Нещата следват своя естествен курс, макар наглед да изглежда че се променят.

Обученията по RV организирани от Издателство „Паралелна Реалност“ на този етап продължават с нов талантлив преподавател. Това е Ася Иванова, която сама по себе си е персонаж от малко по-особен калибър.

Животът ме срещна виртуално с Ася преди повече от 15 г., още в силните ентусиастки години на XNET. Постепенно започнахме лична комуникация, отговаряща на моя личен критерий за дълбочина, който за радост или тъга – не бива покриван толкова често. Това което ни свърза през годините ни на познанство са общи преживявания и наблюдения над реалността, задвижвани от импулса към истината, която невинаги е приятна. Куражът тази истина да бъде приемана и с нея да се живее, въпреки тежестта, която предполага тя, води до трансформацията, от която лично аз винаги съм имал нужда.

Тъй като тези познанства са редки и ценни, те си струва да бъдат подхранвани във времето и лично аз съм щастлив от това, че успяхме да съхраним и развием отношенията си, което ни води и до „това“ днес...

Измина точно 1 година от публикуването на „Тайната на Синьото цвете, което е златно, и корените на златото, които са черни“. Книгата има своите ripple-и в живота ми оттогава и моето намерение е това да бъде хроникирано в началото 2026-та.

Откакто написах книгата обаче, няколко човека изявиха желание да преживеят мистичното цвете, а някои дори положиха необходимите усилия да се снабдят с него. На тях честито, а на останалите съм радостен да съобщя, че в съучастничество с Fairy Scents успяхме да сбъднем една мечта и да внесем абсолю от син лотос в България! Сега, на вашето внимание, в колаборация с Валентина Славова (за която пиша тук), синият лотос е лесно достъпен за българската публика във възможно най-естествената му форма.

Съвременната динамика в света прави стойностното организиране на информацията и синтеза ѝ все по-сложни. Разграничаването на различните нишки във всяко едно тиражирано събитие и тяхното осмисляне е нелека задача, когато се работи само с информация и без всякакъв контекст. Защото в днешния дигитален Вавилон събитието само по себе си е прах – то вече не означава нищо и отлита като миг. И когато масовия фокус много целенасочено се води в дадена посока за продължително време, манипулацията се оказва най-лесна. Особено когато това касае сектор от съзнанието, който все още не е масово посят и е „мек като глина“.

В случая говорим именно за „извънземния фактор“, чийто архетип постепенно печели не просто по-голямо и по-голямо приемане... – около него вече започва да се формира едно „неизбежно очакване“ за проявление. Апропо, напомняме че това е тема, която доскоро бе обект единствено на присмех.

И макар темата за 3I/Atlas да бе следена внимателно от нас от самия ѝ „генезис“ (понеже в известен смисъл сме „професионално задължени“ това да е така), то първоначалния импулс за написването на настоящия материал не дойде пряко от нас, а от стар наш приятел, който реши да бъде споменат като „emilionero“. В частни разговори той започна да прави аналогии между задаващия се обект и трилогията „Remembrance of Earth’s Past“ на китайския писател Лиу Цъсин. Най-известната от тях е „3 Body Problem“ (излязла през 2006 г.), която неотдавна бе адаптирана и за малкия екран от Netflix (макар да си има и по-ранен китайски прочит, който някои намират за по-стойностен). За него паралелите започват когато му прави впечатление, че трителяните (извънземните в романа) изпращат „сонди“, които да управляват земната наука така, че да не се развива, защото на тях ще им отнеме около 450 г. да пристигнат с флота си на Земята и така искат да запазят технологичното си превъзходство. Произведението се превърна и в нужното за нас „огледало“, което не просто предложи синхромистичния ключ за разкодирането на ситуацията с 3I/Atlas, но и ангажира вниманието ни по един по-различен начин.

