила мъжа и кръстила ситуацията „Успех“! Тя потвърдила: „Тъй като има само една сила, Бог, този човек е тук за мое добро и за мой просперитет“ (точно за това, за което той не изглеждал да е там). Скоро след това чрез този мъж тя се запознала с жена, която ѝ дала за извършена услуга няколко хиляди долара (или стотици хиляди долара, измерени в злато днес), а мъжът се преместил в далечен град и хармонично изчезнал от живота ѝ. Направете следното изявление: „Всеки човек е златна брънка във веригата на моето добруване“, защото всички хора са Бог в проявление, очакващи възможността, дадена от самия човек, да послужат на божествения план на своя живот.

„Благославяй врага си и го лишавай от муниции.“ Стрелите му ще се превърнат в благословии.

Този закон важи както за нациите, така и за отделните хора. Благославяйте една нация, изпращайте любов и доброжелателност на всеки неин жител и тя ще бъде лишена от способността си да вреди.

Човек може да придобие правилна представа за „несъпротивлението“ само чрез духовно разбиране. Моите ученици често казват: „Не искам да бъда изтривалка.“ Отговарям: „Когато използвате „несъпротивлението“ с мъдрост, никой никога няма да може да мине през вас.“

Друг пример: един ден очаквах с нетърпение важно телефонно обаждане. Противопоставях се на всяко входящо повикване и не правех никакви изходящи обаждания с аргумента, че това може да попречи на разговора, който очаквах.

Вместо да си кажа: „Божествените идеи никога не си противоречат, обаждането ще дойде в подходящия момент“ и да оставя на „Безкрайния разум“ да се погрижи за това, аз започнах да управлявам нещата сама – направих битката моя, а не Божия и останах напрегната и тревожна. Телефонът не звънна около час, погледнах го и установих, че слушалката е била отворена толкова време, а телефонът е бил изключен. Моето безпокойство, страх и вяра за евентуална намеса бяха довели до пълно затъмнение на телефона. Осъзнавайки какво съм направила, веднага започнах да благославям ситуацията; кръстих я „успех“ и потвърдих: „Не мога да загубя нито едно обаждане, което ми принадлежи по божествено право; аз съм под благодат, а не под закон.“

Една приятелка се втурна към най-близкия телефон, за да уведоми компанията да ми възстанови връзката. Тя влязла в претъпкана бакалия, но собственикът оставил клиентите си и сам се заел да се обади. Телефонът ми беше свързан веднага и две минути по-късно получих много важно обаждане, а около час по-късно и точно това, което очаквах.

Корабите ти се приближават към спокойно море.[9]

Докато човек се съпротивлява на дадена ситуация, той ще я носи със себе си. Ако избяга от нея, тя ще тича след него.

Например един ден повторих това на една жена, а тя ми отговори: „Колко вярно е това! Бях нещастна вкъщи, не харесвах майка си, която беше критична и властна. Затова избягах и се омъжих, но все едно се омъжих за майка си, защото съпругът ми беше точно като майка ми и аз отново трябваше да се сблъскам със същата ситуация.“

„Спогаждай се с противника си по-скоро...“ (Матей 5:25) 

Това означава да се съгласите, че неблагоприятната ситуация е добра, да не се притеснявате от нея и тя да отпадне от собствената си тежест. „Нищо от тези неща не ме трогва“ – това е чудесно утвърждение.

Нехармоничната ситуация идва от липса на хармония в самия човек. Когато човек не прояви емоционална реакция при нехармонична ситуация, тя изчезва завинаги от пътя му. И така, виждаме, че работата на човека винаги е свързана със самия него.

Хората ми казват: „Дай ми „постулат“, за да променя съпруга ми или брат ми.“ Отговарям: „Не, ще ви дам постулат, за да се промените вие, а когато вие се промените, ще се променят и съпругът ви, и брат ви.“

Една от моите ученички имаше навика да лъже. Казах ѝ, че това е метод, водещ до провал, и че ако излъже, ще бъде излъгана. Тя отговори: „Не ми пука, не мога да се справя без лъжа.“

Един ден тя говори по телефона с мъж, в когото бе много влюбена. След това се обърна към мен и каза: „Не му вярвам, знам, че ме лъже.“ Отговорих: „Ти самата лъжеш, така че някой трябва да те излъже, и можеш да бъдеш сигурна, че това ще бъде точно човекът, от когото искаш да получиш истината.“ Известно време след това я видях и тя каза: „Излекувана съм от лъжата.“ Попитах: „Какво те излекува?“ Тя отговори: „Живях с жена, която лъжеше по-лошо и от мен!“

Човек често се лекува от своите недостатъци, като ги вижда у другите. Животът е огледало, в което се отразяваме самите ние в нашите побратими.

Да се живее в миналото е метод на провала и нарушение на духовния закон. Исус Христос казва: „... ето сега е благоприятното време, ето сега е спасителен ден“ (2 Коринтяни 6:2)

Съпругата на Лот погледнала назад и се превърнала в солен стълб. Разбойниците на времето са миналото и бъдещето. Човек трябва да благослови миналото и да го забрави, ако то го държи в робство, и да благослови бъдещето, знаейки, че то го очаква с безкрайни радости, но да живее пълноценно в настоящето.

Например една жена дойде при мен и се оплака, че няма пари, с които да купи коледни подаръци. Тя каза: „Миналата година беше толкова различна, имах много пари и подарих прекрасни подаръци, а тази година нямам и цент.“ Отговорих: „Никога няма да манифестираш пари, докато си жалка и живееш в миналото. Живей пълноценно в настоящето и се подготви да подаряваш коледни подаръци. Изкопай „библейските трапове“ и парите ще дойдат.“ Тя възкликна: „Знам какво да направя! Ще си купя канап, коледни печати и опаковъчна хартия.“ Отговорих: „Направи това и подаръците ще дойдат и ще се залепят за коледните печати.“

Това на практика бе проява на финансово безстрашие и вяра в Бога, тъй като разсъдъкът казваше: „Запази всеки цент, който имаш, тъй като не си сигурна, че ще получиш повече.“

Тя купила печатите, хартията и канапа и няколко дни преди Коледа получила подарък от няколкостотин долара (десетки хиляди долари в злато днес). Закупуването на печатите и канапа е внушило на подсъзнанието очакване и е отворило пътя за проявлението на парите. Тя закупила всички подаръци навреме.

Човек трябва да живее в настоящия миг.

„Затова гледайте благополучно на този ден! Такъв е поздравът на Зората.“ 

Индивидът трябва да бъде духовно бдителен, винаги да очаква знаци и да се възползва от всяка възможност.

Един ден започнах да си повтарям непрекъснато (тихо): „Безкраен дух, не позволявай да пропусна нито една важна особеност“ и същата вечер ми беше казано нещо много важно. Най-необходимо е да започнем деня с правилни думи.

Повтаряйте утвърдително желаната развръзка веднага след събуждане.

Например „Да бъде Твоята воля днес! Днес е ден на завършеност, благодаря за този съвършен ден, чудесата ще следват едно след друго и няма да престанат.“

Създайте си този навик и ще видите как в живота ви ще се появят чудеса.

Една сутрин взех книга и прочетох: „Погледни с удивление към това, което е пред теб!“ Това сякаш беше моето послание за деня, така че повтарях отново и отново: „Погледни с удивление на това, което е пред теб.“ Около обяд ми дадоха голяма сума пари, която желаех за определена цел.

В следващата глава ще дам утвържденията, които смятам за най-ефективни. Човек обаче никога не бива да използва утвърждение, освен ако то не е напълно удовлетворяващо и убедително за собственото му съзнание. А често едно утвърждение се променя, за да подхожда на различни хора.

Например следното послание е донесло успех на много хора: „Имам прекрасна работа по удивителен начин, предоставям великолепна услуга за чудесно заплащане!“[10]

Дадох първите две утвърждения на една от моите ученички, а тя добави последните две.

Така се получи най-силното утвърждение, тъй като за перфектна услуга винаги трябва да има перфектно заплащане, а една рима лесно потъва в подсъзнанието. Тя се зае да я пее на глас и скоро получи прекрасна работа по удивителен начин и предложи великолепна услуга срещу чудесно заплащане.

Друг ученик, бизнесмен, го взе и промени думата „работа“ на „бизнес“.

Той повтаряше: „Имам прекрасен бизнес, по удивителен начин, и предоставям великолепни услуги срещу чудесно заплащане.“ Същият следобед той сключи сделка за $41 000 ($740 000 днес или $6 560 000 в злато), въпреки че от месеци нямаше никаква активност в делата му.

Всяко утвърждаване трябва да бъде внимателно формулирано и да „покрива напълно всички потенциални аспекти“.

Например познавах една жена, която беше в голяма нужда и много искаше да работи. След което тя наистина получи много работа, но така и не ѝ платиха за труда. Сега тя знае да добавя: „великолепна услуга срещу чудесно заплащане“.

Божественото право на човека е да има изобилие! Повече от достатъчно!

„Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.“ (Притчи 3:10)

Това е Божията идея за човека и когато той разруши бариерите на липсата в собственото си съзнание, Златната епоха ще бъде негова и всяко справедливо желание на сърцето му ще бъде изпълнено!

* * *

Коментар от Alien:

В четвърта глава авторката е описала може би най-съществената причина, която блокира реализацията на малко вероятни или трансформиращи постулати. Още в самото начало тя казва:

Следователно злото е фалшив закон, който човекът е създал за себе си чрез „психома“ или душевен сън. Душевният сън означава, че душата на човека е била хипнотизирана от цивилизационното убеждение (за греха, болестите, смъртта, и т.н.), което е плътска или смъртна мисъл, и делата му са подвластни на илюзиите му.

На практика в този абзац тя перфектно е описала съществена част от понятието „имплант“ в неговата метафизична интерпретация. Тя казва, че душата на човека или неговото подсъзнание е било хипнотизирано. С тази разлика, че се дава причината за хипнозата, която е поставена във „физическата равнина“. Няма и капка съмнение, че нашата цивилизация наистина хипнотизира съществуванието ни, имплантирайки различни шаблони. Но за съжаление, тази „хипноза“ далеч не се ограничава до т. нар. „физически свят“.

Редица изследователи, търсейки отговор на множество текущи проблеми, започват да ги намират все по-рано и по-рано в детската възраст на индивида. Впоследствие някои се усещат и започват да ги търсят в периода, когато детето все още не е родено и се намира в утробата на майката. Неговото подсъзнание бива повлияно още в този период. Тези, които обаче правят най-големия пробив, си дават сметка, че нещата в това отношение започват много преди физическото раждане на вашия „човешки аватар“, и се простират квадрилиони години назад във времевата спирала на верига от вселени. Ето колко „далече“ се простира вашето „подсъзнание“. В противен случай проблемите щяха да са далеч по-прости, защото щяха да са базирани на познати неща от текущия ви живот, които след тяхната идентификация щяха да спират своето действие. Разбира се, контекстът, който стои зад цялата тази „структура“, е смазващ и твърде голям. Той е описан подробно в следговора на „Завръщане в Монтоук“, като тук отбелязваме съответствието с твърдението на авторката, макар то да е само частично. В следващите глави обаче някои свързани с това твърдение елементи и понятия ще бъдат развити допълнително, защото са и важна част от самата книга.

Основната теза, развита в тази глава обаче, е свързана с метода на „несъпротивлението“ като средство за реализация на постулат. Тук контекстът е твърде важен, защото повърхностното разбиране зад идеята по-скоро ще ви зароби – внушавайки ви на още едно ниво, че не вие (от гледна точка на човешкия аватар) диктувате сценария на вашия живот. В тази връзка има и голямо значение дали ситуацията се отнася до нещо напълно лично и не засяга директни връзки с други хора, или пък е съществена част от колективната илюзия, наречена „реалност“. Възможно най-краткият и синтезиран контекст за адекватно обяснение на „хака“ за несъпротивлението се съдържа в основата на нашето съществуване. От метафизична гледна точка всичко произтича от едно универсално единство или сингулярност, което започва да създава вътре в себе си. От една страна то е непроменимо, защото не може да се промени в сравнение с нищо извън него. От друга страна, вътре в него всичко е възможно. То се фрагментира вътре в себе си, за да има множество различни гледни точки, чрез които да преживява и създава. Тези фрагменти сме ние. Ние сме „божият ум“. Това е нещо като механизъм за манифестация на колективната реалност. Ние проектираме нашите мисли в този универсален разум и всички тези мисли се смесват, опитвайки се да проявят една-единствена колективна реалност, основана на постулати, които най-често се повтарят и следват пътя на най-малкото съпротивление. В частност нашата реалност е своеобразен експеримент, защото резултатът не е предварително ясен. Същевременно това подсказва и защо повтаряйки дадена мисъл, увеличавате шанса за нейното проявление, каквито примери са дадени и в конкретната глава.

Когато иде реч за манифестация на мисли, които касаят съществена част от колективната реалност, простото повтаряне на мисълта е нещо като капка в морето на фона на всичко останало по множество причини, освен очевадните. Така, ако вашата мисъл влиза в силен конфликт с вече проявеното, и посоката, в която се движи то, трудно може да успее да я промени, ако няма друг тип мощна подкрепа. Тук правилното управление на ситуацията, използвайки метода за несъпротивлението, е обаче нещо като висш пилотаж, защото предполага вие да осъзнаете всички налични фактори, и да използвате същата тази ситуация подобно на гравитационна маневра. Или с други думи, да използвате мощната сила на гравитацията, която метафорично изразява това накъде са тръгнали нещата, и вместо тя да ви завлече да я използвате подобно на прашка и да се ускорите в друга посока, каквато практика използват космическите кораби. Това обаче означава да оставите осъзнато ситуацията да се развие до даден момент, в който много точно и прецизно да се намесите и да промените курса. Което, както сами разбирате, е наистина сложно, защото повечето хора ще се опитат да я променят още в началото, и ще регистрират факта, че не могат. Затова съществена част от метода очевидно включва добре представения пример за непроявление на емоционална реакция, която само би затвърдила още повече курса и посоката. Освен това е важно тази емоционална реакция да не бъде проявена както външно, така и вътрешно. Защото, ако външно не проявите негативна емоция, а вътрешно ситуацията ви изяжда, това няма да е във ваша полза. Непроявявайки негативна емоция на очевидно субективно негативна ситуация, ще послужи за промяна на контекста, при който се симулира среда, която е далеч по-благоприятна за манифестацията на постулата, така увеличавайки неговия шанс да се реализира. И в крайна сметка трябва да получите и колективно съгласие, че се е реализирало. Защото както вече уточнихме вие може да тълкувате ситуацията както си искате, но докато не получите съгласие, си остава ваша лична „фантазия“.

Другият съществен извод е, че това може да доведе до промяна или дискутираната от авторката „трансмутация“ в самите вас. Затова тя казва, че постулатът би сработил по-добре, ако той е насочен към вашата промяна, а не тази на околните, които биха се синхронизрали с нея, ако тя е успешна.

Вашето подсъзнание (както вече стана дума) е толкова необятно, че понякога практикуването на реализация на постулат чрез повторение може да се окаже контрапродуктивно и не само да не виждате желания резултат, а вместо това ситуацията силно да се влошава. Опростено това означава, че вашето желание влиза в много драматичен конфликт с ваш „предишен“ и очевидно несъзнателен от сегашна перспектива постулат (независимо при какви обстоятелства е бил направен). И ако нямате капацитета да си спомните кога, как и защо е бил направен този постулат и така да го неутрализирате, следва да се прицелите към вашето желание индиректно и да постулирате нещо друго, което косвено ще доведе до осъществяването на постулата ви по заобиколен начин.

Глава 5:
Законът за кармата и Законът за прошката

Човек получава само това, което дава. Играта на живота е игра на бумеранги. Мислите, делата и думите на човека рано или късно се връщат при него с поразителна точност.

Това е законът на карма, който на санскрит означава „завръщане“.

„... понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Галатяни 6:7)

Например една приятелка ми разказа своя история, която илюстрира закона. Тя каза: „Натрупвам цялата си карма върху леля си – каквото и да ѝ кажа, някой ми го казва след това обратно на мен. Често съм раздразнителна вкъщи и един ден казах на леля ми, която ми говореше по време на вечеря: „Край на разговорите, искам да се храня на спокойствие“. На следващия ден обядвах с една жена, на която исках да направя силно впечатление. Говорех оживено, когато тя каза: „Край на разговорите, искам да ям на спокойствие!“

Моята приятелка е с високо съзнание, така че нейната карма се връща много по-бързо, отколкото на някой умствено изостанал. Колкото повече знае човек, за толкова повече неща е отговорен, а човек, който познава духовния закон, но не го практикува, страда от това.

