В историята, периодът който включва Барокa, Рококо и Виенскaта Класическа школа, може да бъде описан като Ера на Просвещението. Според мен тя обхваща 17 и 18 век.

Това време е допринесло много за изкуствата. Да дадем някои примери – в началото си се характеризира с холандската изобразителна школа, оглавена от Рембранд и Вермеер; французите Пусен и Лебрун; архитекта Кристофър Врен; писателите Молиер, Расин, Милтън, Шекспир и Бейкън; композиторите Корели, Вивалди, Скарлати, Пахабел, Албинони, Хендел и Бах; поетите Гьоте и Бърнс; философите Кант, Волтер, Русо и Дидро. Завършва с музиканти като Глук, К. Ф. Е. Бах, Й. С. Бах, Хайдн, Моцарт, Бочерини, Бетовен и Шуберт.

На това време дължим сонатата, суитата, рондото, фугата, кончертото, операта, кантатата, изкуството на импровизацията, прилагането на тонална надпревара между различни инструменти и пр. Това е период с огромна производителност, разнообразие както в композициите, така и в изпълнението им.

Тогава се развиват и масонските философия и ритуали, а също се композира и много музика за Братството. През 7-те си кратки години като масон (1784-1791) брат Моцарт представил на братството ненадминатата си дарба от креативност и виртуозност в редица композиции, които все още се изпълняват и използват в съвременните церемонии на масоните. Духът на Просвещението сияе в музиката му, а може би най-много в масонската му такава.

Тази музика може да се раздели на 3 основни категории – музика, която е написал специално за Ложата, музика, композирана на базата на масонските идеи и предназначена за обществеността, и такава, която първоначално била с различна насоченост, но по-късно Моцарт или някой друг я променя с цел да се използва в Ложата. Ложите често изнасяли благотворителни концерти и Моцарт е написал голяма част от изпълняваните там произведения.

Най-очевидният въпрос за един не-масон относно музиката, която Моцарт е сътворил за Ложата, е „Защо изобщо е необходима тя?” Масонският ритуал предлага много приложения за нея. Процесът на преминаване от единия до другия край на залата често е бил и е съпровождан от музика. Множество такива „пътеществия около ложата” представят хода на времето и музикалният акомпанимент е особено подходящ. Музика се изпълнява също и преди и след молитва, при постъпване в Ложата. В Англия дори и днес е обичайно да се изпълнява „Заключителната ода” в края на всяка среща на Ложата.

Синята ложа на Масоните (първообраз и основа на всички останали системи на братството, които в момента се практикуват) е разделена на три степени или нива на членство – Калфа, Чирак и Майстор.

Титлата Чирак е важна в историята на масонската музика на Моцарт, защото е написал една от най-хубавите си масонски творби – „Пътешествието на чирака” за поканата на баща си, Леополд Моцарт, на 16 април 1785 г.

За да оценим напълно музиката, е добре да знаем малко и за самата титла и историите на Леополд и Волфганг в масонството. Степента Чирак в масонството представлява мъжеството с неговата пълна сила и мощ, докато първата степен се асоциацира с младостта, а третата с мъдростта и зрелостта.

Като един от най-ярките символи на масонството, ритуалът по придобиване на степента Чирак изисква класическо обучение. Масонът, който я получава, си припомня петте класически ордера в архитектурата, както и седемте свободни изкуства и науки – граматика, риторика, аритметика, геометрия, музика и астрономия.

Обучението е като изкачване по вита стълба, където всяко стъпало представлява ново постигане на познание и прозрение. Това изкачване е пътешествието на чирака.
Обаче то символизира повече от обучение. Пътешествието е пътешествието на живота, подготовка за плодотворен живот като душевно същество. Целта не е да помогне на индивида да живее не само като интелигентно същество, а като ум-свободен и неограничен и като дух, свързан с цялото човечество. Текстът, който Моцарт избрал за творбата си включва:

Ти, който сега се качи по-високо,
във високия дом на Мъдростта,
продължавай непоколебим все по-нагоре и нагоре.
Знай, че това е най-благородния път.
Само непомрачена душа
може да достигне светлината.

Дори сaмо в този къс откъс може да се открият елементи на Просвещението и масонството. „...Има масонска тайна, мистерия, опит, който не може да бъде научен или обяснен, отвъд границите на контролираното съзнание. На най-дълбокото си ниво е идентичен с изострено усещане и емпатия. Тайната на масонството е тайна за изпитване на истинска любов към цялото човечество, позитивно отношение към човека и живота и потвърждение за Бог. Тя е осъзнаването, че отвъд тъмния материален свят, има светлина, към която всички трябва да се стремят.”