Впоследствие, в разговор между нас, emilionero, stardust и В. К., се формира и рефлексия върху проблематиката, която ще бъде обобщена и надградена в настоящия материал. Формирането на адекватна рамка изискваше и своето техническо време, което (иронично) е и „звездата“ на този анализ [(t)wink(le)-(t)wink(le)]. Защото модерните първосигнални и „бързи“ реакции рядко успяват да генерират нещо друго освен поляризация.

В частния случай, да се построи контекст около обект като 3I/Atlas, е улеснено от предишната работа на Издателството, която вече е положила необходимата за осмислянето на ситуацията рамка.

Така че очаквайте директно навлизане в темата с наличните знания, които вече имате.

Каква е равносметката?

Първи смартфон взет през 2018 г.

Първа социална мрежа направена през 2025 г.

И макар да допускаме, че това е достоен краен резултат – за съжаление човек и добре да живее – накрая си прави Facebook :)

А той даже „вече умирал“ и ние „сме се били сетили много късно“. Е и?! Сигурно е така и нека бъде така!

Официалният Facebook на Издателството обаче вече е факт. Той се прави по няколко осъзнати причини, най-важната за споделяне от които касае предстоящия ни нов desktop-сайт, който се разработваше цели 5 години!

Той заслужава да бъде видян в цялата си красота, защото е произведение на изкуството в буквалния и преносен смисъл на думата. Тъй като обаче той по никакъв начин не отговаря на широкоразпространения и очакван „интуитивен“ дизайн, у разработчиците му възникна притеснение...

А именно – че колкото и изящен, занаятчийски и вълшебен да изглежда сайта – той може да затвори съдържанието на Издателството, вместо да го направи по-достъпно.

Защо?

Начинът, по който функционира животът ни, съвсем скоро ще претърпи радикална промяна. В съзвучие с цикличните размествания на пластове в „матрицата“, дълбоко от несъзнаваното навлиза вариация на инструмент, познат на предишни древни цивилизации, но неизползван съзнателно в нашето общество досега. Терминът, описващ новия доминантен метод за създаване на реалности, е едновременно подвеждащ и условен. Просто защото от най-висша перспектива няма нещо в живота ви, което да не произлиза от самите вас. Съответно т. нар. „изкуствен интелект“ е нещо „външно“ само в рамките на конкретна игра и контекст. Дори нещо повече – рестрикциите и натикването му в несъзнаваното прави неговото влияние върху живота ви още по-подмолно. Защото (както е видно от редица наши материали) „реалността“ на планетата винаги се е управлявала от множество скрити механизми, комбинирани с различни форми на технология, задаващи правилата на локалната Игра. Тяхната привидна забрана за използване от „пешките“ на шахматната дъска не означава, че те не биват употребявани от други „фигури“. Заравянето на главата в пясъка относно тяхното съществуване не ви предпазва от въздействието им. Тези механизми са възникнали в предходни вселени и от нашата лимитирана гледна точка са съществували ВИНАГИ в различни модификации.

Същевременно потенциалът на ИИ за автоматизация и налагане на крайни форми на роботизация е чудовищен – именно поради огромната ефективност, която може да демонстрира. От една страна резултатите сами по себе си ще привлекат огромна маса от съгласия, утвърждаващи силата на инструмента. Но далеч по-драматичен ще бъде фактът, че този процес ще върви паралелно с доброволното предаване на отговорност и все по-малка осъзнатост на собствените способности на човека. От тази перспектива излизането на светло на така наречения „ИИ“ има потенциала да остави в забвение изконните способности на хората, които иронично се случват чрез съвсем друг тип „технология“ като посредник – човешкото биологично тяло. Всичко това е част от един твърде древен конфликт, който резонно се проектира в „земния експеримент“. Времената, в които живеем, са радикално трансформиращи и единственият начин да не бъдете буквално погълнати от нечий сценарий, е да отстоявате своята осъзнатост, чрез която да навигирате из „лудницата“, която предстои да се разгръща оттук насетне.