„Страх от Господа (закона) е начало на мъдростта.“ (Притчи 9:10) Ако прочетем думата Господ като „закон“, това ще направи доста пасажи в Библията много по-ясни.

„Аз ще сторя въздаяние, казва Господ (закона).“ (Римляни 12:19) Законът е този, който отмъщава, а не Бог. Бог вижда човека съвършен, „създаден по негов образ“ (въображение) и му е дадена „власт и господство“.

Това е съвършената идея за човека, записана в Божествения разум, която очаква да бъде разпозната от него. Защото човек може да бъде само това, което счита, че е, и да постигне само това, което си позволи да постигне.

„Нищо не се случва без наблюдател“ е древна поговорка.

Човек първо си представя своя провал или успех, своята радост или скръб, преди те да станат видими от сцените, заложени в собственото му въображение. Наблюдавали сме това при майката, която си представя болестта на детето си, или при жената, която вижда успеха на съпруга си.

Исус Христос казва: „и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:32)

И така, виждаме, че свободата (от всички нещастни състояния) идва чрез познание – познаване на духовния закон.

Подчинението предхожда властта, а законът се подчинява на човека, когато той се подчинява на закона. Законът за електричеството трябва да бъде спазен, преди то да стане слуга на човека. Когато се борави с него по невеж начин, то се превръща в смъртоносен враг на човека. Така е и със законите на Ума!

Например жена със силна лична воля искала да притежава къща, която принадлежала на неин познат, и често си представяла как живее в нея. С течение на времето мъжът починал и тя се преместила в къщата. Няколко години по-късно, след като опозна Духовния закон, тя ми каза: „Мислиш ли, че имам нещо общо със смъртта на този човек?“ Отговорих: „Да, желанието ти беше толкова силно, че проправи пътя, но си платила кармичния си дълг. Съпругът ти, когото си обичала всеотдайно, почина скоро след това и къщата години наред беше бял слон в ръцете ти.“[11]

Първоначалният собственик обаче не би могъл да бъде засегнат от мислите ѝ, ако е бил верен на правдата, нито пък съпругът ѝ, но и двамата бяха подвластни на кармичния закон. Жената е трябвало да каже (изпитвайки огромно желание за къщата): „Безкраен разум, дай ми правилната къща, също толкова очарователна като тази, дай ми къщата, която ми принадлежи по божествено право.“

Божественият избор щеше да донесе пълно удовлетворение и добро на всички. Божественият модел е единственият сигурен модел, по който може да се работи. Желанието е огромна сила и трябва да бъде насочено в правилните посоки, иначе настъпва хаос.

При манифестацията най-важната стъпка е първата – „да искаме правилно“. Човек винаги трябва да изисква само онова, което му принадлежи по божествено право. 

Да се върнем към примера. Жената трябваше да подходи по следния начин, казвайки: „Ако тази къща, която желая, е моя, не мога да я загубя, ако не е, нека получа нейната равностойност.“ Тогава мъжът може би щеше да реши да се изнесе хармонично (ако това е божественият избор за нея) или щеше да бъде заменена с друга къща. Всичко, което е форсирано да се прояви чрез лична воля, винаги е „зле постлано“ и винаги „търпи лош успех“.

Човекът е предупреден: „обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42) и любопитното е, че човек винаги получава точно това, което желае, когато се откаже от личната си воля, като по този начин дава възможност на Безкрайния разум да работи чрез него.

„... стойте и гледайте избавлението, което Господ (закона) ще извърши за вас днес.“ (Изход 14:13)

Например една жена дойде при мен с голяма тревога. Дъщеря ѝ беше решила да предприеме много опасно пътуване и майката беше изпълнена със страх. Тя каза, че е използвала всички аргументи, посочила е опасностите, които я очакват, и ѝ е забранила да пътува, но дъщерята е ставала все по-непокорна и решителна. Казах на майката: „Вие налагате личната си воля на дъщеря си, което нямате право да правите, а страхът ви от пътуването го привлича да се случи още повече, защото човек привлича това, от което се страхува.“ Добавих: „Отпуснете се и пуснете менталния контрол над ситуацията и го поставете в Божиите ръце, като използвате тези думи: Поставям тази ситуация в ръцете на безкрайната Любов и Мъдрост; ако това пътуване е Божественият план, аз го благославям и вече не се съпротивлявам, но ако не е божествено планирано, благодаря, че вече е разтворено и разсеяно.“ Ден или два след това дъщеря ѝ казала: „Майко, отказах се от пътуването“ и ситуацията се върнала към „естественото си небитие“.

Това е да се научиш да „оставаш спокоен“, което изглежда е толкова трудно за човека. По-подробно съм разгледала този закон в главата за несъпротивлението.

Ще дам още един пример за „сеитба“ и „жътва“, който се появи по най-любопитен начин. Една жена дойде при мен и ми каза, че е получила фалшива банкнота от двадесет долара ($460 днес или $3200 в злато), дадена ѝ в банката. Тя беше много разтревожена, защото каза, че „хората в банката никога няма да признаят грешката си“.

Отговорих: „Нека да анализираме ситуацията и да разберем защо сте я привлекли.“ Тя се замисли няколко секунди и възкликна: „Знам защо – изпратих на един приятел очевидно фалшиви пари, просто на шега.“ 

Значи законът ѝ е изпратил малко фалшиви пари обратно, защото той не може да различава шегите. Казах: „Сега ще задействаме закона за прошката и ще неутрализираме ситуацията.“

Християнството се основава на закона за прошката – Христос ни е освободил от проклятието на кармичния закон. Вътрешният Христос в човека пък се явява Изкупител и Спасител от всички нехармонични условия.

Затова казах: „Безкраен Дух, призоваваме закона за прошката и благодарим, че тази жена е под благодат, а не под закон, и не може да загуби тези двадесет долара, които ѝ принадлежат по божествено право.“ После казах: „А сега се върни в банката и им кажи без страх, че банкнотата ти е дадена по погрешка.“

Тя се подчини и за нейна изненада в банката получила извинение и ѝ дали нова банкнота, като се отнесли към нея изключително учтиво. Така че познаването на Закона дава на човека сила да „изтрие грешките си“.

Човек не може да принуди външния свят да бъде това, което той самият не е. Ако желае богатство, трябва да стане богат първо чрез съзнанието си.

Например една жена дойде при мен с молба за манифестация на просперитет. Тя не се интересуваше много от домашните си дела и домът ѝ беше в голям безпорядък.

Казах ѝ: „Ако искаш да бъдеш богата, трябва да бъдеш подредена. Всички хора с голямо богатство са подредени – а редът е първият небесен закон.“ Добавих: „Никога няма да забогатееш, докато си разхвърляна.“

Тя имаше добро чувство за хумор и веднага започна да подрежда дома си. Пренареди мебелите, оправи чекмеджетата на бюрата, почисти килимите и скоро направи голяма финансова манифестация под формата на подарък от роднина. Самата жена се преобрази и се поддържа добре финансово като постоянно бди над външното и очаква просперитет, знаейки, че Бог е нейният захранващ източник.

Много хора не осъзнават факта, че подаръците и вещите са инвестиции, и че трупането и спестяването неизменно водят до загуби.

„Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия.“ (Притчи 11:24)

Например познавах един мъж, който искаше да си купи палто с кожена подплата. Двамата със съпругата му обиколили различни магазини, но нямало нито едно, което да му хареса. Той казал, че всички изглеждали твърде евтино. Накрая му показали едно, за което продавачът твърдял, че струва хиляда долара ($18 000 днес или $160 000 в злато), но управителят щял да му го продаде за петстотин долара ($9000 днес или $80 000 в злато), тъй като било краят на сезона.

Всичките му финансови средства възлизали на около седемстотин долара ($12 600 днес или $112 000 в злато). Логичният ум би казал: „не можеш да си позволиш да похарчиш почти всичко, което имаш, за едно палто“, но той беше много интуитивен и никога не се влияеше от стандартната логика.

Обърнал се към жена си и казал: „Ако взема това палто, ще спечеля много пари!“ И съпругата му се съгласила, но едва-едва.

Около месец по-късно той получава комисиона от десет хиляди долара ($180 000 днес или $1 600 000 в злато). Палтото го карало да се чувства толкова богат, свързвало го с успеха и просперитета; без него нямало да получи комисионната. Това била инвестиция, която носи големи дивиденти!

Ако човек пренебрегне тези подтици да харчи или да дава, същото количество пари ще си отиде по безинтересен или нещастен начин.

Например една жена ми каза, че в Деня на благодарността съобщила на семейството си, че не може да си позволи вечеря за този празник. Тя имала парите, но решила да ги спести. Няколко дни по-късно някой влиза в стаята ѝ и взема от чекмеджето на бюрото точната сума, която би струвала вечерята.

Законът винаги стои зад гърба на човека, който харчи безстрашно, с мъдрост.

Например една от моите ученички пазарувала с малкия си племенник. Детето искало играчка, но тя му казала, че не може да си позволи да я купи. И изведнъж осъзнала, че така проектира недостиг и не разпознава Бога като свой източник! Тя купила играчката и на път за вкъщи намерила на улицата точната сума, която била платила за нея.

Източникът, захранващ човека, е неизчерпаем и безотказен, когато му се доверяваме напълно, но вярата или доверието трябва да предхождат манифестацията. „Нека ви бъде според вярата ви.“ (Матей 9:29) Вярата е същината на нещата, на които се надяваме, доказателството за нещата, които не виждаме – защото вярата държи представата стабилна, а неблагоприятните картини се разтварят и разсейват „защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.“ (Галатяни 6:9)

Исус Христос донесе благата вест (Евангелието), че има закон, по-висш от закона на кармата, и че този закон превъзхожда кармичния. Това е законът на милостта или прошката.[12] Това е законът, който освобождава човека от закона за причината и следствието – закона за последствията. 

„... понеже не сте под закон, а под благодат.“ (Римляни 6:14) 

Казано ни е, че на това ниво на съществуване човек жъне там, където не е сял; Божиите дарове просто се изливат върху него. „Всичко, което дава Царството, е негово.“ Това състояние на непрестанно блаженство очаква човека, който е превъзмогнал цивилизационното мислене.

Всеобщо мнение е, че в нашия свят има скръб, но Исус Христос казва: „В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

Мисълта на света е фокусирана върху греха, болестите и смъртта. Той видя тяхната абсолютна нереалност и каза, че болестите и скръбта ще отминат, а самата смърт, последният враг, ще бъде победена.

От научна гледна точка вече знаем, че смъртта може да бъде преодоляна, като в подсъзнанието се запечата убеждението за вечна младост и вечен живот. Подсъзнанието, което е просто сила без посока, изпълнява заповеди, без да ги поставя под въпрос.

Работейки под ръководството на свръхсъзнанието (Христос или Бог в човека), „възкресението на тялото“ ще бъде осъществено. Човекът вече няма да захвърля тялото си в смъртта, то ще се превърне в „електрическото тяло“, възпято от Уолт Уитман[13], защото християнството се основава на опрощаването на греховете и „празния гроб“.

* * *

Коментар от Alien:

Тази глава започва с изключително интересна аналогия, която интерпретира библейския текст по начин, който не се възприема в същия смисъл от огромното множество християни. От най-висша гледна точка обаче дори няма значение дали оригинално подобен замисъл е бил вплетен в библията и след това е бил цензуриран. Защото асоциацията с библейския текст служи единствено като плацебо за хората с религиозно самосъзнание и влага допълнителен авторитет в казаното. Още повече, че очевидно тълкуванието е избирателно, предвид други цитирани примери с термина „Господ“. Истински важното обаче е, какъв е смисълът на посланието в контекста на вашата лична игра. „Хакът“ да се интерпретира думата „Господ“ като „закон“ е до голяма степен разбулващ за начина, по който се случва Играта. Всяка игра има своите правила (закони). А когато не си наясно с правилата – на практика играеш съвсем друга игра с фалшиви правила, в които вярваш, и те до голяма степен формират и субективната реалност. Това формира кастова структура от играчи, които на практика играят доста различни игри под „шапката“ на общата земна такава. Защото степента на познание на законите (правилата), по които се играе Играта създава осъзнаване в различните класове играчи, което им позволява да навигират по различен начин из нея.

Тук е важно да се разбере, че няма закон в играта, който да е „абсолютен“, и всички правила са относителни, като могат да бъдат заобикаляни индиректно, въпреки вашето предварително съгласие с тях. Което е добра отправна точка да се натърти още веднъж, че вие нямате равен старт с останалите земни играчи. Но пък и нямате и еднакви цели с тях.

Вие се раждате в точно определен контекст с конкретно ДНК, в което са заложени множество родови бомби, способности и всякакви други характеристики, което формира и значителна част от вашето подсъзнание за целите на текущата игра. Именно съгласието, което сте дали за всички тези обстоятелства, често може да влезе в конфликт с вашите настоящи желания и стремежи.

По същият начин прословутият „кармичен закон“ съществува в определен контекст, като от по-висша гледна точка няма дори идеята да раздава справедливост, както вероятно сте се убедили от случващото се по света! Неговата функция е да ограничава възможностите на по-нисшите касти играчи, докато други изобщо не се повлияват от него, благодарение на факта, че знаят за механизмите, чрез които се случва. Абсолютно същото важи и за „светските закони“, които създават симулация в симулацията и чиято единствена цел е да облагодетелстват тези, които ги пишат и знаят как да ги избягват, като ограничават останалите под претекста за „справедливост“ и „ред“. За разлика от „духовните закони“, тук вместо папата амнистиите се раздават от „президентите“ на „великите нации“, които магически могат да освободят всеки индивид от действието на законите, под чиито удари попада.

Революционната перспектива, описана от авторката, изземва монопола на църквата да раздава индулгенции, опрощаващи „греховете“, и вкарва новия „Христов“ хак, който по гностически маниер заобикаля стария закон, като позволява всеки човек сам да прави същото, което прави и „месията“.

Исус Христос донесе благата вест (Евангелието), че има закон, по-висш от закона на кармата, и че този закон превъзхожда кармичния. Това е законът на милостта или прошката. Това е законът, който освобождава човека от закона за причината и следствието – закона за последствията.

Написаното е изключително важно, макар в случая интерпретацията на авторката да не е от най-висшата гледна точка. Независимо от конкретното тълкувание, описаният принцип е много мощен, защото касае едно от най-твърдите фалшиви убеждения, в които ние всички вярваме, тъй като опитът ни сочи точно това. А именно, че нашите минали (най-вече несъзнателни) постулати са по-висши от тези, които създаваме в настоящето, което е пряко свързано с причина и ефект. Това ви обрича на една самоподдържаща се низходяща спирала на съществуване, която ви задава все по-тесни и тесни граници на действие и преживяване. На тази база са се появили и множество морализаторски догми, които ще ви извадят милиони причини „защо вие сте грешни още от самото си раждане“ и сте подвластни на „първородния грях“. 

По-висшата перспектива на интерпретация на „Христовия хак“ с освобождаването от закона за причината и следствие, се крие именно в осъзнаването, че на теория всеки ваш постулат има потенциала да отмени всички минали такива, което води и до автоматично „самоопрощаване на всевъзможни минали грехове“. 

Тук не става въпрос обаче за някаква дребна хитрост и определено важи с различна сила и степен в различния индивидуален контекст. Макар да важи и буквално, това е метафорично описание на вътрешна трансформация в осъзнаването, която драстично променя личната игра, като я преструктурира. Това не отменя кармичния закон, чието детайлно познаване ще подпомогне още по-силно и неговото заобикаляне в комбинация с новия подход. От по-висша гледна точка доброто познаване на дадено правило (закон), който съществува в контекста на други закони, позволява неговото заобикаляне на индивидуално ниво. Ако същото осъзнаване обаче е налично при целия колектив, това позволява неговата пълна отмяна чрез трансформация.

В главата са засегнати и няколко други твърде важни концепции, свързани с „лична и божествена воля“, проблемът с „правилното искане“ и други...

Тъй като моята лична визия се разминава с буквалната трактовка на авторката, тези въпроси ще бъдат коментирани в следващите глави. В същата връзка обаче искам да подчертая начина, по който свършва тази конкретна глава:

Човекът вече няма да захвърля тялото си в смъртта, то ще се превърне в „електрическото тяло“, възпято от Уолт Уитман, защото християнството се основава на опрощаването на греховете и „празния гроб“.