Това пътешествие, тази тайна, Моцарт възхвалява в музиката за баща си.
Волфганг Моцарт очевидно е подпомогнат при молбата си за приемане сред масоните от барон Ото Фрайхер фон Геминген-Хорнберг, майстор на Ложата на милосърдието. Двамата се срещат в Манхайм. Името на Моцарт е представено пред ложата на 5 декември, 1784 г., а на 14 декември получава степента Чирак. На 7 януари, 1785 г. получава степен Калфа в Ложата на Истинската хармония по молба на първоприемната му ложа. На 22 април става Майстор.

Жак Чейли обаче разкрива: „Езотеричният символизъм с масонската опера на Моцарт сочи, че връзката му с масонството датира дълго преди молбата му към Братството. Когато е на 11 години, Моцарт пише музика към масонската поема „За радостта” и я изпраща като подарък на д-р Джоусеф Волф, който го излекувал от дребна шарка. На 16 композира ария по текста на ритуалния химн „О, Света Троица”. Седемнадесет годишен е избран от Геблер да напише музиката за масонската драма „Тамос”, която преработва през 1779 г.”

На 28 март 1785 г., в ложата на Волфганг е обявено предложението Леополд Моцарт да стане член. Тъй като тъкмо трябва да напусне града, е поискано и получено разрешение процедурата да се извърши по-бързо от обикновено. На 6 април получава титлата Чирак, на 16-ти – Калфа, а на 22-ри става Майстор. Два дни по-късно двамата посещават Ложата на Надеждата, за да почетат Майстора й Игназ Борн. По този повод Моцарт композира нова кантата. Ден след концерта Леополд заминава за Залцбург, а синът му никога повече не го вижда.

Масонската музика на Моцарт е богата и разнообразна, но всяко категоризиране е обект на критика. Причината за това е важността на музиката в Масонството. Тя се използва при присъждането на степени, за забавление (в ложата на Моцарт били едни от най-добрите музиканти и е известно, че често оставали и свирели дълги часове след официалното приключване на срещите), на специални концерти, често благотворителни. Следователно имаме масонска ритуална музика, такава написана или преработена за забавление в ложите и музика по масонски теми, която не била предназначена за изпълнение в ложата, като някои такива композиции както видяхме са създадени преди присъединяването му към Братството. Списъкът по-надолу е базиран на работата на Чарлз Тапър и съдържа елементи на всички гореизброени и бележки, които показват връзката им с масонството.

• Песен – An die Freude „За радостта” (музика към масонски текст).
• Псалм 129 De Profundis Clamavi за смесен хор и оркестър (композиран през 1771 г. в Залцбург и по-късно адаптиран в масонска творба от Моцарт).
• Песен O heiliges Band der Freudschaft за тенор и пиано (написана 1772 г. и адаптирана за масонството, вероятно изпълнявана по време на почивки).
• Graduale ad Festum B.M.V.: Sancta Maria за смесен хор и оркестър (композиран 1777 г. и веднага е прибавен към музикалния канон на Ложата).
• Thamos Konig in Agypten (с масонски теми, счита се за предшественик на The Magic Flute „Вълшебната флейта”).
• Canonic Adagio (1784 г. ритуална процесуална музика).
• Adagio for 2 Clarinets and 3 Bassett Horns (вероятно е подготвена за влизането в Ложата).
• „Dir, Seele des Weltalls” кантата (композирана за изпълнение на обществени масонски празненства).
• Gesellenreise: „Die ihr einem neuen Grade (написана по случай приемането на баща му в Ложата).
• Кантата Die Maurerfreude Sehen wie dem starren Forscherauge (композирана през април 1785 г., в чест на Игназ фон Борн, Велик Мйстор на Обединените ложи).
• Maurerissche Trauermusik (Masonic Funeral Music) – масонска погребална музика.
• Piano Concerto in Eb Major
• Zerfliesset Heut, Geliebte Bruder
• Ihr unsre neuen Leiter
• Symphony #39 in Eb
• Adagio and Fugue in C Minor
• Adagio and Rondo for Flute, Oboe, Viola, Cello, and Celesta
• Motet: Ave Verum Corpus
• Die ihr des unermesslichen Weltalls Schopfer ehrt
• Kleine Freimaurerkantate
• Lasst uns mit geschlungen Handen
• Die Zauberflote

....…

Моцарт починал 55 минути след полунощ на 5 декември 1791 г. В негова памет масоните поддържат Ложа на мъките, където Игнез Алберти, член на ложата, чийто член самият Моцарт е бил, държи тържествена реч. Алберти е човекът, който публикува първото либретото на „Вълшебната флейта”.
   

 

Робърт Г. Дейвис