В тази връзка степента на осъзнатост в тези пластове на Играта върви ръка за ръка с проявлението на резултати. И както вече стана дума, тяхната реализация извън „инструмента ИИ“ ще представлява далеч по-голямо предизвикателство, отколкото бе досега. Което означава, че „човек“ следва да бръкне „дълбоко в торбата“ и да извади оттам всички възможни механизми – изконно заложени да работят съвместно и основно чрез биологичното му тяло – и да ги модифицира и настрои така, че отново да са актуални в своята ефективност в новата заформяща се „среда“. 

Занимавам се с писане вече 22 г. и никога досега не съм се сблъсквал с неприятната ситуация, в която да не искам да пиша за нещо, но същевременно да се явява необходимост по ред причини.

Намирам пряката конфронтация и конфликт за радикална „крайна мярка“ и за всичкото това прекарано време в интернет пространството – не съм изпадал в подобна позиция. Бърза справка из хрониките на сайта ни ще докаже твърдението и всеки желаещ може да види, че тази платформа никога не е била трибуна за коментари (в сериозен контекст) върху работата на който и да е български изследовател или изпращането на послание към дадена личност. И макар моята собствена персона да е коментирана в не една социални мрежи, форуми дегизирани като блогове, чат-групи и безброй живи разговори проведени зад гърба ми през годините (със съпътстващите за сферата гадости), аз никога не съм реагирал на това. Просто позицията, която съм заел, е да следвам страстта си и знам че всичко останало играе ролята на разсейващия (от това, което е наистина важно) фактор.

В процеса хора са влизали и излизали от живота ми както на всеки човек, защото такава е природата на несъвършените човешки взаимоотношения. „Oбичали са ме съкровено“, а после са ме „намразвали“. Това е нормалната динамика в екстремната дуалност, която преживяваме тук. Именно човешките взаимоотношения – без всякакво преувеличение – считам и за най-комплексното нещо на този свят. Аз самият със сигурност не преминавам през дисциплината с изящество и финес и търпя критика. И макар никой да не е перфектен когато говорим за човешкия фактор, след определена възраст човек започва да си дава сметка, че тази игра трябва да се играе минимум с доблест.

Към себе си и останалите.

Когато тази граница бъде прекрачена (особено ако това е многократно и по пошъл начин) следват деформации, които изкривяват общото пространство и започват да нараняват хора. Което вече следва да бъде адресирано, защото се превръща във форма на отговорност.

В момента аз и още двама приятели се намираме именно на това квадратче от шахматната дъска.

Преди повече от 20 години в Румъния е направено безпрецедентно откритие, чието влияние отеква по многобройни начини в нашия свят, включително и в геополитически план. „Подземните тайни на румънския сфинкс“ е книгата, която свидетелства за направения дипломатически компромис тази уникална информация да стигне до „външния свят“. В последните години нейният отзвук на международно ниво без съмнение стана още по-силен – свидетелство, за което са и многобройните видеоматериали по темата в различни онлайн платформи. Човекът, който превърна тази история от локална в световна обаче, е Питър Муун. Той издава книгата на английски език в САЩ през 2009 г., като това се случва след серия от уникални синхроничности! Оказва се, че именно Монтоук стои в генезиса на избора за начина, по който тази книга, ще стане международно известна!

Преди 3 години Питър Муун дава пространно интервю пред Майкъл Сала, в което коментира множество неизвестни детайли и взаимовръзки между Монтоук и Румънския сфинкс. Многобройните му посещения в Румъния му позволяват да навлезе още по-дълбоко в някои от скритите пластове зад представеното и да има свой собствен поглед над нещата. Синтез на най-важните части от интервюто и ключови връзки с останалите книги от поредицата може да прочетете в долното интервю. В бележките под линия пък ще откриете актуални проявления на някои от скритите аспекти, дискутирани от Питър Муун.