Тук е разбираема романтичната представа на авторката, че предстои грандиозна трансформация в нашия свят, и едва ли не хората ще станат „безсмъртни“ в буквалния смисъл на думата. Иронията тук е, че описаният механизъм е свързан с начина, по който съзнанието прескача в различните времеви линии, и ако човек наистина осъзнава това, той истински ще има нужда да познава и „хаковете“ за „опрощаване на греховете“ и (личния) „празния гроб“, така че да може да съществува в „новата“ квантова реалност. Защото смъртта като феномен съществува само във вашите проекции. Вие може да наблюдавате как този феномен се случва с всички около вас – хора, животни и всякакви други създания. Но лично за вас по-скоро важи правилото за „празния гроб“, защото от вашата лична гледна точка има просто преминаване от една реалност в друга, като това дори може да не бъде осъзнато, както съм обяснил в тази статия.

Глава 6:
Прехвърляне на бремето.
Влияние върху подсъзнанието.

Когато човек познава собствените си сили и работата на ума си, той има голямо желание да намери лесен и бърз начин да внуши на подсъзнанието си „благотворни неща“, защото единствено интелектуалното познаване на Истината няма да е достатъчно и няма да доведе до резултати.

В моя случай открих, че най-лесният начин е да „прехвърлябремето“.

Веднъж един метафизик го бе обяснил по следния начин. „Единственото нещо, което придава тежест на всичко в природата, е законът за гравитацията, и ако един скален отломък може да се издигне високо над планетата, той няма да има никаква тежест; и точно това е имал предвид Исус Христос, когато е казал: „Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“.“ (Матей 11:30) 

Той беше преодолял вибрациите на тази реалност и функционираше в четвърта плътност, където има само съвършенство, завършеност, живот и радост.

Той казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28-30)

В петдесет и пети псалм ни се казва също: „хвърли бремето си върху Господа“. В много пасажи от Библията се казва, че битката е Божия, а не човешка, и че човек винаги трябва да „стои неподвижно“ и да вижда Спасението, идващо от Господ.

Това показва, че свръхсъзнанието (или Вътрешният Христос) е тази част от нас, която води битката на човека, и го освобождава от бремето. Следователно виждаме, че човек нарушава закона, ако носи бреме, а бремето е неблагоприятна мисъл или състояние, и тази мисъл или състояние се корени в подсъзнанието.

Изглежда почти невъзможно да се постигне някакъв напредък в насочването на подсъзнанието към съзнателния или разсъдъчния ум, тъй като (интелектът) е ограничен в представите си и е изпълнен със съмнения и страхове.

Затова решението е да се хвърли тежестта върху свръхсъзнателния ум (или Вътрешния Христос), където тя „олеква“ или пък се разтваря в „родното си небитие“.

Например една жена, която спешно се нуждаеше от пари, „олекоти ситуацията“[14], прехвърляйки я на „Христос в себе си“, на свръхсъзнанието, с изявлението: „Хвърлям това бреме на недостиг върху Христос (в себе си) и излизам свободна, за да имам изобилие!“

Вярата в недостига беше нейното бреме и когато тя го хвърли върху свръхсъзнанието с неговата вяра в изобилието, се получи лавина от продоволствия.

Четем: „Христос между вас, надеждата на славата.“ (Колосяни 1:27)[15]

Друг пример: една от моите ученички получила ново пиано, но в студиото ѝ нямало място за него, докато не се изнесе старото. Тя изпаднала в недоумение. Искала да запази старото пиано, но не знаела къде да го изпрати. Била отчаяна, тъй като новото пиано трябвало да бъде доставено незабавно; всъщност то било на път, но нямало къде да го постави. Тя каза, че ѝ идвало да повтаря: „Хвърлям този товар на Вътрешния Христос (този в себе си) и излизам свободна.“

Малко по-късно телефонът ѝ звъннал и една приятелка я попитала дали може да наеме старото ѝ пиано, и то било изнесено няколко минути, преди да пристигне новото.

Познавах една жена, чието бреме беше „обидата“. Тя казваше: „Хвърлям това бреме на негодуванието върху Вътрешния Христос и се освобождавам, за да бъда любяща, хармонична и щастлива.“ Всемогъщото свръхсъзнание заляло подсъзнанието с любов и целият ѝ живот се промени. Години наред негодуванието я поставяло в състояние на мъка и държало в затвор душата ѝ (подсъзнанието).

Изявлението трябва да се повтаря отново и отново, понякога в продължение на часове, безмълвно или звучно, тихо, но решително. Често съм го сравнявала с навиването на грамофон. Трябва да се „навиваме“ с изречени думи.

Забелязала съм, че при „прехвърлянето на бремето“ след известно време човек сякаш „проглежда“. Невъзможно е да имаш ясна визия, докато си в лапите на телесния ум. Съмненията и страхът тровят ума и тялото, а въображението се развихря, привличайки бедствия и болести.

При постоянното повтаряне на утвърждението „хвърлям този товар върху Христос (в себе си) и се освобождавам“, далновидността се прояснява, а с нея идва и чувството на облекчение, и рано или късно идва проявата на доброто, било то здраве, щастие или продоволствия.

Веднъж един от моите ученици ме помоли да обясня израза, че е „най-тъмно преди изгрева“. В предишната глава споменах факта, че често преди голямото проявление „всичко изглежда наопаки“, и дълбока депресия помрачава съзнанието. Това означава, че от подсъзнанието се надигат съмненията и страховете на вековното минало. Тези стари изоставени състояния на подсъзнанието се издигат на повърхността, за да бъдат потушени.

Това е моментът, когато човек трябва да удря цимбали като Йосафат и да благодари, че е спасен, въпреки че изглежда обграден от врага (ситуация на липса или болест). Ученикът продължи: „Колко дълго трябва да стои човек в тъмнината?“, а аз отговорих: „Докато може да вижда в тъмнината“, а „хвърлянето на бремето дава възможност на човека да вижда в тъмнината“.

За да се повлияе на подсъзнанието, винаги е необходима активна вяра. „Вяра без дела е мъртва.“ В досегашните глави се опитах да изтъкна този въпрос.

Исус Христос прояви активна вяра, когато „заповяда на множеството да седне на земята“, преди да благодари за хлябовете и рибите.

Ще дам още един пример, който показва колко необходима е тази стъпка. Всъщност активната вяра е мостът, по който човек преминава към Обетованата земя.

Поради недоразумение една жена се е разделила със съпруга си, когото обичала силно. Той отказвал всички предложения за помирение и не искал да общува с нея по никакъв начин. Запознавайки се с духовния закон, тя отрекла появата на раздяла. После направила следното изявление: „В Божествения разум няма разделение, следователно не мога да бъда разделена от любовта и партньорството, които ми принадлежат по Божествено право.“

Тя прояви активна вяра, като всеки ден му осигуряваше място на масата и по този начин внуши на подсъзнанието образа на неговото завръщане. Мина повече от година, но тя не се поколеба и един ден той влезе в дома ѝ.

На подсъзнанието често се въздейства чрез музиката. Тя има качества, принадлежащи на четвърта плътност, и освобождава душата от оковите. Чрез нея прекрасните неща изглеждат възможни и лесно осъществими!

Имам приятелка, която ежедневно използва своя грамофон за тази цел. Това я поставя в перфектна хармония и освобождава въображението. Друга жена често танцува, докато прави своите утвърждения. Ритъмът и хармонията на музиката заедно с движението носят думите ѝ с огромна сила.

Ученикът трябва да помни също, че не трябва да пренебрегва „деня на малките неща“. Неизменно преди проявлението се появяват знаци, показващи, че „целта е близо“.

Преди Колумб да достигне Америка, той вижда птици и клонки, които му показват, че земята е близо. Така е и с манифестацията, но често ученикът бърка знаците със самата манифестация и се разочарова.

Например една жена „постулирала словесно“ да придобие комплект чинии. Не след дълго един приятел ѝ подарил стара и напукана чиния. Тя дойде при мен и каза: „Поисках комплект чинии, а получих само една напукана такава.“

Отговорих: „Чинията е само знак, че целта е близо. Тя показва, че комплектът ти ще дойде – гледай на нея като на птиците от историята на Колумб.“ И не след дълго чиниите дойдоха. 

Продължителната „симулация и имитация“ оказва влияние на подсъзнанието. Ако човек си внушава, че е богат, или че е успешен, „ще пожъне в подходящото време“. Децата всъщност правят точно така – „Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 18-3)

Например познавам една жена, която беше много бедна, но никой не можеше да я накара да се чувства бедна. Тя получаваше малка сума пари от богати приятели, които постоянно ѝ напомняха за нейната бедност, и за това, че трябва да бъде внимателна и да пести. Независимо от увещанията им, тя харчеше всичките си приходи за шапка или правеше подарък на някого, и беше във възторжено състояние на духа. Мислите ѝ винаги бяха съсредоточени върху красиви дрехи, пръстени и ценни вещи, но без да завижда на другите. Живееше в света на чудесата и само богатството ѝ се струваше истинско. Не след дълго тя се омъжи за богат мъж и пръстените и вещите станали видими. Не знам дали мъжът е бил „божественият избраник“, но богатството е трябвало да се прояви в живота ѝ, тъй като тя си е представяла само богатство.

Човек няма мир и щастие, докато не изтрие всички страхове от подсъзнанието си. Страхът е неправилно насочена енергия и трябва да бъде пренасочен или трансмутиран във вяра.

Исус Христос казва: „Защо сте страхливи, маловерци?“ (Матей 8:26) „Всичко е възможно за този, който вярва.“ (Марк 9:23)

Моите ученици често ме питат: „Как да се отърва от страха?“ Отговарям: „Като се приближиш до това, от което се страхуваш.“ 

„Лъвът получава свирепостта си от вашия страх.“ Приближете се до лъва и той ще изчезне; избягайте и той ще се затича след вас.

В предишните глави показах как лъвът, олицетворяващ недостига, изчезва, когато човек харчи безстрашно пари, показвайки вяра, че Бог е неговият източник, и следователно е непоклатим.

Много от моите ученици се измъкнаха от оковите на бедността и сега са щедро осигурени, тъй като са изгубили всякакъв страх да пуснат парите да изтичат. Подсъзнанието е повлияно от истината, че Бог е и Даващият, и Дарът. Затова, както човек е едно с Дарителя, така е едно и с Дара. Прекрасно е да се каже: „Благодаря на Бога Дарител за Бога Дар.“

Човек толкова дълго се е отделял от своето благо и от своя източник чрез мисли за разделение и липса, че понякога е необходим динамит, за да се изтласкат тези фалшиви идеи от подсъзнанието, а динамитът е алегория за голяма ситуация.

В горния пример виждаме как човекът се освобождава от оковите си, като проявява безстрашие. Човек трябва да се наблюдава ежечасно, за да разбере дали мотивът му за действие е страх или вяра.

„Изберете днес кому искате да служите“ (Исус Навин 24:15) – на страха или на вярата. Може би страхът на човека идва от личностните характеристики на някого. Тогава не избягвайте хората, от които се страхувате; бъдете готови да ги посрещнете с радост и те или ще се окажат „златни звена във веригата на нечие благо“, или просто ще изчезнат хармонично от пътя на човека.

Може би се страхувате от болести или микроби. Тогава човек трябва да бъде безстрашен и необезпокояван в ситуация, изпълнена с микроби, и ще бъде неприкосновен. Човек може да се зарази с микроби, само ако вибрира със същата честота като тях, а страхът сваля човека до нивото на микробите. Разбира се, причиняващият болести микроб е продукт на телесния ум, тъй като всяка мисъл трябва да се обективизира. Микробите не съществуват в свръхсъзнанието или в Божествения ум, следователно са продукт на човешкото „суетно въображение“.

„Докато мигне“ освобождението на човека ще дойде, когато той осъзнае, че в злото няма сила. Материалният свят ще изчезне и ще се прояви четвъртоизмерният свят – „Светът на чудесата“.

„И видях ново небе и нова земя“ (Откровение 21:1) „И смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка.“ (Откровение 21:4)

* * *

Коментар от Alien:

В тази глава авторката на практика комбинира силата на три различни подхода, които действат синергично, като по този начин подсилва възможността за реализация на конкретния постулат.

Отново виждаме значението на симулацията или имитацията в процеса на проявление. В описания случай с „олекотяването на ситуацията“ реално се променя контекста, като в примера се има предвид „преструване“ или „симулиране“ на нещо, което към момента на случване все още не е факт. Ситуацията първоначално един вид бива омаловажавана като сериозна и по този начин твърдото съгласие, че е такава, започва да „олеква“ и да се поддава на различни влияния, които да трансформират нещата радикално.

Както вече стана дума, в този симулационен процес емоциите са от изключително важно значение. Защото подобно на един актьор, вие следва дотолкова да се вживеете в ролята, която симулирате, така че да промените и контекста, при който тя се случва. И ако контекстът е правилно подбран – това увеличава и вашия шанс за проявление. Методът, базиран на симулация, е бил познат още на древните окултисти, които добре знаели, че ритъмът на дишане е пряко свързан с емоционалното състояние на индивида. Така симулацията или „разиграването“ на конкретен ритъм на дишане почти сигурно ще промени и вашето емоционално състояние, като това се постига индиректно. Затова и ако симулирате дишане, свързано с ритъм на спокойствие и самоконтрол, много бързо можете да трансмутирате ситуация на огромен гняв например. На практика обстоятелствата и самата ситуация все още не се е променила, но вие вече реагирате по различен начин и съдействате за нейното трансформиране.

Вторият елемент, който влиза в симбиоза с горепосоченото, е т. нар. „активна вяра“. Както посочва и авторката в нашата реалност „Вяра без дела е мъртва“. Т.е. тук става въпрос за влизане в някакъв цикъл на действие, което има за цел да доведе постулата до реализация. По-особеното в случая е, че активната вяра представлява вид ритуал, който е пряко свързан с желаната манифестация, и се явява нещо като елемент или част от пъзела. Защото автентичните лични съмнения в постигането на даден резултат обикновено представляват и най-сериозната причина той да не се осъществи. Съответно колкото по-малко вероятен или дори свръхестествен е желаният постулат, толкова по-големи са и съмненията. Затова по заобиколен начин започваш да използваш средства и механизми, които вече имат получено съгласие, че са ефективни, като това е и един от начините да се придобие и опит индиректно. Опит, с който в конкретния си живот може да нямате лукса да разполагате, защото нямате достъп до спомените си от „предходни“ игри, или текущият живот не е стартирал при подобни условия.

Като например „опитът“ да си се родил мултимилионер. Няма как да стъпиш на него, ако не си го преживял, и единственият начин е да го симулираш. За съжаление, популярната поговорка, че човек се учи от грешките си, не е съвсем коректна, защото практиката показва, че грешките често биват повтаряни в различни вариации. Но човек може да се научи много повече от успехите си. Успешният опит в дадена ситуация представлява безценно богатство, тъй като първоначалният пробив вече е бил осъществен или е бил получен наготово в средата на раждане и израстване. Точно по тази причина, ако някой човек успее да забогатее целенасочено на база личен труд, качества, използване на ситуация и т.н… има в пъти по-голям шанс да се връща отново и отново към това състояние дори ако стигне до банкрут няколко пъти поред. Той вече има едно своеобразно ноу-хау и този безценен опит може да бъде използван чрез различни творчески интерпретации. Ако забогатяването се е случило спонтанно, изненадващо и без подготовка обаче, то шансът всичко да се завърне към първоначалното си състояние, е твърде голям. Защото „опитът“ и „навиците“, свързани със старото положение, все още ще оказват силно въздействие. Особено ако индивидът, получил този шанс, не инвестира времето си в придобиването на умения, адекватни на новата му среда на живот.

Съществува обаче и една друга специфика, свързана с „активната вяра“, която следва да бъде отчетена. Както вече стана дума, има огромно значение до каква степен постулатът, към който се стремите, е свързан с общата консенсусна реалност. И, ако например, става дума за постулат от сорта на това „да сте първи в нещо“ или „да спечелите дадено състезание“, то демонстрацията на „активна вяра“ по публичен начин може да бъде контрапродуктивна, защото автоматично ще срещне контрапостулатите на останалите „конкуренти“ и техните „привърженици“. В този контекст демонстрацията на „активна вяра“ публично е равносилна на арогантност, което стимулира създаването на контрапостулати дори от хора, които преди това са били неутрални към ситуацията. Това е същината на поговорката „не казвай хоп, преди да си скочил“. От тази гледна точка човек следва добре да прецени до каква степен желания от него постулат влиза в конфликт, или пък не с желанията и стремежите на останалите участници, които евентуално могат да попаднат под действието му. И на тази база да определи начина, по който „активната вяра“ да бъде засвидетелствана – нещо, което може да бъде извън всякаква публичност.

Така или иначе обаче ИГРАТА е толкова динамична, а възможните изненади, идващи от подсъзнанието – толкова разнообразни, че дори и най-работещите и утвърдени принципи могат да имат нужда от допълнителна „настройка“, която да пасне на индивидуалния ви контекст. Защото, ако сте болен, и някое лекарство доказано е помогнало на 99% от хората, които са го приели, но на вас не ви помага, трябва да търсите друга алтернатива. Съответно важи и обратният сценарий, при който това, което не работи за 99% от хората, работи перфектно за вас. Просто защото вашият личен контекст се различава от този на останалите.

Революционните подходи (върху които няма изградено голямо съгласие) могат да проработят предимно в личен план, най-вече защото не са толкова обвързани с колективната реалност. Перфектен пример в тази връзка е проявата на всевъзможни свръхестествени способности, които могат да бъдат успешно развити и практикувани в среда на изолация или усамотение. В момента, в който те трябва да бъдат демонстрирани в колективна среда, шансът за тяхното проявление силно намалява. Затова при колективни демонстрации на свръхестествени способности почти винаги е замесена и някакъв тип „технология“, която сътворява „магията“, заобикаляйки „природните закони“, чрез използването на индиректни съгласия. Другият начин това да проработи се крие в модификацията на „машината“, чрез която функционирате в тази реалност. И сравнително скоро генните модификации и свързаните с тях свръхспособности и „екстри“, които те ще предоставят, ще излязат от виртуалния свят на филмите и ще въведат новото драстично разделение в обществото. Нещо, което е видяно като силно вероятен сценарий от множество вюъри. 

Третият подход, на който е акцентирано най-много в тази глава, е и най-сложен за адекватно обяснение, тъй като е силно изискващ откъм контекст, който да се доближи максимално до „сложността на ситуацията“. Т.е. тук говорим за контекст извън пожелателната и захаросана представа за това как точно е формирана тази „реалност“. Защото дотук следва да ви се е изяснило, че авторката констатира как проблемите на хората се крият единствено във „физическия свят“, което (за съжаление) е само частично вярно. Затова преди да бъде засегнат хакът с „прехвърляне на бремето“, следва да се кажат и още няколко думи за естеството на „свръхсъзнанието“. В тази връзка могат да се правят множество аналогии, затова ще се опра на едно от най-познатите езотерични понятия – Висшия Аз[16].

От възможно най-висша перспектива изначалният Висш Аз е себеосъзнат, създава и преживява множество вселени едновременно, проектирайки безкрайно много самоличности в тях. Девалвацията на това понятие във веригата от взаимосвързани игри обаче е толкова голяма, че на практика от човешка гледна точка „Висш Аз“ може да е чисто и просто състоянието, което предхожда конкретната ви игра. Включително „Висш Аз“ може да е просто друго тяло, чрез което се случва „проекцията“. Точно както вашето човешко тяло буквално е Висшият Аз на аватара ви в дадена компютърна игра, която играете на лаптопа си. Изключително добра илюстрация на този механизъм е представен в поредицата от филми „Матрицата“, в които виждаме как „истинското тяло“ на главният герой Нео е напълно безсъзнателно и подложено на други „машинни влияния“, но чрез него се случва животът му във виртуалната реалност. Когато главният герой успява да се пробуди, той буквално буди „Висшия си Аз“ и от тази вече осъзната позиция, и елиминирайки някои от „машинните влияния“, влиза отново във виртуалната реалност със статута на супергерой, който, въпреки огромната съпротива, разполага със способности, на които всеки би завидял. Да, Висшият Аз може да прави такива чудеса, но само когато неговите и вашите желания „съвпаднат“. Което драстично променя контекста. Другата добре илюстрирана филмова аналогия се крие в обстоятелството, че на този етап от Играта, Висшият Аз не проектира самостоятелно. Той влиза в сложна колаборация от множество съгласия с „машинарията“, която спомага за създаването и на нашата вселена. Той просто се свързва с нея. Което е друга сложна тема, която обяснява заблудата някои да бъркат „машината“, чрез която се проектира нашата вселена, с „Бог“.

Представената от авторката визия, че свръхсъзнанието има потенциала да трансформира и пренареди всяка една ситуация, е правдива. Но уловката тук е, че тя прави пожелателното предположение, че Висшият Аз желае вашето „благоденствие“ така, както вие го разбирате на всички нива в играта, наречена „човешки живот“ – просто защото има потенциала да го направи. А вие като осъзнатия аватар в Играта сте този, който „дъни нещата“, неспазвайки правила (за които определено не знаете) и влизате в конфликт с „божия план“ или казано по-опростено – този на Висшия Аз. Причините, начините и специфичните особености, при които „Висшият Аз“ се е ангажирал с тази Игра обаче, не знаят граници! Неговите лични цели или пък съгласия под форма на „договори“ също могат да са изключително разнообразни. Затова, колкото и странно да звучи (и по причини, които може да са ви напълно непонятни), Висшият Аз може да „иска“ или пък „да се е съгласил“ да сте беден и болен и всичко друго, което се сетите в негативната скáла, и това да е „божествената съдба“, предопределена ви в тази Игра. По причини, които остават в несъзнаваното, вашият Висш Аз може да е „подписал договор“ или, казано по-просто, да се е съгласил с обстоятелства по същия начин, по който България подписва Ньойския договор, от който страдаме и до днес! Или с други думи – дадено съгласие е било наложено под натиск! Точно по примера с филма „Матрицата“ и живота, който главният герой води, задаван му директно от програмираното му безсъзнателно тяло! Вие като осъзнатия аватар обаче сте този, който изпълнява договора, и единственото хубаво нещо в цялата тази работа е, че ВСЯКО едно съгласие може да бъде изменено, независимо от начина, по който е било получено. Вие сте този, който може да измени договора или негови конкретни детайли, на база на които сценарият за вашия живот е бил предварително начертан! И точно в тази връзка свръхсъзнанието, без капка съмнение, има потенциала да промени всяка една ситуация, ако му бъде възложено да го направи. Но, ако вашето желание влиза в сериозен конфликт със сценария, по който Висшият ви Аз го проектира, то следва да използвате този мощен инструмент по начин, който да не го превърне в метафорична атомна бомба за аватара ви.

Или казано по-опростено – ако осъзнато „прехвърлите бремето“ чрез слово на свръхсъзнанието, това би проработило в случаите, в които това „бреме“ не е зададено като важен компонент от сценария на вашия живот. Същевременно през цялото време трябва да си давате ясна сметка до каква степен искате да автоматизирате нещата в тази посока... защото това може да се окаже нож с две остриета. Това е свързано пряко с философския въпрос за индивидуалната и „божествената“ воля, на който ще обърна внимание в другите глави. Тук само ще отбележа, че постоянното предаване на вашите дейности в „божиите ръце“ автоматизират играта ви, превръщайки ви в пионка, която просто се доверява на избора на „по-висша сила“ за това как да се случват нещата. Де факто, ако не се разпознавате като причина за изпълнението на даден постулат, вие реално сте ефекта от този постулат и просто го проигравате в ролята на пионка. Това също може да е валиден и осъзнат избор.

Има случаи обаче, при които човек в даден момент „вижда“ плана за своя живот и няма нищо против него, и дори се вдъхновява, като го проиграва, и допълнително прави всичко възможно да се синхронизира с него, като го превръща в мисия на живота си. Но както може да се досетите, подобен сценарий може лесно да бъде внушен и чрез други средства, и да се окажете жертва на фундаменталистки манипулации, които претендират, че идват от „най-висше място“ и обслужват налагането на конкретна времева линия. Другият вариант обаче дава възможност „вие и „Бог“ да сте „едно“ по подобие на библейския цитат, като двата „аза“ работят заедно, вместо нисшият да проиграва чинно сценария на своя живот подобно на филм. Или с други думи – да търсите начини да взаимодействате със свръхсъзнанието, като чистите заложените в подсъзнанието „мини“, или по-лесният вариант – да достигате до набелязаната цел през заобиколни пътища, които не влизат в директен конфликт с „договорите“, които задават ключовите характеристики на аватара ви и неговия път.

Глава 7:
Любов

Всеки човек на тази планета поема своята инициация в любовта. „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго.“ (Йоан 13:34)[17] В „Tertium Organum“ Успенски заявява, че „любовта е космически феномен“, и отваря за човека четвъртоизмерния свят – „Света на чудесата“.

Истинската любов е безкористна и свободна от страх. Тя се излива върху обекта на своята обич, без да изисква отплата. Нейната същност е в радостта и удоволствието от даването. Любовта е Бог в проявление и най-силната магнетична сила във вселената. Чистата, безкористна любов се привлича сама по себе си; тя няма нужда да търси или да изисква. Едва ли някой има и най-бегла представа за истинската любов. Човекът е егоистичен, тираничен или страхлив в чувствата си, като по този начин губи онова, което обича. Ревността е най-големият враг на любовта, защото въображението се развихря, виждайки любимия човек привлечен от друг, и неизменно тези страхове се обективизират, ако не бъдат неутрализирани.

Например една жена дойде при мен с голяма тревога. Мъжът, когото обичаше, я беше напуснал заради друга жена, като ѝ казал, че никога не е възнамерявал да се жени за нея. Тя се разкъсваше от ревност и негодувание и каза, че се надява той да страда така, както я е накарал да страда тя; и добави: „Как можа да ме напусне, след като го обичах толкова много?“

Отговорих: „Ти не обичаш този човек, а го мразиш“, и добавих: „Никога не можеш да получиш това, което не си дала. Дай съвършена любов и ще получиш съвършена любов. Отдай се безусловно на този човек. Дай му съвършена, безкористна любов, без да изискваш нищо в замяна, не го критикувай и осъждай и го благославяй, където и да се намира той.“. Тя отвърна: „Не, няма да го благословя, ако не знам къде е!“ Отвърнах: „Ами това не е истинска любов.“

„Когато изпращате истинска любов, тя ще се върне при вас – или от този човек, или от негов еквивалент, защото, ако този човек не е божественият избор, вие няма да го искате. Тъй като сте едно с Бога, вие сте едно с любовта, която ви принадлежи по божествено право.“ 

Минаха няколко месеца и нещата останаха почти същите, но тя работеше съвестно със себе си. Казах: „Когато вече не се притесняваш от неговата жестокост, той ще престане да бъде жесток, тъй като ти го привличаш чрез собствените си емоции.“ 

Тогава ѝ разказах за едно братство в Индия, което никога не си казвало „добро утро“. Те използвали тези думи: „Поздравявам Божествеността в теб“. Те поздравявали Божествеността във всеки човек и в дивите животни в джунглата, и никога не били наранявани, защото виждали само Бог във всяко живо същество. Аз казах: „Поздрави божествеността в този човек и кажи „Виждам само твоята божествена същност. Виждам те такъв, какъвто те вижда Бог – съвършен, създаден по Негов образ и подобие.“

Тя установи, че става все по-уравновесена, и постепенно премахна недоволството си. Той беше капитан и тя винаги го наричаше „Капитана“. Един ден изведнъж каза: „Бог да благослови Капитана, където и да е той.“ Отговорих: „Това е истинска любов и когато „завършиш цикъла“ и вече не се притесняваш от ситуацията, ще имаш неговата любов или ще привлечеш нейния еквивалент.“

По това време пътувах и нямах телефон, така че няколко седмици нямах връзка с нея, когато една сутрин получих писмо, в което пишеше „оженихме се“. При първа възможност ѝ се обадих и я попитах: „Какво стана?“

„О!“, възкликна тя, „Случи се чудо! Един ден се събудих и всички страдания бяха престанали. Вечерта го видях и той ме помоли да се омъжа за него. Оженихме се след седмица и никога не съм виждала по-всеотдаен мъж.“

Има една стара поговорка: „никой не е твой враг, никой не е твой приятел – всеки е твой учител“. Така че индивидът трябва да бъде безпристрастен и да разбере каква поука може да извлече от всеки срещнат човек, и скоро ще научи уроците си, и ще бъде свободен. Любовникът на жената я учеше на безкористна любов, която всеки човек рано или късно трябва да научи.

Страданието не е необходимо за развитието на човека; то е резултат от нарушаването на духовния закон, но малко хора изглежда са в състояние да се събудят от „душевния си сън“ без него. Когато хората са щастливи, те обикновено стават егоисти и автоматично се задейства законът за кармата. Човек често търпи загуби поради липса на признателност.

Познавах една жена, която имаше много хубав съпруг, но често казваше: „Изобщо не ме интересува, че съм омъжена, но нямам и нищо против съпруга ми. Просто не се интересувам от брачния живот.“ Тя имаше други интереси и почти не си спомняше, че има съпруг. Мислеше за него само когато го видеше. Един ден съпругът ѝ казал, че е влюбен в друга жена, и си тръгнал. Тя дойде при мен страдаща и обидена.

Отговорих: „Случило се е точно това, което си постулирала словесно. Казвала си, че не се интересуваш от това да си омъжена, и подсъзнанието е заработило, така че вече да не си.“ Тя каза: „О, да, разбирам. Хората получават това, което искат, а после се чувстват много наранени.“

Скоро тя навлезе в пълна хармония със ситуацията и прозря, че двамата са много по-щастливи, когато са разделени. Когато жената стане безразлична или критична и престане да бъде вдъхновение за мъжа си, той губи стимула на ранната им връзка и става нервен и нещастен.

Един човек дойде при мен отчаян, нещастен и беден. Съпругата му се интересуваше от „науката за числата“ и го беше накарала да чете по въпроса. Изглежда, че написаното там не е било много благоприятно в неговия случай, защото той сподели: „Жена ми казва, че никога няма да постигна нищо, защото съм двойка.“ Отговорих: „Не ме интересува какво е числото ви, вие сте съвършена идея в божествения ум и ние ще поискаме успеха и благоденствието, които вече са планирани за вас от този Безкраен Разум.“

В рамките на няколко седмици той получи много добра позиция, а година-две по-късно постигна блестящ успех като писател. Никой човек не е успешен в бизнеса, ако не обича работата си. Картината, която художникът рисува от любов (към своето изкуство), е най-великата му творба. Посредственото творчество трябва да бъде забравено.[18]

Никой не може да привлече пари, ако ги презира. Много хора остават в бедност, като казват: „Парите не означават нищо за мен и аз презирам хората, които ги имат.“ Това е причината толкова много творци да са бедни. Презрението им към парите ги отделя от тях. Спомням си, че чух един художник да казва за друг: „Той не е добър като художник, има пари в банката.“ Тази нагласа на ума, разбира се, отделя човека от неговия източник на продоволствия, той трябва да бъде в хармония с дадено нещо, за да го привлече.

Парите са Бог в проявлението си и дават свобода от недостиг и ограничения, но те трябва винаги да се държат в обръщение и да се използват правилно. Трупането и спестяването реагират с мрачно отмъщение. Това не означава, че човек не трябва да има къщи, парцели, акции и облигации, защото е казано, че „хамбарите на праведния ще бъдат пълни“. Това означава, че човек не трябва да пази и къта дори основния си капитал, ако възникне случай, когато е необходимо да бъдат дадени пари. Като ги пуска без страх и с радост, той отваря пътя за постъпването на още, защото Бог е неизменен и неизчерпаем източник на човека. Това е духовното отношение към парите и великата банка на вселената никога не се проваля!

Пример за трупане на средства виждаме във филмовата продукция „Greed“. Жена печели пет хиляди долара от лотария (около $90 000 днес или $800 000 в злато), но не иска да ги похарчи. Тя трупа и спестява, оставя съпруга си да страда и да гладува, а накрая си изкарва прехраната с миене на подове. Тя обича самите пари и ги поставя над всичко, но една нощ бива убита, а парите ѝ биват отнети.

Това е пример за сентенцията, че „любовта към парите е коренът на всяко зло“[19]. Парите сами по себе си са добри и полезни, но използвани за разрушителни цели, трупани и спестявани или смятани за по-важни от любовта, носят болести и бедствия, както и загуба на самите пари.

Следвайте пътя на любовта и всичко ще бъде добавено, защото Бог е любов и Бог е източникът; следвайте пътя на егоизма и алчността и източникът ще изчезне, или човекът ще бъде отделен от него.

Знаех например за случай на много богата жена, която трупаше доходите си. Тя рядко раздаваше нещо, но купуваше и купуваше неща за себе си. Тя много обичаше огърлиците и веднъж един приятел я попита колко такива има. Тя отговорила: шестдесет и седем. Купила ги и ги прибрала, грижливо увити в салфетки. Ако беше използвала огърлиците, това щеше да е напълно оправдано, но тя нарушаваше „закона за употребата“. Гардеробите ѝ били пълни с дрехи, които никога не носела, и бижута, които никога не виждали светлина. Ръцете на жената постепенно се парализират от държане на вещи и накрая тя е освидетелствана за неспособна да се грижи за делата си, а богатството ѝ е предадено за управление на други хора. Така човекът, непознавайки закона, сам си причинява гибел.

Всички болести, всички нещастия идват от нарушаването на закона на любовта. Човешките бумеранги на омраза, обида и критика се връщат обратно, натоварени с болести и скръб. Любовта изглежда почти изгубено изкуство, но човекът с познания за духовния закон знае, че трябва да я възстанови, защото без нея е „станал като мед, която звъни, и кимвали, които дрънкат“.[20]

Например имах ученичка, която идваше при мен месец след месец, за да изчисти съзнанието си от обидата. След известно време тя стигна до момента, в който изпитваше неприязън само към една жена, но тази жена постоянно занимаваше мислите ѝ. Малко по малко тя стана уравновесена и хармонична и един ден цялата неприязън беше изтрита. Тя влезе сияеща и възкликна: „Не можеш да разбереш как се чувствам! Жената ми каза нещо и вместо да се ядосам, аз бях любяща и добра, а тя се извини и беше съвършено мила с мен. Никой не може да разбере прекрасната лекота, която усещам в себе си!“

Любовта и добрата воля са безценни в бизнеса.

Например при мен дойде една жена, която се оплакваше от своя работодателка. Тя каза, че е студена и критична и знае, че не я иска на тази позиция. „Поздрави Божествеността в жената и ѝ изпрати любов“ – отвърнах аз. Тя каза: „Не мога, тя е като от камък.“ Отговорих: „Спомняш ли си историята за скулптора, който поискал определено парче мрамор. Попитали го защо го иска, а той отговорил: „защото в мрамора има ангел“, и от него създал чудесно произведение на изкуството.“ Тя каза: „Добре, ще опитам.“ След една седмица се върна и сподели: „Направих това, което ми казахте, и сега жената е много любезна и ме разходи с колата си.“

Понякога хората са изпълнени с разкаяние, че са направили някому зло, може би преди години. Ако грешката не може да бъде поправена, ефектът от нея може да бъде неутрализиран, като се направи добрина на някого в настоящето.

„... но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното...“ (Филипяни 3:13)

Скръбта, съжалението и угризението разрушават клетките на тялото и отравят атмосферата на човека. Една жена ми каза в дълбока скръб: „Манифестирай да бъда щастлива и радостна, защото скръбта ми ме прави толкова раздразнителна към членовете на моето семейство, че все повече си създавам карма.“

Помолиха ме да помогна на една жена, която скърбеше за дъщеря си. Отказах се от всякаква вяра в загубата и раздялата и потвърдих, че Бог е радостта, любовта и мирът на тази жена. Жената веднага придобила самообладание, но изпратила съобщение от сина си да не „действам“ повече, защото била „толкова щастлива, че не било прилично“.

Затова „тленният ум“ обича да се придържа към своите скърби и съжаления. Познавах една жена, която се хвалеше с проблемите си, така че, разбира се, тя винаги имаше с какво да се похвали.

Едно старо схващане гласи, че ако една жена не се тревожи за децата си, тя не е добра майка. Знаем, че майчиният страх е причина за много от болестите и злополуките, които се появяват в живота на децата. Защото страхът представя ярко болестта или ситуацията, от която се страхува, и тези картини го обективизират, ако не бъде неутрализиран. Щастлива е майката, която може да каже искрено, че предава детето си в Божиите ръце, и знае, че то е под божествена закрила.

Например една жена се събудила внезапно през нощта и почувствала, че брат ѝ е в голяма опасност. Вместо да се поддаде на страховете си, тя започнала да изказва следното утвърждение, като повтаряла: „Човекът е съвършена идея в Божествения разум и винаги е на мястото си, следователно брат ми е на правилното място и е божествено защитен.“ На следващия ден научава, че брат ѝ е бил в непосредствена близост до взрив в мина, но по чудо се спасил.

Така че човекът е пазител на своя брат (в мислите си) и всеки човек трябва да знае, че това, което обича, живее „... под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия“. (Псалми 91:1)

„Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.“ (Псалми 91:10)

„...но съвършената любов изпъжда страха; който се страхува, не е усъвършенстван в любовта.“ (1 Йоаново 4:18) „Следователно, любовта изпълнява закона.“ (Римляни 13:10)

* * *

Коментар от Alien:

Тази глава акцентира на „любовта“ като мощен инструмент за манифестация. Ако оставим настрани инфлацията и деформацията, която съпровожда отразяването на тази емоция в нашата цивилизация, то без съмнение нейното значение е голямо.

В контекста на казаното дотук, следва да разглеждаме любовта като водещата позитивна емоция, която човек може умело да използва в цикъла на действие при реализацията на своя постулат. Емоциите играят важна роля при реализацията на постулата, защото задават част от контекста на неговото случване, но могат да се ползват и като носеща вълна. Има обаче няколко важни особености, които следва да бъдат отбелязани, когато говорим за понятието „любов“.

На първо място, „любовта“ като креативна сила, за която се говори в религиозните и метафизични източници, не може да се сравни с човешката емоция, която е само далечен отзвук. В тази връзка, базирано на лични „извънтелесни преживявания“, мога да потвърдя това от първо лице. Достатъчно други хора, преживяли състояние близко до смъртта, също са описвали „състояние на любов“, което не може да се сравни с нищо на Земята. Същевременно дори земният аналог на тази „емоция“ често бива сравняван като възможно най-висшата степен на влечение, но и на приемане. Точно по тази причина излъчването на подобна емоция съдейства за приемането на вашия постулат в тази странна земна платформа. Тук само като скоба ще отбележа, че същото това свойство може и е използвано в по-висшите равнини на съществуване за подмолно налагане на съгласие. Да, „симулацията“ е практика, която не съществува само в нашата реалност, и неописуемо чувство на любов може да бъде излъчвано чрез технология с цел манипулация и съгласие. Тези подробности не са тема на настоящия материал, но ги отбелязвам, защото имат директна връзка с основния въпрос: „Защо нещо работи?“

Освен тези очевидни обстоятелства, обясняващи защо любовта като емоция би съдействала за реализацията на вашия постулат, има и друга доста по-засукана подробност, която мнозина трудно ще приемат. Но тя е част от твърде комплицираната ситуация на Земята, в която не всичко работи както често се очаква. Казано възможно най-синтезирано – в земната Игра влиянието на несъзнаваното идва от „всевъзможни места“ поради огромната фрагментация. В тази връзка изненадващата подробност е, че част от вашите несъзнателни гледни точки са пръснати в „телата“ на останалите хора, и най-вече в тези, с които контактувате по различни поводи. Това е и една от скритите причини коментираната от авторката „благословия“ на хора, които не харесвате, да работи неочаквано добре. Разбира се, основните причини за случващото се в живота ви не се крият в това подмолно обстоятелство. То по-скоро действа като усилващ механизъм на вашите постулати в позитивна или негативна посока.

Глава 8:
Интуиция или напътствие

Няма непостижими цели за човека, който познава силата на словото си и следва интуитивните му напътствия. Чрез постулатите си той задейства невидими сили и може да възстанови тялото си или да преобрази делата си. Ето защо е от изключителна важност да се изберат правилните думи и ученикът внимателно да подбира утвърждението, което иска да изстреля в невидимото. Той знае, че Бог е неговият източник, че всяко желание може да бъде удовлетворено, и че изреченото от него слово освобождава процеса по реализацията.

„Искайте, и ще ви се даде.“ (Матей 7:7)

Човекът трябва да направи първата крачка. „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.“ (Яков 4:8)

Често са ме питали как се прави манифестация. Отговарям: „Направете словесния постулат и не правете нищо, докато не получите категоричен знак.“ Поискайте указание, като кажете: „Безкраен дух, открий ми пътя, дай ми да разбера дали има нещо, което да направя.“

Отговорът ще дойде чрез интуиция (или предчувствие); случайна забележка от някого или пасаж от книга, и т.н., и т.н.[21] Отговорите понякога са доста изненадващи по своята точност. 

Например една жена пожелала голяма сума пари. Тя изрекла думите: „Безкраен Дух, отвори пътя за незабавното ми удовлетворение, нека всичко, което ми принадлежи по божествено право, да достигне до мен сега, в дъжд от изобилие.“ След това добавила: „Дай ми ясна следа, покажи ми дали има нещо, което да направя.“ Мисълта дошла бързо: „Дай на конкретен приятел (който ѝ е помогнал духовно) сто долара“ (над $1800 днес или $16 000 в злато). Тя споделила въпросната мисъл на друга своя приятелка за съвет, а тя ѝ отвърнала: „Изчакай да получиш друга следа, преди да ги дадеш.“ Така че тя изчакала и същия ден срещнала една жена, която ѝ казала: „Днес дадох на някого един долар (над $18 днес или $160 в злато) за мен това беше точно толкова, колкото за теб би било да дадеш на някого сто долара.“ Това наистина била недвусмислена следа, така че тя знаеше, че е права, като даде стоте долара. Този подарък се оказал чудесна инвестиция, защото скоро след това голяма сума пари дошла при нея по забележителен начин.

Даването отваря пътя за получаване. За да се създаде активност във финансите, трябва да се дава. Десятъкът или даването на една десета от доходите е стар еврейски обичай, който със сигурност ще доведе до увеличение на доходите. Много от най-богатите хора в тази страна са давали десятък и не знам за случай, при който подобна инвестиция да се проваля.

Десетата част излиза и се връща благословена и умножена. Но дарението или десятъкът трябва да се дава с любов и радост, „защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2 Коринтяни 9:7)[22].

Сметки трябва да се плащат с радост, всички пари трябва да се изпращат без страх и с благословия. Тази нагласа на ума прави човека господар на парите. А постулираното от него слово отваря огромни източници на богатство.

Човек сам ограничава източника си чрез лимитираната си представа. Понякога ученикът има страхотно разбиране за това как се придобива богатство, но се страхува да действа. Визията и действието трябва да вървят ръка за ръка, както в случая с човека, който си купил палто с кожена подплата (случаят е описан в глава 5).

Една жена дойде при мен и ме помоли „да постулирам словесно“ да заеме професионална длъжност. И аз казах: „Безкраен Дух, отвори пътя за правилната длъжност на тази жена.“ Никога не искайте просто „длъжност или пост“; искайте правилната такава, мястото, което вече е планирано в Божествения разум, тъй като само то ще ви донесе удовлетворение.

След това благодарих, че тя вече я е получила, и че това ще се прояви бързо. Много скоро ѝ предложиха три позиции – две в Ню Йорк и една в Палм Бийч – и тя не знаеше коя да избере. Казах: „Поискай конкретна насока.“

Времето почти беше изтекло и тя все още не беше решила, когато един ден се обади по телефона: „Когато се събудих тази сутрин, усетих миризмата на Палм Бийч.“ Беше ходила там и преди и познаваше мекия му аромат. Отговорих: „Е, ако оттук усещаш миризмата на Палм Бийч, то това със сигурност е твоята насока.“ Тя прие длъжността и се оказа много успешна. Често обаче насоката идва в неочакван момент.

Един ден вървях по улицата, когато изведнъж изпитах силно желание да отида в една пекарна, намираща се на една-две преки от мястото, на което се намирах.

Логическият ум се съпротивляваше, твърдейки: „Там няма нищо, което искаш.“

Аз обаче се бях научила да не се подчинявам на логиката, затова отидох в пекарната, разгледах всичко и със сигурност там нямаше нищо, което бих искала. Но излизайки, срещнах една жена за която си бях мислила често. Тя имаше голяма нужда от помощта, която можех да ѝ окажа.

Толкова често човек търси едно, а намира друго. Интуицията е духовна способност, която не обяснява, а просто сочи пътя. Човек често получава някаква насока или следа по време на реализацията на своята манифестация. Идеята, която идва, може да изглежда съвсем неуместна или нелепа, но някои от Божиите пътища са „мистериозни“.

Един ден в класа ми постулирах, че всеки ученик ще получи определена насока или следа. След това една жена дойде при мен и каза: „Докато ти изричаше това, аз получих идеята да си прибера мебелите от склада и да си взема апартамент.“ Жената беше дошла да ѝ манифестирам здраве. Казах ѝ, че знам, че сдобивайки се със собствено жилище, здравето ѝ ще се подобри, и добавих: „Смятам, че проблемът ти е свързан с някакво задръстване и е дошъл от това, че си складирала вещите си. Струпването на вещи води до задръстване на организма. Нарушила си закона за употребата и тялото ти плаща наказанието.“

Затова благодарих, че „Божественият ред е установен в ума, тялото и делата ѝ.“

Хората имат съвсем малка представа за това как техните дела се отразяват на тялото. Всяко заболяване има психическо съответствие. Човек може да получи мигновено изцеление чрез осъзнаването на това, че тялото му е съвършена идея в Божествения ум, и следователно е цялостно и съвършено. Но ако продължи да мисли разрушително, да трупа, да мрази, да се страхува, да осъжда, болестта ще се върне.

Исус Христос знаеше, че всички болести идват от греха, но след изцелението предупреди прокажения да си отиде и да не греши повече, за да не го сполети нещо по-лошо.

Така че човешката душа (или подсъзнанието) трябва да бъде изчистена, докато стане по-бяла от сняг, за да се излекува трайно, а метафизикът винаги се рови дълбоко, за да открие „съответствието“.

Исус Христос казва: „Не осъждайте, и няма да бъдете осъждани.“ (Лука 6:37)[23]

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (Матей 7:1)

Много хора са си навлекли болести и нещастие чрез осъждане на другите. Това, което човек осъжда у другите, той привлича към себе си.

Например една приятелка дойде при мен с гняв и тревога, защото мъжът ѝ я беше изоставил заради друга жена. Тя заклеймяваше другата жена и непрекъснато повтаряше: „Тя знаеше, че той е женен мъж, и нямаше право да откликва на опита му за ухажване.“ Отговорих: „Спри да осъждаш жената, благослови я и приключи със ситуацията, защото в противен случай привличаш същото към себе си.“ Тя остана глуха за думите ми и година-две по-късно сама се заинтересува силно от един женен мъж.

Човек се превръща в жив проводник, когато критикува или осъжда, и може да очаква шок.

Нерешителността е препъникамък в много случаи. За да я преодолеете, многократно повтаряйте: „Винаги съм под пряко вдъхновение, вземам правилни решения и то бързо.“ Тези думи въздействат на подсъзнанието и скоро човек се оказва буден и нащрек, правейки правилните си ходове без колебание. Открих, че е вредно да се търси напътствие във фината равнина[24], тъй като това е „локация“ на много умове, а не на „Единния разум“.

Когато човек отвори съзнанието си за субективността, той става мишена за разрушителните сили. Фината равнина е резултат от смъртната мисъл на човека и се намира на „нивото на противоположностите“. Така човек може да получава както добри, така и лоши послания.

Науката за числата и четенето на хороскопи задържа човека в менталната (или смъртната) равнина[25], тъй като тези „науки“ се занимават само с кармичния път. Познавам един човек, който според хороскопа му трябваше да е мъртъв преди години, но той е жив и е лидер на едно от най-големите движения в тази страна за издигане на човечеството.

Нужен е много силен ум, за да неутрализираш пророчество на злото. Ученикът трябва да заяви: „Всяко лъжливо пророчество ще се провали; всеки план, който моят небесен Отец не е планирал, ще се разпадне и разсее, божествената идея се осъществява сега.“

Въпреки това, ако някога получите добро послание за предстоящо щастие или богатство, приютете го и го очаквайте, и то рано или късно ще се прояви чрез закона за очакването.

Волята на човека трябва да се използва в подкрепа на световната воля. „Искам да се изпълни Божията воля.“ Божията воля е да даде на всеки човек всяко праведно желание на сърцето му, а човешката воля трябва да се използва, за да се задържи съвършената визия, без да се колебае.

Блудният син каза: „Ще стана и ще ида при баща си.“ (Лука 15:18)[26] Наистина често е необходимо усилие на волята, за да напуснем кочината и плявата на смъртното мислене. За средностатистическия човек е много по-лесно да изпитва страх, отколкото вяра; така че вярата е усилие на волята.

Когато човек се пробуди духовно, той осъзнава, че всяка външна дисхармония е следствие от вътрешна (психическа) дисхармония. Ако се спъне или падне, той трябва да знае, че се спъва или пада в съзнанието си.

Един ден ученичка вървяла по улицата и осъждала някого в мислите си. Мислено си казвала: „тази жена е най-неприятната жена на света“, когато изведнъж трима скаути се втурнали зад ъгъла и едва не я блъснали. Тя не осъдила скаутите, а веднага призовала закона за прошката и „поздравила божествеността“ в жената. Пътят на Мъдростта е приятен и всички нейни пътеки са спокойни.

Когато човек постави своите изисквания към „Всеобщото“, той трябва да е готов за изненади. Може да изглежда, че всичко върви наопаки, а в действителност да е наред.

Например на една жена било казано, че в божествения ум няма загуба, следователно тя не може да загуби нищо, което ѝ принадлежи; всичко, което загуби, ще бъде върнато или ще получи равностойността му. Няколко години по-рано тя била загубила две хиляди долара (над $36 000 днес или $320 000 в злато). Приживе тя е дала парите назаем на своя роднина, която по-късно починала, без да я спомене в завещанието си. Жената била възмутена и ядосана и тъй като нямала писмено заявление за сделката, така и не получила парите. Затова решила да отрече загубата и да прибере двете хиляди долара от „Банката на Всеобщото“. Трябваше да започне с това да прости на жената, тъй като обидата и липсата на прошка затварят вратите на тази прекрасна банка.

Тя направи следното изявление: „Отричам загубата, в Божествения разум няма загуба, следователно не мога да загубя двете хиляди долара, които ми принадлежат по Божествено право.“ Когато една врата се затваря, друга се отваря.

Тя живеела под наем в жилищна сграда, която впоследствие била обявена за продан, а в договора за наем имало клауза, според която, ако сградата бъде продадена, наемателите ще трябва да се изнесат в рамките на 90 дни. Ненадейно наемодателят променил договора и повишил наема.[27] Отново на пътя ѝ се изпречила несправедливост, но този път тя била спокойна. Тя благословила наемодателя и казала: „Тъй като наемът е увеличен, това означава, че ще бъда много по-богата, защото Бог е моят източник.“

Били сключени нови авансови договори за наем, но по някаква божествена грешка била забравена клаузата за напускане в рамките на 90 дни, ако имотът бъде продаден. Скоро след това наемодателят имал възможност да продаде имота. Заради грешката в новите договори за наем наемателите задържали владението за още една година.

Агентът предложил на всеки наемател по $200 долара ($3650 днес или $ 32 000 в злато), ако се съгласи да напусне. Няколко семейства се преместили; три останали, включително жената. Минали един-два месеца и агентът отново се появил. Този път той попитал жената: „Ще развалите ли договора си за сумата от $1500 (около $27 500 днес или $240 000 в злато)?“ Тогава ѝ светнало: „Ето ги и двете хиляди долара.“ Спомнила си, че казала на свои приятели, които били на гости: „Всички ще действаме заедно, ако дойде друга оферта за напускане.“ И така, нейната „насока“ била да се посъветва с приятелите си. Те ѝ отговорили: „Е, ако са ти предложили $1500, със сигурност ще ти дадат и $2000.“ И така, тя получила чек за $2000 за това, че се отказала от апартамента. Със сигурност това бе забележително действие на закона и очевидната несправедливост просто отваряше пътя за проява на манифестация от нейна страна.

Случаят доказал, че няма загуба, и че когато човек действа духовно, той взима всичко, което му принадлежи, от този велик „Резервоар на Изобилието“.

„И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът.“ (Йоил 2:25)

Неблагоприятните мисли сами по себе си ограбват човека, защото: „Никой освен теб не може да ти даде и никой освен теб не може да ти вземе.“

Човекът е тук, за да изпита и докаже Бога, и да „свидетелства за истината“. Той може да направи това само като постигне изобилие от недостиг и справедливост от несправедливост.

„... И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.“ (Малахия 3:10)

* * *

Коментар от Alien:

Това е една от главите, в които се говори най-много за „пари“, така че е редно нещата да бъдат представени в малко по-разширен контекст.

Авторката е напълно права, като казва: „Човек сам ограничава източника си чрез лимитираната си представа“, а посочените хакове със способи за придобиване на пари са напълно адекватни. Това, което не се казва обаче, е, че в повечето случаи посоченият хак би сработил най-вече на индивидуално ниво, защото, ако проработи на глобално – би означавало грандиозна трансформация на текущата земна Игра. Само като елементарен пример: представете си, че всеки човек впрегне способностите си (въпреки враждебната среда) и успее да манифестира милиарди долари. Това очевидно няма да донесе изобилие, а невиждан хаос и хиперинфлация, както и загуба на съгласието, че въпросните хартии или електронният им вариант в банката са пари. По подобие на зимбабвийския вариант с банкнотите от $100 трилиона, с които не можеше да се купи почти нищо... защото ви трябват квадрилиони :)

Текущата ни земна Игра е проектирана умишлено на база недостиг, който да задвижва различен тип съревнования/подигри. Това от своя страна пък се използва от малцина, които знаят много добре как работят тези механизми, като ги държат в тайна и дори като оръжие срещу останалите. Така че от тази гледна точка, без капка съмнение, има нужда от далеч по-голям баланс и той може да се постигне единствено чрез своеобразно „просвещение“. Това е и една от причините за представянето на тази книга. Тя може да помогне на мнозина да намерят инструмента, който би им паснал най-добре в ежедневното постулиране, което се случва във враждебната среда на предимно негативните и ограничаващи мултимедийни внушения. Но както винаги контекстът прави разликата и всеки може допълнително да модифицира своите постулати. Светът се променя радикално и хората следва да впрегнат способностите си, за да балансират ролята си на творци в Играта. Защото в следващите години все повече ще им се внушава, че от тях не зависи нищо и просто следва да са благодарни на отпусканата им милостиня в стил ББД. А тя, въпреки името си, определено няма да е „безусловна“.

От друга страна, някой може да каже, че тогава няма нужда да се манифестират „пари“, които биха се обезценили, а директно продоволствията, които се купуват с тях. Тук, разбира се, важи правилото, че при сегашните 8 милиарда души очевидно няма как всеки да има луксозна къща на плажа :) Но на теория в доста други аспекти, и особено за продукти, това може да се случи, ако достатъчно много хора фокусират вниманието си в тази посока. Както вече споделих обаче, това ще направи текущата земна Игра напълно различна и вероятно нежелана за голяма част от участниците. В тази връзка хората по-лесно биха постулирали масово някой от типичните земни катаклизми, които да сложат край на цивилизацията. Все пак този ултраутопичен вариант на изобилието съвсем не е невъзможен и дори е бил дискутиран от един от участниците в проекта Монтоук като потенциална визия за 28 век. С уточнението, че земното население ще е значително по-малко, а градовете управлявани напълно от изкуствен интелект.[28]

В главата е представен и конкретен цикъл на действие, базиран на интуиция. Той допълнително може да бъде модифициран чрез използването на различни генератори на синхроничности, които имат потенциала да ви отварят врати към части от вашето несъзнавано, което впоследствие да бъде втъкано във формáта на земната ви Игра. Авторката казва, че методът, по който следва да действате в подкрепа на даден постулат, може да дойде чрез интуиция (или предчувствие); случайна забележка от някого или пасаж от книга и т.н., и т.н. Неслучайно в статията за създаването на „Завръщане в Монтоук“ сме обяснили, че тази книга (в контекста на безбройните синхроничности, от които е изтъкана) може да служи дори и като своеобразен личен оракул. Просто задайте въпроса, който ви интересува, и отворете произволна страница. Там може да се крие неочаквана връзка към това, което търсите. Разбира се, предварителната ментална настройка е ключов фактор за успеха на подобна дейност просто защото „технологията“, с която работите, се казва „човешко тяло“. А тя, за разлика от механичната такава, е натоварена с доста разнообразен софтуер, който драстично се меси в крайния резултат.

Друг акцент на тази глава е свързан с правилния подбор на думите, от които е съставено утвърждението или постулата. Както вече отбелязах, вашият постулат би се реализирал по пътя на най-малкото съпротивление спрямо общата консенсусна реалност. В тази връзка колкото по-конкретен и натоварен с детайли и подробности, указващи как да се случи желаното проявление – толкова по-малък е шансът то да се случи. Начинът на проявление често е свързан с цикъла на действие, в който влизате, но предварителното указание и точна специфика намаляват шанса, защото могат да влязат в противоречие с волята и постулатите на останалите участници. Затова постулатът трябва да оставя „въздух“ и достатъчно много варианти, чрез които намерението да се реализира. Това е много деликатна тема, особено когато се отнася до намерение, което касае пряко и други участници. Защото може да се окаже, че постигнатият резултат е на прекалено висока цена и представлява нещо като „пирова победа“.

Това, което е почти сигурно обаче, е, че колкото по-продължителен е вашият фокус към дадена цел в комбинация с цикъл на действие, толкова по-голям е шансът да видите проявление на резултати. Понякога те няма да са търсените резултати, но ще са достатъчна индикация, която ще ви покаже как нещата се случват и това вече е голям пробив. Защото след това е нужно да вкарате само някои фини настройки, за да нацелите кое работи най-добре за вас. В тази връзка директното налитане към цели, които са радикално различни от настоящия ви контекст или граничат с твърде малка вероятност от математическа гледна точка, представляват интересна дилема. Според мен те могат да бъдат изпробвани от експериментална гледна точка. Ако фокусът към целта е наистина постоянен – шансът за проявление ще бъде налице. Но най-вероятно отново ще се случи по пътя на най-малкото съпротивление. Или казано по-просто – може да „сънувате“ как конкретната ви цел се манифестира.

Лично аз имам няколко подобни случаи на постулати в различни сфери на битието, над които съм бил силно фокусиран, въпреки че са били малко вероятни към този момент. Всички те се случиха с ярък и запомнящ се сън. Изживяването може да бъде толкова истинско, колкото и действителното проявление във „физическия свят“. С тази разлика, че последиците и съгласието за неговото случване очевидно няма да имат същата стойност. Но последици ще има със сигурност – най-малкото в емоционален план, а както вече стана дума, емоциите са важна част от механиката на земното преживяване. Когато говорим за постулат, който е на границата с масовото възприятие на консенсусната реалност, е възможно проявлението и преживяването да се случи и във „физическия свят“ и за вас то да е толкова реално, колкото да ядете боб чорба за обяд. Но в повечето случаи вие ще сте единственият свидетел/наблюдател на феномена и няма да имате доказателства, чрез които да получите допълнително съгласие, че се е състоял в тази реалност.

Глава 9:
Съвършено себеизразяване или Божественият замисъл

Всеки човек има потенциал за съвършено себеизразяване. Има ниша, която той трябва да запълни, и която никой друг не може да запълни, нещо, което той трябва да направи, и което никой друг не може да направи; това е неговата съдба!

Това постижение се съхранява като съвършена идея в Божествения ум и очаква да бъде разпознато от човека. Тъй като способността за изобразяване е творческа способност, е необходимо човек да види идеята, преди тя да се прояви.

Така че най-висшата потребност на човека е да получи Божествения замисъл на своя живот. Той може да няма ни най-малка представа какво е това, като вероятно дълбоко в него е скрит някакъв удивителен талант.

Човек трябва да повели: „Безкраен Дух, отвори пътя, за да се прояви Божественият замисъл на моя живот; нека геният в мен бъде освободен сега; нека видя ясно съвършения план.“

Перфектният план включва здраве, богатство, любов и перфектно себеизразяване. Това е есенцията на живота, който носи съвършено щастие. Когато човек постави това изискване, може да забележи, че в живота му настъпват големи промени, защото принципно почти всеки човек се е отклонил от Божествения план.

Знам за конкретен случай на една жена, при който животът ѝ все едно бе ударен от торнадо, но корекциите настъпиха бързо и прекрасни нови обстоятелства заеха мястото на старите.

Съвършеното себеизразяване никога няма да бъде свързано с тежка работа и усилия. То ще представлява толкова поглъщащ интерес, че ще изглежда почти като игра. Ученикът трябва да знае също, че с идването си на Земята, финансирано от Бог, източникът, необходим за неговото съвършено себеизразяване, ще бъде на разположение.

Много гении са се борили години наред да подсигурят материално живота си, докато реално словесният постулат и вярата им са можели бързо да осигурят необходимите средства.

Например един ден след урока, който проведох, мъж от курса дойде при мен и ми подаде 1 цент. Той каза: „Всичко, което имам, са тези седем цента (около $1,30 днес или $11 в злато) и ще ти дам един, защото вярвам в силата на твоето слово. Искам да произнесеш словесен постулат за моето съвършено себеизразяване и просперитет.“

„Направих постулата“ и го видях отново чак една година по-късно. Един ден той дойде, успешен и щастлив, с куп жълти банкноти в джоба си.[29] Той каза: „Веднага след като изрече словото, ми предложиха позиция в далечен град и сега имам здраве, щастие и удовлетворение.“

Съвършеното себеизразяване на една жена може да се състои в това да бъде съвършена съпруга, съвършена майка, съвършена домакиня, а не непременно в това да прави обществена кариера.

Изисквайте конкретни насоки и пътят ще бъде лесен и успешен.

Човек не бива да визуализира или да налага мисловна картина. Когато заяви Божественият замисъл да се появи в съзнанието му, той ще получи проблясъци на вдъхновение и ще започне да вижда как реализира голямо постижение. Това е картината или идеята, която той трябва да поддържа без колебание.

Това, което човек търси, всъщност търси него – телефонът търсеше Бел!

Родителите никога не трябва да налагат кариера и професия на децата си. С познаването на духовната истина, Божественият план може да бъде застъпен още в ранна детска възраст или преди раждането.

Пренаталният постулат следва да бъде: „Нека Богът в това дете има съвършен израз; нека Божественият замисъл на неговия ум, тяло и дела се прояви през целия му живот, през цялата вечност.“

Божията воля да бъде изпълнена, а не човешката; Божият модел, а не човешкият, е заповедта, която се съдържа във всички писания, а Библията е книга, която се занимава с науката за ума. Тя е книга, която казва на човека как да освободи душата си (или подсъзнанието си) от робство.

Описаните битки са изображения на човека, който води война срещу смъртните мисли. „И неприятели на човека ще бъдат домашните му.“ (Матей 10:36)[30] Всеки човек е Йосафат и всеки човек е Давид, който убива Голиат (смъртното мислене) с малкия бял камък (вярата). Така че индивидът трябва да внимава да не бъде „порочен и ленив слуга“, който е заровил таланта си. Човек ще плати ужасно наказание, ако не упражнява способностите си.

Често страхът застава между човека и неговото съвършено себеизразяване. Сценичната треска е била препятствие за много гении. Тя може да бъде преодоляна чрез словесен постулат или „манипулация за успех“. Тогава човекът губи всякакво самосъзнание и просто чувства, че е канал, чрез който Безкрайният разум изразява себе си. Той е под пряко вдъхновение, безстрашен и уверен, защото усеща, че „Богът-Отец в него“ е този, който върши работата.

Едно момче често идваше в моя клас с майка си. То ме помоли „да постулирам словесно“ във връзка с предстоящите му изпити в училище.

Казах му да направи изявлението: „Аз съм едно цяло с Безкрайният разум. Знам всичко, което трябва да знам по този въпрос.“ Той имаше отлични познания по история, но не беше сигурен в аритметиката си. Видях го след това и той сподели: „Направих постулата за аритметиката и я издържах с най-високо отличие, но си помислих, че мога да разчитам на себе си по история, и получих много слаба оценка.“ Човек често се препъва, когато е „твърде уверен в себе си“, което означава, че се доверява на своята личност, а не на „вътрешния Бог-Отец“.

Друга моя ученичка ми даде пример за това. Едно лято тя предприела продължително пътуване в чужбина, като посетила много страни, чиито езици не познавала. Всяка минута тя призовавала за напътствие и закрила, а делата ѝ вървели гладко и като по чудо. Багажът ѝ никога не закъснявал, нито се загубил! Всички необходими условия винаги били предварително подготвени в хотелите и навсякъде получавала перфектно обслужване. След това се върнала в Ню Йорк. Познавайки езика, тя почувствала, че Бог вече не ѝ е необходим, затова се погрижила за делата си по обичайния начин.

Всичко се объркало, куфарите ѝ се забавили и попаднала в ситуация на хаос и бъркотия. Ученикът трябва да си създаде навик да „практикува присъствието на Бога“ всяка минута. „Във всичките си пътища признавай Него“ (Притчи 3:6)[31]; нищо не е твърде малко или твърде голямо.

Понякога една незначителна случка може да се окаже повратна точка в живота на човека.

Робърт Фултън, наблюдавайки кипяща вода в чайник, видял параход!

Често съм виждала как ученик спъва манифестацията си чрез съпротива или чрез посочване на начина, по който следва да се случи. Той закача вярата си само към един канал и диктува точно начина, по който иска да се прояви, което довежда нещата до задънена улица.

„Моят начин, а не твоят!“ – това е заповедта на Безкрайния разум. Както всяка Сила, независимо дали е пара или електричество, тя трябва да има несъпротивляващ се двигател или инструмент, чрез който да работи, и човекът е този двигател или инструмент.

Отново и отново на човека се казва да „стои мирно“. „Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.“ (2 Летописи 20:17) 

Виждаме това в случаите с двете хиляди долара (над $36 000 днес или $320 000 в злато), които идват при жената чрез хазяина, когато тя не се съпротивлява и не се притеснява, и с жената, която печели любовта на мъжа, „след като всички страдания са престанали“.

Целта на ученика е да постигне уравновесеност и самообладание! Уравновесеността е Сила, защото тя дава на Божията Сила възможност да се втурне през човека, за да „заяви и да върши Неговото благоволение“.

Уравновесеният човек мисли ясно и бързо „взема правилни решения“, „никога не пропуска важните детайли“.

Гневът замъглява погледа, отравя кръвта и е в основата на много болести като води до грешни решения, които водят до провал. Той се счита за един от най-тежките „грехове“, тъй като проявлението му е твърде вредно. Ученикът научава, че в метафизиката грехът има много по-широко значение, отколкото в старото учение. „А всичко, което не е следствие на вяра, е грях.“[32] (Римляни 14:23)

Така човек открива, че страхът и тревогата са смъртни грехове. Те са преобърната вяра и чрез изкривени умствени картини водят до това, от което той се страхува. Работата на ученика е да прогони тези врагове (от подсъзнанието). „Когато човек е безстрашен, той е съвършен!“ Метерлинк казва, че „Човекът представлява един страхуващ се Бог.“

Както разбрахме от предишните глави, човек може да победи страха само като се приближи до това, от което се страхува. Когато Йосафат и армията му се приготвиха да посрещнат врага, пеейки „Славословете Господа, защото милостта Му е до века.“ (2 Летописи 20:21)[33] Те откриха, че враговете им са се унищожили взаимно и няма срещу кого да се бият.

Например една жена помолила приятелка да предаде съобщение на друга приятелка. Жената се страхувала да предаде съобщението, тъй като разсъдъкът ѝ казвал: „Не се забърквай в тази афера, не предавай това съобщение.“ Тя била смутена духом, защото била дала обещание. Накрая решила да се „изправи пред звяра“ и да призове закона за божествената закрила. Срещнала приятелката, на която трябвало да предаде посланието. Отворила уста да го каже, когато приятелката ѝ казала: „Така и така еди кой си е напуснал града.“ Това правело излишно предаването на посланието, тъй като ситуацията зависела от това дали човекът е в града. В крайна сметка, тъй като изразила желание да го направи, не ѝ се наложило изобщо. Тъй като не се страхувала, ситуацията изчезнала.

Ученикът често отлага реализацията на манифестацията си поради убеждението за незавършеност. Той трябва да направи следното утвърждение: „В Божествения разум има само завършеност, затова моята манифестация е завършена. Моята съвършена работа, моят съвършен дом, моето съвършено здраве.“

Каквото и да изисква той, това са съвършени идеи, регистрирани в Божествения ум, и трябва да се проявят „по съвършен начин и под благодат“. Той трябва да благодари, че вече е получил от невидимия свят и активно да се подготвя за получаване на видимото.

Една от моите ученички имаше нужда от финансова манифестация. Тя дойде при мен и ме попита защо не бива завършена. Отговорих: „Може би имате склонност да оставяте нещата недовършени, а подсъзнанието ви е придобило навика да не ги довършва (каквото е отвътре, това е и отвън).“ Тя отговори: „Ще се прибера вкъщи и ще довърша нещо, което бях започнала преди седмици, и знам, че това ще символизира завършването на манифестацията.“

Тя шила усърдно и скоро изделието било готово. Малко след това парите дошли по доста куриозен начин. Съпругът ѝ получил заплатата си 2 пъти за месеца. Той казал на хората за грешката им, но те изпратили съобщение да задържи парите.

Когато човек поиска вярвайки, той задължително трябва да получи, защото Бог създава Свои собствени канали!

Понякога са ме питали: „Да предположим, че човек има няколко таланта, как да разбере кой от тях да избере?“ Изискайте да ви бъде показано ясно и кажете: „Безкраен Дух, дай ми ясна насока, разкрий ми моето съвършено себеизразяване, покажи ми кой талант да използвам сега.“

Познавам хора, които внезапно започват нова работа и са напълно подготвени, без да са преминали почти никакво обучение. Затова направете изявлението: „Аз съм напълно подготвен за Божествения план на моя живот“ и без страх се възползвайте от възможностите.

Някои хора дават с радост, но не могат лесно да приемат това, което им се дава. Те отказват подаръци поради гордост или някаква негативна причина, като по този начин блокират каналите си и накрая неизменно се оказват с малко или с нищо.

Например на една жена, която била дарила много пари, ѝ предложили подарък на стойност няколко хиляди долара (десетки хиляди $ днес или стотици хиляди в злато). Тя отказала да го приеме, като казала, че не се нуждае от него. Малко след това финансите ѝ били „вързани“ и тя се оказала длъжник за същата сума, на която бил подаръкът. Човек трябва да приеме благосклонно хляба, който му се връща от водата.[34] Защото „даром сте дали, даром ще получите“.

Винаги съществува съвършено равновесие между даването и получаването и въпреки че човек трябва да дава, без да мисли за възвръщаемост, той нарушава закона, ако не приема възвръщаемостта, която идва към него; защото всички дарове са от Бога, а човекът е само канал.

Мисъл за евентуална липса никога не бива да се стоварва върху дарителя. Например, когато човекът, за който ви разказах, ми даде един цент, не си казах: „Беден човек, не може да си позволи да ми даде това.“ Видях го като богат и проспериращ, с увеличаващи се източници. Именно тази мисъл го доведе до това състояние. Ако човек е бил лош приемател, трябва да стане добър такъв, да вземе дори пощенска марка, ако му я дадат, и да отвори каналите си за приемане.

Господ обича доволен получател и доволен дарител.

Често са ме питали защо един човек се ражда богат и здрав, а друг – беден и болен. Където има следствие, винаги има и причина; няма такова нещо като случайност. Отговорът на този въпрос се съдържа в закона за прераждането. Човек преминава през много раждания и смърти, докато не познае истината, която го освобождава. Той е привлечен обратно към земния план поради неудовлетворено желание, за да изплати „кармичните си дългове“, или за да „изпълни съдбата си“.

Човекът, който се е родил богат и здрав, в миналия си живот е имал в подсъзнанието си картини на здраве и богатство, а бедният и болен човек – на болест и бедност. Човек се проявява на всяко ниво като съвкупност от своите подсъзнателни убеждения.

Раждането и смъртта обаче са закони, създадени от човека, защото „заплатата за греха е смърт“; или Адамовото падение в съзнанието чрез вярата в две сили. Истинският човек, духовният човек, не се ражда и не умира! Той никога не се е раждал и никога не е умирал – „Както бе в началото, така е и сега, и ще бъде винаги!“

Така чрез истината човекът се освобождава от закона на кармата, греха и смъртта и се превръща в човек, създаден по „Негов образ и подобие“. Свободата на човека идва чрез изпълнение на съдбата му, като се проявява Божественият замисъл на живота му.

Господарят му рече: „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя (над самата смърт); влез в радостта на господаря си (вечния живот).“ (Матей 25:21)[35]

* * *

Коментар от Alien:

Това е може би най-трудната за адекватно обяснение глава, защото контекстът, необходим за нейното възприемане извън буквалното такова, е твърде изискващ.

Голяма част от описаните детайли и подробности, подпомагащи реализацията на постулатите обаче, са валидни! А някои от тях са и доста важни. Тук „проблемът“ идва най-вече от генералната идея за „божествен замисъл“, която възприета в религиозния си смисъл не води до „свобода“ чрез изпълнение на „съдбата“, както „пожелателно“ се предполага. Затова следва да се кажат няколко важни неща, за да се вникне в комплексната рамка.

На първо място – разбира се, че нещата се случват чрез Висшия Аз (или каквато и друга дума решите да използвате за „свръхсъзнание“). Но най-вече акцентът следва да бъде, че нещата се случват чрез взаимодействие. Колкото и странно да ви звучи, реално погледнато Висшият Аз е в състояние, в което има нужда от вашата помощ въпреки огромния си потенциал, чрез който прожектира цирка, в който участвате. Друга част се случва автоматично на база съгласия с готови шаблони, които стоят в основата на тази вселена. От една малко по-различна перспектива Висшият Аз е мощното оръжие/инструмент, откъдето идва съществена част от проекцията, и действайки чрез него, можете да проявявате неща дори извън стандартната логика. В някои случаи обаче „Висшият Аз“ решава, или му се налага, да стане безсъзнателен в тежка за него ситуация, създавайки по-нисша гледна точка, чрез която да търси решение на своя проблем. Съответно тази по-нисша гледна точка може да сте директно вие или друг „Висш Аз“ по инфлационната верига.

Драматичната разлика с (например) игра, която играете на екран, или пък роля в пиеса, в която участвате, е, че там вие играете директно от позицията на Висшия си Аз. Вие сте осъзнат на ниво Висш Аз, независимо колко дълбоко сте се вживели в ролята. Но качествата и способностите на този Висш Аз ви дават възможността да играете. В текущия формат на играта вие очевидно не играете от позицията на Висшия си Аз, макар в определени случаи и при различни обстоятелства някои хора да получават за кратко и тази конкретна перспектива на наблюдение на Играта. Тук отново обаче възможните сценарии и особености са твърде много, за да се генерализира. Всъщност уникалността на земната платформа предоставя всички тези възможности, защото като експеримент тя няма само един замисъл. От една страна това е ферма за производство на лууш, затвор, тренировъчен център и дори специфичен „риалити формат“, наблюдаван подобно на шоу от други дестинации. Но е и екзотична реалност, в която могат да се открият неща и прозрения, недостъпни за повечето вселенски локации. Затова и истинската причина, поради която сте тук, може да няма нищо общо с фалшивите конвенционални цели в Играта, които може да сте приели осъзнато, или пък като въпрос на компромис или „наказание“. Това са именно всички тези подробности, свързани с ДНК-то на вашето тяло, астрологичните влияния на вашия хороскоп[36] и всички други обстоятелства, с които се съгласявате най-често „доброзорно“. От тази гледна точка „божественият план“ за вашата игра създава контекста, в който протича тя, но множество детайли могат да бъдат променяни впоследствие, включително чрез съзнателно премахване на различни блокажи по веригата.

Както вече вероятно сте осъзнали, има твърде много влияния и интереси, които целят да блокират вашите възможности на творци в играта и да я ограничат до манифестация на конкретни времеви линии под умелата манипулация за „божествения план“. А религиозните текстове са четивата, изпълнени и с най-много „извънземна“ пропаганда. Така че дори извън неконвенционалната трактовка и смисли на втори план, които са изложени в голяма част от библейски пасажи от авторката, то в случая с „божествения план“, който винаги предвещава „благоденствие“, има голяма доза наивитет. Могат да се дадат множество примери, при които „Висшият Аз“ може да има „изчанчено“ за нормалната човешка логика разбиране за забавление и да иска да преживее един твърде ограничен живот, включително огромни материални или пък телесни липси и дори травми. Това може да стане както осъзнато и автентично, защото му е скучно и го намира за интересно, или защото му е наложено (от други играчи). Иронично е, че този механизъм де факто е описан от авторката точно в тази глава:

Често са ме питали защо един човек се ражда богат и здрав, а друг – беден и болен. Където има следствие, винаги има и причина; няма такова нещо като случайност... Човекът, който се е родил богат и здрав, в миналия си живот е имал в подсъзнанието си картини на здраве и богатство, а бедният и болен човек – на болест и бедност.

Въпросните „картини“ в подсъзнанието са метафора за начина, по който се инсталира имплантът, който на свой ред след това вие проигравате в някаква драматизация. От тази гледна точка, освен ако изначално не е заложена подобна трансформация във вашия живот, може да промените нещата чрез собствената си воля в комбинация с принципите, които биха подпомогнали да не сте в опозиция на целия свят (метафорично). Възможностите за проява на свободна воля и огромното разнообразие от различни класове играчи правят земната игра привлекателна за дошлите „тук“ осъзнато.

Както вече споделих, конкретните детайли и подробности при реализацията на постулати в тази глава често са твърде на място. В тази връзка особено впечатление прави заявлението че:

Мисъл за евентуална липса никога не бива да се стоварва върху дарителя.

Това е доста ключов момент, който често е подценяван или дори неразбиран, защото често хората мислят, че отказът да приемат някакъв подарък, особено от човек, който очевидно изглежда в недоимък, е правилната постъпка. Де факто обаче чрез подобно действие вие затвърждавате още повече неговата текуща ситуация, вместо да съдействате тя да се трансформира чрез общото ви съгласие. Разбира се, тук има много особености и подробности, но ако подаръкът е искрен и не е плод на някакво задължение – вземайки го може да отключите нови възможности както за вас, така и за човека, който ви го дарява. За целта следва осъзнато да го разпознаете като възможност и да съдействате за тази реализация. Една от причините за това се крие в обстоятелството, че дарението (особено на пари) е част от мощен цикъл на действие и „активна вяра“, които засилват конкретен постулат.

Глава 10:
Отрицания и утвърждения

„И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено.“ (Йов 22:28)

Цялото благоденствие, което трябва да се прояви в живота на човека, вече е осъществен факт в божествения ум и се освобождава чрез признанието или изреченото слово на индивида. Следователно той трябва да внимава и да постанови да се прояви само божествената идея, защото често чрез своите „празни приказки“ постановява неуспех или нещастие.

Ето защо е от изключителна важност да формулирате правилно исканията си, както е посочено в предишната глава. Ако някой желае дом, приятел, длъжност или друго благоденствие, следва да заяви това чрез „божествения избор“.

Например: „Безкраен Дух, отвори пътя за моя правилен дом, за моя правилен приятел, за моята правилна длъжност. Благодаря, че това се проявява сега по съвършен начин и под благодат.“

Последната част от утвърждението е най-важна. Например познавах една жена, която искаше хиляда долара (над $18 000 днес или $160 000 в злато). Впоследствие дъщеря ѝ претърпя травма и те получиха хиляда долара обезщетение, така че манифестацията не се случи по „съвършен начин“.

Заявеното желание е трябвало да бъде формулирано по следния модел: „Безкраен Дух, благодаря ти, че хилядата долара, които са мои по божествено право, сега са освободени и ме достигат по съвършен начин и под благодат.“

С израстването на финансовото си съзнание човек трябва да изисква огромните суми пари, които му принадлежат по божествено право, да достигат до него под благодат и по съвършен начин. Човек не може да освободи (и манифестира) повече, отколкото смята за възможно, тъй като е обвързан с ограничените очаквания на подсъзнанието. Той трябва да разшири очакванията си, за да може да получава в по-голяма степен.

Човек много често сам се ограничава чрез собствените си желания. Например един студент пожелал да манифестира шестстотин долара (около $11 000 днес или $96 000 в злато) като това трябвало да се случи до определена дата. Получил ги, но след това разбрал, че е бил много близо до получаването на хиляда долара (над $18 000 днес или $160 000 в злато), но в резултат на изречения от него постулат манифестирал само шестстотин.

„И предизвикваха Светия Израилев!“ (Псалми 78:41)[37] Богатството е въпрос на съзнание. Французите имат легенда, която дава пример за това. Един беден човек вървял по пътя, когато срещнал пътник, който го спрял и му казал: „Добри приятелю, виждам, че си беден. Вземи това самородно злато, продай го и ще бъдеш богат през всичките си дни.“ Човекът се зарадвал на късмета си и отнесъл самородния къс у дома. Веднага си намерил работа и постигнал голям успех, така че не продал самородния къс. Минали години и той станал много богат човек. Един ден срещнал на пътя беден човек. Той го спрял и му казал: „Добри приятелю, аз ще ти дам този златен къс, който, ако продадеш, ще забогатееш за цял живот.“ Просякът взел самородното злато, опитал да разбере стойността му в „пари“ и тогава се оказало, че „златото“ всъщност било месинг. И така, виждаме, че първият човек забогатял, защото се почувствал богат, мислейки, че самородното кюлче е злато. Всеки човек има в себе си самородно злато; това е изобилното му златно съзнание, това, което носи богатство в живота му. Като отправя своите искания, човек започва от края на своето пътуване, т.е. заявява, че вече е получил. „Преди да повикате, ще отговоря.“ (Исая 65:24)[38]

Непрекъснатото утвърждаване затвърждава убеждението в подсъзнанието. Не би било необходимо да се прави потвърждение повече от веднъж, ако човек имаше съвършена вяра! Човек не бива да моли или проси, а да благодари многократно, че е получил.

„И пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.“ (Исая 35:1) Тази радост, която все още е в пустинята (състояние на съзнанието), отваря пътя за освобождаване (на манифестацията). Господнята молитва е под формата на заповед и искане: „Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“ (Матей 6:11-12), и завършва с възхвала: „защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин!“ (Матей 6:13) „... и за делото на ръцете Ми заповядайте Ми.“ (Исая 45:11) Така че молитвата е заповед и искане, похвала и благодарност. Работата на ученика се състои в това да накара себе си да повярва, че „чрез Бог всичко е възможно“.[39] 

Всичко това е доста лесно да се каже абстрактно, но е малко по-трудно, когато се сблъскате с проблем. Например една жена имала нужда да манифестира голяма сума пари в рамките на определен срок. Тя знаела, че трябва да направи нещо, за да получи реализация (защото реализацията е манифестация), и поискала „насока“. Разхождала се из един универсален магазин, когато видяла много красива розова емайлирана ножица за хартия. Тя почувствала „притегляне“ към нея. Дошла ѝ мисълта: „Нямам достатъчно добра ножица за хартия, за да отварям писма, съдържащи големи чекове.“ Затова си купила ножица за хартия, която разумът би нарекъл „екстравагантност“. Когато я държала в ръка, в съзнанието ѝ се появила картината, в която отваряла плик с голям чек, и след няколко седмици получила парите. Розовата ножица за хартия била нейният мост на активна вяра.

Има много разказани истории за силата на подсъзнанието, когато е насочено с вяра.

Например един мъж прекарал нощта в селска ферма. Прозорците на стаята били заковани и по средата на нощта той почувствал, че се задушава, и в тъмното се добрал до прозореца. Не могъл да го отвори, затова разбил стъклото с юмрук, поел глътки чист въздух и след това спал като къпан. На следващата сутрин открил, че е счупил стъклото на шкаф за книги, а прозорецът е останал затворен през цялата нощ. Бил се снабдил с кислород само с мисълта си за него.

Когато ученикът започне да реализира манифестация, той никога не трябва да се прегъва (пред обстоятелствата). „Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.“ (Яков 1:7)[40]

Веднъж един цветнокож мой ученик се изрази по следния прекрасен начин: „Когато поискам нещо от Отца, аз си слагам крака и казвам: „Отче, няма да приема нищо по-малко от това, което съм поискал, а повече!“ Така че човек никога не бива да прави компромиси: „и, като надвиете на всичко, да устоите“. (Ефесяни 6:13)[41] Понякога това е най-трудният момент при реализирането на манифестацията. Идва изкушението да се откажем, да се върнем назад, да направим компромис.

„Служат и онези, които търпеливо чакат.“[42] Манифестациите често се реализират в последния момент, защото човекът се отпуска, т.е. спира да разсъждава, и Безкрайният Разум получава шанс да работи. 

„На мрачните желания на човека се отговаря мрачно, а нетърпеливите му желания биват дълго отлагани или насилствено изпълнявани.“

Например една жена ме попита защо постоянно губи или чупи очилата си. Открихме, че тя често казваше на себе си и на другите с досада: „Иска ми се да се отърва от очилата си.“ Така нетърпеливото ѝ желание бивало изпълнено насилствено. Това, което е трябвало да изисква, е съвършено зрение, но това, което е регистрирала в подсъзнанието, е било просто нетърпеливото желание да се отърве от очилата си. Така че те непрекъснато са били чупени или губени.

Две нагласи на ума причиняват загуба: пренебрежение, както в случая с жената, която не е оценила съпруга си, или страх от загуба, който създава картина на загуба в подсъзнанието. Когато ученикът е в състояние да се освободи от проблема си (да се освободи от бремето си), той ще получи мигновено проявление.

Например една жена била навън в много бурен ден и чадърът ѝ бил повреден от вятъра. Тя щяла да се среща с хора, които никога не била виждала, и не искала да се появява за първи път пред тях с развален чадър. Не можела и да го изхвърли, тъй като не бил неин. Затова отчаяно възкликнала: „О, Боже, ти поеми този чадър, не знам какво да правя.“

Миг по-късно зад нея се чул глас: „Госпожо, искате ли да поправите чадъра си?“ Там стоял един майстор на чадъри. Тя отвърнала: „Определено искам.“ Мъжът поправил чадъра, а тя отишла да говори по телефона и когато се върнала, вече имала работещ чадър. Така че на пътя на човека винаги има „майстор на чадъри“, когато той предаде „чадъра“ (или ситуацията) в Божиите ръце.

Винаги трябва да реализирате отрицанието с потвърждение.

Например късно вечерта ми се обадиха по телефона, за да „третирам“ мъж, когото никога не бях виждала. Той очевидно беше много болен. Направих утвърждение: „Отричам проявлението на заболяването. То е нереално, следователно не може да се регистрира в неговото съзнание; този човек е съвършена идея в Божествения разум, чиста субстанция, изразяваща съвършенство.“

В Божествения разум няма време и пространство, затова словото достига мигновено до целта си и не се „връща празно“. Лекувала съм пациенти в Европа и съм установила, че резултатът е мигновен.

Често ме питат каква е разликата между визуализация и „визия“.

Визуализирането е умствен процес, управляван от разсъдъка или съзнанието; визията е духовен процес, управляван от интуицията или свръхсъзнанието. Ученикът трябва да тренира ума си да получава тези проблясъци на вдъхновение и да разработва „божествените картини“ чрез определени насоки. Когато човек може да каже: „Аз желая само това, което Бог желае за мен“, новият набор от „проектни планове“ му се дава от Главния архитект, от Бога в него. Божият план за всеки човек надхвърля ограниченията на разсъждаващия ум и винаги е „есенцията на живота“, съдържащ здраве, богатство, любов и съвършено себеизразяване. Много хора изграждат и получават чрез въображението си бунгало, докато би трябвало да строят дворец.

Ако ученикът се опитва да наложи манифестацията (чрез разсъдъка), той я спира. „Аз ще я ускоря – казва Господ.“ Човек трябва да действа само чрез интуиция или определени напътствия. „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти.“ (Псалми 37:5)

Виждала съм как законът действа по най-удивителен начин. Например една моя ученичка заяви, че трябва да има сто долара (около $1850 днес или $16 000 в злато) до следващия ден. Това беше дълг от жизненоважно значение, който трябваше да бъде погасен. Аз направих словесен постулат, като заявих, че Духът „никога не закъснява“, и че източникът е на една ръка разстояние.

Същата вечер тя ми се обади, за да ми разкаже как се е случило „чудото“. Каза, че ѝ хрумнала мисълта да отиде до сейфа си в банката, за да провери някои документи. Прегледала документите и на дъното на кутията имало нова банкнота от сто долара. Тя била изумена и каза, че е сигурна, че никога не я е слагала там, тъй като много пъти била преглеждала документите. Възможно е това да е било материализация, както Исус Христос материализира хлябовете и рибите. Човекът ще достигне до етапа, в който неговото „слово ще стане плът“ или ще се материализира мигновено. „Нивите, узрели за жътва“, ще се проявят незабавно, както във всички чудеса на Исус Христос.

Дори в самото име на Исус Христос се крие огромна сила. То означава „проявена истина“. Той каза: „Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.“ (Йоан 16:23)

Силата на това име издига ученика в „четвърта плътност“, където той се освобождава от всички астрални и психични влияния и става „безусловен и абсолютен, както самият Бог е безусловен и абсолютен“.

Виждала съм много изцеления, извършени с думите: „В името на Исус Христос“.

Той е едновременно личност и принцип, а Вътрешният Христос е Изкупител и Спасител на всеки човек.

Вътрешният Христос е собствената ви четвъртоизмерна същност, човекът, създаден по Божия образ и подобие. Това е Азът, който никога не се е провалял, никога не е познавал болест или скръб, никога не се е раждал и никога не е умирал. Той е „възкресението и животът“ на всеки човек! „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6) означава, че Бог, Всеобхватният, действащ чрез конкретния индивид, става Христос в човека; а Светият Дух означава Бог в действие. Така всеки ден човекът проявява Троицата на Отец, Син и Свети Дух.

Човек трябва да превърне мисленето в изкуство. Майсторът на мисълта е творец, който се старае да рисува върху платното на ума си само божествените замисли. Той рисува тези картини с изкусни щрихи, със сила и решителност, като има съвършена вяра, че няма сила, която да помрачи тяхното съвършенство, и че те ще проявят в живота му идеала, превърнат в реалност.

На човека е дадена цялата власт (чрез правилно мислене) да пренесе своя рай на земята и това е целта на „Играта на живота“.

Простите правила са безстрашна вяра, несъпротивление и любов! Нека всеки читател сега се освободи от онова, което го е държало в робство през вековете. От това, което стои между него и собственото му притежание, и „да познае истината, която ще го направи свободен“ – свободен да изпълни съдбата си, да прояви „Божествения замисъл на живота си – здраве, богатство, любов и съвършено себеизразяване“. „Но преобразявайте се чрез обновяването на ума си.“ (Римляни 12:2)[43]

* * *

Коментар от Alien:

В последната глава на книгата е даден прекрасен пример, който следва да ни напомни, че живеем в свят на илюзии, а тези, в които вярваме истински, се превръщат и в нашата реалност.

Тази книга предоставя прекрасната възможност всеки да намери в нея своя самороден къс злато, припознавайки силата на някой от описаните методи за манифестация на Земята. Описаните практики могат да взаимодействат с вашето съзнание както в оригиналния си контекст, така и чрез смисъла, който вие самите им задавате. Често хората прибързват със заключенията, ако се натъкнат на твърдение, което влиза в конфликт с техните вярвания. Поставяйки всичко под общ знаменател, се губи възможността да откриете безценен диамант сред купчината „плява“. Този метафоричен скъпоценен камък може да е напълно различен за всеки. Аз бях впечатлен най-вече от изложеното във втора глава на книгата и прецених, че след като съм разпознал нещо автентично и работещо в нея, то и други вероятно могат да извлекат полза. На практика във всяка една глава има напълно работещи методи, които могат да функционират и в днешната доста изискваща реалност. Твърде религиозният контекст на книгата не е точно по моя вкус, но разширяването на рамката може да помогне за по-неутралното разбиране на описаните механизми. По същата причина и приложените утвърждения и отрицания са изведени отделно, ако все пак някой реши да ги използва в оригиналния им изказ.

В книгата е застъпена и теза, която подобно на стоицизма дискутира понятието „съдба“ като някакъв заложен идеал, който човек сам трябва да „отключи“ и да го приведе в реализация. Един вид в живота ви е заложено нещо „съвършено“ (колкото и субективно да е това), но ако не се случи, то е защото „вие“ се проваляте. От моя гледна точка в това има зрънце истина, но тя е като капка на фона на по-голямата Игра. Именно представата за това „къде се намирате“ и в какво участвате може да служи както като мощно ограничение, така и като мост към една далеч по-голяма и сложна реалност. Затова променяйки контекста си за „реалността“ и правилата, по които тя се случва, човек променя и опциите си за взаимодействие със света и останалите същества в него. 

Друга силно застъпена тема в книгата е тази за оформянето на „правилните постулати“ и какво влияние оказват те както на вас, така и на останалите участници. Този въпрос е изключително сложен, имайки предвид вече коментираната теза за земната реалност като многопластова платформа, приютяваща различни класове играчи с различни цели и дори идеали. От тази гледна точка какво е „правилно“ може да е твърде субективно, още повече че често почива на някакви „морални норми“. Те от своя страна се превръщат в поредния капан за съзнанието, защото стоят в лимитиран контекст, целящ предаването на отговорност. В тази връзка от голяма важност за мен е начинът на употребата на личната воля в Играта и респективно нейното приложение при реализацията на намерение. Тази проблематика се застъпва директно с друга метафизична представа, според която „вселената е персонална за всеки“, но въпреки това бива преживявана като колективна илюзия. От тази перспектива считам, че „човек“ може да си позволява по-големи експерименти, когато постулатите му касаят единствено него самия. Или с други думи – да налага волята си над собственото си тяло и способности. Упражняване на волята над други същества под претекста, че те са просто „проекции“, рано или късно ще отведе фокуса ви сред джунгла от хищници, въпреки първоначалните „успехи“. Което не пречи да се конкурирате с останалите участници в Играта с различни средства.

В книгата са описани множество лични ситуации и всяка от тях може да бъде припозната в различна степен на идентификация с вашите лични преживявания и впечатления от земната Игра. Зад тези ситуации обаче стоят принципи, чието разпознаване променя способността ви да виждате същите тези ситуации по различен начин. В тази връзка, намирайки се в края на този материал, е добра идея да бъдат обобщени ключовите акценти, които можете да използвате като основа за развитие и надграждане.

На първо място, вашето въображение е средата, в която можете да тествате всяко едно ваше „желание“ или „намерение“, дефинирано с понятието „постулат“. Просто си представяте и виждате директно резултата. Той ще е валиден само и единствено за вас и ако искате да го превърнете в част от колективната илюзия, наречена „реалност“, следва да използвате различни похвати, чрез които да убедите както себе си, така и останалия свят в реалността на създадена от вас илюзия. За тази цел следва да влезете в някакъв цикъл на действие и съответно колкото по-сложно е вашето желание, толкова повече степени на съгласия и съответствия следва да бъдат напаснати. В тази връзка следва да внимавате повече и за материализацията на вашите мисли под формата на изречено слово. Защото в нашия свят е постиганото съгласие, че словото ви оказва влияние на реалността в много по-голяма степен от мисълта, минаваща през главата ви.

Промяната на контекста, в който се намирате, за да реализирате вашето намерение, играе много важна роля. И точно в тази връзка, когато човек е в затруднено положение, му е трудно да види решението на проблема отвъд собствените си наложени рамки. Затова не подценявайте примера от втора глава на книгата, където е описано взаимодействието с друг човек, който да спомогне за реализацията на вашето желание. Съответно многобройните примери в текста дават и ясната насока, че един от най-добрите подходи за промяна на контекста е чрез симулация на друг такъв. И това от алтернативна гледна точка е твърде иронично на фона на „теорията“, че нашата реалност е „симулация“. На практика се получава, че въздействаме на симулацията чрез друга симулация.

Друг важен акцент, който е директно свързан с промяната на контекста, е вашето емоционално състояние. Емоциите са мощен филтър, през който можем да преживеем реалността по абсолютно различен начин, независимо от „твърдите и обективни обстоятелства“, пред които сме изправени. Затова осъзнатото контролиране на емоциите в субективно негативни ситуации е важен ключ за тяхното трансформиране, вместо проиграването им наново и наново с различна драматургия.

Не по-малко важна е и цялостната рамка на земната Игра, която е част от много по-масивна такава. Множеството предварителни съгласия ви поставят в много конкретни и специфични условия, за чийто генезис сте несъзнателни. Но се намирате в дадена ситуация и ако тя не съответства на вашите желания, имате пълното право да я промените, вместо да я проиграете като безволеви робот. Или тук става дума за коментирания в глава 5 „Христов хак“ за отмяна на дълбоко имплантирания механизъм за „причина и следствие“, базиран на връзката „минало“ и „настояще“, която от по-висша гледна точка също е поредната илюзия, макар и една от най-солидните такива.

Осъзнатостта ви по отношение на по-голямата Игра може да окаже солидно въздействие на начина, по който създавате вашите постулати. Точно затова тяхната формулировка е важна не само по отношение на правилно дефинирана цел в стил „аз исках едно, а пък стана друго“, както често се случва, защото всеки един постулат съществува в контекста на множество други. Важно е и да отчитате „обстоятелството“, че се намирате в колективна илюзия, и вашите постулати, освен на вас, въздействат и на другите участници в Играта. Затова, когато съпротивата по множество причини е видимо твърде голяма, е добра идея да мислите за индиректни начини за постигане на вашата цел. Такива, които не влизат в пряк конфликт с целите и желанията на останалите участници.

Радикалната трансформация, през която преминава света ни, може да е стресираща за мнозина. Информационният океан никога не е бил толкова голям и дълбок, а предстои и скорошното му трансформиране в „илюзии“, почти неразличими от възприятието на „физическия свят“. В тази среда разбирането на видовете илюзии ще спомогне за по-лесната навигация. Това, което може добре да служи като котва в бурното море, е личната осъзнатост по отношение на трансфера на въображението в „колективната реалност“. Човек следва да държи фокуса си в това, което го вдъхновява и представлява негова страст. Надявам се в този материал да сте намерили поне частичка вдъхновение, която да изпълни бъдещите ви замисли.